Изпъшках, когато докторът извади показалеца си от ануса ми. Беше отвратително! Мога да се обзаложа, че пръстът му е дебел колкото краставица…
– Съжалявам! – каза той като забеляза реакцията ми..
– Не забелязах нищо необичайно! – започна да обяснява.
Преди ден дни забелязах няколко капчици кръв по бельото си и това беше причината за това неприятно изживяване.
– Само по себе си, това не е страшно – докторът продължаваше с разясненията – понякога се получава така поради различни причини. Щом капчиците са били ярко червени, не е страшно. Щеше да имаме проблем, ако кръвта е тъмна, биеща на черно.
Не беше хубаво да предизвикваме съдбата, затова ми насрочи час за колоноскопия. Това е процедура, при която ти мушват в дупето нещо като маркуч с камера накрая. Въобще не изгарях от желание да преживея подобно нещо.
За да могат да направят процедурата трябвало да си прочистя стомаха и червата. Дадоха ми хапчета, казаха ми да ги изпия един ден предварително. Господи, честно ви казвам, направо щях да умра. Тая химия направо ме изгаряше отвътре. Стомахът ми се въртеше, червата къркореха непрекъснато. Просто отвратително!
Ето, че съм пред кабинета на доктора. Готов съм за страданието. Сестрата излезе да ме повика след около четиридесет и пет минутно висене в коридора. Поне едно свястно списание да имаха, ама не.
Направо ме вбесиха. В крайна сметка бях отишъл навреме. Защо по дяволите те не можеха да бъдат точни?!
Сестрата ме заведе в малка стаичка. Огледах се наоколо. Имаше дълга кушетка, голям телевизор и много оборудване. Видях и инструментът, който трябваше да влезе през ануса ми. Беше толкова дълъг, че имах чувството, че спокойно може да мине през мен и да излезе през устата ми. А аз съм висок метър и деветдесет!!!
Оставиха ме отново сам. Висях там още двадесет минути, когато влезе някаква адски симпатична сестра. Беше на около двадесет и пет и имаше големи гърди и сладко дупе.
Сестрата ми премери кръвното, температура и ги вписа в картона ми
– Добре! Горна 120 на 76, температура 36,8 градуса, – Забелязах, че има адски очарователна усмивка.
– Трябва да се съблечеш – продължи тя – обувките и чорапите също!
Гледах я и не можех да взема решение.
– Е хайде де! – подкани ме отново. Огледах се за болничен халат, но нямаше
– Аз… има ли от онези престилки, които се слагат на пациентите – попитах я леко притеснен.
– Не, просто се съблечи и остави дрехите си на стола!
Просто страхотно! Свалих ризата, после обувките и чорапите. Тя просто си стоеше и ме гледаше. Разкопчах колана и смъкнах панталона. Радвах се, че курът ми си спеше. Това обаче не продължи дълго. Само след минутка усетих как той започна да ме предава.
– Легни на лявата си страна с гръб към мен – продължаваше да дава указания.
Подчиних се. Хвана крака ми, леко го повдигна и ме накара да го свия напред. Погледнах към телевизора. Камерата бе насочена право към дупето ми. Видях как ръката й влезе в кадър и усетих хладната ръкавица да се докосна до ануса ми. Беше влажна – оказа се, че има гел за овлажняване по нея. В този момент сестрата натисна пръста си и той проникна в мен.
Това беше! Пенисът ми не можеше да кротува повече. Опитвах да си мисля за нещо, което да ме успокои. Болната ми фантазия дори стигна до монахини по бельо и разплути мазни баби на плажа. Уви! Нищо не помогна. Положението още повече се влошаваше благодарение на сестрата. Оказа се, че не е толкова гадно. Направо се учудих колко приятно може да бъде аналната стимулация…
На екрана видях как тя се приближава до рамото ми. Усетих приятен аромат на парфюм. Гърдите й бяха толкова близо и толкова привлекателни!
– Ееехеее! Браво! Само че така не можем да направим манипулацията. Не се притеснявай, ще измислим нещо – прошепна в ухото ми като съзерцаваше щъкналия пенис. В този момент влезе лекаря. Явно бързаше, защото направо влетя в стаята:
– Скоро ще бъде ли готов? – попита той сестрата
– Още малко и може да започваме – отговори тя.
Доктора каза, че трябвало да приключи с някоя си госпожа Димитрова и излезе… Тъкмо си мислих да тегля една майна на всичко, да се облека и да си тръгна, когато усетих как сестрата приближи, пресегна се с дясната си ръка и ме сграбчи за хуя:
– Хайде да го успокоим. Иначе лекарят няма да може да си свърши работата. – докато ме лъскаше, галеше топките ми с лявата си ръка. Това още повече ме възбуди. След петнадет минути с ерекция може да си представите колко време ми трябваше да свърша. Изстрелях няколко заряда топла сперма в хавлията под мен. Съвсем спокойно, сестрата взе нова и ги смени:
– Ето че се погрижихме за него! Да знаеш, че имаш симпатичен пишок!
В този момент отново влезе докторът. Направи манипулацията. Гледах на екрана как камерата прониква все по-дълбоко и по-дълбоко в мен.
– Всичко е наред и няма за какво да се притесняваш! – най-накрая ме успокои той – няма нищо нередно!
Лекарят излезе. Сестрата прибра инструментите, сложи ръка на бедрото ми и попита:
– Как си?
– Добре! – отвърнах аз
– Вече можеш да седнеш! – послушах я. Претърколих се и седнах. Краката ми висяха от ръба на кушетката. Курът ми стърчеше полу-надървен. В този момент, без да продума каквото и да било, тя просто го хвана с двете си ръце и започна да ме лъска отново. Играеше си с топките, а косата й гъделичкаше корема и слабините ми. Макар и по-трудно, ето че отново се изпразних. Наблюдавах как тя зачестява дишането си, затваря очи и продължава да ме обсипва с ласки. Това момиче явно си харесваше работата.
– Аз… не очаквах подобно нещо… по време на процедурата! – опитвах се да й кажа колко приятно ми беше.
– Тогава се обзалагам, че скоро пак ще дойдеш, нали?! – белите й зъби отново блеснаха в сияйна усмивка.
– Благодаря ти! Беше ми много приятно, но дано следващия път минем без лекаря, камерата и самата манипулация!
– Ще видим! – отвърна тя и свали ръкавиците. Беше време да си тръгвам.
Вашият коментар