-Не можем да чакаме камиона със стълбата- провикна се Тони.
Къщата падаше. Двамата пожарникари не се съобразиха с предупредителните сигнали. Клара подпря с ръце вратата на първия етаж. Установи че е студена и я отвори.
Тони пристъпи в края на стълбите. Викайки той последва Клара вътре в стаята.
-По посока на часовниковата стрелка – каза той, като приготвяше въжето, закачено на колана му. Клара кимна и започнаха търсенето. Тя отвори една врата и провери вътре. В това време ръката на Тони напипа рамката на легло.
-Няма никой, каза тя, придържайки се до стената.
Тони не откри никого и на леглото, нито отстрани. Продължавайки търсенето той протегна ръка под него, пълзейки по пода.
-Открих още една врата, вероятно на баня – долетя гласът на Клара през гъстия пушек. Точно когато Тони се опита да се придвижи по посока на едва виждащите се светлинни ленти на гърба и, ръката му напипа нещо.
-Почакай секунда, открих нещо. Изпод леглото се подаваше ръка. Той я сграбчи и в същия миг едно малко тяло скочи в ръцете му.
-Един отдолу.
Държейки момиченцето Тони остана зад Клара, приближавайки се към банята. Отвътре дочу кашляне Тя натисна дръжката на вратата.
-Заключено. По дяволите. Тя ритна вратата ядосано. Притесниха се че кашлицата спря. Клара се засили и блъсна вратата с рамо, но тя остана затворена. После още веднъж, усещайки, че този път ключалката поддава.
-Клара! Изкрещя Тони, завъртайки я обратно в момента, в който вратата избухна в пламъци. Той усети че въжето е отпуснато и разбра че е изгоряло.
-Надявам се банята да има прозорец! Викна тя блъскайки вратата отново. Чу се пукане и ключалката поддаде. Двамата пожарникари се отзоваха в банята. Клара грабна второто момиченце, а Тони затвори вратата с ритник след тях.
-Ето – той откачи от колана си инструмент с къса дръжка и държейки детето в ръка счупи стъклото. Изчисти останалите стъкла и прекрачи през рамката.
– по дяволите- изруга Клара. Сградата се разклати и те изгубиха равновесие. Подът под тях започна да пропада.
– По дяволите, Пада.
В това време се чу шум от издигаща се стълба, опряна на рамката на прозореца. Чифт ръце се протегнаха. Клара прехвърли товара си на пожарникара на стълбата и се върна да вземе детето от ръцете на Тони.
Тя изкрещя виждайки как подът пропада под краката му. Той хвърли детето към нея, олюля се и се хвана с една ръка за края на стълбата. Остана да виси там докато от колата отдалечаваха стълбата на безопасно разстояние. Клара обви ръка около безценния си товар и притисна момиченцето към стълбата. Тони все още висеше на едната си ръка. Другата му ръка беше ударена от падаща греда.
Навеждайки се колкото маже Клара хвана края на якето му. Тя го дърпаше, крещейки.
-Никъде няма да ходиш, по дяволите. Чакай.
Тони изглеждаше зашеметен и тя забеляза среди от удар по челото му. Тя завика силно, забравяйки, че радиостанцията е включена и всички я чуват.
-Тони, Тони, чакай. Не си отивай, моля те, недей. Чакай миличък. По дяволите не падай. Тони!Обичам те, моляте господи, запази го!
Тя не искаше да пусне якето му. Дори когато стълбата се задвижи надолу тя не го пусна.
-Клара, Клара, добре съм. Накрая чу гласът на Тони. Пръстите и се разтвориха и тя се разплака. Въпреки че доста тежеше, тя успя да махне шлема си и да поеме въздух.
-Получих един, два удара и се зашеметих.
Тълпа от хора ги обгради. Първото момиченце беше вече в линейката и дишаше през кислородна маска. Пожарникарите видяха, че и второта вече е занесено при сестричката си. Щастливата майка ги прегръщаше.
