-О-о-о… – зави той. – Моля ви, пипайте ми кура, моля ви, гледайте го какъв е голям…
-Я не ми хвали боклука си! – викна Калина.
-Ти смяташ, че може да ни заповядваш, така ли? – озъбих му се аз заплашително.
-Не, не, ни най-малко, аз само…
-Стига си ломотил, отрепко такава, заболя ме главата от теб! – кресна Калина и цапна съдържанието в шепата си на гърдите му.
-Ох, да, Констанс, моля те, умолявам те, пипай ми кура, не издържам така, ох, моля те… а-а-а…
-Бий му една чикия на тоя, да престане да ми опява, че наистина ми наду главата, ама ще взема да те насиня наистина с която пръчка грабна, така да знаеш, само още гък да чуя от теб… ох, изморих се. Влагам толкова много във всяка сесия, макар че тея отрепки не го заслужават. И физически, и психически. Нуждая се от душ и сън. Аре празни се, че да свършваме. Чувствам се като парцал.
Да си строга господарка не е професия, това е призвание. И ако го нямаш, не става нищо от теб. Трябва да ти идва отвътре, иначе онова, което трябва да вършиш ще ти изсмуче жизнените сокове, ще проникне в теб като отрова и ще “издъхнеш” само за няколко години.
Констанс хвана кура му и го заобелва.
-О-о-о, не толкова много, о-о-о, боли-и-и…
-Точно така, обелвай му го докрай, давай, да се изпразни… ах, че го-о-от… – наслаждаваше се Калина.
-Отваряй уста да ти изсипя лайната вътре – постанових аз.
-Как само го каза, о-о-о…
-Как?
-Като… най… обикновеното нещо…
-Че то си е най-обикновено… ти само лайна ядеш цял живот… още от ученик, нали, само по кенефите си стоял и си лизал хартийките, с които са се бърсали момичетата, така че к`во сега…
-Ама аз не започнах направо с…
-Я млъквай, да не ти отвъртя един! – викна Калина и той замря. Но за кратко.
-Ох, Ива… само като те гледам с тея големи, идеално оформени цици… как само ти стоят изправени… сякаш си си залепила надути до пръсване футболни топки за тялото…и зърната ти как са набъбнали и как хубаво ти се очертават… каква кожа имаш само… и сега, след като те видях как сереш пред мен, ще ме накараш да ям превъзходните ти изпражнения… ох…
-Превъзходните ми, господарски изпражнения…
-О-о-о, ще се изпразня…
-Пусни му кура – рекох аз на Констанс. – Не искам да свърши, преди да е опитал от нечистотиите ми!
-О-о, не се старай толкова много… да му врътне чекията и да свършваме…
-Хайде зяпвай…
-О-о-о…
И докато той викаше “О-о-о…”, аз изсипах меката кафява маса от ръката си в устата му. Той започна да мучи.
-Хубави ли са на вкус? А, как са?
Той клатеше глава на всички страни.
-Какво, бе, гад, не си ли доволен? – попита Калина.
Аз му зашлевих два шамара с мръсната си ръкавица и загребах от купчината на пода отново. Калина се зае да го маже по краката. Аз цапнах съдържанието в шепата си на корема му и завъртях ръка по него в кръг. Констанс се прехвърли на гениталиите му и като обра и последните си изпражнения от пода започна усърдно да го плеска по надулият му се от възбуда пенис. Аз започнах да цапам топките му.
-Много си красив така – целият намацан с изпражнения – гърдите, корема, кура, ташаците, устата, че даже и стъпалата чак… е, как е, вкусни ли са?
Поради невъзможност за друг начин, той ги плюеше нагоре и част от тях падаха отново на лицето му, така че по бузите, скулите и в косата му имаше малки кафяви парченца.
-Ох, как мирише… – оплакваше се г-н М.
-Мирише на екскрементите на три красиви жени, които ти стоят дибидюс голички и правят всичко най-срамно за твое удоволствие. Може би ще поискаш и да раждаме пред теб, а ти да ни гледаш между краката – сигурно знаеш наизуст половите органи на жената – отпери му едни шамар Калина и всичко, което имаше в дланта си се разплиска по лицето му.
-О-о, боли така, недей… о-о-о, и как мирише….
-Отваряй уста! – поех аз инициативата.
Той ме загледа.
-О, не пак лайна… – примоли се той като пребито куче.
-Казах да си отвориш уста. Или искаш да ти шибна едни вибратор в задника?
Той отвори леко уста, аз натиках показалеца си вътре и заповядах:
-А сега затвори уста!
Когато той сключи устни около основата на пръста ми, аз бавно го заизтеглях.
-Готино ли ти става? А, кажи бе, отрепка такава. Айде пак зяпай!
