Клекна и първо го заоблизва внимателно отвсякъде, докато по едно време го захапа нежно и го засмука. Боже, в краката ми клечи и пак е царица! Красивата жена умее да си пази достойнството.
Усетих, че талазът ми мощно идва и понечих да се дръпна, но зъбчетата й ме спряха и… отиде “цялото яйце в манджата”, напълних й устата!…
Тръпнех в очакване на мига ,когато ще вдигне очи и ще ме погледне с презрение. Но този миг се забави. Нежните пръстчета ме загалиха по надутите ташаци, поигра си тя с него, пооблиза го и… И не може да се каже, че патлакът ми отново стана, защото той изобщо не бе спадал.
За избликването на новата порция крем “Аве ли, Вива ли” дето ми щукна в покварената фантазия, успях да я предупредя навреме. Но кой да чуе?! Все пак повдигна очи нагоре. Имаже нежно синия цвят на небето над Соренто(Италия). И нищо чудно, нали бяхме на италианска вълна. Красиви, омагьосващо красиви очи! По-хубава беше от всеки път. Толкова много, че сам започнах да вярвам в глупостите, дето ги измислих за оня чародеен крем. И когато очаквах, че ще се изправи, тя ме придърпа да легнем на земята. Хвана ме за члена и се заигра.
-Извинявай! – рекох виновно. –Объркахме процедурата.
-Няма страшно! – засмя се тя доволно. –С тая голяма туба – разклати тя кура ми – още много крем можеш да изстискаш. Пък и кой е казал, че не може да се приема и вътрешно? Да си виждал рецептата. Не е нужно да си аптекар, за да знаеш, че всяко лекарство може да се използва и за мазане, и за поглъщане. Комбинирано.
После се понамести, тури го между разкрачените свои крака и той сам намери къде да влезе. Ни изохка, ни изпъшка – явно бая курове беше опитала цъфналата й като голям червен мак насред поляна путарана. И макар че ни най-малко не ме интересуваше кой е пръскал замбата й през годините, благодарих им на всички тия за дето я бяха направили толкова гостоприемна. По-важното беше, че не само очите й бяха красиви и дълбоки, а и оня сладък оазис между краката, от който до насита пиeше жадният мой жребец. И не само очите и оазиса й – тази жена беше по-сладка и от най-омайна медовина. Двата й пъпеши, издути и зрели, се оказаха и също толкова вкусни и сочни. Започнах да ги целувам, докато работех над нея като на конвейер. Трудех се усърдно и почтено за да й направя и на нея кеф. И знаех,че постигам сериозен успех, защото освен, че не спираше да пъшка и благославя мен, и Господа Бог(да ме прощава колегата, въобще не му се слагам нещо конкуренция), през няколко минути усещах потрепванията вътре във вагината й – конвулсиите на екстаза. Толкова се възбуди, че ме пожела и в другата си дупка. Защо ли се учудих толкова – красива жена, вряла и кипяла в любовните пенизи – трябваше да се досетя, че аналния секс не е тема-табу за нея.
-Кремче имаш ли?
-А?!…Ъъ, да… -толкова се бях ошашавил, че съвсем бях забравил и кавалерството мое прословуто и да мисля. Естествено, че с кремче става таз работа – и по принцип там където има триене, смазката е задължителна. –Да, разбира се, ей тук е – в чекмеджето.
Протегнах се и без да го вадя от замбата й, изтеглих чекмеджето и пипнешком извадих тубата със смазка. И нея я бях взел от същия секс-магазин като освежителчето за уста.
Смаза си първо ануса, а после и кура ми – държеше тя да го направи, сериозен качествен контрол.
Лъзна й се вътре точно като по масълце. Беше се надупила насреща ми, а задника й един такъв хубав, бял, сочен – сякаш те притегля като с магнит. И аз залепнах. Наденах й го до топките. О, тези тесни дупки – благословени да са! И жените също – цели три отвора в тях, кой от кой по-прекрасни!…
Ръгах, дънех в несвяст и виках от кеф, както никога преди това не го бях правила с друга. Чуках и мачках цомбарите й, които се поклащаха могъщо една до друга като две дебелани в трамвай. Поникнаха ми крила сякаш, втора младост ми дойде и цял час сигурно я дъних оттук и оттам, в тая или оная поза. Дон Жуан, колегата, пасти да яде, както се казва!…
Всеки път като ме напънеше кефа, съседката бързо подаваше шепи и аз изпразвах змея в тях. Така 3 пъти! Не ми се ставаше безвреме родител, пък и мехлемът трябваше да се прилага и външно.
Изпратих я, макар че беше ден и до тях имаше към 20-тина крачки. Когато спряхме пред вратата й, тя ми рече:
-Слушай, нали не си въобразяваш, че това дето се случи между нас е нещо интимно и сериозно?
-Има си хас! – засмях се аз. –Беше козметична процедура в името на красотата.
-Е щом е така – погледна ме тя дяволито – помисли си дали трябва да търсиш други пациентки. Какво си хукнал по тез разпасани фльорци? Трябва все пак да се спазва някакво благоприличие. А теб ти е тръгнала една такава слава – то слава ли е въобще това…хмм… пък и не смяташ ли, че никоя не заслужава повече от мен? Защо да се хабиш?
-Права си – отговорих. Ето значи защо ме отбягвала толкова дълго… -Още повече, че едва ли някоя друга ще успява да ми зарежда така добре тубата с тоя крем – как се казваше…
-Няма значение как се казва и колко е италиански, ако въобще го има и оная гъска или мъжа й са ти казали нещо. Важното е, че действа – облиза устни Дончето и аз почувствах, че тубата ми помърда.
Когато си подадохме ръце за довиждане, имах усещането, че всеки от нас смята, че е надхитрил другия. Но в крайна сметка ощетени нямаше. А това е справедливо!
К.Фармацевта
Вашият коментар