Танцьорката, сега преоблечена в копринена роба, дойде да си вземе разхладителна напитка. Рая доближи до нея и, като нервно мачкаше краищата на престилката си, каза:
– Извинете!
– Тези са за нас, нали? – попита я танцьорката със сода в ръката. Рая поклати с глава:
– Разбира се. – Рая заби поглед в земята. – Чудех се от колко време танцувате? Наистина сте добра.
Танцьорката засия.
-Благодаря! Всъщност само от седмица.
Рая примигна. Само седмица и се чувства толкова уверена да движи тялото си безупречно пред толкова много непознати? Момичето попита шепнешком
– Наистина ли се справям добре?
– Ами, да беше много добра. Чудесна. И то само за седмица имам в предвид. – каза Рая, опитвайки се преглътна завистта си. Беше заседнала на гърлото й. Тогава осъзна една малка подробност – танцьорката беше зряла жена, докато тя беше още девойка. Увереността идва с опита, нали?
– Ако нямаш нищо против да те попитам на колко години си?
– Ами, на 22. –каза тя наперено като отпи от содата – а ти?
-По-стара от теб-отвърна Рая през зъби, след което се обърна и отиде да помага на Борко да сервират храната.
~o~
Малкият бус за доставки боботеше приглушено. Борко седеше зад волана. Рая държеше картата и даваше указания за посоките към последния за вечерта ангажимент.Никой не бе продумал от както тръгнаха от ергенското парти. Рая беше разконцентрирана. Не можеше да спре да мисли за не характерните за нея действия на партито. Имаше бегла идея какво се беше случило и искаше да говори с Борко за това, но не искаше да го изплаши с размислите си. Междувременно, умът на Борко беше зает със същите мисли, но и той не искаше да изплаши Рая и по – скоро тази нейна страна дето беше се проявила за кратко в сумрака на стаята.
– Какво парти,а? – каза той не ангажиращо.
– Да, страхотно. – отвърна Рая. Борко я погледна въпросително:
– Наистина ли? – попита той и Рая знаеше точно какво иска да каже, но продължи внимателно:
– Може би да, може би не. – каза, като внимателно наблюдаваше каква ще е реакцията му. – Искаш ли да се случи отново?
– Да, бих искал отново да видя онази Рая. – отвърна той – Да имаш някаква представа откъде дойде?
Рая прехапа устни. Тя много добре знаеше отговора, просто не знаеше как той ще приеме отговора й.
– Мисля, започна тя – че има нещо общо с…- поколеба се за миг – другите мъже.
Борко съвсем не очакваше такъв отговор и единствено успя да изпусне едно „О-о”. Рая се почувства длъжна да запълни празнотата:
– Не е така както прозвуча. Аз просто се възбудих от мисълта, че съм танцьорка, че танцувам пред тях. Че имам самочувствието и увереността да направя това пред непознати.Звучи глупаво, но да си представиш за пет минути … Наистина се почувствах като жена.
– Но ти си жена –каза Борко. –А и тази танцьорка сигурно беше.
– Знаеш ли на колко години е? –прекъсна го Рая и след като не получи отговор продължи – Просто ми се иска да съм достатъчно жена за да мога са направя такова нещо.
Думите и останаха във въздуха. Борко се замисли върху тях, дълго и задълбочено. И му дойде една идея.
~o~
Червената реклама пред хотела светеше ярко и къпеше в светлина паркинга. В един от ъглите беше паркиран бусa за доставки, а в него седяха двама души. Рая бавно потропваше с пръсти по таблото, докарвайки някакъв ритъм. Идеята на Борко висеше във въздуха като призрак. Рая хапеше долната си устна докато мислеше.
– Всичко е в червено. – каза Борко, като имаше в предвид светлината от рекламата.- Кара ме да си мисля за секс.
Рая вдигна очи и ги спря върху рекламата.
– А мен ме кара да мисля за опасност.
Те се спогледаха.
– Е, какво мислиш за моята идея? – попита Борко.
– Интересна е. – отвърна Рая. Това беше кратко изявление – вътрешно тя трепереше само при мисълта и чувствата и се сменяха от вълнение до страх и обратно.
– Интересна в добрия смисъл или в лошия смисъл? –попита Борко.
– В добрия смисъл, но – Рая събираше кураж – малко ме плаши. И не само по начина по който ти мислиш. Страх ме е да го направя , но се боя и за нас двамата.
