Първа глава
– Познаваш ли онзи пич?
– Кой от всичките?
Наско посочи с глава към ъгъла на бара.
– Ей, онзи там, постоянно гледа насам все едно, че те познава и се опитва да се сети откъде.
– Наистина ли! Готин ли е?
– Горе долу. Има нужда от едно бръснене, но знам, че ти си падаш по такива брадясали типове.
Аз се подсмихнах и с най-голямо удоволствие продължих да си ям мазния хамбургер. Ако ме видеше Асен щеше да мрънка, но какво от това – само веднъж се живее.
-Кажи ми когато ще е удобно да го огледам.
-Сега е удобно! Но му хвърли само един бърз поглед.
Облегнах се назад на стола и леко завъртях очи в посоката, която ми бе казал Наско и потърсих с очи непознатия мъж. Той се бе облегнал на лакътя си и се бе зачел в някакъв вестник.
Изобщо не беше лош. Направо си беше готин. Проникващите слънчеви лъчи го галеха по лицето и аз с мъка си поех въздух. Беше невероятно красив, със светло кестенява коса, която стигаше до очите му. Леко брадясал, пръстите му се движеха по бузата докато съсредоточено четеше вестника. Беше около 30 годишен, горе долу колкото мене. Беше облечен с раздърпан пуловер, дънки и маратонки. Прогледа ми се спусна надолу по тялото ми и го огледа одобрително. Вдигнах очи и погледът ми се срещна с неговия. Хвана ме как го обарвам с поглед и ми се усмихна насреща, а аз бързо наведох очи и лицето ми се зачерви.
-По дяволи те!!!
Наско ме наблюдаваше през цялото време и се засмя.
-Толкова си зачервен, че направо нямам думи. Много си сладък като се изчервиш.
-Млъкни! – опулих му се и си наведох главата в опит да скрия зачервеното си лице. Искаше ми се да се скрия под масата и да не се показвам.
-И той мисли така. Мисля, че трябва да идеш да му се представиш.
-Да бе да!
Наско ме познаваш много добре, знаеше колко съм срамежлив по природа, но не се отказваше и винаги се опитваше да ме накара да стана по-отворен и отпуснат.
-Ще ида да платя сметката.
Той се запъти към касата и по пътя мина покрай пича. Притесних се. Бях напълно сигурен, че Наско ще го заговори. Наско му се усмихна, докато подаваше парите на касиерката, а аз се молих на ум:
-Не го право, не го прави, но вече беше много късно. Той се обърна към пича и го заговори.
Двамата се разговориха, засмяха се на нещо и погледнаха към мене. Извадих си телефона и се направих, че говоря с някого. Не спрях да се правя на идиот с телефона, докато Наско не се върна.
-Ти си отвратителен, Кучи син!, му казах аз докато сядаше на стола си. Обърнах се да го погледна и брадясалия пич остана зад гърба ми, така че да не ми се налага да го гледам.
-Не съм, усмихна ми се той. Пича е в командировка и е тук до утре, така че и го поканих да дойде с нас на бар довечеря. Ти нали ще дойдеш?
Простенах и се опитах да се измъкна, като измислих някакво тъпо извинение свързано с писането ми, но Наско не се хвана.
-Идваш и това си е! Не ме карай да дойда и да те измъкна от вас. Работиш прекалено много и имаш нужда от малко почивка.
Направих физиономия.
-Не си излизал да се забавляваш откакто Асен се изнесе. Трябва да спреш, да си починеш, не можеш постоянно да работиш.
-Е не бих казал, че това което правя е кой знае каква работа.
Обожавах да пиша, да изграждам историята и героите си. За мене това не беше работа, а удоволствие.
-Знам, че обожаваш да пишеш ми каза Наско. Писането няма да избяга за една вечер, а и на тебе ще се отрази добре да си починеш малко.
Втора глава
В десет часа вечерта все още бях по анцуг и пред компютъра, а Наско, неговия пич Гошо и Петя тропаха на врата и се ядосваха защо не бях готов. Набързо се облякох. Не ми се излизаше, но Наско беше прав – трябваше да изляза. Улавях се, че имаше дни, в които изобщо не излизах, даже и телефона не си вдигах – толкова бях погълнат от писането.
Времето навън беше отвратително, в пълен синхрон с настроението ми. Другите се опитах да ме включат в разговора, но аз се втренчих през прозореца на колата и изобщо не им отговарях.
Център беше изпълнен със смеещи се и пияни хора, които прескачах от бар на бар и от дискотека на дискотека.
