Треньорката

Когато започнах с новата треньорка, бях очарована. За пръв път, откакто започнах да тренирам спортна гимнастика, получавах от някой треньор подобно внимание и признание за качествата си. Госпожица Ваташка беше стара мома, но напук, като че ли, на всеобщо разпространеното мнение за такива жени, че са злобни и проклети, моята треньорка се държеше изключително мило и любвеобилно.

Заедно с мен на успоредка, г-ца Ваташка тренираше още три 18 и 19 годишни момичета, които в началото ме приеха много хладно. Отдадох го на ревност и яд, че сега аз съм любимката на треньорката. Колко много грешах обаче…
Идилията между състезател и треньор продължи до първото състезание, в което участвах с нея. Турнирът беше международен и много силен. Имаше състезателки от всички водещи страни в спортната гимнастика като Русия, Румъния, Украйна и дори САЩ. В тази безмилостна конкуренция не успях да вляза дори 20-тицата на класирането. А, преди началото на състезанието с треньорката крояхме планове даже за медал…
Разочарованието ми бе огромно, но това на г-ца Ваташка надвишаваше рамките на здравия разум. Веднага щом се прибрахме от състезанието, тя ни събра с другите момичета, които също се бяха провалили, в залата и ни заключи.
-Неудачнички, всички вие сте пълни неудачнички! – Разхождаше се нервно тя пред нас, докато ние къртехме дупки с погледи в пода на залата строени в редичка, без да смеем да шукнем.
-Имате ли представа какви нещастнички сте всъщност, а?! Роси, Мира, Анелия и ти, новата звезда, Красимира?!
Насилих се и едва-едва вдигнах очи, хвърлайки и жален, и озадачен поглед. Досега не я бях виждала в подобна светлина и наистина бях сащисана. В края на краищата нищо кой знае колко фатално не се бе случило…
-Кой ти позволи да ме гледаш в очите, малка никаквице! – изведнъж кресна г-жа Ваташка, уловила мимолетния ми поглед. –Кой ти даде това право, глупачке?!
После грабна дървената показалка, с която понякога ни показваше къде грешим в изпълнението на даден елемент и нареди:
-Изпъни ръце напред, с обърнати навън длани!
Още от малка бях приучена към желязна дисциплина в семейството на потомствен офицер и математичка, така че без възражения се подчиних. Тогава г-жицата замахна с пръчката и ме удари с всичка сила през дланите. С мъка сдържах болезнения вик, но очите ми се наляха със сълзи. Това бях сълзи, както от болка, така и от разочарование. Но старата мома не спря дотук. След това тя ме накара да коленича с гръб към нея и да изпъна стъпала във въздуха. Удари ме с пръчката през тях и този път болката беше толкова свирепа, че не можах да сдържа вика си…
-О, заболя ли те, миличко – иронизира ме тя. После ме хвана за косата и ме върна в редичката. –Това е само началото! Всички вие, глупачки, заслужавате подобаващо наказание за срамното си представяне. Сега се събличайте! Искам ви всички чисто голи!
Другите момичета веднага започнаха да събличат триката и аз последвах примера им.
-Опитахме се да те предупредим, Краси – прошепна Мира, когато главите ни се озоваха близо една до друга – но ти си мислеше, че ревнуваме. Треньорката е жив дявол! Запомни, за нищо на света недей да й противоречиш и да й се противопостяваш. Изпълнявай всичко, каквото нареди, защото така бесът й ще мине по-бързо… !
Отново застанахме в редичка, този път чисто голи, а Ваташка огледа всяка от нас от главата до петите. Това беше най-унизителното преживяване в целия ми живот. От време на време пръчката се отплесваше между бедрата на някоя от нас и г-цата започваше да я търка в сливките ни. Щях да умра от срам! Не можех да повярвам, че всичко това наистина се случва…!
-Добре, слушайте сега: Мира на гредата, Краси на успоредката, Роси на прескока и Анелия на висилката – бързо по уредите и започвайте съчетанията си. После ще направите смяна. Ще дойда при всяка от вас, за да си получи заслуженото… !
С момичетата се пръснахме по уредите и без забавяне започнахме да изпълняваме съчетанията. После отново и отново, без забавяне. Треньорката, както се беше зарекла, обикаляше от уред на уред, за да ни “наказва”! Беше отвратително. Първо отиде на прескока, където беше Роси. Накара я да яхне “кобилата” и да се отпусне по очи върху нея. След това започна да я бие с пръчката по голото дупе. По-смущаващо беше обаче, когато спираше и започваше да я лиже, завряла глава между треперещите бедра на съотборничката ми. После се отби при Анелия и я накара да увисне от лоста. Тогава започна да щипе зърната на малките й гърди и да я гали грубо по катеричката. Понякога я скубеше и й биеше шамари. Накара я да се набере и да сложи крака на раменете й. Излиза и нея. Тогава дойде и моят ред. Аз трябваше да се изправя между двата лоста, стъпила на по-ниския и с ръце на по-високия. Накара ме да разтворя бедра и вкара пръчката между тях. Върха й проникна надълбоко в пичето ми. С изпънати до последно бедра, прасци и стъпала, стегнати бузки на дупето, тази интервенция ме свари неподготвена и тялото ми ме предаде. Треньорката направи няколко ритмични вкарвания, а аз с ужас установих, че се възбуждам все повече. Срам ме е да си го призная, но още докато обработваше първите две съотборнички, започнах да се подмокрям. Унижението ми обаче достигна своя връх, когато г-ца Ваташка издърпа пръчката, доближи върха до лицето си и шумно го подуши. След това рече:
-Имаме си една малка мръсница в отбора, момичета! Вижте я, бездарницата, подмокрила се е като долна курва! Точно така, ти си една долнопробна, малка курва и от теб нищо не става… !
Малко си отдъхнах, когато отиде при Мира на гредата. Нея принуди да седне разчекната върху дървения уред, а сетне набута дебелия край на пръчката в ануса й.
-Търкай си миризливото пиче в гредата, кучко, търкай! – кресна й тя и Мира започна да търка русото си путе в лакираните ръбове.
След като свърши с нея, сменихме уредите. Сменяхме ги, докато всички не минахме поне по веднъж през всеки от тях. Треньрката продължи да обикаля по същия начин и да се гаври с нас. Накрая ни събра и четирите върху килима за земна гимнастика и ни накара да се надупим една до друга. Би ни с пръчката по дупетата, завира я в анусите и пичетата ни, като не спираше да ни обижда вулгарно през цялото време. В този момент се почувствах като най-низшето същество на тази земя. Най-накрая г-ца Ваташка свали анцука и бикините си. Имаше рунтава, черна пичка. Първо трябваше да я лиже Мира, която беше първа в редичката. Треньорката навря шундата си в устата й и грубо натисна главата й с ръце.
-Яж, малка курво, това ти е наградата за призовото класиране… !
Въпреки, че до последния момент се правеше на много ядосана, по блесналия поглед и изпуснати единичини стонове беше ясно, че е възбудена. Когато дойде моя ред, ме хвана за косата и натика влажната си путка в устата ми. Имаше силен и омайващ аромат, който за сетен път ме накара да се подмокря. Вкарах езиче в дълбоката й цепка и го развъртях. Постепенно усетих как хватката й отслабна и накрая дори ме потупа майчински по главата…
Когато всичко свърши, се прибрах у дома и се заключих в стаята си. Първо се разплаках, но после започнах да мастурбирам. Галих се дълго и ожесточено, до пълно изтощение, а пред очите ми непрекъснато беше г-ца Вташка с нейната дяволска показалка… !