Вики щастливо се подсвиркваше докато вървеше по улицата. Бедрата й се движеха в инстинктивен секс ритъм, който не можеше да остане незабелязан за нито един мъж. Много от тези които се обръщаха за да видят изкушаващия й задник бяха наградени с поглед върху бялата й плът, когато вятъра повдигнеше поличката й.
В устата й още се усещаше възбуждащия вкус на сперма. Но мъжките сокове които бе погълнала бяха задоволили само част от жаждата й. Затова когато мина покрай ресторант `Тасеви’ и старата госпожа Тасева и махна през прозореца, Вики реши да се отбие за едно безалкохолно. Много отдавна не бе ходила в ресторанта и искаше да каже здрасти на старата двойка господин и госпожа Тасеви които бяха собственици.
‘Здравейте, госпожо Тасева! Здравейте, господин Васев! Как сте?’
‘Здрасти, Вики! Отдавна не си идвала!’
‘О, бях много заета. С учене и други неща..’ . Естествено тези ‘други неща’ бяха само секс. Откакто за пръв път прави секс това лято, Вики трябваше да промени много от старите си навици. Един от тях бе да се отбива в ресторанта след лекции. Сега тя правеше други неща след лекции.
‘Е, как е в училище? Ама ти много добре изглеждаш. Тео, ела да видиш. Ела да видиш Вики.’
‘Просто се отбих да пия една кола’
‘Кола. ОК. Сядай. Тео, дай една кола на Вики.’
Вики седна на една маса в задната част на ресторанта. Полата й тениската й бяха залепнали за кожата й. Вики опита да разтвори крака и да вдигне малко полата си. Теодор Тасев или Тео както го наричаше жена му, бе доста стар. Двамата с жена му бяха над седемдесетте. Ресторанта се движеше основно от синовете им, но всеки ден, когато имаше по-малко клиенти, госпожа Тасева заставаше зад бара на касовия апарат, а господин Тасев бършеше масите.
След като й донесе колата, Тео Тасев седна да си говори с нея. Вики веднага си припомни за портиера. Той също бе стар, но кура му бе толкова голям и дебел. Споменът за сексът с него в малката стаичка преди няколко часа накара нещо да изтръпне между краката на Вики и тя веднага погледна към панталоните и ципа на господин Тасев. Бе изненадана от това което видя.
‘Господин, Тасев, защо ви е разкопчан ципа?’
Старецът погледна объркано надолу. След последното си ходене до тоалетната, наистина бе забравил да се закопчее. Беше му трудно да помни всичко. Той бързо тръгна да си вдига ципа, но от бързината той още повече заяде. Нещата станаха още по-лоши за него.
‘Заял е, господин Тасев. Не го дърпайте толкова силно. Чакайте аз да го направя.’
Вики се наведе, лицето й бе на сантиметри от разкопчаните панталони на стария човек. Тя дърпаше и се опитваше да раздвижи ципа, но нищо не ставаше. Въпреки богатия й опит в мъжки ципове, сега не се получаваше нищо.
Но нещо друго се раздвижи. Вики усети движението в панталоните. Ръцете й вече бяха върху отворения цип и нищо не бе в състояние да ги спре да се вмъкнат и да видят какво има вътре. беше лудост, тук в ресторанта, където съпругата му бе само на 1-2 метра от тях. Но господин Тасев бе с гръб към касовият апарат и бара. Вики бе срещу него и никой не виждаше какво се случва.
Ръцете на Вики откриха и инстинктивно започнаха да галят скрития кур. Васев беше безмълвен. Тя бе изненадана колко естествено възприе той действията й. Ресторантът беше празен и Вики не бе свикнала да спира щом веднъж има кур в ръцете си. Тя внимателно извади тръпнещия орган и продължи да движи ръцете си по него. Кура на Тасев явно бе най-младата част на тялото му. Вики бе изненадана от меката му и свежа кожа и бързо увеличаващите се дължина и твърдост с помощта на умелите й ръце. Тя погледна нагоре и прошепна тихо за да не чуе жена му:
‘О, господин Тасев! Толкова ви е хубав. Надявам се нямате нищо против, но просто трябваше да го видя. Не можех да се спра!’
