Когато най-сетне часа свърши, Вики въздъхна с облекчение. Тя харесваше да учи и беше добра в ученето , но този следобед бе много дълъг. Путето й бе започнало да тръпне още по време на часа по английски език, а по време на часа по стара история се бе навлажнило още повече. Тя погледна към господин Томов, преподавателя по история, както винаги изряден и спретнат в тениските, които носеше. Сряда бе единствения ден, когато Вики имаше при него в последния час. За нея днес бе най-подходящия ден.
Хващайки погледа му насочен към нея, тя се усмихна, а Томов се изчерви и бързо отмести поглед встрани.
Останалите студенти бързо излязоха от стаята. Вики се мотаеше и бавеше нарочно, за да се приближи към бюрото на преподавателя и да му зададе въпрос.
‘Г-н Томов, имам проблем’
‘Кажи, Виктория, какъв е?’
Отговорът му бе почти през задавяне, защото той знаеше какво следва. Така беше всяка сряда. Младото момиче слагаше тетрадките си на чина му и заставаше зад него.
‘Ами това е, не мога да запомня нищо’ каза Вики, докато дясната й ръка дръзко се протегна и хвана преподавателя между краката. Томов изстена, но не помръдна. Вики бе щастлива да почувства, че кура му вече бе полутвърд и още повече се втвърдяваше под движенията на ръката й. Учебната стая бе празна, въпреки че вратата бе още отворена. Но Томов бе с гръб към вратата и Вики бе напълно скрита от погледите на хората в коридора. Тя здраво стисна надуващия му се кур през панталоните.
‘Толкова е трудно да глътна нещо такова’, шепнеше му тя докато масажираше кура му. Всъщност това бе лъжа. Тя обичаше да лапа кура му и правеше това с ентусиазъм още от втората седмица откакто започна семестъра, в който тя бе първи курс. За нея кура на Томов все едно бе направен за духане, за разлика от куровете на останалите преподаватели. Не беше много голям, но завършваше с едра несъразмерна глава, която пасваше на устата й точно като голяма синя слива.
Вики сръчно разкопча ципа му и вкара ръка в панталоните. Томов беше в боксери, както всяка сряда. Вики си спомни колко трудно й бе първият път, когато опита да извади полувтвърдения кур от боксерите. Но този път той изскочи лесно, очаквайки с нетърпение това което ще му се случи. Бе по-нетърпелив дори от своя собственик. Томов преглътна звучно.
‘Ох,,ох…вратата, Вики, не трябва ли…?’
Обикновено Вики му даваше възможност да затвори вратата, но днес искаше колкото се може по скоро да вкуси парчето му, а и харесваше усещането, че всеки момент можеха да ги хванат.
Тя жадно разтвори устни над главата на вече твърдия като камък кур и започна много грижовно да го целува. После започна да го лиже. Преподавателят инстинктивно я стискаше между бедрата си и скоро огромната кръгла глава на кура му премина през гостоприемните й устни. Томов хвана главата й и започна да я движи нагоре надолу по протежение на кура си. Движенията бяха къси и ритмични, а Вики духаше звучно и усърдно.
Той бързо отдели тялото й от скута си, като само устата й остана на кура му. Тя леко стисна със зъби главата му – не толкова силно, че да го заболи, но достатъчно силно, за да му напомни, че и това може да се случи. Зъбите й леко стискаха тръпнещия кур. Вики не искаше да пусне близалката си, без значение кой идва.
Стъпки спряха на входа на класната стая. Чу се женски глас:
‘Лека нощ, Филип. Работиш до късно ли?’
Това бе Ренета, секретарката на Ректора. Вики знаеше, че тя се опитва да съблазни г-н Томов. Всички говореха за това.
Томов обърна глава и погледна през рамо. Тялото му остана в същата позиция, кура му в устата на Вики.
‘О, да..да..Ренета. Имам да довърша някой неща.’
‘Много се преуморяваш, Филип, трябва да си почиваш и да се забавляваш повече.’
Вики започна бавно да движи главата си, търкайки езика си по главата на кура, като все още внимаваше той да е в устата й. Беше много възбудена.
Въпреки че често я бяха виждали да духа или да се чука, сега беше различно, защото беше тайна. Представяше си какво щеше да стане ако ги разкрият. Г-н Томов си представяше същото нещо, затова и кура му леко започна да омеква в устата на момичето. Вики бе решена да оправи нещата и започна да работи езика си. Виждайки, че Томов, по някаква странна причина, не искаше дори да се обърне към нея, Ренета си тръгна объркана. Веднага щом си тръгна, Вики продължи настойчиво да смуче. Томов бе толкова стреснат и замаян от внезапната среща, че дори не помръдна. Но Вики не бе на това мнение. Когато опираше до секс, тя искаше да свърши всичко, изглеждаше й невероятно отсрещния човек или хора да не изпитват удоволствие, защото тя влагаше всичко от себе си. Дори бе благодарна на хора като Томов, които й разрешаваха да им духа, когато тя пожелае. В замяна на това удоволствие, тя им даваше колкото може повече, въпреки че знаеше, че то не може да се сравнява с това което получаваше тя.
Езикът и устните й си бяха свършили работата. Тя бе довела преподавателя си до страхотен оргазъм. Той охкаше, притискаше главата й надолу, накрая даде воля на своята страст и семето му се изля в устата на неговата студентка. Вики държеше изригващия кур в кадифения капан на устните си и преглъщаше всяка капка от чудесната течност. След като всичко бе свършило тя продължи нежно да смуче. Когато курът спадаше между намазаните й със сперма устни, тя се изпълваше с гордост. Накрая, когато той стана съвсем малък, тя го извади от устата си. Томов бързо го пъхна обратно в боксерите си.
‘Виктория, това е лудост. Защо ме измъчваш така? Не можем да продължаваме така. Не и тук. Защо не дойдеш с мен в нас? Ренета почти ни хвана. Трябваше поне да ме изчакаш да затворя вратата. Това щеше да е края….на работата ми и на кариерата.’
‘Курът ти! Виж го!’ отвърна Вики, смеейки се и облизвайки устните си.
‘ Не можех да чакам , г-н Томов. Всяка сряда още по време на час се възбуждам докато си мисля за вашето парче. И трябва да го имам начаса. Освен това госпожица Ренета едва ли щеше да е толкова шокирана, колкото си мислиш. Може би дори щеше да иска да е на моето място.’
Но Филип Томов не я слушаше. Напрежението в топките му бе отминало и той искаше да се махне от преподаването преди някой да го е видял сам в класната стая с студентка. Той взе книгите си и се втурна към сигурността на преподавателската стая, казвайки си че трябва да спре с това, но същевременно знаейки, че следващата сряда всичко пак ще се повтори. Беше лудост, но той не можеше да устои на тази малка Вики и нейната талантлива уста.
Вики го гледаше как бърза и се усмихваше. Винаги беше така, но тя не се обиждаше. Беше получила това което искаше от него. Путето й още тръпнеше, но в устата й бе вкуса на спермата. Сега трябваше да намери някой да я прониже между краката. Знаеше, че за да го намери няма да й трябва много време. Винаги ставаше бързо.
Вашият коментар