Клуб “Воайор” беше типичен SM-клуб с контролиран достъп, т.е. допускаха се само редовни и проверени клиенти, които си плащаха за удоволствието да видят как техните съпруги, любовници или приятелки ще бъдат брутално изчукани от професионални “тъпкачи” със садистични наклоности.
Понякога това го правеха и други клиенти, но по принцип клуба разполагаше с две дузини щатни жигола, които съвестно си вършеха работата. Единственото задължително изискване към тях беше да имат наклонисти на абсолютни доминатори, за да могат безусловно да подчинят и безскрупулно на унижат жената на клиента – нали затова си плащаше човека в крайна сметка…
Входът се намираше в една малка пряка на централна софийска улица в стара и мрачна кооперация на четири етажа. На първите два етажа имаше класически публичен дом – нещо като прикритие за онова, което се случваше в мазето и подземията на старата сграда. Именно там, в истински лабиринт от коридори и помещения, се помещаваше клуб “Воайор”.
Стръмно стълбище се спускаше от вратата на мазето надолу към бара, който беше първата спирка за всички клиенти. Първото нещо което привлече вниманието на Ева и Велко в сумрачния бар, полуосветен от някаква призначна, зелена светлина извираща от скрити ниши в стените и пода, беше разпънатата на кръст млада жена на стената точно зад бармана. Разпятието бе издигнато върху малка, кръгла и бавно въртяща се платформа, като всеки клиент на бара можеше да си “поръча” бой с камшик, бич, или пък верига, който да “изконсумира” заедно питието си.
Докато Ева и Велко слизаха надолу, бармана тъкмо изпълняваше една поръчка и млатеше чисто голото момиче с къс, ресничест бич. Налагаше я само по циците, явно по заръка на клиента и зърната и ареолите им се бяха зачервили до кръв…
Долу в бара можеха да бъдат видяни още много екстравагантни личности и гледки. Салонът беше изненадващо голям, като някаква огромна пещера, а посетителите многобройни и пъстроцветни – от изискани господа с маркови костюми и техните изнежени половинки, до суперекстравагантни пънкари с гребени в цветовете на дъгата. Виждаха се двойки лесбийки, които се водеха на каишки, приковани с белезници клиенти с проститутки и т.н. Група любители на пиърсинга пък бяха овесили между два пръта с главата надолу, като драно агне, и разнасяха гологлаво момиче. Веригите, на които то бе увиснало, завършваха с остри скоби, които пробиваха плътта й на няколко доста болезнени за всеки нормален човек места като долната устна, гърдите, шията, бедрата. Тежестта й бе разпределена между тези нежни точки и макар някои от клиентите да надаваха ужасени викове само като я зърнеха, младата любителка на иглите и дупките не издаваше никакви болезнени звуци или стонове и даже непрекъснато се хилеше доволно.
Полуголи сервитьорки и проститутки сновяха между масите и бара в ефектни садо-мазо одеяния и атрибути. Някои носеха бичове, други си играеха с огромни изкуствени пениси, а трети съсредоточено изпълняваха задълженията си на по-отдалечените маси из кюшетата.
Велко даде “поръчката” си на бара и след няколко минути се появи гологлав нерес с изваяни като по учебник по културизъм мускули, проблясващи ефектно при всяко негово движение. Явно бе намазал цялото си тяло с тази лъщяща смес, както и темето си. Върху него, както и навсякъде по релефното му, мощно тяло не се виждаше дори едно косъмче. Беше облечен в къси, впити по задника, черни кожени панталонки и семпло елече в същия цвят. На врата и китките на огромните си ръце имаше кожени гривни с капси. Изглеждаше наистина внушително и страховито. Ева потрепери и инстинктивно сграбчи съпруга си за ръката. Велко беше доволен…
-Аз съм Атила – изтътна ниския му глас. –Последвайте ме!
Коридорите, по които минаха наподобяваха тези в старинен замък с факли по стените и ниски, арковидни сводове. Спря пред две врати една до друга и едва тогава отново проговори:
-Господина в първата, а женската във втората заедно с мен!
-Велко?!
Без да обърне внимание на притеснения й гласец Велко бързо влезе през посочената му врата и се озова в затъмнено помещение с големината на килер. Три от стените бяха плътни, а четвъртата – тази отпред, гледаше към помещението в което се влизаше от другата врата. От него го отделяха метални решетки, които се спускаха от тавана до пода. През тях Велко видя как гологлавият вкара жена му в съседната стая, където имаше само една проста дървена маса, стол и легло само с един мърляв дюшек на него. На масата имаше чифт белезници и още няколко предмета, които Велко не можа да види добре. Житолото нарекло себе си Атила взе белезниците, накара Ева да се обърне към решетките и закопча отзад ръцете й, гледайки към Велко с презрителна усмивчица. След това я сложи да седне на стола и всички зачакаха. Чакането продължи няколко дълги и тягостни минути, когато вратата на стаичката отново се отвори и вътре влязаха още двама мъже. Бяха едри и мускулести също като Атила, но за разлика от него бяха чисто голи. Мъжете застанаха от двете страни на Атила, скупчвайки се около стола с Ева и тримата отправиха насмешливи погледи към мъжа застанал в сенките зад решетките. Ева притеснено беше свела очи и не смееше да отлепи поглед от каменните плочи пред себе си.
Вашият коментар