През следващите два-три дни в лазарета на затвора успях да се посъвзема малко, както от физическите мои рани, така и от душевните. Дупките от пиърсинга почти успяха да зараснат. Някой се беше постарал, докато още съм била в безсъзнание, да махне всички халки и халкички, с които ме бяха накичили през онази ужасна нощ в Стаята. Това най-вероятно е била первезната дърта сестра. Тя също ме остави на мира за няколко дни. Задоволи се само с едно къпане в медицинската вана, когато не пропусна хубаво да ме опипа и да нацелува гърдите ми.
“И моите са големи, но твоите… толкова стегнати, сочни и красиви” – повтаряше тя и не можеше да им се насити. След това с голямо внимание избръсна сливката ми – това беше задължително условие за всички “гостенки” на ВИП-отделението. Бръснене, придружено с “релаксиращ масаж”…
Сигурно ще ви прозвучи откачено, но Старша сестра Диана Манолова в ежедневието се оказа една доста симпатична и дружелюбна жена. Поне такова измамно впечатление създаваше. По време на нейните дежурства все по-често започнахме да си бъбрим и така научих, че е 49 годишна, омъжена от близо 20 години, има три деца и един внук. Съпругът й беше дългогодишен международен шофьор и открай време я оставяше сама у дома. Така отгледала и трите им деца, така един ден и открила, че жените я привличат сексуално по-силно от мъжете. Нямала смелостта обаче да признае истината на мъжа си и до ден днешен запазвала тайната си от него. Когато администраторката на затвора – нейна бивша съученичка и близка приятелка – й казала, че има свободно място за медсестра с опит в лазарета им, тя въобще не се колебала, напуснала тогавашната си работа в Спешното на елитна столична клиника и дошла тук. В началото работела като обикновена сестра в малката клиника, която обслужваше всички останали затворнички, но след като се доказала като добър професионалист и лоялен служител, лично Директорката я извикала и й предложила да стане Старша сестра в лазарета на тогава новосформираното “ВИП-крило”. Това й дало неограничен достъп до “изкушенията”, за които винаги бе мечтала – млада и сочна женска плът… !
Нарочно избягвах теми, в които се засягат някакви морални категории и норми, касаещи работата й, защото ясно си давах сметка, че от нея мога да измъкна ценна информация, която да ми бъде от полза, когато реша да се чупя. Затова и й позволявах някои волности и не се съпротивлявах, когато пожелаеше тялото ми – вече отдавна бях претръпнала и го бях прежалила, поне да имаше някаква полза от това…
Имах чувството, че всички служители в тоя отвратителен затвор са умствено извратени секс маниаци. Оказа се, че и докторката, която беше “призвана” да се грижи за здравето ни, също спада към тази категория. Разбрах го още при първият преглед, макар тогава да не си позволи кой знае какви волности. Просто прекалено дълго ми прави промивки на влагалището с една огромна конска спринцовка, завираше върха й ненужно дълбоко навътре, изстрелваше водата и с блеснал поглед се наслаждаваше след това, докато гледаше как антисептичния разтвор – обикновена кислородна вода – изтича от цепката ми. Въобще, каквото и да вършеше, все се въртеше с противните си инструменти около дупките ми. А и асистираше, познайте кой – Старшата Манолова, разбира се. Каква двойка само, да ти се догади…
По време на вторият преглед, когато вече можех да се движа без особени проблеми, ме качиха на “магарето”. Нямаше болнична нощничка – чисто гола. Чувствах се толкова унизително. Знаех, усещах го, че няма да бъде само прегледът. В отлично оборудвания за подобен род заведение лекарски кабинет – като се замислям сега, май доста частни клиники биха могли да им завидят за супер модерната апаратура, компютри и пр. – бях сама с “Диди”(тя много държеше да я наричам така, въпреки разликата в годините и обстоятелствата около нас) и д-р Каназирева. Д-р Кана Каназирева беше 35-годишна стара мома и много скоро щях да имам възможността да разбера каква е основната причина никой мъж да не я пожелае.