Лекарка от бърза помощ свали екипировката на Тони и бързо, но внимателно го прегледа.
-Нява счупени кости-каза тя –ще те боли няколко дни, но ще се оправиш. Тя прегледа зениците му. – Няма следи от мозъчно сътресение.
– Главата ми е прекалено здрава – каза Тони.
-по-скоро там няма нищо за провреждане – подхвърли Клара.
– Добре, ще се оправите. Лекарката кимна към линейката, където още едни лекар от Бърза помощ се усмихваше. Както изглеждаше момичетата също бяха добре.
-Слава богу – усмихна се Тони.
– Настина слава Богу – прошепна Клара. Само Тони забеляза, че тя наблюдаваше него, а не линейката.
Докато се прибраха в станцията, измиха се, свалиха екипировката и я подредиха, смяната им отдавна изтече.
-Искаш ли да се отбием за по бира? – попита Тони.
Клара се усмихна уморено. – мисля, че искам да си отида у дома и да лежа във ваната дванадесет часа.
Тони подкара колата си и погледна Клара. Тя седеше в джипа си, но не тръгваше. Той обърна колата и спря до нея. Слезе и отиде в нейната кола.
-Клара – каза тихо той. Тя го погледна. Тони отвори вратата – Премести се. Той се качи на кормилото и подкара към дома и. Стигнали вече там, той я изчака да отключи вратата и я последва вътре.
-Може би идеята за бира е добра- успя да се усмихне тя през рамо.
Тони често посещаваше апартамента и през последната година. Понякога канеха колеги на партита. Тъй като беше близо до станцията , той често минаваше да я вземе за работа. Даже беше спал няколко нощи на дивана.
Този път обаче беше различно. Между тях прехвърчаха искри, нещо което досега не се беше случвало. Апартамента беше тих. Те седнаха на дивана и си наляха бира.
Разсъдъкът на Клара беше замъглен. Представяше си Тони, държащ се за стълбата или падащ в срутващата се сграда. Тя потрепера.
-Какво има Клара? – попита той. Като я видя да трепери, той взе вълненото покривало от дивана и я зави. Допира на ръцете му я накараха да го погледне в очите.
-Клара, чух какво каза на стълбата.
– О боже – тя покри с ръка устата си и се изчерви. Скочи бързо и одеялото падна на пода.
Тони скочи на крака също токова бързо. Хвана я за ръката и я спря. Тя отново трепереше, но този път поради друга причина. Бавно се обърна и го погледна.
-Мислех, че ще те изгубя.- прошепна тя. Приближи се до него и го прегърна. Той се навде и устните им се срещнаха.
Клара стоеше на пръсти. Те се целуваха бавно и нежно, изразявйки дълго прикривани чевства.
Езикът на Клара проникна в устата на Тони и целувката ставаше все по-дълбока и страстна. Ръцете му започнаха трескаво да я събличат. Клара разкопча ризата му, опита се да я свали и започна до го гали по гърба. Тони простена от това докосване под ризата, по ребрата, по стегнатите мускули на гърба му. Ръцете на Клара не бяха гладки като на продавачка на козметика. Това бяха отрудени ръце, но Тони си мислеше, че това е най-приятното усещане, което е имал досега.
Накрая Клара успя да свали ризата му. Той докосна лицето и с върха на пръстите. После бавно продължи надолу към отвореното деколте. Откопча копчетата едно по едно.След това започна да откопчава сутиена и, от което тя потрепера, галейки тялото му.
Тони се наведе и започна да целува зърната и. Плъзна езика си между гърдите и, после започна започна нежно да ги гали. Клара стенеше тихо, зърната и бяха ясно очертани през мократа тениска.
– Харесва ти, нали? – попита Тони и започна да целува другото зърно.
Клара се изви и го хвана за ушите. – Ще ми хареса още повече ако махнеш този проклет сутиен, голямо момче.
-Както кажеш любов моя. Той нетърпеливо махна сутиена и обви тялото и с ръце. Тя свали окончателно сутиена си и го зъхвърли настрани, държейки главата на Тони и стенейки от удоволствие докато той целуваше голите и гърди.