Погледа й бе концентриран върху прекрасния орган. Вики тъкмо щеше да протегне врат и да го целуне когато някакъв глас я прекъсна.
‘Какво толкова си говорите? Да не отегчаваш Вики?’
Беше госпожа Тасева. Беше оставила касовия апарат и бавно вървеше към задната част на ресторанта. Вики отчаяно се опита да пъхне обратно кура в панталоните, но грижите с които го бе обвила си бяха казали думата и кура на стария мъж вече бе дълъг и много твърд. Тасев не изглеждаше много разтревожен от факта че съпругата му ще го открие с изваден кур пред толкова малко момиче.
‘Оофф! Какво става тук? Може би Вики не иска. Попитай я първо, Тео?’
‘Ципа ми..ципа ми заяде. И Вики ми помогна.’
‘Интересна помощ. Ципа не се вдига, но нещо друго се е вдигнало. Харесва ли ти Вики? Ти си малка, но… мен ми харесва. Особено когато бях на твоята възраст. Моят Тео има готин инструмент, нали?’
Вики никога не употребяваше думата ‘инструмент’, но много добре разбираше за какво говори госпожа Тасева. Щом превъзмогна изненадата си, Вики спря да се опитва да скрие кура на господин Тасев и само го пусна. Господин Тасев бе доста извратен, но Вики не знаеше докъде може да стигне това. Гледането бе едно, докосването – друго. Свежият и дълъг кур на стария мъж стърчеше през панталоните му. И тримата го гледаха с радост.
‘Значи не сте много ядосана, госпожо Тасева? Задето докоснах съпруга ви. Аз бях виновна, не той.’
‘Виновна? Няма виновни. Той се гордее с инструмента си. Обича да го показва на момичетата. Но това е нищо. Трябва да видиш инструментите на синовете ни. Много са големи.’
Госпожа Тасева протегна ръце напред. Вики знаеше че тя преувеличава, но мисълта за двамата сина с курове по-големи дори и от този на баща им, накараха путето й да изтръпне и внезапно да почувства нужда от секс.
‘Много хубав кур,…инструмент. Трябва да се гордеете, господин Тасев. Особено на вашата възраст.’
‘Горкият Тео. Той още го харесва…’
Господин Васев погледна към Вики и после надолу към леко спадащата му ерекция Вики протегна внимателно ръка и докосна кура му. Жена му не каза нищо. Окуражена, Вики обви пръсти около нещо и почувства как той изтръпва в ръката й. После започна да движи ръката си нагоре-надолу по цялата му дължина. Погледна към госпожа Тасева която се усмихваше щастливо щом видя пръстите на Вики около кура на съпруга си.
‘Сърдите ли се, госпожо Тасева? Не се сдържам, толкова е красив. Просто трябва да го докосна.’
‘Спокойно, Вики. Продължавай. Спомням си как беше преди. Тео отдавна не се е забавлявал.’
‘О,да, Вики. Да..не съм откакто Анастасия ни напусна.’ въздъхна стария мъж.
Докато продължаваше да го лъска с ръка, Вики погледна любопитно към госпожа Тасева.
‘Анастасия. Нашата дъщеря. Доста дълго време си играеше с инструмента на Тео. После се омъжи, но от време на време пак идва да си играе. Но сега има момиченце и не идва често. Горкият Тео! Не може да свършва повече.’
Госпожа Тасева се засмя на собствената си шега. Вики също се усмихна.
‘Накарай го да се изпразни, Вики! Не го е правил отдавна. Аз имам кърпа, а и няма никой в ресторанта. както и да е, затваряме!’
Вики ритмично продължаваше да движи ръка. Още не можеше да осъзнае това което чу. Устата й се овлажни при вида на едрата глава на кура на юмрука й. Беше почти готова да стреля. Щеше да е разсипничество да го направи в кърпа.
‘Госпожо, Тасева..може ли..имам предвид..да използвам устата си? Няма да има нужда от кърпа.’
Вашият коментар