‘Суета, всичко е суета’, казва Библията и ако има момиче което е пълно със суета, това беше Деси. Никога в училището не се бе случвало нещо подобно – от толкова високо, някое момиче да падне толкова ниско. Само преди няколко дни тя бе направо кралица на училището. Освен чара и красотата на Деси и родителите бяха заможни. Майка й също изглеждаше добре.
Всичко това все още беше истина, но игрите, които Директора и останалите играеха с нея бяха променили драстично имиджа й. Сега тя вървеше към училищното кафе с онези високи токове, с които изглеждаше като евтина курва. Задника й се тресеше върху дългите й голи крака. Потника с надпис ‘Изчукай ме’ бе разрязан на две и едва свързан с безопасна игла по средата. Фантастичните й млади цици заплашително изскачаха с всяка нейна стъпка. Миниполата едва скриваше голата й путка и задник. Нежната кожа на Деси прозираше през двата разреза – отпред и отзад на полата. Съзнанието й бе гротескна смес от срам, унижение и страх когато наближаваше кафето. Беше същата стая, където снощи бяха изчукали задника й, беше лизала ануса на портиера и изпитвала оргазъм след оргазъм. Сега обаче Деси не мислеше за това. Тя спря отвън и си пое дъх. Имаше само един начин да се справи с това, мислеше си Деси. Тя трябваше да запомни коя е. Беше известна и желана. Всяко момче искаше да я чука, а всяко момиче да бъде на нейно място. Но никоя не можеше. Трябваше да се стегне. Учителите можеха да й казват всичко, но тук всички бяха само ученици, обикновени ученици. Деси опъна рамене, изправи се, настрои лицето си с високомерен поглед и влезе в стола.
Обичайното говорене по неин адрес веднага започна. Над 100 ученика се вторачиха в нея. Докато крачеше с високите токове, усети, че стана по-тихо. Всички забелязаха отблизо облеклото й. Отнякъде се чу подсвиркване и всички се засмяха нервно. Деси се опита да не забелязва и си взе обяда, плати го и се заоглежда за място където да седне. Видя масата на нейните приятелки – Мария, Боби и Сузи. При тях имаше едно свободно място и, въпреки че масата бе в средата на стаята, Деси седна при тях, защото искаше да е сред приятелки, които нямаше да й се подиграват.
‘Боже, Деси!?’ каза Боби, ‘какъв е тоя маскарад?’
‘Здрасти, Боби. Аз нямам проблем, ако ти имаш.’. Деси се опитваше да е спокойна.
‘Хайде де’ каза Мария – нахакано червенокосо момиче. ‘Защо си така? Всички говорят за това как се обличаш последните дни, като кучка. Дрехата е срязана, но дори и да не беше, задника ти пак ще се вижда’. Деси усети как разговорите на няколко съседни маси спряха и хората там надаваха уши да чуят какво си говорят Деси и приятелките й.
‘Защо всички ми опяват за това как се обличам?’ каза Деси опитвайки се да мине в настъпление. ‘Мога да се обличам както си искам.’
‘Но, Деси..’ каза Боби.
Преди да довърши, стаята се изпълни със силна музика. Отначало бе трудно да се определи откъде идва, но после стана ясно че това са футболистите от отбора на училището които пееха заедно с CD плейъра някаква вулгарна песен. Те не бяха готини и Деси никога не им бе обръщала внимание. За голямо учудване и ужас на Деси, тя видя г-н Генов, който не им правеше никаква забележка. Единият се качи дори върху масата. Деси си отдъхна, че поне сега всички ще гледат него, а не нея. После обаче той взе да си заголва тениската и когато я скъса на две част от погледите отново се насочиха към Деси и разрязания й потник. Той погледна Деси и започна да прави движения с език. Всички се наслаждаваха на унижението й и тя бе безсилна. Генов продължаваше да не прави нищо. В момента в който музиката спря Деси чу силен плясък зад нея. Тя се обърна и видя Стария Добри. Боби бе станала и викаше:
‘Боже мой, боже, събори ми кафето, глупак’. Чашата й с кафе бе счупена на пода. Част от него се разля върху краката й, както и върху краката на Стария Добри и Деси.
‘Ей, много съжалявам’ каза портиера смирено. Но Деси го познаваше много по-добре и знаеше на какво е способен. За миг тя си спомни снощи. Той бе последния който я чука отзад, имаше най-голям кур от всички и й бе дал такъв оргазъм, че тя потрепваше само когато си го припомни.
