(Унижението на Яна – първа част)
Яна беше твърдо решена да постигне много в живота. На 24 годишна възраст тя искаше да завърши “Право” и да стане корпоративен адвокат. За нея нищо друго нямаше значение. Хората бяха просто марионетки, които имаха единствената задача да й помагат да постигне своята цел. Красотата й беше инструментът, който особено добре работеше, когато имаше нужда от помощта на мъже. За нейно най-голямо съжаление нещата скоро щяха да се променят и то не за нейно добро.
Яна се държеше като подивяла котка в библиотеката на университета. Тя постоянно изискваше невъзможни неща от служителите на библиотеката и се отнасяше с тях презрително. След шест месеца стоическо понасяне на отношението й, служителите на библиотеката бяха готови да я накажат за държанието й.
– Къде са учебниците, които поисках да ми отделите?- изкрещя Яна.- Всички до един сте идиоти! Как да си издържа изпита, като нямам учебници от които да чета!
Младият мъж, който беше обекта на гнева й, остана спокоен по време на тирадата й. Тошко беше свикнал с гневните й избухвания, но днес сякаш нарочно се стараеше за да я вбеси допълнително, като не й беше подготвил учебниците.
– Отделил съм учебниците ви и ги оставих в специална работна стая.- каза Тошко.- Не ми се искаше някой друг да ги вземе. Елате с мен и ще ви покажа къде са.
– Хайде по-бързо!- каза нетърпеливо Яна.- Имам да чета цял ден, че и през нощта сигурно!
Тошко я заведе в малка стая в задната част на библиотеката. На бюрото в стаята лежаха желаните от Яна учебници.
– Сигурен съм, че ще откриете това място за много по-добро от общата читалня. Тук е много по-спокойно и никой няма да ви пречи.
– Не знам защо не ми каза още от начало, че учебниците са тук!- каза сърдито Яна.- Сега се махай за да мога да почвам да чета! Как да се концентрирам като ми се мотаеш в краката?
– Съжалявам, госпожице.- каза Тошко и бързо затвори вратата.
След като излезе от стаята Тошко влезе в съседната сервизна стая. От там можеше да види как Яна чете през пролуката на вентилационната тръба. Той извади ампула с прозрачна течност от джоба си и бръкна под единият рафт за да извади малък противогаз. След като си постави маската Тошко счупи ампулата. При контакта с въздуха течността се превърна в бял пушек, който постепенно премина в стаята където Яна учеше.
– Какво по дяволите става?!- каза Яна, когато забеляза белият пушек да излиза от решетката на вентилацията.
Това бяха последните й думи преди пушекът да я обгърне и тя да припадне. Когато се събуди и погледна часовника си разбра, че са минали няколко часа. Когато се съвзе от замайването си видя Тошко, който стоеше до бюрото.
– Събуди се, Янче.- каза той.- Май си задрямала. Библиотеката е затворена вече цял час.
– Задрямала?- каза Яна.- Имаше някакъв пушек… и направо ще ви скъсам задниците в съда! Теб и всички които работят в това, което наричате библиотека!
– Не мисля, че ще съдиш мен или който и да било, Янче.- каза Тошко. Това не беше какъв да е пушек. Това беше мощен наркотик, който имаше за цел да изключи онази част от мозъка ти, която се грижи за това, което ние наричаме “воля”. От сега нататък ще правиш каквото ти се кажи от мен или от който и да е тук в библиотеката. Ще правиш всичко, което ти се каже, без значение колко унизително може да е то. Иначе обаче, ще си си все същата разглезена, надута пикла.
– За какво , по дяволите, говориш?- попита Яна.- Може и да съм малко замаяна, но все така мога да се контролирам. И точно сега мисля да те докладвам на директора на библиотеката.
– Изглежда ще трябва да ти направя малка демонстрация за това какъв точно е ефекта на наркотика.- каза Тошко.- Стани!
Въпреки, че вътрешно не искаше да последва заповедта му, Яна се изправи.
– И без това мислех да стана и да изляза.- каза Яна, като се опитваше да скрие факта, че не можа да устои на заповедта на Тошко.
– О, ще излезеш от тук, много скоро.- каза той.- Но не й така, както може би ти се иска. Сега си свали дрехите, Яна!
– Каквооо? Направи ще те съсипя в съда!- каза Яна.- Самата идея за това ще те прави право в затвора, господинчо!
Докато говореше ръцете й разкопчаваха копчетата на ризата й.
– Ако си мислиш, че ще повярвам на малката ти историйка, сигурно си луд!- каза Яна, докато събличаше ризата си, а след това разкопча полата си и я остави да падне на пода. -Зашеметяваш ме някак и се опитваш да ме убедиш, че няма да мога да се контролирам повече. По-голяма глупост не бях чувала!
След тези думи ръцете й минаха зад гърба й, откопчаха сутиена и го пуснаха на земята, освобождавайки гърдите й.
– Шансът да си сваля дрехите за теб е също толкова голям, колкото това да тичам гола из университета!- каза Яна, докато смъкваше бикините си и остана чисто гола.
– Изглежда мозъкът ти не знае, какво прави тялото ти.- каза Тошко.- Готини цици имаш, Янче.
– От къде, по дяволите, знаеш?- каза Яна.
В този момент тя погледна надолу и с ужас откри голотата си.
– О, Господи! Какво си направил с мен!- каза истерично тя, докато се опитваше да скрие гърдите и слабините си от втренченият поглед на Тошко.
