Михаил и аз сме възлюбени още от деца и се оженихме, когато бяхме в университета преди седем години. Нямаме деца, но за сметка на това имаме процъфтяващи кариери тук в Шумен. Неговата е в сферата на технологията, а моята в сферата на образованието.
Името ми е Антония.
Това е моята история, история за жена на воайор.
Това приключение започна преди два месеца, когато с Михаил се разбрахме да вечеряме след работа. Срещата ни беше в ресторант „Анита”. Пристигнах петнадесет минути по-рано. Допълнителното време беше основателна причина, за да започна разговор с мъжа, седейки на съседния стол в салона.
Половин час по-късно забелязах съпруга си да чака на входа. Извиках го, запознах го със събеседника си, а после двамата отидохме да вечеряме.
– От кога чакаш на входа?
– От около двадесетина минути.
– И защо, за бога, не дойде при мен?
– Изглеждаше, че си прекарваш добре и реших да те погледам.
– О,боже!
Спомних си, че това се е случвало и преди. После започнахме да си говорим за други неща и прекарахме една чудесна вечер.
На път за вкъщи Михаил ме попита:
– Този мъж – Иван май му беше името – опита ли се да те свали?
– Нее, просто си говорихме.
През останалия път продължихме да си говорим на други теми, но аз се притесних, че вероятно Мишо си мисли, че съм твърде лесна за непознатите, а това изобщо не е така. Аз обожавам мъжа си и факта, че сме женени. Това е най-важното нещо в моя живот.
Следващата седмица отново се уговорихме да вечеряме навън, в хотел „Мадара”.
– Къде беше досега?Чакам те от петнадесет минути!
– Мила, просто обичам да те наблюдавам!
– Да не би да си чакал да видиш дали случайно някой няма да ме заговори?
– Да, точно така. Признавам си.
– Не ми ли вярваш?
– Разбира се, че ти вярвам, но е някак вълнуващо да те гледам как говориш с разни мъже на подобно място!
– Е, това е различно!
Бях доволна, че все пак не става въпрос за доверието по между ни.
По-късно вечерта се държахме в прегръдките си в леглото ни – мисля, че това е най-хубавата страна на семейния живот – и си говорехме.
Подхванах досадното му поведение.
– Мишо, как така ти харесва да ме гледаш как говоря с непознати мъже?
Когато попитах това ръката ми беше върху хълбоците му – но ние нищо друго не правехме- просто влюбена двойка, която се наслаждава на семейния си живот. Но усетих, че пениса му се раздвижи.
– Предполагам, че е защото мисля, че си красива и ми е приятно, когато другите мъже също си го мислят.
– Това е доста странен комплимент. Може би изобщо не си го мислят, може би просто искат да си побъбрим, или пък да ме поканят на среща, а може би съм просто поредната бройка.
Пенисът му се втвърди още повече.
– Това също би било добре!
Опа! За какво беше всичко това? Трябва да призная, че ние сме напълно нормална двойка. Имам в предвид, че винаги сме били верни един към друг и доколкото знам любовният ни живот е бил страхотен! Правили сме си почти всичко, което двама души могат да си направят и винаги ми е било изключително хубаво. Обожавам допира на ръката му, на устните му, на пениса му – навсякъде по мен. Той знае как да ме подлуди, знае как да ме накара да настръхна цялата – няма нещо, което да не му позволя да ми направи, а и той ми е правил почти всичко. А когато му правя разни неща, той също трепери от удоволствие. Обичам вкуса от него, вкуса на устните му и вкуса на всички други негови места, които мога да вкуся. Харесва ми, че мога да го подлудя от удоволствие, харесва ми колко е нежен и чувствителен и всякакви такива неща.
А сега започвах да осъзнавам нещо ново за съпруга си. Взех ръката му, която беше на бедрото му, преместих я върху путката ми, а после сграбчих хуя му, който сега беше надървен.
– Антония, цялата си гореща!
– Мишо, целия си корав!
Съединихме топлината и коравостта и правихме любов. Е, това не е точно така. По-скоро се изчукахме. Но този път беше някак различно и необичайно – лице в лице, той отгоре ми.
– Правилно ли разбрах – значи се възбуждаш при мисълта че другите мъже се опитват да ме свалят?
– Даа.- той ми отговори, набутвайки се по-силно в мен.
– Знаеш ли, чувала съм за мъже като теб. Ти си един вид воайор!
– Възможно е! – и ме мушна още по-силно.
Ооо, това наистина го караше да тръпне от удоволствие. Беше ли това още един начин да го подлудя чрез секс? Поиграх си с идеята за миг и реших, че това е безвреден и полезен трик, който мога да използвам. Съвсем леко почти се размислих на глас:
– Предполагам, че би било забавно да ми бъде оказано това „Свободна ли сте мадам” внимание – един вид ласкателство. Затворих очи, заиздавах леки стонове и звуци, симулирах няколко импулса, карайки го да си мисли това, което би желал.
