-ДРЪЖТЕ ГИ!!! – изцепи се Пепа и надзирателките ни връхлетяха като всепомитащо цунами…
С Ейнджъл инстинктивно се свихме на пода на кълбета, както бяхме чисто голи и закрихме главици с ръце.
-Внимавайте да не остават белези, знаете къде да биете, момичета! – просъска злобно Главната надзирателка и сама стовари първия удар в областта на кръста ми, съвсем близо до бъбреците. Господи, как болеше… !
Униформените кучки наистина знаеха къде да бият.
Изправиха ни за косите с лице към стената и започнаха безжалостно да ни обработват. Всеки, който поне веднъж е попадал в полицейски участък, знае как бият “куките” – целят меките части от тялото с по-дебела кожа, където няма опасност да се получат големи отоци и синини. Те го правеха с цел след това някой да не ги обвини, че са си превишили правата, а надзирателките – ясно защо: едва ли на “клиентите” и онлайн-юзърите щеше да им хареса да гледат насинени красавици… поне, не, преди самите те да пожелаят това!
Голият ми задник пламна от непрестанно сипещите се удари, но тези в областта на бъбреците бяха най-болезнени. При следващото “точно” попадение там не издържах и се разкрещях от болка и толкова отчайващото и унизително чувство на безсилие, което разкъсваше душата ми на малки парченца в този момент… !
-Затваряй си устата, боклук такъв, да не ти завра тока на обувката си в нея! – хвана ме за косата Пепа, притегляйки ме назад към якия си корпус. Междувременно усетих как палката й нахлу между бедрата ми, триейки се в бръснатата ми пичка. Спрях да крещя… -Какво има, курво, още ли ти се иска, а?! –С периферното си зрение видях как тя се обърна към една от подчинените си, която заедно с другата си колежка продължаваха да налагат съкилийничката ми. Не можех да не се възхитя на куража и издръжливостта на Ейнджи, която стоически понасяше пороя от удари без да гъкне. Дори ми се стори за миг… не, сигурно грешах… и все пак, като че ли успях да зърна за миг тънка усмивчица на лицето й, сякаш върху голото й тяло не се изсипваха удар след удар, а се редяха ласка след ласка. Много скоро щях да науча, че всъщност не съм се излъгала…
-Колко време остава до “онлайн”-предаването?! Има ли време да се “опознаем” още по-отблизо с това русоляво курве – Пепа “Добермана” продължаваше да търка палката си между краката ми и вече усещах как недвусмислено се притиска отзад в мен с цялото си тяло. Ужас – дано не беше все пак онова, дето си го мислех, че иска да стори с мен…
-Амии – спря за миг побоя и погледна часовника си високата и тънка като щека брюнетка, с прилежно завързана коса, злобно личице, и устни, тънки, като чертички направени с червен химикал – остават точно… 42 минути.
-Ооо, разбира се, че има време – винаги има време за една “шпакла”, нали така, пачавро?! – Добермана още по-силно ме дръпна за косата и в следващата секунда усетих как гнусния й език зашари бързо в ухото ми. –Ш-шшпакличка-а… ммм… днес си голяма късметлийка, кучко, прошепна в същото това ухо, защото мама ще ти позволи да я излижеш хубавичко… -А след това нареди, вече на висок глас, на втората надзирателка – невзрачна, сива жена около 40-те, с големи сенки под очите, лоша кожа с жълтеникав оттенък, по която се забелязваха – най-вече по лицето – дълбоки белези останали, най-вероятно, след прекарана едра шарка:
-Закарай червенокосата кучка в съблекалнята, да я оправят за предаването и ти също се преоблечи. Ако Директорката пита – идваме след малко. Айде, тури й прангите и изчезвайте оттука…. !
Сипаничавата експедитивно изпълни нарежданията й, заключи ръцете на Ейнджъл отзад на гърба с белезниците и грубо я подкара извън килията, както си беше все още, гола и босичка. Останахме само аз, заедно с Добермана и оня скелет, първата й адютантка…
-Да видим сега какво можеш, курво – просъска Пепа и ме засили към долната койка.
Проснах се по очи, а тя веднага ми се нахвърли отгоре и отново за косата ме обърна по гръб.
-Ще стоиш така и да не си шавнала, гъкнала или направила нещо, без аз да съм го наредила, ясна ли съм?!
-Д-да – едва-едва изрекох, все още усещайки болезнените изтръпвания от ударите на гумените палки навсякъде по тялото си.
-НЕ ТЕ ЧУХ, ЯСНО ЛИ СЕ ИЗРАЗИХ, КУЧКО!?! – изкрещя буквално в лицето ми от няколко сантиметра гаднярката, и няколко пръски слюнка ме опръскаха. Освен това разбрах, че е пила – дъхът й вонеше на алкохол. Това не беше никак добре…
-ДА! – почти извиках този път.