Клара пусна ушите му и започна да го гали по гъстата коса, докато той продължаваше да смучи ту едното ту другото зърно. Едната му ръка беше на гърба и и се придвижваше бавно надолу под дънките опитвайки се да достигене до дупето и. С другата си ръка той се опитваше да разкопчее панталона и.
Клара беше успяла да свали маратноките си и трескаво съблече панталона си, щом Тони успя да го разкопчее. Тя се опита да разкопчее неговите дънки, не успя и затрепера от нетърпение. Тони присви колене и започна да я целува дадолу по корема. Всичко, което тя можеше да направи беше да притиска раменете му докато устните му се разхождаха по потреперващия и корем и надолу достигайки до бикините и.
Тони изви глава и, усетил възбудата на Клара, започна да целува далолу под бикините и. Той дръпнаха краищата им и те се смъкнаха надолу до глезените и. Ръцете му бавно се плъзнаха по краката и достигнаха да дупето и.
Клара пристъпваше от крак на крак опитвайки се да се освободи от останалите по нея дрехи. Тя простена високо когато Тони започна отново да я целува. Краката и обвиха тялото му нетърпеливо. Ръцете му галеха страстно меките бузи на дупето и. Проказалецът на дясната му ръка проникна в цепнатината, и започна да се движи нагоре надолу.
Светът та Клара в този момент беше единствено и само Тони. Той проникна с пръст в дупето и вкра езика си между краката и. Езикът му започна за снове по клитора и сякаш я удари ток. Повдигайки се на пръсти тя успяваше още по –плътно да се приближи до лицето му, пръстите и бяха в косата му и тя повтаряше името му отново и отново все по-високо.
-Тони, моля те Тони. О боже Тони, Тони, Тонииииии.
Тони скачи на крака, грабна я на ръце и я занесе на спалнята. Устните им се срещнаха отново. Той внимателно я постави на леглото. Тя се опъна, червените къдрици на главата и бяха подобни на тези между краката и които Тони допреди малко беше целувал.
Тони я погледна. Пред него стоеше това, което беше желал толкова отдовна. Сега тя беше негова. Той свали обувките и дънките си. Клара се протегна и го сграбчи за хуя, при което той се олюля на едни крак. С похотлив вик Тони се търкулна в леглото, Клара скочи към него кикотейки се.
Тони легна върху нея. С дяволито хихикане тя мърдаше под него и когато той се търкулна по гръб та изведнъж скочи върху него.
Ръката и още стискаше хуя му, насочвайки го между краката си. Та го придърпа плътно към тялото си. Той почуства влажната и путка и започна бавно да се движи напред назад.
Тони протегна ръцете си встрани когато Клара седна отгоре на хуя му и започна да го язди. После започна да гали гърдите и. Тя движеше тялото си и го целуваше. Повдигна бедрата си и започна да да се движи напред назад, при което влажният му член навлизаше все по-дълбоко в путката и.
Единстевеното, което Тони можеше да направи беше да лежи докато силното и тяло се плъзгаше върху него. Гърдите и бяха долепени до неговите, коленете и го стискаха и при всяко нейно движение хуя ме проникваше все п-дълбоко в нея. Тя започваше да се движи все по-бързо, накрая се изправи отгоре му. Ръцете му натискаха кръста и надолу в кръгови движения. Той завика, усещайки че скоро ще се изпразни.
-Клара!
-Тони!
Той я стисна силно и проникна дълбоко в нея. Тя стенеше силно и се изпрзни заедно с него.
Когато се поуспокоиха, Клара се търколи встрани и се притисна към него. Той я прегърна и я целуна по челото.
-Палавница – каза той нежно. Последва меко, сънливо хихикане. -Този път май наисина имам червило по цялото си лице.
– Добре.
Няколко часа по-късно слънчевите лъчи ги огряха, прониквайки през цепнатината на пердетата. Клара беше отпуснала глава на гърдите на Тони. Погледна го, очите им се срещнаха и той се усмихна.