‘Ти си идиот’ каза Боби крещейки още.
‘Извиних ти се’ каза той, ‘бих искал да измия не ми се секна кръста тази сутрин и не мога да се навеждам. Момичета ще ми направите ли услуга и да изчистите вие’? Момичетата го погледнаха все едно е луд. Тъпият портиер ги караше да се цапат с неговата работа. Беше нечувано.
‘Само малка услуга’ каза Добри, ‘Деси, ще ми направиш ли услугата, моля те’ попита той. ‘Момичета извинете ме, искам да говоря насаме с Деси’. Той се доближи, а устата му бе много близо до ухото на Деси. Той прошепна грубо:
‘ Путко, ако не си на пода до 10 секунди, довечера след като ти се изредим всички, ще те чукам с дръжката на парцала. Да не видя нито едно петно на пода!’. Добри звучеше много заплашително. Деси почервеня от гняв. Отново я бяха унижили. Тя стана.
‘Деси, какво правиш? Не трябва да чистиш това, остави той да го направи.’ Добри извади парцал от джоба си и й го подаде. Деси се наведе и разбра, че единствения начин да измие пода бе да застане на ръце и колене. Мръсният парцал започна да попива мокрото.
След няколко секунди, тя осъзна каква гледка представяше на всички. Почти целите й цици висяха през разкопчания потник. Тези, които бяха над или пред нея виждаха целите цици на момичето, заедно с малките зърна. Отзад гледката бе по-лоша за Деси. Тъй като полата й беше разрязана и много тясна, процепа се бе отворил широко и задника на Деси се виждаше през него. Без бельо, Деси го показваше на всички в стаята.
Но заплахата на Добри бе истинска. Тя не се съмняваше, че мъжете ще я чукат с дръжката на парцала ако не им се подчинеше. Дори по-лошо – те й бяха казали да се подчинява за всичко иначе щеше да й се наложи да се срещне с ужасния им приятел – Доктора. Всичко което Деси можеше да направи бе да измие пода, и то бързо.
Въпреки че бързаше, всички видяха доста. 15-20 момчета стояха зад нея. Други дойдоха отзад за да се насладят на гледката и да видят ануса на готината си съученичка, както и полукълбата на дупето й, които изпълваха мини поличката. Други се събраха пред нея, оглеждайки циците й. Всички говореха, смееха се и посочваха. Момчета се кикотеха и шегуваха, а куровете им бяха във вертикално положение.
‘Боже, Деси, какво си мислиш, че правиш? попита Мария.
‘Правиш им такова шоу. Ставай, покажи малко самоуважение!’
Но сега самоуважението на Деси бе свързано с парцала. Тя търкаше и изстискваше, а групата от наблюдатели ставаше още по голяма. Всички искаха да видят как най-готиното парче в училището миеше пода на колене, а циците и ануса й бяха отвън. Някой хвърли гумичка и я уцели точно по задника, но Деси не се обърна да види кой я е хвърлил. Тя се бе концентрирала само върху това да свърши по бързо.
Накрая дойде г-н Генов. ‘Всичко наред ли е?’ попита той.
‘Това момиче ми помага да измия пода’ каза Добри, ‘не знам какво щях да правя иначе’.
‘Деси, приятно съм изненадан’ каза Генов с глас по висок отколкото трябва. ‘Радвам се, че помагаш на нашия портиер’. Учениците се засмяха. Деси стисна зъби и не каза нищо, но лицето й беше червено, а кожата й гореше от срам.
‘Мисля че тази саможертва трябва да се възнагради’ каза Генов с фалшива загриженост. ‘Защо не ръкопляскате?’ Той започна да ръкопляска и всички се присъединиха. Ръкоплясканията ставаха все по-силни и по-силни и ехото ехтеше по стените на стола. Беше за добрата й постъпка, но Деси знаеше, че всички ръкопляскат за спектакъла, който им изнесе. Позата й на колене, голия й задник и цици, цялото й поведение и стил на обличане през последните дни.
Тя свърши с парцала, но беше извън контрол. Имаше чувството, че над нея са всички, цялото училище. И я натискаха надолу. Никога не се бе чувствала толкова пропаднала.
Вашият коментар