– Защо аз? Нищо не съм направил.- каза Тошко.- Ти се съблече сам, самичка. Постави ръцете си отстрани до тялото и спри да се опитваш да се скриеш. Всъщност, защо не се завъртиш в кръг за мен.
– Копеле!- извика Яна, докато бавно се въртеше за да позволи на Тошко да я огледа по-добре.- Защо правя това?
– Изглежда си станала податлива на предложения от обикновено.- засмя се той.- Хайде да отидем в главната част на библиотеката, там ни чакат хора които искат да те видят.
– Какво искаш да кажеш, извратеняк такъв!- каза Яна, но въпреки това тръгна след Тошко.
Двамата излязоха от стаята и отидоха в главната читалня, където имаше около 10 човека. Те бяха седнали и ги чакаха. Когато Яна се появи пред тях беше посрещната от подвиквания и подсвирквания от мъжете и жените в залата.
– Подейства!- извика Сашо- друг служител на библиотеката.- Не мога да повярвам, че наистина подейства!
– Всичките ще ви уволнят!- изкрещя Яна.- Само почакайте директорът да разбере за това!
– Но аз вече знам за това, скъпа.- каза Соня, директорката на библиотеката на университета.- Омръзна ми твоето постоянно досаждане и оплакване. До голяма степен измислихме плана заедно. Един близък приятел работи по проект за създаването на медикамент, който да помага да хората да извлекат максималното от лечението при психиатър. Единственият проблем с медикамента е това, че има един страничен ефект ако се поеме голяма доза. Ако дозата е прекалено голяма, медикаментът буквално разрушава онази част от мозъка, която контролира волята. Всичко останало остава непроменено, самоличността и съзнанието остават незасегнати, но пациентът става податлив на желанията на всеки, който ги помоли за нещо. Ако приятелят ми е прав, то тогава ти ще си подчинена на желанието на всеки който те помоли да направиш нещо. Нека да проверим. Защо не ни направиш едно малко представление? Искам да си поиграеш със себе си, пред всички нас!
– Това са пълни глупости!- каза Яна, но ръката й се насочи към слабините й.- Това няма да ви се размине!
– Но защо да ни се разминава, мило Янче?- каза Соня.- Ние дори с пръст не сме те докоснали! Ти правиш всичко сама! Защо не легнеш на тази маса и не си разтвориш краката за да могат всички да виждат по-добре как си търкаш малкото клиторче?
– Господи! Това е толкова унизително.- проплака Яна.- Моля ви, не ме карайте да го правя пред всички тези хора.
– Струва ми се, че никой не те е карал да унижаваш служителите ми със постоянното си натякване и викане.- каза Соня.- Защо не се изпразниш за нас, сега?
Яна започна да търка клитора си много бързо с едната си ръка, а с другата мачкаше гърдата си.
– Не! Не… накарайте ме да спра! Свършвам! Моля ви, спрете!- каза Яна и цялото й тяло се разтърси от оргазма.- Копелета! Ще съжалявате за това!
– Така както ти съжаляваш за това, че си се отнасяла с хората които са тук, като с боклуци?- попита Соня.- Добре, спри. Има няколко други неща, които искам да опитам.
– Други неща?- изплака Яна.- Не, моля ви! Съжалявам, че съм се отнасяла лошо с вас. Обещавам да съм по-мила за в бъдеще!
– Малко е късно за това, Янче.- каза Соня.- За медикамента няма антидот. Страхувам се, че дори и да искахме няма как да те променим обратно в това което беше. Някой друг иска ли да “предложи” нещо на новата Яна?
– Имам идея.- каза Сашо.- Мисля, че й трябва промяна в диетата. От сега нататък си пристрастена към спермата. Живееш за да я вкусваш! Нали все това повтарят, когато започваш нова диета. Защо не дойдеш да опиташ моята, направо от хуя ми, Янче?
Сълзи потекоха по бузите на Яна, докато отиваше към Сашо, който от своя страна смъкна ципа на панталона си с широка усмивка на уста и извади хуя си. Яна го налапа и започна да го смуче бързо, опитвайки се да изцеди нектара към който вече беше пристрастена.
– Не бързай толкова де! И внимавай със зъбите!- каза Сашо.- Иначе ще те превърна в курва и ще те накарам да се изчукаш с всички в скапания университет!
– Моля те, изпразни се заради мен! Имам нужда от спермата ти!- каза Яна.- Усещането е по-лошо от това да си пристрастен към хероин!
– Добре, Янче! Ето ти я!- каза Сашо и се изпразни в устата й.
Тя бързо преглъщаше й се опитваше да не изпусне нито капка от това което беше потекло по брадичката й и капеше по пода на библиотеката.
– Хубава е на вкус, а?- засмя се Сашо.- Ако си послушна, винаги можеш да дойдеш при мен за дозичката си!
– Е, малката. Достатъчно за тази вечер.- каза Соня.- Но преди да си тръгнеш имам малък подарък за теб. От сега нататък ще го носиш всеки ден.-
Соня се засмя и постави на масата тениска с надпис отпред. Надписът гласеше : “Твоите желания са заповед за мен!”
– Облечи си новата тениска и полата и си отивай.- каза Соня.- Надявам се, че скоро ще свикнеш с новия си начин на живот.
– Казах тениската и полата!- извика Соня, когато Яна поседна към бикините си.- Остави останалото тук!
– Ще намеря начин да се освободя от това… нещо!- каза Яна.- И когато го направя ще видите какво ще ви се случи! Ще ви го върна тъпкано!
– Ще видим, скъпа… ще видим.- засмя се Соня.
Край на първа част