Аз протегнах среден пръст /следващият след показалеца/ и Калина, и Констанс се засмяха.
-Лапай, лапай – подканих го аз и той отвори уста. – Айде сега го оближи! – Аз пак заизтеглях пръста си оттам и казах: – Изкарай език навън, бързо!
Той стори каквото му наредих и се видяха парченцата изпражнения върху езика му от ръкавицата ми.
-Гълтай сега!
Той ме погледна, без да направи нищо и когато Калина стисна топките му, той преглътна. Аз го изкомандвах да отвори уста отново и да покаже езика си. Сега бе чист.
-Браво, роб! – каза Калина. – А сега малко черен хайвер от топките ти. Това са моите изпражнения, размазани по твоите ташаци.
Тя започна да издърпва лепкавата кафява маса от космите по топките му.
-Ох, боли, ще ми ги изскубеш!
-Тихо, понасяй! – каза величествено Калина. – Пък и да ти ги изскубя, тъкмо ще станат ташаците ти по-хубави. К`ви се тея космалаци, следващия път като дойдеш при господарката си, да си ги избръснал до голо. Ясно? До кожа!
-О-о-о…
Когато Калина събра достатъчно нечистотии, се приближи до лицето му.
-Хайде, плюнко такава, опитай и моите лайна; нали не искаш да ме обидиш, като ядеш само тези на Ива.
И без да дочака отговор, тя навря мръсотиите си в устата му и му нареди да ги преглътне. В същото време аз му мачках кура. Той гледаше Калина, която стоеше пред него със стегнатите си гърди, мрачни, черни като тропичен ураган коси и студени сини очи – от нея се излъчваше чист, абсолютен садо-мазохизъм. Г-н М се опита нещо да каже, но изпражненията щяха да се разплискат в устата му.
Калина изрече като робот, с нечовешки равен тон:
-Преглътни ги, за да не ти сложа електродите на ануса и топките!
Аз забих маникюр в хуя му, но това единствено го екзалтира, без да го накарам да преглътне. Тогава прокарах нокти по голата му, зачервена главичка и докоснах каналчето му. Той хлъцна от възбуда и част от екскрементите попаднаха в хранопровода му.
-Всичките ме, измет такава, всичките! – кресна Калина и аз пак плъзнах нокът пак по каналчето му, което се бе добре очертало по подулата му се, трепереща главичка. Той хлъцна отново и преглътна и останалата част. Аз се изправих и казах на Калина:
-Продължи да му го помпаш!
Тя хвана пениса му, а аз поставих подметката на ботуша си върху топките му и започнах да му ги притискам към пода.
-О-о-о… ще ми… ги смачкаш!
-Искаш ли да опитаме… – и направо стъпих отгоре им.
-А-а-а – завика той високо.
-Ще продължавам, докато не излижеш мястото на пода, където се изсрахме. До блясък!
Констанс откопча белезниците му, Калина го ритна по задника и той се обърна по корем.
-Разкрачи се – викна тя и видяла от мен, започна да стъпва по ташаците му.
-Лижи, роб! – наредих му аз и той покорно подаде език сред охканията, завъртайки го по кафявото петно.
-Браво, език като парцал! – оцених аз.
-Ближи ми мръсотиите – викна Калина. – Подчинявай се, да не ти напъхам върха на ботуша си в ректума ти.
Той най-старателно облизваше остатъците от екскрементите ни по земята.
-Искам да се любиш с говната по пода, страстно, все едно се целуваш с приятелката си! – рекох аз.
-Боже, Ива – засмя се Калина, – отде ги измисляш все такива…
-Не ги мисля специално, сами ми идват.
-Де да ми идваха и на мен така…
Изведнъж той заотърква лицето си в кафявото петно и задиша тежко. Аз погледнах надолу.
-Изпразни ли се? Свърши ли… на пода, като куче?
-Свърши… по-скоро на ботуша ми – съобщи Калина, съзерцавайки плюските бяла сперма по лачената кожа.
-Да отиваме в банята – предложих аз. – Тоя повече не ни трябва.
-По принцип оставаме, но-о… мисля, че веднъж ще се справи и сам… и без ние да му асистираме. Нали, боклук?
-Ох, господарки, вече свърших, не ми е приятно да ме обиждате… – замънка той.
-Айде да се изкъпем, ще съм смъртно уморена. За днес повече клиенти няма да приемам. Тоя ме изтощи напълно – съобщи Калина. – А ти, Ива, как си?
-О, чудесно, още един-двама такива ще ми дойдат добре.
-Тази вечер?!
-Аха.
-Ти си ненормална!
-Разбира се. Че ако бях, щях ли да съм тук? – усмихнах й се аз.
Вашият коментар