Рая се надигна за да застана на колене и нервно започна да разкопчава ризата. Мъжете подсвирнаха, когато тя разтвори бялата риза и разкри стегнатия спортен сутиен отдолу. Полата й се спусна надолу, като покри зачервеното й дупе.
– Сутиена също.- каза спокойно д-р Петров.
Тя се пресегна зад гърба ви и разкопча сутиена, като показа гърдите си на мъжете за първи път. Един тях мина зад гърба й и върза ръцете, което я накара да се изпъчи още повече.
– Доктор Минев и доктор Бойчев, бихте ли се заели с гърдите й.
И двамата мъже бяха повече от радостни да се заемат с тази задача. Рая знаеше, че и двамата кардиолози са на по 50 години. Докато двамата мъже клякаха от двете й страни, друг се приближи към нея като носеше голяма купа. Рая с отвращение предположи, че това е уролога от лабораторията за проби, но дори и не искаше да знае какво има в купата.
В началото двамата кардиолози бяха нежни с гърдите й, мачкаха меката плът и разтриваха втвърдяващите се зърна между пръстите си. Усещанията бяха много приятни, но мислите на Рая бяха съсредоточени към мъжа пред нея. Той потопи сребърна лъжица в купата.
– Отвори широко!- каза той, сякаш говореше на дете.
Тя се поколеба, мисълта за претоплената сперма я отврати.
– Ааааахххх!- извика тя, когато един от кардиолозите ощипа дясното й зърно.
Викът й беше прекъснат от мъжа пред нея. Той използва момента и докато тя викаше с широко отворена уста, той натика пълната лъжица със сперма в устата й. Тя се задави от гъстата течност в устата си и я преглътна със сълзи в очите, като се опитваше да не мисли от къде са я взели. Вкусът на секс напои устата и гърлото й. Оператора снимаше кадрите на върховното й унижение в близък план. Тя се замисли как ли би изглеждало ако се гледа записа, как мъж я храни със сперма, лъжица по лъжица. Господи, как нещо подобно можеше да я възбужда?
– Готова ли си за още?
– Да.- каза тя тихо. Путката й я сърбеше.
Готова или не, още една лъжица от гъстата течност беше натикана в устата й. Този път тя затвори уста, облиза лъжицата и преглътна с желание. Тя можеше да чуе как публиката й се смее и подвиква докато тя премляскваше. Тя отново отвори уста в очакване на следващата лъжица.
Двамата кардиолози започнаха да измъчват гърдите й. Те извадиха няколко дървени щипки и започнаха да ги слагат по чувствителните й зърна.
– Искаш ли още?
– Да!- Рая се опита да не обръща внимание на увеличаващата се болка в гърдите й.
– Моли се тогава!
Тя усещаше как очите й се пълнят със сълзи. Не беше сигурна дали са от болка или от срам предизвикан от думите които се оформяха в главата й.
– Моля ви… дайте ми.. още сперма! Искам… да я опитам… искам да я гълтам… Моля ви, дайте ми да я изпия!
Лъжица след лъжица топла сперма бяха подавани в устата й, а тя продължаваше да се моли аз още. Колкото повече се унижаваше, толкова повече желаеше унижението. Двамата кардиолози продължаваха да дърпат и извиват малките й гърди, най-вече за удоволствие на публиката.
– О, Господи… дайте ми още! Искам твоята сперма… дай ми я с лъжицата!
Лекарят изпълняваше желанието й, понякога прекалено ентусиазирано и не уцелваше устата й, като изливаше лъжицата върху бузата й или върху брадичката й. Гъстата топла течност се стичаше надолу по шията й върху измъчените й гърди.
– Ох… още!- молеше се тя, докато купата се изпразваше бавно.
Той спря да й подава лъжицата. Рая стоеше с отворена уста, а тялото й се тресеше от желание. Той поднесе цялата купа към устните й и постави ръба и до долната й устна. Тя разбра какво следва и изпусна тихо стенание. Лекарят надигна купата и заизлива останалата вътре сперма в устата на Рая.
Гъстата бяла лепкава течност изпълни устата на Рая. Падението й я беше докарало толкова ниско, а тя му се наслаждаваше напълно. Тя сърбаше съдържанието на купата и преглъщаше жадно, толкова бързо, колкото мъжът успяваше да излива. Широки струи от течността преливаха от устата й и потичаха надолу.