Той стана по-горещ и по-твърд!
– Пфф, мислиш, че това би ти харесало?
– Може би. Вероятно би ми харесало, ако от време на време някой мъж ме покани на среща или се опита да ме избройка, докато сме навън заедно. Би ме накарало да се чувствам като истински пълноценна жена, а не някакъв временен, механичен уред. Но със сигурност това не се случва тук в Шумен, когато излизаме навън.
Направих още малко треперещи движения и издадох едно „ммммммм”.
Движенията му станаха леко по-силни и забързани.
– Често съм искал да те попитам – каза той – но никога не съм се досещал как би искала да излезем навън, за да разберем дали нещо подобно би се случило нарочно, а не случайно, както например ме чакаше миналия път?
Тялото му ми подсказваше, че това е нещо, което силно го вълнува. Та той все едно ми предлагаше възможност да флиртувам на воля! Не, той ме окуражаваше да го направя! Беше сериозен относно това, е поне сега, когато правехме секс. Не можех да не мисля за това, беше страховита мисъл. Казах му така:
– Мишо, харесва ми да съм омъжена за теб и подобни неща изобщо не ме вълнуват. Цялата тази идея ме плаши.
– Но, аз винаги ще съм наблизо. Никога няма да се случи нещо, което не желаеш.
Реших да му позволя да има тази фантазия и му казах:
– Е, може би някой път, ако се случи няма да имам нищо против – стига тук да се възбуждаме.
– О, не бери грижа! Тук винаги ще се възбуждаме, без значение какво е станало.
Тогава секса, който правехме свърши, като той беше напълно изтощен. Това бе забавно!
На следващия ден Мишо се прибра от работа – беше петък – и ми разказа за място, наречено „Контеса”, където ходят необвързани хора на нашата възраст.
– Хайде да отидем там! Там можеш да се престориш, че си свободна или поне лесна. Би било забавно!
Мишо беше силно превъзбуден, ходеше насам-натам и говореше много енергично. Може би по някакъв начин ние, или по-скоро той, беше решил да го направим. На път в колата не продумах нищо. Имах чувството, че ме водят на собствената ми екзекуция. Но това вълнуваше съпруга ми – това бе моята награда.
Залата беше претъпкана. Изглеждаше, че почти всички стоят на бара, а мъжете се приближаваха до жените, заговаряха ги, канеха ги да танцуват и се опитваха да си уредят среща, или поне да бъдат по-искрени.
Разделихме се на входа. Аз отидох на бара. Бях несигурна, чувствах се в чужди води, точно като агне, което водеха на клане. Всичко на всичко, през целия си живот съм излизала само с един мъж и това е човека, за когото се омъжих. Тази ситуация беше доста нова за мен.
След малко няколко мъже ме заговориха.Танцувах няколко пъти с единия. Видях, че Мишо ни наблюдава – това ме направи малко по-спокойна, самоуверена и склонна към флирт. А един път видях Мишо да танцува с добре изглеждаща жена.
Изминаха няколко часа и тогава Мишо ме покани да танцуваме. Използвахме това като извинение да си тръгнем заедно, не че някой ни наблюдаваше или ни държеше сметка. На път към дома си говорехме.
– Видях онзи тип да танцува с теб. Опита ли се да направи нещо?
– Не. Просто танцувахме. Той беше истински джентълмен. Както знаеш всички мъже, с които съм танцувала досега са знаели, че сме двойка. А тези мъже мислеха, че съм на линия. Това беше донякъде странно за мен. Ами ти? Какво ще кажеш за онова момиче, което свали?
– Тя дойде при мен и ми предложи да танцуваме!
– А на теб хареса ли ти?
– Миличка, нещата са се променила доста откакто бяхме свободни. На онова момиче му харесваше да танцуваме плътно прилепнали. Разбрах, че не носи сутиен, а не усетих и никакви шевове на бельо.
– Ей, разкажи ми повече! Оо, съпруже мой с чудни ръце!
– Еми, аз се надървих, гледайки те. Тя разбра и помисли, че е заради нея. Не се отдръпна – харесваше и да притиска тялото си в моето. Предполагам, че много лесно щях да я сваля.
Прибрахме се вкъщи и си легнах. Не бях доволна.
– Мишо, разтроена съм! Уговорката беше да гледаш мен,а не да флиртуваш и да търкаш хуя си в някоя пачавра. Чувствам се несигурна. Тази игра не ми харесва!
Той започна да се оправдава:
-Да те гледам – това беше уговорката и ако трябва да бъда честен това беше най-приятната част. Останалото беше просто незначително. И без това предпочитам само да гледам. Ако някой път решим пак да отидем там, обещавам, че само ще гледам! Съгласна ли си?
– Да, при положение,че държиш това нещо – сграбчих кура му – в панталоните си докато се приберем вкъщи.
После използва това нещо, по начина, по който исках. Когато го попитах докато правехме любов, той ме увери, че не е мислел за онази жена, с която танцува, а само и единствено за мен.