Сестрата позиционира количката с работни инструменти от дясната страна на лекарката, която пък се беше разположила на ниска табуретката в подножието на “венериния ми хълм”, и “прегледът” започна. Някои от инструментите върху масичката ми бяха познати от визитите ми при гинеколога, като например спекулума, онова странно, криво огледалце и още една-две джаджи, но болшинството за пръв път виждах, и честно казано, ми изглеждаха много съмнително. Особено комплектът спринцовки размер “слонски” – добре, че поне не видях игли за тях, гумените помпички, свързани с различни по дебелина маркучета, други от тях пък излизаха от още по-странни резервоарчета, в които се виждаха пъстроцветни субстанции, сякаш излезли от някой древен справочник за алхимици или наръчник за отвари на вещици. Имаше още и няколко метални предмета, които изумително наподобявах изкуствени пениси. На долния стелаж на масичката с колелца също имаше някакви инструменти, но тях не можах да зърна, просто защото бяха покрити с бяла кърпа…
-Да започваме – рязко пусна разтегнатият край на втората гумена ръкавица докторката и зловещо ми се ухили.
Тя хубаво размаза лубриканта, който Старшата изцвърка от една тубичка, по ръкавиците си и се наведе между бедрата ми. Цялата настръхнах, но не от удоволствие, когато усетих ръцете й да пипкат сливката ми. В началото сравнително добре си изпълняваше ролята на загрижена докторица. Нищеше срамните ми устни, разтваряше, дзвереше се между краката ми, включила оная странна лампа на главата си, от време на време завираше един тънък инструмент в путката ми, взираше се в разграфените му скали и непрекъснато изпускаше по едно: “хъм”, или “аха-а” и “м-да, ясно”…
-Да, работата е ясна, Манолова – заключи тя след “задълбоченият” петминутен предварителен преглед. –Имаме си работа с остра вагинална инфеция и ще се наложи още сега да извършим някои не особено приятни за пациентката ни процедури, опасявам се.
-Както наредите, докторке. От какво ще имате нужда?
-На първо време искам собственоръчно да се убедя в диагнозата си – още лубрикант, ако обичаш… Но първо ми асистирай да свалим тези и да сложим другите ръкавици.
“Другите ръкавици” й стигаха почти до лактите и поразително приличаха на онези, с които домакините си служат, когато мият чинии – бяха червени на цвят и на пръв поглед изглеждаха като направени от автомобилна гума. Процедурата с възелинчето се повтори, като този път Манолова й помогна малко, грижливо размазвайки лубриканта до самия край на ръкавиците. Каназирева се наведе отново между бедрата ми, поразтвори леко с едната си ръка бледорозовата ми цепка, а другата бавно започна да навира в нея. Беше събрала пръстите си в кубче и с леки, въртеливи движения си пробиваше път навътре. До кокалчетата на ръката нямаше проблем да проникне, но после нещата се усложниха. Просто тялото ми отказваше да пропусне по-навътре “чуждия обект”. Ръката й спря дотук и въпреки, че я извади и отново я намаза с лубрикант, не можа да я навре по-надълбоко и след повторния опит.
-Манолова, помогни малко на момичето да се отпусне, ако обичаш.
-Разбира се, д-р Каназирева, всичко в името на науката… !
Точно от това се бях опасявала. Старшата с готовност се наведе над бръснатата ми путка и започна да разтрива с ръка клитора ми. Няма как да не й го призная – “дъртата чанта” знаеше какво прави. Стисках клепачи, въртях отчаяно глава и стисках зъби от безсилие и гняв, но не успях да се преборя с надигащата се в слабините мои възбуда. Подмокрих се и ръката на докторката потъна до китката във вагината ми.
-Браво, Диди, какво ли щях да правя без теб! – похвали помощничката си Каназирева и продължи да напъва.
