Това беше моментът – сега или никога! Рашо обаче още не можеше да се реши, въпреки че стегнатото дупе на момичето пред него го теглеше като магнит. Той ту ускоряваше крачка, ту намаляше. Съдбата му бе намигнала заговорнически, когато девойката бе слязла на неговата спирка, оставаше само да направи следващата крачка – най-трудната: да я заговори…
В метрото двамата си бяха разменили цяла дузина пламенни погледи и окуражителни усмивчици. Сладураната с подстригана на черта къса коса недвусмислено му бе дала знак, че го харесва, но както хиляди пъти преди това, нещата изглежда щяха да спрат дотук.
“Не, не и този път, това сладурче няма да го изпусна!” – сам се надъхваше Рашо. Тогава за негов късмет съдбата отново му се притече на помощ. Както пърхаше пред него с котешка походка, сладураната взе че се препъна, залитна… и Рашо бе там за да я подхване!
-Благодаря много – изчурулика девойчето – много съм отнесена и въобще не си гледам в краката…
-А, няма нищо, аз съм същия…
Изведнъж и двамата замлъкнаха и се възцари оная тягостна тишина, която може да убие всеки начален трепет между двама млади.
-Е, добре, още веднъж мерси – пооправи късата си поличка без нужда момичето и се накани да продължи по пътя си.
Тя вече го загърбваше, когато куражът внезапно връхлетя Рашо.
-Чакай – бързо изстреля той – видях те в метрото…
Ако беше очаквал някаква кой знае колко въодушевена реакция от страна на девойката, се беше излъгал. Тя само се усмихна едва-едва и пак понечи да тръгне…
-Добре, чуй това: “Толкова си красива, че чак дъха ми спира”… “Искам да ти посветя поема”… И … Ъ-ъ – младежът напрегна всичките си сиви клетки, но не можа да измисли нищо. Накрая рече само: – Красива си!
-Последното беше най-добре… Но не, не се хващам с непознати!
След десет минути двамата се натискаха като оскотели в близкия вход, стаили дъха и стоновете си въпреки дивата възбуда, за да ни ги чуе някой. Пристъпяйки едва-едва, спъвайки се и пак продължавайки нагоре, двамата изкачиха стълбите до междинната площадка между първия и втория етаж.
-Това е прекалено шантаво – изстена момичето. –Имаш ли презерватив… !
-Ъ-ъ, трябва да имам в калъфчето на мобифона… -С мъка отлепи устни от зърното на едната й гърда Рашо. Беше разкопчал блузката й и изкарал малката, но изваяна гърда над сутиена.
-Не сега… още не!
След малко младежът вече лижеше сливката й, въпреки протестите на девойчето, че не се е подмило хубаво. Рашо беше коленичил на циментовия под на площадката и жадно отпиваше от чудния оазис между стройните, стегнати, лъскави бедра на чернокоска, опиянен от аромата и вкуса на свежата й момичешка плът!
-Ох, майчице, жестоко е! – Изстена задъхано тя, облегнала голото си дупе на парапета. Късата й поличка прилежно беше овесена до него, а белите гащички висяха на врата на младия Дон Жуан. Той от своя страна с много желание и плам компенсираше липсата на опит, доставяйки й неимоверно удоволствие с неуморния си език…
-Ох, не, спри се, сладък! – отблъсна след малко разрошената му глава тя.
-Какво има, не ти ли харесва?!
-Напротив, глупчо – увери го с пламнали страни младата госпожичка – просто не искам да се “изпразня” преди още да си ми го вкарал… !
В следващия момент, преди още да се е осъзнал от страхотния комплимент, девойката сръчно се справи с катарамата на колана на късите му панталонки и бързо ги смъкна заедно със слипа в глезените му. Мощно еректиралият му пенис още не беше спрял да вибрира след това, когато тя отвори устичка и го всмука като вакумна помпичка!
-О-ох, леле! – не можа да сдържи възторжения си стон Рашо, а сладураната на мига го сграбчи за настръхналите топчета “да си затваря устата”.
Сладураната започна страстно да му духа, а той заскимтя от кеф, плътно стиснал устни… Не след дълго ситуацията отпреди малко се повтори, но този път Рашо трябваше да спре девойката, за да не го изпразни. В следващият момент тя навири фантастичното си, голо дупенце насред стълбите и го подкани с блеснал поглед. Младежът малко непохватно я подпря отзад и опита да й го вкара…
-Не там, глупчо, това ми е дупето – побърза да го поправи Чернокоска. Когато обаче понечи да смени дупките, тя изненадващо промълви тихо, но настоятелно: -Я чакай… Давай в дупето, но полекичка!
Девойката отпусна външния мускул на ануса си и главичката на Рашо лекичко хлътна в ануса.
-Чакай-чакай – отново го спря тя – “топни” го в пичето вместо смазка, че така адски боли… !
След това нещата тръгнаха учудващо безпроблемно, вътрешния й анален мускул се разтегна и отпусна, и съвсем скоро бедрата на момчето все по-интензивно започнаха да я поплесват по дупето.
-Ооох, майчице, толкова е гот! – стенеше тя, без да се притеснява вече, че някой може да ги чуе и настървено се галкаше с ръчичка по мокрото шунде. –Давай-давай-давай, чукай ме!Йес-йес-йес!!!
След малко сладураната изпита първия си оргазъм! А след него и втори… Трети… И четвърти… !!!
-Ъъъх, свършвам! – напрегна до скъсване вратни вени Рашо, плувнал целия в пот.
-Бързо дай ми го в устата, за да не ме изпомацотиш… !
Е, да, ама я изцапа! Патката му изригна секундичка, преди тя да го налапа! Струите бела-бела сперма бяха толкова бързи, сочни и интензивни, че преди да успее да захапе пулсиращата главичка цялото лице, гърдите, сутиена и блузката й бяха обилно окъпани! Спермата изпръска и косата й, което вече наистина я вбеси. За капак сладураната се нагълта, както никога, с гъстия момчешки сок… !
-Прасе такова! – погледна го сърдито тя, докато след това търкаше с фланелката му мокрите си гърди и блузка.
-Не “Прасе”, а Рашо – не се запознахме май.
Момичето отново го погледна и се разсмя.
-Верно, бе! Безкрайно ми беше приятно Рашо – аз съм Етел…
-Етел, ще ми дадеш ли телефона си?
-Не.
Вашият коментар