Борко я изчакваше да се изкаже.
– Тази вечер на партито сякаш не бях аз. Все едно беше някой друг. Доктор Джекил и Мистър Хайд – нещо изникна в мен и ме превзе.
– Знам –каза Борко, като си спомни с вълнение. Но Рая не се усмихваше. Нагласявайки се към нейното настроение той взе по-сериозен вид. – И след това си го прибра обратно. – добави той, а Рая поклати с глава.
-Но ако отново се появи в … тази ситуация която ми предлагаш….просто не знам какво ще се случи.- каза Рая. Беше толкова нервна, че почти се разрева. Борко хвана ръцете й, чакайки я да свърши.
– Сега осъзнавам, че винаги съм правила така. Винаги съм заключвала тази своя страна, защото съм се бояла какво може да направи, какво може да се случи с мен ако я пусна на воля.
Борко почувства, че чак сега разбира Рая от всички години през които са били заедно. Като четеше между думите й той осъзна, че страхът й да не го нарани я е държал настрана от проучването на тази нейна втора същност.
– Не се тревожи за мен. –каза той – Искам да си щастлива. Подкрепям те и искам да проучиш тази втората Рая, дето живее в теб. И по-добре да я разберем сега отколкото след пет години, когато вече няма да е безопасно. – Той се усмихна широко –И честно казано, мен ме възбужда тази нова Рая и искам да я виждам когато се появява.
Рая го погледна сякаш беше загубил ума си.
– Не ми ли вярваш?-попита той.
-Вярвам ти – каза Рая като го гледаше право в очите- Не вярвам на себе си.
– Е, тогава аз ще ти вярвам и за двама ни. –каза Борко и се усмихна. Рая неохотно му се усмихна. Къде беше намерила такъв удивителен мъж. Но това беше въпрос с две остриета. Нямаше да понесе ако извърши някоя глупост и го нарани. Само ако имаше повече време да помисли. За съжаление, време нямаше. Борко погледна часовника си.
– Е, сега или никога. Какво избираш?
Рая прехапа устни, стомахът й се свиваше. Очите й спряха на рекламата. Тя се взря в нея докато червеното я заслепи. Дали още я предупреждаваше за опасност? Не, този път си мислеше за секс.
Борко затръшна вратата на буса. В краката му бяха натрупани последните продукти за вечерта. Рая запали буса, даде на заден и спря да погледне Борко в очите.
– Ще се видим скоро, надявам се –каза Рая
– Да. –отвърна Борко- Ще се видим от другата страна.
За момент и двамата бяха вцепенени от това, което щеше да се случи. Тогава Борко сложи силната си ръка на бузата й и тя я погали. Той се наведе и я целуна страстно и дълбоко. Устните му горяха върху нейните и я изпълниха с топлина. Те се разделиха с усмивка.
Рая подкара буса. Сега, когато и двамата бяха взели това решение, тялото й гореше. Тя натисна газта и потегли по пътя. Нямаше много време.
~o~
Борко погледна часовника си. Беше почти девет. Той седна във фоайето на хотела и нетърпеливо загледа въртящата се врата. Беше обслужвал доста ергенски партита и знаеше реда в който протичат наизуст. Или поне така смяташе.
– Сигурни ли сте, че ще дойде? –каза някакъв глас. Зад рецепцията стоеше едно младо момче и също си гледаше часовника. – Изчезвам за пет минути и не връщам парите. –каза той. Борко му беше дал сто лева, за да разиграе една сценка и той искаше да е сигурен, че няма да ги загуби. За да стане по-лошо, Борко щеше да се забави с доставката на храната и напитките. Като въздъхна той се наведе, да вдигне купчина метални подноси и точно тогава въртящата се врата изскърца, и фоайето се озвучи от потракването на високи токчета. Все още приведен, Борко изгледа чифта червени обувки да минава покрай него. По-нагоре се разполагаха чифт заоблени, гладки глезени. Последваха оформени крака нагоре, нагоре където се скриваха под къса червена поличка. И отгоре една блузка като нарисувана върху пълна гръд. Тялото на жената беше като детска близалка, приканващо да го излижеш.
– Здравейте, трябва ми малко помощ. Имам среща с господин Бисер Стоянов. Той е наел стая тук.
