Водеха й ги отвсякъде, но най-често това бяха съвсем млади момичета от публичните домове, които трябваше да бъдат пречупени и обработени. Правеше го чрез груб и брутален секс, съчетан с безмилостен побой. Водеха й също млади булки, бели робини, девици, “непослушни” съпруги…
Елен обожаваше да унижава, пребива и подчинява всички тези жени, но най-много си падаше по съвсем млади момичета. Нейните инструменти бяха страхът, болката и нездравата страст, и като всяка абсолютна професионалистка, тя умееше да си служи перфектно с тях.
Младата, свежа плът я опияняваше, а страхът беше нейният наркотик. Обичаше да работи сама, но често й помагаха и двама изроди от местния садо-мазо клуб. Днес те й бяха нужни, защото трябваше да обработи младо девойче, което го доведе собственик на скъп бардак…
Докараха момичето с качулка на главата. Малката явно се беше изпуснала от страх по пътя и Елен първо я вкара в банята, едва сдържайки възбудата си. Веднъж надушила тежката миризма на страха й, тя се превърна в хищник дебнещ жертвата си…
-О, милата, много ли те биха – попита нежно тя красивото създание, докато го събличаше и го погали по главата. Малката наистина беше много красива и Елен веднага се почувства силно привлечена от нея. На места по тялото и лицето й имаше ухлузвания и синини, но въпреки всичко беше прекрасна. Имаше късо подстригана на черта черна коса, изумителни сини очи, хубави скули и фантастични, ягодови устни.
-Как се казваш, миличка?
-Анет – изхлипа тихо бъдещата проститутка, потрепервайки в прегръдката на високата и излъчваща такава сила жена. Не, че Елен беше много яка физически, но нещо в стоманения й поглед караше хората да са респектирани от нея. Този поглед много й помагаше в работата.
Но Анет можеше да бъде и чудесна артистка и знаеше как да смекчава този поглед, за да накара момичетата да й се доверяват. Неслучайно я наричаха “Маркизата” – тя беше наясно с всички похвати използвани от Кръстника на садомазохизма – Маркиз дьо Сад.
-Хайде сега да изкъпем това хубаво тяло. Аз ще вляза с теб, нали нямаш нищо против?
-Не.
Младото момиче беше толкова уплашено и объркано, че и да му беше предлажила да влезе с цял футболен отбор заедно с него пак щеше да се съгласи. Въпреки това усещаше, че малката започва да се успокоява в нейно присъствие – фатална грешка!
Елен също се съблече гола. Имаше стройно, добре оформено, женствено тяло, със стегнати форми. Във ваната под душа тя пусна водата и отметна няколко кичура от красивото лице на Анет, когато струите рукнаха върху тях.
-Не се безпокой, малката, тук нкой няма да ти стори нищо лошо – увери я тя. “С изключение на мен!”- добави обаче мислено Маркизата.
Тя я насапуниса внимателно навсякъде, като нарочно дълго се бавеше с най-интимните й части.
-Някой казвал ли ти е, че си много красива?
В отговор Анет успя само да изхлипа измъчено.
-О, милата, какво ли си преживяла с тия гадове – съчувствено подхвърли по-възрастната жена и отново я пое в прегръдката си, плъзгайки ръце към стегнатото й, бяло дупенце. Преди да го сграбчи обаче, тя за пореден път намали силата на студената вода и увеличи тази на топлата. Така постепенно тя увеличаваше чувствителността на кожата на “клиентката” си.
В първия момент, когато Елен започна да мачка дупето й и да гали сливката й, младото девойче не реагира. После обаче лека-полека започна да се опитва да се дърпа.
-Довери ми се, сладурано – прошепна поверително в едното й уше Маркизата – и всичко ще бъде наред!
За момент Анет се кротна, но не за дълго. Когато жената с нея под душа започна да целува и смуче зърната на малките й, но изваяни цицки, тя отново започна да се дърпа.
Беше време Маркизата да й се представи. С едно добре отработено движение тя сграбчи с една ръка Анет за косата, отхвърляйки главата й назад и светкавично й отвъртя няколко бързи, злобни шамара с другата. Ударите прозвучаха като огнестрелни изстрели, подети от ехото в банята. Момичето шумно си пое дъх и го задържа, готово всеки миг да се разциври.
-Слушай ме сега внимателно, малка мръснице – просъска в лицето й Елен. –Да знаеш само как обичам да въртя на шиш такива лигли като теб! Отсега нататък ни звук, ни стон, ни дума или ще съжалиш, че някога си се родила! Ще правиш само това, което ти наредя, иначе ще разбереш защо второто ми име е “Сцила” – жената на дявола! Кимни с глава ако си разбрала какво се иска от теб!
Тази светкавична физическа и психическа атака дойдоха като студен душ на младото момиче, което беше и целта. Осъзнала изведнъж черната действителност, че няма откъде да получи помощ и е сам-самичка в бърлогата на звяра, Анет прехапа до кръв долната си устна и кимна едва-едва…
-Не те разбрах, малка кучко! – Още по-силно я дръпна за косата Елен, а с ръката, с която допреди малко й беше нанасяла шамарите, стисна болезнено зърното на едната й гърда.