– Моля…- проплака тя, когато потока от сперма спря да тече. Цялата долна част на лицето й беше покрита от бялата течност. Устните й бяха залепнали и щом разтвореше уста, бели нишки се разтягаха между устните й.
Лекарят остави купата на земята и останалата сперма започна да се събира на дъното й. Рая не чака, а се наведе напред за да достигне купата с уста. За всеобщо удоволствие, тя вкара главата си в купата и започна шумно да ближе, така както куче ближе купичката си.
Мъжете които малтретираха гърдите й я пуснаха. Никой повече не чакаше нареждания от д-р Петров. Рая усети как някой й събува поличката, докато тя продължаваше да облизва останалата в купата сперма. И тогава, най-накрая някой вкара хуя си е путката й. На нея не й пукаше кой е той. Тя просто изпъшка доволно, когато твърдият хуй навлезе в мократа й дупка.
Тя веднага се изпразни. Цялото й тяло се тресеше от силните усещания. Когато мъжът се изпразни, беше заменен от друг, а после от друг. Мъжете идваха и си отиваха. Понякога те чукаха бръсната й путка, а друг път го вкарваха в задника й. Едва няколко от мъжете искаха да използват уста й, защото цялото й лице беше омазано със сперма.
По-късно вечерта те отново започнаха да я бият с най-различни премети. На нея не й пукаше. Тя остави удоволствието и болката да я залеят. Всичко което я интересуваше, беше унижението. И това да бъде използвана. Малтретирана.
Накрая, когато тялото й не можеше да понесе повече, тя се отпусна в тъмнината.
Седмица по-късно, някои от синините още не бяха зараснали. Дори и докато Рая Иванова седеше със своята приятелка Силвия, в ресторант, тя се чувстваше неудобно. Въпреки, че физическите щети зарастваха, щетите върху кариерата й ставаха все по-големи. Рая беше на ръба да се разплаче.
– Не знам какво да правя, Силвия. Знам, че сама се натиках в тази каша, но не е честно да платя такава висока цена.
– Хайде, хайде, скъпа. Не може да е толкова зле колкото си мислиш.
– Но е така! Съпруга ми иска развод. И без това сме затънали в дългове. Още не сме върнали заема за следването, а след като изплатим данъците и сметките нищо няма да ни остане.
Силвия хвана ръцете на приятелката си през масата.
– Не мога да работя тук повече. Онези копелета са пуснали част от видео записа на управата на болницата, като разбира се са прикрили техните самоличности. Дисциплинарната комисия ще се събира днес следобед. Просто знам, че ще искат да напусна.
– Ще го направиш ли?
Рая замълча за малко, но после отговори.
– Дори не мога да ги погледна в очите. Само да видят видео записа и с мен е свършено.
– Какво мислиш да правиш?
Рая подсмръкна и се опита да сдържи сълзите си.
– Не знам. Прецакана съм. Не мога да си позволя да тръгна из страната и да търся друга болница, която да ме наеме. Дори и да намеря такава, която да не обърне внимание на напускането ми, колко време ще им трябва преди да чуят слуховете за мен? Всеки познава всеки. Няма да мине много време преди да ме накарат пак да напусна.
Силвия стисна ръката на Рая съчувствено.
– О, Господи.- продължи д-р Иванова.- Не мога да си позволя това, точно сега. Не мога да си позволя да съм безработна. Какво, по дяволите, ще правя?
Двете жени поседяха без да говорят известно време.
– Ами…- наруши тишината Силвия.
– Какво?
– Нищо, едва ли ще стане.
– Кажи ми, моля те, каквото и да е!- отчаянието личеше много ясно в гласа на Рая.
– Нали знаеш, че планирам от известно време да напусна болницата, да се заема с частна практика. С моята специалност се изкарват добри пари.
Беше вярно. Един пластичен хирург може да направи цяло състояние с частна практика. Сърцето на Рая заби ускорено. Дали Силвия щеше да й помогне финансово?
– Няма да мине много време и ще си отворя клиника. Пазех го в тайна, но мисля да открия клиниката след по малко от месец.
– И…?- каза нетърпеливо Рая.
– Ами, винаги ще имам нужда от добра секретарка.
end . . . .
Вашият коментар