Женският й глас се понесе из алените и устни. Сините й очи сияеха из зад купчина кестеняви къдрици. Рецепционистът погледна Борко изкосо и после жената.
-Извинете госпожице, но има съобщение от господин Стоянов, че партито се отменя.
Когато чу това, жената сбърчи нос.
– Защо? Сигурни ли сте? Ергенското парти? –попита тя с недоверие.
– Да, точно така, ергенското парти. Отменено е. Съжалявам. – каза рецепциониста и като почувства, че добре си е изиграл ролята се обърна и се запъти към стаичката си. .
Борко се усмихна доволно. Планът му работеше. Сега оставаше Рая да се появи през следващите тридесет минути. Тогава тя ще е заместничката. Умът на Борко опита да придвижи събитията напред и да си представи Рая как танцува в стая пълна с пияни мъже. Чудеше се, какво ще си облече. Междувременно, лакираните в червено нокти потропваха по тезгяха. Жената се намръщи на отдалечаващия се рецепционист и повдигна рамене, очевидно отърсвайки се от новината. Вниманието й се премести върху Борко.
– О, това храна ли е? –попита тя,със сладко любопитство. – Направо умирам от глад.
изненадан от това изявление Борко шумно премести подносите от едната си ръка в другата.
– Да, но е заплюта. Съжалявам..- каза Борко и стана за да тръгва.
– Не е за ергенско парти, нали?-попита тя. Борко замръзна.
-Не, не е. Рожден ден.- каза той.
– Е какво пък толкова, не може ли да ме почерпите? Явно плановете ми за вечеря тази вечер пропадат.
Гласът й се стичаше като сироп и тя по детински пляскаше с ръце и подскачаше. Гърдите й, притиснати от тясната блуза и при тези нейни движения, изпъкваха силно в лицето на Борко. Той се опита да не я зяпа, но не успя.
-Между другото, аз съм Соня.
Нежната й ръчица се протегна, но Борко държеше подноси с храна и не можа да реагира. Тя докосна бицепса му вместо ръкостискане. Бицепсът му се беше стегнал от тежестта на подносите, които държеше, и докосването се превърна в милване. В разрез с неговите най-добри намерения, почувства, че нещо в панталоните му се размърда.
– Ъгх,…не знам – каза Борко неубедително. Дори гласните му струни се бунтуваха. Знаеше, че нейната самоувереност го хипнотизира, но от това не му ставаше по-лесно да устои. Соня почувства колебанието му и се приближи, гърдите й докоснаха силните му мускули.Борко успя да се огледа в големите й сини очи, и сякаш се удави в тях.
– Моля Ви, няма да взема много!- загука тя- И ще ви се отплатя.
Борко не вярваше на влиянието, което тази жена имаше върху него. Тялото й го зовеше, но червения цвят на дрехите й го заслепяваше, като че ли да го предупреди за някаква опасност. Предупреждение, спри! В опит да се отърси от това видение, Борко затвори очи. Опита се да си представи Рая.
~o~
У дома Рая стоеше пред огледалото и оглеждаше тялото си. Беше избрала черни прашки и лъскав, черен, сатенен сутиен, който винаги караше Борко да откача. Сутиенът й перфектно пасваше на гърдите й и ги повдигаше малко, за да подчертае тежката им пълнота. Прашките бяха достатъчни отпред, но отзад разкриваха доста от закръгленото й стегнато дупе, кацнало на спортните й крака. Рая се поклащаше напред на зад, упражнявайки движенията за своя танц, и в същото време наблюдаваше как мускулите и извивките се променят в огледалото, тъмната й кожа блестяща от вълнение. Откри, че няма представа какво ще облече отгоре. Знаеше, че ще трябва да са много дрехи, за да има какво да сваля, за да поддържа напрежението.Но тя просто нямаше нищо по-секси, и дори съблазнително, за тази цел. Целият й гардероб беше разпилян на пода. В чекмеджето беше останал само един клоунски костюм, който понякога обличаше, когато сервираше на детски партита и униформата й от училище. Рая премигна. Ами ако? Тя извади униформата от гардероба и я огледа. Винаги я е мразела, защото винаги я е свързвала със спомените си като момиче. Представляваше годините на тихо подчинение и мъмрене и почти никаква сексуалност. И въпреки това сега в нея имаше нещо привлекателно по странен начин. Някой не се ли възбуждаха от такива работи? Рая измъкна