Анет побърза да кимне отново, този път далеч по-решително.
-Чудесно – показа й острите си, бели зъбки Маркизата и приближи лицето й на един дъх от своето. Тя облиза прелестните й, налети като зрял, ягодов плод устни и тихо рече:
-Сега първо ще се позабавляваме само двечките тук в банята, а после ще те запозная с двама господа, които са ти много навити. Отвори уста!
Устните на младото момиче трепереха, докато я отваряше. В следващия момент садистката се изплю в устата й и изръмжа едно смражяващо “Гълтай!”, при което Анет механично изпълни нареждането и преглътна слюнката й.
-Добро момиче! Продължавай в същия дух и може да си тръгнеш жива оттук!
Тормозът, на който подлагаше бъдещето курве Маркизата беше целенасочен и добре отработен в множество подобни случаи преди това. Беше ред отново да й даде да “глътне малко въздух”. Елен я накара да седне на едната стена на ваната, разтвори бедрата й и започна да гали малката й, сладка путаранка с цяла длан.
-Харесва ли ти?
-Д-да – излъга Анет, със зачервени очи.
-Не смей да ме лъжеш! – закани й се по-възрастната жена и взе от продълговата поставка до мивката една най-обикновена, плоска летва, дълга около трийсетина и широка шест-седем сантима летва. Беше много лека, но здрава. Елен замахна косо с нея и плесна последователно първо едното, а после другото зърно на гърдите на момичето. Анет изпищя и Маркизата веднага я хвана отново за косата.
-Аз какво ти казах, мръснице малка?! А?! Казах ли “ни гък, ни стон без мое разрешение”?! А?! – След всяко “А?!” тя опъваше още по-силно косата й назад.
-Добре-добре-добре-добре… !!! – бързо изстреля с разтреперано гласче Анет.
Шпаклата, която Елен й извъртя след това наистина успя да я възбуди и затова когато после отново й зададе оня въпрос, Ането не излъга като призна, че й е било гот…
-Ето видя ли, не е толкова трудно да се разбираме, нали?!
На излизане от ваната младото девойче със сини очи отново се беше поуспокоило, когато съвсем неочаквано, като мълния в ясен ден, Елен я подпука със серия здрави шамари. Смаза я от бой! Тя знаеше как да я обработи, без да оставя белези по тялото, освен обилни зачервявания на мястото на някои от ударите. Когато най-сетне подлият побой свърши, Анет се беше свила на студените плочки в ембрионална поза и повтаряше като развален грамофон едно и също, обгърнала с ръце главата си:
-Спри, моля те, спри! Ще направя всичко, което поискаш, само не ме бий повече! Спри, моля те, спри… всичко ще сторя… само спри… !
Маркизата я вдигна от пода, галейки я нежно по косата и отново я вкара във ваната…
-Няма, миличко, няма – с майчински тон я приласка в обятията си, надвесена над нея през външната стена на порцелановото “корито”. –Хайде, открий си лицето, миличко, свърши вече… Хайде…
Колкото и да е странно, но в тези мигове на проява на нежност, Маркизата не играеше всъщност. Беше съвсем искрена и съвсем искрено съчувстваше на тези момичета, сякаш ставаше въпрос за две различни жени, или по-точно за шизофреничка с две коренно противоположни същности – което не беше много далеч от истината… И когато Анет най-сетне се престраши и откри лицето си, онази – втората й същност: дяволската – отново се прояви. Елен сръчно се покатери в единия край на ваната, там където стояха шампоаните и балсамите, надупи се срещу красивото лице и… И започна да уринира върху него и младото момиче!
Изживяла целия този ужас до този момент, в началото Анет дори не реагира. Първите златисти струи я заляха обилно и чак когато тежкия аромат я блъсна в ноздрите, тя се сгърчи и започна да пищи, и да се мята като бясна във ваната…
Докато уринираше върху младото момиче Елен се възбуди до полуда! И когато последните струйки изтекоха от алената й цепка, тя свирепо започна да се драпа по клитора, достигайки до разтърсващ оргазъм буквално за секунди… !
-Вече си и тялом, и духом моя частна собственост! – изръмжа след това Маркизата, скубейки я за мократа коса. Младата жена вече така беше претръпнала, достигайки онзи праг, онова дъно, когато вече й беше абсолютно все едно какво ще й се случи по-нататък – че беше спряла дори да хлипа. Просто седеше бездушно на дъното на ваната и гледаше с празен поглед през своята мъчителка. Маркизата беше постигнала целта си – това беше състоянието, до което искаше да я докара. Сега оставаше само да я дообработи, така че да се прави, че й е хубаво, когато е с някой мъж и да се усмихва от време на време. За целта оттатък в хола я чакаха двамата изроди от садо-мазо клуба…
Вашият коментар