– Казах ви, че не знам как са попаднали сред нещата ми! – изкрещя Вероника и скочи от стола си – Сигурно някой ги е пъхнал в чантата ми! Три часа вашите тъпи служители не можаха да я намерят.
Седналият срещу нея мъж я изгледа продължително, преценяващо.
После бавно се изправи и излезе от стаята.
Вероника седна обратно, слагайки главица върху раменете си. Раменете и се разтърсиха от безгласен плач.
През последните дни всичко сякаш вървеше наопаки. Първо беше хванала гаджето си в изневяра с най-добрата и приятелка, после блъсна колата си. А сега беше на път да изпусне и самолета и да провали интервюто си за работа в престижна адвокатска кантора в Чикаго, само защото някой идиот на летището бе забутал някъде багажа и. Когато най-накрая го намериха се оказа, че в куфара на младата жена има пъхната кутия от пури спълна с много редки и ценни монети.
Вратата се отвори. Вероника вдигна обнадеждено глава… и в следващия миг застина със зяпнала уста.
В стаята влязоха две жени облечени в стегнатите униформи на служителки от охраната на летището. Приятните им иначе лица сега бяха се изопнали, в очите им – особено на по-младата от тях гореше хищен, жесток пламък. Черните полюшващи се край бедрата им палки и голямата чанта, която внесоха не оставяше никакво съмнение с какви намерения идват при нея.
Вероника подскочи, отстъпвайки с гръб към стената. Очите и уплашено сновяха между двете жени и масата. По-възрастната жена вече беше поставила чантата върху нея и делово изваждаше белезници, стегнати кожени каиши, камшици…
– Не можете да правите това с мен! Аз имам права! Искам да се обадя на адвоката си!
Жените посрещнаха виковете и с безразличие. По-младата от тях – дългокрака черевнокоса фурия се приближи към скованата от ужас Вероника, облизвайки леко с розовото си езиче устните си.
– Съблечи се! – кратко нареди тя, небрежно завъртайки палката в ръката си.
Вероника като хипнотизирана гледаше палката.
– Не ме ли чу, малката! – изплющя остро гласът на червенокосата, палката в ръката и се опря в брадичката на младата жена. – Сваляй дрешките! Или искаш да те пребия като бясно куче?
С треперещи пръсти, Вероника дръпна ципа на полата си. С тихо шумолене тя се свлече на пода. Младата жена преглътна смутено пускайки до нея сакото си. Ръцете и започнаха да се борят с копчетата на карираната и риза. Преди да успее да я разкопчее, червенокосата жена я дръпна рязко, раздирайки я. Вероника безмълвно проследи как парчетата коприна падат на пода.
Червенокосата докосна с палката си леко гърдите на Вероника и я плъзна надолу към обвитите от ефирно бельо съблазнителни слабини. Обзета от срам и страх, младата жена побърза да се освободи от сутиена и бикините си.
– Добро дете! – усмихна се по-възрастната жена, която вече беше приключила с подреждането на съдържанието на чантата. – Сега ела тук! Трябва да си поговорим.
Жената се протегна, вземайки една тънка гъвкава пръчка.
– Мърдай! – изръмжа червенокосата, шляпвайки с палката си Вероника по голия задник.
Вдървено, като мишле попаднало под хипнотизиращия поглед на змия, тя се приближи до масата.
– Наведи се! – последва нова заповед.
Вероника преглътна, поглеждайки пръчката в ръката на възрастната жена.
– Непокорство ли проявяваш?! – палката на червекосата удари силно младата жена по дупето. Тя извика. След миг червенокосата хвана косата и, дърпайки я силно напред. Вероника се опита да се съпротивлява, но червенокосата беше много по-силно. Тя събори младото момиче по очи върху масата, затискайки врата и с палката си.
– Кротувай, ако не искаш да пострадаш сериозно, кучко! – изхриптя тя в ухото и.
По тялото на Вероника пробягна тръпка, но тя притихна. Каквото и да направеше щеше да бъде безмислено. Жените в стаята бяха много по-силни от нея, а стените бяха звукоизолирани, за да я чуе някой и да и дойде на помощ.
По-възрастната жена застна зад Вероника и леко прокара върха на пръчката по изпъкналите и срамни устни. Тя потръпна отново, бузите и пламнаха. Пръчката бързо затанцува между краката и, леко прониквайки във влагалището и. Вероника се загърчи и широко разкрачи крака. Соковете и овлажниха слабините и.
Възрастната жена коленичи и хващайки с две ръце бузите на задничето и, започна лакомо да облизва живителните капчици влага, които Вероника отделяше с тихи стонове. Езикът и затанцува по сладката розова цепка, заигра се с клитора.
– Стига игрички, Ана! Тук сме за да разпитаме тази малка кучка, не да се лигавим! – разнесе се строгия глас на червенокосата.
По-възрастната жена се изправи с недоволно изражение, но без да протестира. Двете с червенокосата бързо вързаха Вероника и окова ръцете и с белезници. Младата жена скимтейки се остави във властта им, питайки се ужасено какво ли я очаква.
Отговора не закъсня. По-възрастната жена протегна ръка вземайки отново пръчката. Този път обаче вместо да си играе с нея, тя я вдигна стоварвайки я силно върху задника и. Вероника извика, от очите и потекоха сълзи от болка.
– Давай Ана! – извика червенокосата и стисна в желязна хватка Вероника – Тази курвичка има нужда от малко пердах!
Пръчката засвистя. Вероника се загърчи под свирепата буря от удари, която се изсипа отгоре и. Бузите на задника и пламнаха, силните и викове, постепенно станаха задъхани и прераснаха в приглушени стенания.
Боят престана също така внезапно, както беше почнал.
– Сега ще говориш ли? – попита червенокосата.
– Казах ви и преди нищо не знам!
– Жалко! Иначе щеше да бъде много по-леко за теб! Ана дръж я!
Червенокосата и по възрастната жена си смениха местата. Вероника с ококорени очи проследи как дълкокраката красавица вдига палката и я насочва към слабините и. Вързаните и свити крака правеха едно проникване на този груб инструмент особено болезнено. Тя се загърчи, но всичко беше напразно. Ана я държеше здраво. След секунда палката започна да си пробива път във влагалището и. Вероника закрещя неистово. Червенокосата се наведе над нея, стисна я за врата и настървено започна да си движи ръката напред –назад. Овлажнената гумена материя почти докара Вероника до припадък. Надавайки един сърцераздирателен писък тя се отпусна безволево върху масата…
Червенокосата издърпа палката си, хвърялйки я небрежно в далечния край на стаята.
– Упорита си малката! Но ще те пречупя! – рече тя заканително и започна да рови из все още издутата чанта. След малко към набора ужасяващи предмети на масата бяха добавени няколко различни по вид и размери вибратора. Най-големия от тях имаше широка поставка с каиши.
Вашият коментар