бялата блузка и я облече. Още й ставаше. Или не? Закопча копчетата. Гърдите й бяха пораснали значително откакто я беше обличала за последно и тънката материя се беше опънала от тежестта им. Рая се погледна в огледалото. Прилежното естество на блузата контрастираше с подчертания й бюст. Може би щеше да се получи. Рая нахлузи плисираната поличка и пристегна копчето. Очевидно беше станала и по-висока, поличката стигаше едва до средата на бедрата й. Рая се изчерви при мисълта, че ще се разхожда на обществено място облечена така. Но тази вечер няма да й се наложи да носи поличката твърде дълго, нали? Колената й омекнаха при мисълта какво й предстоеше да направи. Облече се набързо преди да загуби кураж. Нахлузи големия, черен пуловер отгоре. Сложи си една тънка вратовръзка и върза панделка на косата си. Сложи си черни чорапи до коленете, обу си равни обувки и хвърли поглед в огледалото. Да, сега съм като дете и на външен вид-си помисли Рая, но под тази униформа се спотайваше женско тяло, отчаяно очакващо момента да излезе. Тялото буквално я болеше. Страдаше от нуждата да бъде видяно, да бъде пожелано, да бъде … докоснато? Последните думи се настаниха неканени в съзнанието на Рая. Тя незабавно прогони тази мисъл , която й напомняше, че без помощта и разбирането на годеника си, тя нямаше да се впуска в това приключение.
– Разбра ли това, мистър Хайд? – попита отражението си в огледалото. – Дръж нещата под контрол тази вечер.
Тялото й беше във форма, но огънят още гореше в зелените й очи, като че ли да каже-„Ще видим!”.
Борко тръгна по коридора, като от време на време си затваряше очите и мислеше за Рая. В това време на няколко крачки зад него вървеше Соня, токчетата й потропваха ритмично. В ръка носеше не доизядена хапка от ордьоврите. Напъха я в устата си и издаде късичко стенание.
– О, боже, тези зелените хапки са много вкусни. Ти ли направи всичко това?- гласът й чуруликаше весело. Борко гледаше право напред, когато не беше със затворени очи. Гласът на Соня боботеше из зад него:
– Може ли още едно от онези пухкавите, жълтите?
Борко неохотно спря. Обърна се, задържа металния поднос неподвижно и позволи на Соня да повдигне фолиото от единия край. Тя си избра един еклер и нагласи фолиото.
-Добре – каза Борко, докато тя преглъщаше еклера. Стаята с ергенското парти беше зад ъгъла и беше време да се отърве от Соня. – Наистина трябва да вървя.
Соня облиза крема от устните си и, докато облизваше пръстите си, каза:
– Добре! Но аз наистина съм Ви задължена. Как да Ви се отплатя.
– Няма нужда. – започна Борко, но беше прекъснат от Ръцете на Соня, която се беше пресегнала и бавно разкопчаваше колана му. Там в средата на коридора. Очите на Борко се разтвориха широко, когато осъзна положението, в което се намираше. Ръцете му бяха заети с подносите и нямаше начин да спре Соня без да ги изпусне. Постара се, но нямаше много възможности за реакция. Заотстъпва назад докато се озова в някаква ниша, водеща към вътрешно стълбище.
– Не, недейте да се дърпате, господине- кикотеше се Соня. Борко усети студен вятър да нахлува през цепката на панталона му когато ципът му беше свален. Една малка топла ръчичка се промъкна в боксерките му и го хвана за члена.
– Ей, добро парче! – каза тя като извади нарастващия му пенис и го повдигна в ръка.
– Моля те, Соня, недей, сериозно говоря. – Борко стрелкаше погледи в двете посоки на коридора, страхът му да не бъде хванат натясно, както и да не изневери на Рая го задушаваше.
-Спри! – изсъска той. За негово облекчение, Соня стана, натика лицето си в неговото и каза с невинно изражение:
-Добре, ето! Спирам. – докато казваше това ръката й продължаваше да се плъзга по вече нарасналия му член.
– Говоря сериозно, спри! – каза Борко, но гласът му трепереше. Соня се усмихна.
– Какво да спра? – попита тя сладко объркана. Ръката й се спусна до топките му и започна да ги гали, което го накара да подскочи. Тя вдигна другата си ръка до устните си и облиза дланта.
– Недей!- каза отново Борко, този път гласът му премина в стон.
