/Епизод от поредицата: “Еротичен детектив”/
Аз съм чистокръвно ченге и не се срамувам да си го призная. Бях 5 дълги години в полицията, а частен детектив съм вече от цели 10. Обичам екшъна и тръпката, но повечето от разследванията ми са свързани с банални любовни изневери между съпрузи. Затова и трудно някой може да ме изненада в тази насока. Или поне така си мислех до онзи зноен, летен следобед, когато в офиса мe посети една странна птица, пременена цялата в бяло…
Нали се сещате за онези лепкави, натежали от жега, летни дни, малко преди настъпването на астрономическата есен, когато въздухът наоколо е пропит сякаш с електричеството на промяната и очакване да се случи нещо – такъв точно беше и този ден. Бях разкопчал ризата си, но не исках да я свалям, защото въображаемите подухвания от прозореца разхлаждаха мокрите петна под мишниците и на гърба ми. Броях мухите по тавана и унесен от приспивната песен на вентилатора по някое време съм задрямал…
Събуди ме някакъв странен шум – спя като котка и винаги съм нащрек. Когато отворих очи, в креслото от другата страна на очуканото ми – като мен самия – но яко, дървено бюро, седеше изискан господин в бял костюм и широкопола, бяла шапка – от ония дето ги носят в братски Тексас. Ръката му, опсипана с масивни златни пръстени с диаманти, нервно барабанеше върху седефената дръжка на тежкарския му бастун – явно това бе звукът, който ме бе извадил от приятната, следобедна дрямка – и ме фиксираше със съсредоточен, преценяващ и доста арогантен поглед.
-Това ли е най-добрият детектив по бракоразводни дела в целия град?! – ехидно подхвърли той, вместо поздрав.
Имаше дълбок, нисък и плътен глас, който всяваше респект. Въобще отвсякъде правеше впчатление на солиден и много богат мъж, макар и вече не в първа младост. За последното говореха прошарените слепоочия, които се подаваха изпод периферията на “тексаската”, както и ситните бръчиици около очите и устата, чиято конфигурация, заедно с поомекналите брадичка и гуша говореха, че се е наслаждавал на пълноценен и разгулен живот…
-Не чух името ВИ, г-не – свалих краката си от бюрото, натъртвайки на уважителната форма в трето лице, единствено число.
-Името ми не е от значение – отговори ми важният господин, след което с добре отработен жест бръкна във вътрешния джоб на беличкото си саке, извади оттам дебел плик и го подхвърли небрежно върху бюрото. –Ето това е единственото, което има и ще има значение за теб оттук насетне!
Нямаше нужда да ми казва името си, защото вече го бях познал – снимката на ароганнтната му мутра не слизаше от челните страници на вестниците. Не ми хареса обаче тона му. Все пак си затраях – напоследък нямах много клиенти – и отворих плика. Отвътре изскочи тлъста пачка в “евро” и една снимка. Снимката беше на изумително красива, млада жена – блондинка, естествено, но най-вероятно “неестествена” – с дълги до ушите, сочни баджаци и огромна, много секси бенка на едната скула. Оставих пачката и снимката на бюрото и погледнах въпросително към тузара отсреща.
-Това е жена ми. Оженихме се преди близо година, но мисля, че ми изневерява. Искам да потвърдиш или отхвърлиш подозренията ми. Надявам се това да покрие разходите. Ако имаш някакви допълнителни парични затруднения или въпроси относно Елен – така се казва съпругата ми – обръщай се към личния ми секретар. Той чака отвън, за да те запознае по-подробно с навиците й…
Тук г-н “Голяма клечка” явно реши, че разговорът ни е приключил и понечи да се изправи.
-Един момент – рекох, привличайки вниманието му и с жест, след което изтеглих две “едри” банкноти от пачката. – Това на първо време ще стигне. Не взимам пари предварително, а само за свършена работа. –И му подадох обратно плика, задържайки обаче снимката на сладураната.
Явно ме сметна за абсолютен балък, поне това изразяваше лицето му докато напускаше подобието ми на офис. Веднага след това вътре влетя секретаря му. Явно беше делови човек от типа “писарушко”. Носеше обиковен, сив – като него самия – костюм и естествено, очила без рамки. От него разбрах, че г-жа “Тузарова” е бивша стриптизьорка. Господарят му я бе измъкнал преди три години от калта, а преди година, както и той ми бе споменал, се бяха омъжили. Според писарушкото Елен била “добро момиче”, макар да си имала своите недостатъци. Според шефа му обаче тези недостатъци май не бяха чак толкова невинни…
Зареден с подробна информация за навиците й, на следващата сутрин изчаках “обекта” на изхода на луксозното имение и подкарах очуканата си бричка – едно старо, малко “BMW” с две врати, което обаче все още без проблем удряше 200-така – след съвсем новичкия, лъскав “Мерцедес”SLK – “Роадстар”-кабрио. Според информацията, всяка сутрин Елен отиваше първо в един фитнес-център, където подържаше фантастичната си фигура и наистина се оказа така. Единият от заподозрените обаче беше именно фитнес-инструктора и затова се налагаше да проникна вътре.