Влезнахме в претъпкания бар и бързо огледах народа, които се беше събрал. Не видях пич от бара. Поуспокоих се, но в същото време се почувствах и леко разочарован. Пича имаше страхотни очи – такива, които бяха идеални за романтичен герой. Такива, за които постоянно си фантазирах, но досега не бях виждал в реалния живот.
Седях на бара, пиех бира след бира и си говорих с Петя. Гледах Наско и Гошо да танцуват и им се чудех. Смятах, че връзката им е обречена на провал, но за моя най-голяма изненада все още бяха заедно. Целуваха се на подиума сякаш бяха само двамата и останалия свят не съществуваше за тях.
-О боже, възкликна Петя. И аз искам такава връзка. Защо не мога и аз да си намеря такова гадже.
-Някой ден и ти ще си намериш и отвърнах аз. След сума ти бири се чувствах леко замаян и ми ставаше все по-готино.
-Но аз искам романтика. Искам да е вълнуващо и невероятно, както в романите ти – каза тя с усмивка.
-Но това не се случва в реалния живот – отговорих аз с въздишка и отново надигнах чашата.
-Станал си отвратителен циник откакто се разделихте с Асен!
Цинизма ми беше прословут, а като пийнех ставаше още по-силен.
-Това, което го има по книгите е фантазия и затова хората ги купуват. В реалния живот няма нищо такова и хората се борят да намерят поне що годе подходящ човек, с който да прекарат живота си.
-Асен и ти, търсите романтиката в ежедневния живот, а тя не съществува. Аз търся пич, с който да си допадам и да си живея без драма и вълнение. Асен не го разбра и за това се разделихме.
-Обзалагам се, че с това мислене всички пичове са луди по тебе. Каза непознат глас зад мене и една ръка ме прегърна през раменете. Обърнах се и погледа ми потъна в сините очи на пича от бара. Изчервих се малко, но благодарение на изпитата бира не успях да стана червен като домат и се усмихнах.
-О да! Кой може да ми откаже. Протегнах ръка и се здрависахме, а погледа му ме изгаряше целия. Ръката му ме обхвана и смъкна от стола.
-Никой, който те познава измърмори той. Хайде да танцуваме!
-Аз не танцувам. Но той не обърна никакво внимание на протестите ми и ме поведе към дансинга.
-Няма проблем, и аз не танцувам.
Всичко се нареди чудесно. Дансингът беше претъпкан, че даже и да танцувахме, нямаше да имаме тази възможност. Той ме обгърна с ръце и аз се притиснах плътно към него. Плъзнах ръце по мускулите на гърба му, стиснах го и скоро се отърквахме силно един о друг. Той беше няколко сантиметра по-висок от мене и бедрото му се бе наместило плътно в чатала ми. Всеки път, като се мръдвах си отърквах кура в крака му. Бях се втвърдил и треперех от възбуда, кръвта ми бушуваше във вените. Пича ме възбуждаше страхотно, а даже и името му не знаех. Ръцете му се спуснаха надолу, обхвана ханша ми и ме притисна плътно към себе си – цялото ми тяло се разтърси от сексуалната енергия, която се излъчваше от него.
-И така, как се казваш? – дълбокия му глас прокънтя в ухото ми. Пича сякаш бе прочел мислите ми, но това изобщо не ме притесни. Бях зает с ризата му, с усилие я измъкнах от дънките и плъзнах ръка по голия гръб и играещите му мускули.
-Приятно ми, Иван.
-И на мене ми е приятно……
-Дани – довърши той. Това ме подтикна към действие и засмуках меката част на ухото му. Той потръпна от възбуда. Стисна ме силно за гъза и ме придърпа към себе си, така че при всяко движение се надървях все повече и повече на крака му, докато останалите хора на дансинга ни наблюдаваха. Такова разпускане никога не бях правил, но бях толкова възбуден, че изобщо не ми пукаше кой ни гледа.
-О Дани! Тихо прошепнах стенейки, ако идеш да хванеш такси, аз ще каже на моите приятели, че си тръгваме.
Той се дръпна назад, погледна ме в очите и поклати глава в знак на съгласие. Тъкмо когато тръгваше, се обърна назад и прокара езика си по полуотворените ми устни и ме остави без дъх.
В първият момент не можех да помръдна, краката ми трепереха от желание и аз стоях като статуя. Раздвижех се и се отправих към Наско и Гошо, които разговаряха с група приятели. Опитаха се да ме включат в разговора, но нетърпеливо махнах с ръка и казах:
-Тръгвам си.
-Наистина ли? Той ме огледа, забеляза възбуденото състояние, в което се намирах и се усмихна.
-Надявам се, че не си тръгваш сам.
-Не!
