На следващия ден
Лиляна отиде рано в офиса за да провери дали няма следи от проявата й на лудост предната вечер. Мислите й прелитаха, докато се опитваше да си припомни подробно всичко което беше правила. Всичко в офиса изглеждаше в ред, сякаш нищо не се беше случило.
“Успокой се” повтаряше си тя,” никой не знае нищо, така че просто го забрави”.
Докладът все още беше на бюрото й, а лицето на Георги изплува в мислите й : “ Да е на бюрото ми сутринта!” беше казал той. Лиляна взе папката и тръгна към кабинета на Георги на втория етаж.
– Лили, да не си стояла цяла нощ?- усмихна се широко Георги и й смигна.
– Ето доклада който искаше. Надявам се всичко да е наред.
– Ех, малко съм разочарован… Толкова много ми се искаше да те напляскам!- каза Георги и отново й смигна.
Лиляна не му обърна внимание и тъкмо се обръщаше за да излезе, когато Георги каза:
– Преди да излезеш искам да ти дам новата касета за обучение за твоя отдел.
– Не знаех, че ще има такава? Заели сме се с работа по изискванията които ни беше дал в началото на месеца.
– Това е нещо ново. Тъкмо пристигна. Искам да го изгледаш в една от залите за обучение и да дойдеш да ми кажеш какво мислиш за него.
Преди Лиляна да може да каже нещо телефонът на бюрото иззвъня и Георги вдигна слушалката и й направи знак да излезе от стаята. “ Още обучения” измърмори Лиляна, въпреки че се радваше, че ще има нещо което да я отвлече от сексуалните й помисли, които изглежда нищо не можеше да спре. Лиляна започваше да се притеснява, че Георги нарочно пълни главата й с картини на покварни идеи, неща за които не би се сетила да мисли, но които започваха да й харесват все повече.
Лиляна намери една празна стая и постави касетата във видеото, след което седна удобно и се подготви за още един дълъг и отегчителен обучаващ филм. Още първата картина смрази кръвта й. На екрана се появи нейният офис и в него имаше само един човек. Това беше тя. Лиляна едва успяваше да задържи погледа си на екрана, защото знаеше какво следва. На екрана една фигура се придвижи олюлявайки се из офиса, понеже беше полусъблечена. Лиляна се скова от ужас.
Тя не можеше да повярва. Георги я беше нагласил, това беше единственото обяснение. Лиляна не можеше да мисли трезво, но сърцето й биеше лудо и й се зави свят. Това не можеше да й се случва! Тя беше майка, съпруга… почтена работеща жена!
Лиляна седна изтощена на стола. Не можеше да измисли начин да се измъкне, но трябваше да опита, отричайки че това е тя. Нямаше начин да позволи на това лайно да му се размине. Трябваше да го конфронтира веднага, да му каже какво мисли по въпроса. Тя изскочи от стаята, като не забрави да вземе и касетата, отиде до стаята на Георги и без да чука нахълта през вратата.
– Шибано копеле! Това няма да ти се размине! Нищо не можеш да докажеш!
Георги дори и не потрепери.
– По-добре заключи вратата, Лиляна.- каза той със спокоен, но властен тон.
Без да се замисля Лиляна се подчини. Тя усети, че е загубила началната си инерция и реши да поднови виковете си, когато Георги постави пръст до устните си и се изправи.
– Лиляна, Лиляна, какво палаво момиче си ми ти. Впечатлен съм, не мислех, че си такава. Ти малка мръсница, нали?
Лиляна беше втрещена. “Как смееш да ми говориш така!” помисли си тя, “ това не е вярно, аз съм добро момиче”. Мисълта за това, че му е доставила удоволствие се надигна в съзнанието й нежелана.
– А сега отивай да работиш, докато аз измисля какво да правя с теб.
Георги я плесна по дупето, отвори вратата и й направи знак да излезе. Чак когато се качи в асансьора Лиляна осъзна какво се беше случило. Тя се беше провалила в опита си да обори това копеле. Тя не знаеше дали не е уволнена, на кого ли още беше казал. Имаше толкова много въпроси на които тя нямаше отговор, как изобщо можеше да започне работа днес? Беше развалина.
Лиляна не можеше да отрече, че Георги я беше доминирал напълно и се държеше с нея сякаш е непослушна ученичка, мисъл която предизвика нова топла вълна между краката й. Тя едва не заплака, питайки се какво се случва с нея.
Лиляна прекара остатъка от дена отнесена, не можейки да се концентрира върху нищо. Единственото нещо което се въртеше в глава й беше това как да се измъкне от тази каша. Поне ако я уволнеше, щеше да знае какво става.
Телефонът й иззвъня и я откъсна от мислите й.
– Лили, скъпа, здравей. Имам един е-майл за теб. Нещо което още щом видях и ми напомни за теб.
Какво ли искаше да каже? Пощенската й кутия беше препълнена, но единственото нещо което искаше сега беше да се прибере и да си вземе една дълга вана и да успокои туптенето между краката си.
– Преди да ти го изпратя, бъди добро момиче и отиди до тоалетната за да си събуеш бикините. Сигурен съм, че са подгизнали.
Как можеше да знае? За неин най-голям срам, Лиляна беше мокра цял ден. Преди да може да му отговори той затвори телефона. Лиляна стана и вече беше по средата на офиса, когато осъзна какво прави. Тя отиде до тоалетната и затвори вратата на кабинката. Вдигна полата си и събу мокрите си бикини. Лиляна не можа да устои на изкушението и започна да се чука с пръсти, но си наложи да спре преди да свърши. Искаше й се колкото се може по скоро да види е-майла.
Тя отиде обратно до бюрото си, развълнувана от факта, че се разхожда без бикини. Чувстваше се евтина и мръснишки, но това й харесваше. Иконката на е-майла премигваше на екрана й, когато седна на стола си, повдигайки полата си за да има по добър достъп. Ръката й трепереше и с известно усилие успя да уцели иконката с мишката. В писмото имаше шест снимки.
Лиляна бързо отвори първата снимка и видя, че на нея има жена която тя познаваше. Валентина Димитрова беше шеф на отдел, точно като нея, но беше напуснала фирмата малко мистериозно преди две години. Двете се познаваха добре, защото бяха на една възраст, а и децата им ходеха в едно и също училище. Бяха загубили връзка помежду си след като Валентина се беше преместила в друг офис. А ето, че сега шефът и неин мъчител й изпращаше нейна снимка.
На снимката Валентина беше облечена в костюм с бяла блуза. Полата която носеше беше доста къса, не като тези в които я беше виждала когато работеха заедно. Бедрата й ясно се виждаха и Лиляна не можа да не се възхити на добре оформените крака на бившата си колежка. Това не беше снимката която Лиляна очакваше, за това тя я затвори и отвори следващата снимка.
Това отново беше снимка на Валентина, само че този път тя беше надупена на бюрото. Блузата беше същата, но полата беше сива плисирана поличка, преметната на гърба й, разкриваща горния край на чорапите й и една доста възбудена путка, поне така се стори на Лиляна. Жената на снимката изглеждаше точно като ученичка очакваща наказанието си от директора.
Вашият коментар