-Мно-ого добре. Колева – обърна се тя към Скелета – заеми за малко мястото ми, ако обичаш…
Колева се приближи и двете с Пепа си размениха местата. Подчинената ме обкрачи, вкарвайки ми, явно превантивно, един звучен шамар и седна върху корема ми, а шефката й се изправи, разкопча няколко от най-горните копчета на тъмносинята си, униформена риза, така че отдолу се показаха презрамките и част от черния й сутиен, а след това се наведе, набра леко нагоре полата си и свали бикините си…
Когато отново зае мястото си върху мен, тя ми се усмихна злобно и рече:
-“Мама” знае как да възнаграждава “послушните си дечица”, но знае и как да наказва непокорните – ти от кои мислиш да бъдеш?! – И тя поднесе рунтавата си, чернокоса путка в устата ми. –Престоят ти тук може да бъде песен, но много бързо мога да го направя и по-лош от Ада, вярваш ми, нали… !?!
Вместо да й отговоря с думи, аз я погледнах в очите и без да му мисля, зарових лице между бедрата й.
-Добро момиче, дотук ми харесваш… да-а, точно там… !
сигурно нямаше да се справя толкова бързо, ако Пепа не беше отстранила част от “буйната си растителност” с ръце и не ми беше показала къде й е алената цепка. За късмет явно съвсем скоро се беше подмила, защото вулвата й ухаеше на сапун и чисто. Но нямаше да е задълго, както много скоро щях да се уверя…
Освен, че беше много космата отдолу, течеше и като капчук по време на летен порой. В моментът, в който набарах клитора й с върха на езика си и започнах да го разнищвам, тя се възбуди много бързо и дори започна да стене от удоволствие. След това мъзгата й текна и направо не можах да повярвам, когато буквално за няколко секунди почти напълни устата ми. Никога не ми се беше случвало подобно нещо и не бях срещала толкова обилно “течаща” жена. На всичкото отгоре, вкусът и аромата на секретите й бяха, меко казано, отвратителни…
-Ооо да, да-а, курво, мама е много доволна… ооохх, това палаво езиче… добра си, признавам, ссссъъъ, точно там, точно… ууухх – не спираше да квичи гаднярката, а на мен ми ставаше все по-трудно и по трудно да задържам вечерята си в стомаха.
За момент успях да си поема въздух, докато трябваше да лижа… ануса й. Точно така, това се оказа по-леката и “приятна” част. По някое време Главната надзирателка – явно й дойде малко в повечко възбудата – се надигна, грухтейки и скимтейки от кеф, отблъсквайки с цяла длан лицето ми назад и задиша учестено. Опитваше се да вдишва дълбоко и когато се поуспокои, се обърна с гръб и ми поднесе в лицето щедрия си задник – признавам си, че беше хубав, с възбуждащо закръглена форма и две дълбоки трапчинки над цепката, от двете страни на основата на гръбначния стълб. Собственоръчно разтвори бузите му и нареди:
-Почвай го, не се измолвай… !
Анусът й беше повече от “добре разработен” – сякаш с кол я бяха ръгали отзад. Отвърстието си зееше още преди да започна да го лижа. Набутах езика си директно в него и започнах да я “чукам”. Хареса й – о, да – и още как!
-Мно-ого си добра, кучко, мно-ооого… ух, ще ме довършиш… – Докато аз лижех ануса й, тя се драпаше усилено отпред по шундата. –Ей, Колева, момичето заслужава леко поощряване, я, й тури една палка между краката… !
“НЕ, мерси!”, ми се прииска да изкрещя, но навреме се въздържах. В следващият момент почувствах как другата гадина навря грубо палката си в сливката ми и започна да ме чука с нея. Болеше, но имах сериозен тренинг с “нежелани” предмети и органи, използващи утробата ми, още отпреди пандиза. Всичко е въпрос на психика и самоконтрол. Затворих очи и… и вече не лежех на койката в затворническа килия, малтретирана от две злобни надзирателки, а се излежавах гола на брега на тропически остров, в компанията на двама красиви мулати… Този номер винаги помагаше и сега беше така… поне в началото… Е, все пак успях да се навлажня дотолкова, доколкото да не усещам чак толкова болезнено проникванията на 40-сантиметровата(без дръжката) полицейска палка. Но след това отново ме лъхна оная тежка, кисела миризма, която нямаше нищо общо с тропическия бриз и в устата ми нахлу соления вкус, не на топлия океан, а на вагинални секрети… !
Пепа отново се беше обърнала лице в лице с мен и тикаше – не – вече търкаше рунтавата си пичка в устата ми. Явно беше зверски възбудена, защото мъзгата й буквално струеше. Нямаше спасение, нямаше как да го избегна – задавих се, стана ми адски тежко и след това останалото свърши организма ми. Спазмите в стомаха ми станаха непоносими и аз се издрайфах върху униформата на кучката… !
-Голяма, ГОЛЯМА грешка… !
(СЛЕДВА продължение)
Очаквайте в следващия епизод “Наказанието” на Памела и един изненадващ “палач”. Отново ще се върнем в “Стаята”…
Вашият коментар