-С пича от кафенето ли? Попита той и неимоверно се зарадва
– Да с него! О по дяволите! Наско, какво си мисля, че правя – възкликнах аз и почувствах как ме обзема притеснение.
-Ще го заведеш у вас и ще го изчукаш като за световно. Той ме побутна и аз се запътих към вратата, където ме чакаше Дани. При вида му, кура ми потръпна и опъна дънките ми, който така или иначе бяха много неудобно изпънати.
-Таксито идва насам – каза той. Протегнах се да си взема палтото, а той ме обърна към себе си и аз се изненадах. Възползвайки се от ситуацията той вкара езика си в устата ми. Успях да се насладя на вкуса му само за секунда, и той вече си го бе извадил и ме остави възбуден и незадоволен. Побутна ме към врата и чакащото отвън такси.
-Много далече ли живееш?
Настанихме се на задната седалка на таксито и Дани ме прегърна веднага. Езикът му незабавно се заигра с ухото ми – ближеше и го смучеше.
-Невероятно далече- прошепнах аз, но ти ще издържиш, нали?
-О да!!! Аз ще издържа, но въпроса е ще можеш ли ти? Усмихна се на нетърпението ми и погледна към чатала ми, където надървения ми кур опъваше плата на дънките.
-Знаеш ли, първото нещо което забелязах в тебе бяха устните ти, начина по, който ги облизваш след всяка глътка бира….
Това ме накара да се изчервя и да наведа глава.
-О да! Знам, че ме огледа много добре в кафенето. Още там те забелязах и исках да те наеба на място. Исках да те замъкна в кенефа, да те подпра на мивката и да ти го начукам. Но мислех, че ако го направя повече няма да те видя, а това наистина щеше да е жалко. Много щеше да е неприятно защото като ти гледах устните си представях какво ще ми правиш с тях…как ще ме целуваш бавно по гърдите, по корема и как ще ги обвиеш около кура ми.
Въздъхнах, думите му предизвикваха невероятна възбуда, независимо колко силно се опитвах да се съпротивлявам. Превърнах се на омекнало желе още преди да ме е докоснал, само под въздействие на думите му.
-Мисля, че устните ти ще са прекрасни, обвити около кура ми – прошепна Дани в ухото ми. Мускулите на корема ми се втвърдиха от напрежение. Едва се сдържах да не се отъркам в дънките си.
-Искам да видя как ще лижеш топките ми. Обожавам да ми лижат топките. След това ще те гледам как ми смучеш кура от горе до долу, докато разкопчаваш дънките си и си играеш със собствения си кур.
Възкликнах на глас, без да искам. По дяволите! Кура ми бе болезнено надут, а Дани само се усмихна на безпомощния поглед, с който го погледнах. Това го забавляваше и той се кефише безкрайно. Повдигнах ръце и ги прокарах през косата си.
-Така, така. – ми каза той нежно. И аз горя от желание да прокарам ръцете си през косата ти, докато ми правиш минет и ми смучеш главичката на кура…Ще подръпвам косата ти и ти ще стенеш и ще се мяташ. Ще ти хареса нали? Да ти дърпам косата докато ме смучеш!
Неговото дишане също се очести, докато описваше какво и как ще го прави.
-Обожавам да наблюдавам, докато ми правят минет. Ще придобиеш един такъв поглед на блаженство и доволство. Ще ме наблюдаваш с любов в очите, докато кура ми е вкаран дълбоко в гърлото ти. Знаеш ли какво друго обожавам?
Той се спря за момент, притворих очи и едвам преглътнах. Но този път той не продължи. Отворих очи, погледнах го и видях, че ме чака да го попитам какво друго обожава. Беше ми трудно да го попитам, но нямах друг избор, ако не исках да спре, трябваше да си направя труда и да го попитам
-Какво? – попитах го с дрезгав глас.
Бавно се усмихна, погледна ме и се наведе към мене. Ръката му покри моята, а бедрата ни се отъркваха. Мъжествения му аромат ме обгърна отвсякъде. Той ме съблазняваше бавно, но сигурно.
-Обожавам да гледам, но не по-малко обожавам и да го правя. Ще те побутна да легнеш по гръб и ще те оближа, ще те вкуся с обожание, защото знам, че ще си сладък…. ще си твърд и готов за мене…
О Господи!!!!
Простенах и в първия миг помислих, че съм го казал на глас, но в следващия видях, че таксито е спряло пред къщи, а шофьора чакаше да му платя.
Извадих някакви пари и му ги дадох. Отворих врата и се засилих към входа. Ръцете на Дани се движеха по тялото ми и се опитваха да ме съблекат, докато се мъчех да отключа.
Вашият коментар