– Няма! – поклати с глава Соня. Ръката й, мокра от слюнката й се уви около нарасналия му пенис и започна с въртеливи движения да се спуска надолу. Борко изстена.
– Моля…! – Борко искаше да каже още нещо, но не му идваше наум и след няколкото дълги, мокри, чувствени движения извика – Откажи се!
– Отказах се. Утвърдително отвърна Соня и се усмихна сладко, притискайки гърдите си към ръцете на Борко. Ръката й майсторски масажираше топките му. Тя усети как се свиват в ръката й и започна да забързва, като опъваше члена му усърдно. Борко затвори очи. Гласът му вече се чуваше съвсем слабо.
– Аз наистина не трябва…- шепнеше той. Соня приближи лицето си. Сладкия й парфюм го погълна. Устните й сега бяха на сантиметри от неговите, когато тя му прошепна:
– Няма!
Точно тогава Борко усети първите потрепвания на оргазма. Членът му подскочи в ръцете на Соня и тя заразтрива още по ожесточено. Бляскава струя семенна течност изхвръкна от главата и се разля на килима на пода в коридора. Борко изстена, и се подпря на стената докато се изпразваше. Соня продължаваше да изпомпва и гледаше как спермата изхвърчаше от члена му на малки бели струйки. Когато фонтанът попресъхна, Соня бавно го погали и издои до последната капка. Борко се задъхваше, опитваше се да си поеме дъх. Отвори очи. Соня се усмихна. Борко поклати глава, но се усмихна уморено. Соня постави увисналия му член обратно в панталона и вдигна ципа. И двамата се отдалечиха от локвичката на килима и погледнаха в двете посоки на празния коридор.
– Видя ли? Нищо не се случи в крайна сметка. –Каза Соня. Борко искаше да й вярва и за миг почти успя. Тогава Соня погледна ръката си, една малка висулка сперма се беше закачила за пръста й. Тя я облиза.
– Благодаря, за храната. – каза Соня и му смигна. След това го потупа по бицепса още веднъж и се понесе по коридора.
~o~
Стаята, в която беше партито, не беше просто стая с маси и столове, а имаше и малко басейнче в единия край. Две от стените бяха огледални и се виждаше част от града. Светлината беше приглушена и от лампите по дъното на басейнчето се очертаваха танцуващи линии по тавана. В единия край бяха наредени няколко маси. Когато пристигна и видя, че стаята е празна Борко се захвана за работа, като започна бавно да подрежда подносите с храна. Чувстваше се ужасно. Трябваше да каже на Рая., разбира се, но се чудеше дали ще може да почака до след малкото й приключение довечера. Щеше да е жалко да развали тръпката с нещо толкова, ако не тривиално, то поне неподвластно на контрол. Борко помисли колко лесно беше станало всичко. Соня беше предизвикала сексуалния контакт все едно, че е нищо и никаква работа. Разбира се – с възприятията на стриптийзьорка на ергенско парти. Сексуалният контакт се осъществи на нейна територия. Точно тогава по врата на Борко полазиха тръпки. Това беше територия, в която Рая щеше да навлезе. И то прибързано, спомни си видението от по-рано тази вечер, как стои във фоайето на хотела с хладилната чанта в ръце. Беше видял как Рая танцува гола пред непознати и я приканят към по –други действия. Беше ли това някакво предчувствие? За миг Борко си помисли да отложи всичко. Но знаеше, че Рая се вълнува, даже повече от това. Нещо в нейното преживяване тази вечер беше важно. Беше по-голямо от него или от неговата ревност, вероятно по-голямо и от тяхната връзка. Рая се бореше със самоличността си, и това беше нещо сериозно. Така че Борко реши. Каквото и да искаше да направи Рая тази вечер, колкото и далече да се стигнеше, той щеше да я подкрепи изцяло. Освен това, той самият ще се чувства по-добре ако тя приключеше ‘твърде далеч’ – това ще е знак на съдбата. Но какво, ако това ‘твърде далеч’ се превърнеше в ‘свръх’? Със сигурност съзнанието на Рая щеше да го предотврати.
– Точно така! – каза на глас Борко, опитвайки се да убеди сам себе си в това.