-Добро утро – каза тя. Тя отново слжи глава на гърдите му и го целуна. Тони придърпа гравата и и също я целуна.
– Добро утро. Тя го целуна дълго, след което седна в леглото до него.
-Тони – промълви тя – това което се случи….
Той поклати глава и взе ръката и.
-Знам че бяхме много емеционални вчера. Но аз искам да ти задам едни много прост впрос. Тя мълчеше и той продължи. – Наистина ли мислиш това, което каза вчера на стълбата? Да или не?
Сега Клара не се опитваше да се измъкне и се обърна. Погледна Тони право в очите и каза – Да.
-Добре– отговори той. Той стана и я прегърна. – Защото и аз те обичам Клара.
– И какво ще правим сега, Тони?
– Така, най-напред, предполагам, единият от нас ще трябва да отиде в друг отдел.
-Защо Тони?
– Знаеш правилата. Не се разрешава съпрузи да работят в едни и същи отдел, още повече да бъдат партньори. Тойя погдедна за да види реакцията и.
Клара беше замислена, нуждаеше се от време за да отговори.
– Предполагам, че трябва да съм аз.
– И защо? Тони беше объркан. Той мислеше, че би бил по-силен в такава ситуация.
– Глупости. Ще ме преместят на някоя канцеларска работа, особено ако имаме деца. Ако въобще планираш да забременееш.
Тони се разсмя силно чак до сълзи. Клара също започна да се смее и не се опитваше да задържи сълзите от радост, които се стичаха по лицето и.
-Искам да ми обещаеш нещо Тони
– Каквото поискаш скъпа.
Аз също бях сериозна за едно нещо вчера. Не искам да загинеш и да ме оставиш сама.
Тони я прегърна, целуна я страстно и отговори – Обещавам. Заедно завинаги.
Това беше един от най-ужасните пожари в града. Стара болница, която отдавна трябваше да баде съборена, се беше запалила. Вътре беше лабиринт от коридори и малки стаички, тесни стълбища без авариен изход.
Пожарникарите нахлуха в сградата, опитвайки се да евакуират пациентите и персонала. Докараха стълби, всички правеха дори невъзможвото, но беше изключено да се овладее огъня. Той избухваше отвсякъде, от най-неочаквани места.
Грепа пожарникари се обадиха, че за откъснати и попаднали в капан. Проверката на персонала установи, че една от сестрите липсва и те бяха отишли да я търсят. Връзката с тях изведнъж прекъсна.
Пожарникарите си проправяха път през гъстия пушек в сградата. Знаеха, че трябва да бъдат точни и професионални. Халогенните лампи трудно осветяваха пътя. Изминаха няколко дълги минути докато успят да стигнат до мястото, откъдето изчезналият екип се беше обадил последно.
Те все още бяха там. Една стена се беше срутила, затискайки един от челеновете на екипа под медицинското обурудване. Друг член на екипа беше целия в рани, получени при опитите да освободи затиснатия си колега, и едва дишаше. Пет души бяха необходими да разчистятт и да извадят затрупания пожарникар. Екипът беше изправен пред жестока дилема. Един от тях не можеше да се движи, но имаше дихателен апарат. Другият можеше да ходи но не можеше да диша без помоща на апарата. Раненият се опита да свали дихателния апарат, но не успя да го достигне.
Те лежаха лице слещу лице, стискаха ръцете си. Алармата продължаваше да вие. Токсичния дим навлизаше в дробовете им. Кой от двамата беше по-зле не беше важно. Пожарникарите знаеха, че никой няма да остави другия.
Спасителния екип внимателно освободи телата. Плачещ капитана изтри лицата им. Всички видяха, че по лицата им беше изписано спокойствие. На бузата на Тони имаше следа от червило, оставена от Клара при нейната последна целувка.
Шест звъна.
Шест звъна
Шест звъна
Шест звъна.
Вашият коментар