Още открай време съм запозната със забележителните разтегателни способности на женския полов орган, и в частност на моя, така че не се учудих чак толкова, когато докторката успя да ми бръкне чак до лакътя вътре. Веднъж сторила това, тя излезе от мен и след това отново проникна, но този път свила ръката си отпред в юмрук. Лицето й в този момент изразяваше неописуема екзалтация. Явно много й хареса, защото започна да повтаря “процедурата” отново и отново. Започна да ме “чука” с юмрук, дишайки все по-тежко и учестено, сякаш на нея в този момент някой й навираше юмрук в путката. През всичкото това време Старшата продължаваше да й “асистира”, като вече беше свела глава и лижеше клитора ми с език. Понякога го засмукваше или целуваше, изтърсвайки по едно:”Ммм, че сладка черешка!” – и продължаваше. Нищо не можех да сторя – просто стисках зъби, мълчах и търпях…
Когато реши, че вече напълно се е “уверила” в диагнозата, върху челото на докторката бяха избили едри капки пот. Манолова с нежелание остави заниманието си, взе една малка хавлиена кърпа и я подсуши. Извърнах глава на другата страна, като с мъка сдържах сълзите си. Отлично си давах сметка, че това е само началото, но трябваше – длъжна бях, да издържа, защото вече имах цел. Вече бях твърдо решена и готова на всичко, за да се чупя от това отвратително място, от тая воняща дупка, пълна с всевъзможни гадини…
Каназирева отново сложи обикновени латексови ръкавици. Със Старшата се консултираха за няколко секунди и след това докторката взе от масичката една от гумените помпички. Напълни я с някаква златиста течност, надена й едно около 25 см маркуче с дебелината на средния ми пръст и седна на малката си табуретка. Миг по-късно краят на маркуча вече беше в пичката ми, напъхан до последно в нея. Тогава Каназирева започна да впръсква течността във влагалището ми, а Манолова бързо й се притече на помощ, подлагайки отдолу едно малко метално легенче. Усещането не беше кой знае колко неприятно – само дето малко щипеше и ми създаваше леко неудобство – унижението обаче беше онова, което не ми даваше мира.
-Тази течност ще премие и дезинфекцира мястото на инфекцията, мила – каза ми с много професионален тон докторката. –Много добро лекарство. Диди, ще информираш ли, ако обичаш, пациентката ни как се нарича този чуден антисептик?
-Разбира се, д-ре, викат му конска пикня.
Почувствах как кръвта ми се качи в лицето и ушите ми забучаха, докато в това време двете кучки се заливаха от полуистеричен смях. Този път не успях да задържа сълзите си и те потекоха по страните ми…
-О! Ооо, милата, тя взе, че се разплака – иронично подхвърли докторката, имитирайки подсмърчане. –Нищо лошичко не сме ти направили… все още.
-Няма душко, недей така – обади се и Старшата – ние само се пошегувахме…
Двете се спогледаха и отново избухнаха в идиотски кикот. Когато се поуспокоиха, Каназирева разкопча престилката си и се приближи до главата ми. Под бялата престилка докторката беше по черно полупрозрачно дантелено бельо – сутиен, бикини и чорапи с жартиери. Имаше хубаво, стегнато за възрастта си тяло и хубава бяла кожа. Гърдите й бяха малки, но твърди, а най-хубавата част бяха краката й – дълги и стройни, което беше подчертано още повече от чорапите с жартиери.
-Искаш ли да ме лижеш, русокоса кукличке – надвеси се над лицето ми тя и ми показа езика си, имитирайки колегата си Ханибал Лектър.
Извърнах глава на другата страна и демонстративно се изплюх на пода.
-Ооо, кучката можела да се зъби! Я да видим дали ще успеем да я накараме и да захапе. Манолова, приготви най-дебелият маркуч… !
……….
Вашият коментар