~o~
Рая спря на паркинга. Рекламната табела на хотела отново я окъпа в червена светлина. Тя излезе от буса и прохладния нощен въздух се промуши между голите й бедра, като я накара да потрепне. Рая поопъна полата си, в желанието си да я направи поне със сантиметър по-дълга. Но си спомни с ужас, че скоро щеше да я съблече. Спря. Наистина ли правеше това? Ако нещата тръгнеха зле, винаги можеше да си тръгне. Освен това, Борко щеше да е там и да следи нещата да не излязат от контрол.
– Точно така! – каза на глас Рая , опитвайки се да убеди самата себе си в това.
~o~
– Бисер Стоянов.- Един дълбок мъжки глас прозвуча в салона. Борко вдигна глава. Около тридесет годишен мъж в спортни дрехи прекоси стаята с протегната за здрависване ръка. – Вие сигурно сте сервитьора. Точно навреме.
– Борислав Георгиев- представи се Борко, като стисна ръката на господина. – Готина зала сте избрали?
– Е, да! Не всеки ден се жени най-добрият ти приятел –каза Бисер с капка разочарование в гласа – Трябва да бъде колкото се може по-специално, нали?
Борко поклати с глава:
– Какво сте планирали за това парти?
– Нищо откачено, малка група колеги, пиене, и разбира се, женско забавление. – Бисер приключи, измъквайки визитка от джоба си и я подаде на Борко. На визитката беше снимката на Соня, доста разголена, и думите: Соня танцьорка и компаньонка
Борко потрепна при името и си спомни срещата в коридора. Погледна и снимката. Въобще не приличаше на Рая. Това можеше да обърка нещата. Трябваше да мисли бързо.
– Наистина ли мислите, че ще изглежда така? Чувал съм, че понякога изглеждат доста различни. –каза Борко. Бисер погледна снимката и отвърна:
-Наистина ли?- намръщи се малко – Мисля, че ако е секси, другото е без значение, нали? – каза с надежда. Но Борко не слушаше. Вниманието му беше привлечено към вратата.
-О-о, това ще да е тя!- каза той. Бисер погледна.
Рая тръгна към двамата мъже и обувките й потропваха по плочките.
– Господа. – каза тя, когато приближи – Някой от вас да се казва…
– Аз съм Бисер Стоянов. Вие сигурно сте Соня- каза той и очите му се плъзнаха по тялото на Рая. Горната част беше покрита от пуловера, така че той се спря върху стегнатата плът на голите й бедра. Рая се изчерви. Стана й нервно заради униформата – не беше ли прекалено откачено? Бисер най сетне успя да погледне лицето на Рая. Изглеждаше загрижен. Стомаха на Рая се сви на топка. „Сега ще ме отхвърли”, си помисли тя.
– Мразя да задавам този въпрос, но имате навършени 19, нали?- Бисер беше нервен.
Страхът на Рая се превърна във възторг и тя засия и се разсмя.
– Разбира се! Искате ли личната ми карта?
Бисер също се засмя вече поотпуснат.
– Не, всичко е наред. – отвърна той. Очите му оцениха тялото й за втори път – харесвам облеклото Ви, между другото.
Рая се изчерви отново.
-Благодаря!- измърка тя – Е, осветлете ме. Какво ще правя тази вечер?
При този въпрос Борко наостри уши.
-Ами, -започна Бисер с тъпо изражение – Това е доста неловко всъщност. Ергенът е доста консервативен и свръх верен на момичето си. – Бисер каза това последното като че ли съобщава за някаква трагедия. Очите на Борко и Рая се срещнаха за миг. Бисер продължи – Само танци, малко стриптийз. Мисля, че може да опитаме да потанцуваш в скута му, но се съмнявам, че ще му хареса. Вижте, той дори не знае, че ще се появите. Ако знаеше, вероятно щеше да се обади, че е болен и да не дойде. – Бисер се засмя язвително. Той определено се оплакваше сега, ясно показвайки неодобрение към благоприличието на своя приятел.
– Звучи добре. – каза Рая като се опитваше да звучи уверено, като, че това беше всекидневната й работа. Но въпросите я измъчваха. – Искате ли да се съблека изцяло? Или..
– О-о, -каза Бисер. Замисли се, като издуваше бузи и пуфтеше – Ами, ще ми се да кажа да…. Имам чувството, че може да изкараме акъла на младоженеца. Може би ще е по-добре да карате по интуиция.
– Звучи добре – каза Рая като се усмихна на Борко. Той също й се усмихна.
Вашият коментар