Успях да го направя сравнително лесно, макар да се набутах доста за членска карта за три месеца за луксозния фитнес. В крайна сметка обаче нали не аз, а клиента – г-н “Бялото костюмче” – плащаше. В общия за мъже и жени салон обаче не успях да зърна никъде сексапилната му съпруга Елен. Огледах се внимателно, докато се правех, че търся нещо в сака и забелязах в дъното дървена врата с надпис “Инструктор”. Трябваше да намеря начин да надникна вътре, защото явно сладураната с бенката на скулата беше вътре. Преметнах хавлиената кърпа през едната си ръка, така че да прикрие малкия фотоапарат, който носех и небрежно се насочих към дъното на залата. За мой късмет по това време на деня нямаше много хора и никой не ми обърна внимание, когато се приближих до вратата. Оттук насетне предстоеше по-трудната част. Нямах право на грешка. Долепих ухо до вратата и се заслушах, но нищо не успях да доловя. Тогава се реших и леко натиснах дръжката на бравата. Заключено! Изпсувах под нос и извадих шперца от маратонката си. След минута вече бях вътре, а гледката, която се разкри пред погледа ми, си струваше всичките усилия. Още една, но остъклена врата, ме делеше от центъра на екшъна, което беше добре, защото ми позволяваше едновременно да си свърша работата и да остана неразкрит. Приклекнах възможно най-ниско до долната рамка на стъклото и нагласих фотоапарата за действие. Да-а, сладурчето наистина си го биваше. Само на няколко метра от мен младата госпожа беше захапала “кренвирша” на инструктора, като гладна лъвица слабините на бивол. И двамата бяха чисто голи и много красиви – тя: изваяна, чувствена и гъвкава, а той: атлетичен, мускулест и силен. Той се беше облегнал на някакво масивно, очукано бюро – досущ като онова в моя офис, – а тя беше коленичила на пода пред него. Платиненорусата й главица се движеше равномерно, поглъщайки до корен едрото, бая релефно парче живо месо. Не бях виждал пенис с толкова изпъкнали и големи вени, всяка от които пулсираше ефектно… Както и да е, малката наистина си я биваше. Слюнката й се стичаше по масивния ствол и го караше да блести като позлатен. От време на време спираше и му лепваше звучно по някоя обилна плюнка, а сетне вдигаше нежните си, но невероятно похотливи очи нагоре, взираше се с предизвикателно изражение право в очите на мускулестия мъжага, той я възнаграждаваше с реплика от рода: “Точно така, бейбе, ти си най-добрата”, или пък с проникновена въздишка и след това отново го налапваше.
Излиза го целия, като не пропусна нито билярдните му топки – наистина имаше огромни тестиси – нито пък ануса му. Мадамата наистина притежаваше стил и класа. Така засмука двата кожени мъха, работейки ударно през това време с ръчичка на чекия патката му, че инструктурчето трябваше настоятелно да отблъсне главата й няколко пъти, за да я накара да понамали малко темпото, заплашвайки да го изпразни преждевременно. Веднага след това тя го накара да се обърне с гръб, без капчица погнуса разтвори с нежни ръчички, върху които като малки, розови диамантчета изпъкваха ноктите на пръстите й в съответния цвят, перфектно оформен маникюр и изстреля пакостливо езиче в зиналия анус. И отново, докато го лижеше с невероятно ожесточение, не спря да лъска бастуна му на чекия.
-Ооо, бейбе, ооо, миличко, ще ме побъркаш – стенеше задъхано релефният юнак, гърчейки се от неистова възбуда – чакай-чакай, по-полекичка я карай, по-… ООО, божичко, ти си истински звяр, ще ме умориш от кеф… !
Настина тази платинена блондинка беше истински звяр – абсолютен сексуален хищник! Тук, разбира се, спокойно бих могъл да ви спестя подробностите в какво точно състояние на духа и тялото се намираше вашият “железен детектив”, но не съм от хората, които са свикнали да премълчават истината. Бях възбуден, естествено, адски възбуден – признавам. В един момент дори започнах да разкопчавам дюкяна на панталона си, за да го извадя и да си ударя скоростно една чекия, задоволявайки нагона, който ме изгаряше като августовска мараня, но се сетих за какво все пак ми плащаха и бях дошъл тук. Спрях се – колкото и трудно да ми беше – и продължих да снимам с малкия си фотоапарат горещите сцени, които се вихреха толкова близо пред очите ми…
следва…….
Вашият коментар