Стриптизьорки

Събираха се всеки понеделник – тогава беше единствения им почивен ден – в малката, но кокетна виличка, която бяха купили със спестяванията си от няколко месеца усилена работа на пилона и си разправяха впечатляващи и забавни случки и истории за техни клиенти.

Всички бяха стриптизьорки в елитен нощен локал в центъра на София, с изключение на сервитьорката Вени, която обаче също се цанеше да става една от тях. Това беше денят им за “Енергийно презараждане”, както го наричаха. Цял ден се излежаваха около малкото басейнче, цлимбуркаха вътре и се забавляваха. Вечерта пък се събираха около камината, за да се разтоварят и психически от преживяното през седмицата. Сценарият, общо взето, беше един и същ всеки път: някое от момичетата се прежалваше да започне първа, споделяйки някоя сълзлива история в стил “Ах, как мразя мъжете!” и след като получеше необходимата доза съчувствие, и разбиране от останалите, даваше думата на следващата…
-Не знам за вас, момичета, но според мен Фичо е най-долния мръсник от всички бодигардове – започна ударно, още от самото начало оная вечер, Фани. Няколко от стриптизьорките изразиха съгласието си кимайки, а Ленчето направи погнусена физиономия и даже се изплю към камината.
-Гнусен пъпчивец! – потвърди диагнозата тя.
-Верно е, голем комплексар е тоя боксьор.
-Нещастник!
-Пълен боклук…
-В петък вечер обаче, или май беше събота – отново взе думата Фанчето – това говедо наистина прекали! Тъкмо си бях свършила номера и изтичах да се изпишкам в наште кенефи. Още бях на чинията, когато оня дебил нахлу в кабинката. Лошото беше, че с него имаше още двама – същите малоумни горили като него. Два пръста чело и тестостерон в излишък. Копелета мръсни…
-И какво-какво, какво стана?! – Както обикновено, най-младата танцьорка, Лили, нямаше търпение да чуе всички подробности.
Фани си пое тежко и малко театрално дъх, и продължи:
-“Сега ше те ебеме, сливо!”-избоботи онова говедо Фичо и ме хвана за косата. Издърпа ме нагоре, преди още да съм се изпишкала докрай… ох! – Отново направи драматична пауза Фани, скривайки лице в шепите си. –Напишках се по бедрата… и надолу… Ужасно беше! Отвратително… !
-Мръсен гад!
-Мамицата му, на това копеле, някоя нощ ще му прережа гърлото!
-Ох, дано никога не ви се случи да преживеете подобно унижение… Измъкна ме за косата при писоарите – знаете, че нашия кенеф е общ – и там тримата с приятелчетата му започнаха да ме блъскат и налагат с шамари, подавайки си ме един на друг като футболна топка. Знаят как да бият без да оставят белези, гадовете! Когато свършиха, бях готова и лайната им да ям – така се бях ошашавила от страх!
-О, милата…
-Миличката, тя…
-Душичка златна…
-“Свали си хубаво гащите, парцал такъв и дай да ти видим задника!” – изръмжа Фичо. Чак сега си дадох сметка, че бикините ми са смъкнати едва наполовина. Веднага ги досъбух и от нерви започнах да ги мачкам в шепи. Тогава оная свиня ги изтръгна от мен и ме накара да се нагъзя, с разтворени крака. Обърса с тях изтеклата по краката ми урина, а после… о-ох… после ме хвана пак за косата, накара ме да отворя уста и навря влажните гащички в нея. “Така са си баш на местото” – рече той и тримата избухнаха в грозен смях. Най-лошото обаче предстоеше. Накараха ме да коленича долу на мръсните плочки и ги извадиха. Знаете к`ъв боздуган вади Фичо, обаче на ония двамата им бяха още по-големи… !
-Стига, бе, Фанче… !
-Ама верно ли… ?!
-Леле-й, жив ужас… !
-Много правилно го каза, Ленче, “жив ужас”! Първо трябваше да им духам. Бяха много груби и настоятелни, но поне вече не си дъвчех опиканите гащички… Ако някой ми го вкараше в устата, другите двама започваха да ги тръскат в лицето, да ме бият по клепачите и челото, и даже насилваха дупките на носа, и ушите ми. Много се кефеха да ми ги вкарват по два-наведнъж – на моменти имах чувството, че ще ми се пръснат бузите! Най-кофтито обаче беше, че ме плюеха… !
-Какво-о?!!
-А-а, не, това вече наистина надминава всичко… !
-Точно така, плюеха ме в лицето! Гадни храчки! Понякога ме караха да си отварям устата и го правеха вътре, бр-рр… ! – сбърчи от погнуса носле Фани, при спомена за преживяното. –После Фичо ме завлече до единия писоар и ме накара да се надупя, подпряна с лице към него. И знаете ли какво направи след това онова говедо?! Накара единия от приятелите му да ме държи за косата и се изпика вътре! Струята минаваше на сантиметри от едната ми буза и даже усещах топлината й! А, как само вонеше! Разбиваше се шумно в порцелана и ме пръскаше по лицето – ОТВРАТ!
-О, не, не мога да слушам повече… !
-Тоя е за убиване… !
-… такива на малки парченца да ги… !
-От пикането поне малко му спадна и пръв ми го начука едно от приятелчетата му. Казвам ви, не кур, а цело курище! Щеше да ми разпори гъза… А, да, “натакова” ми го направо в ректума – въобще не си играха да ме ебат в пичката – с анален ме почнаха!
-Леле-й… !
-Ух, и мен ме заболя… !
-Поне нещо, смазка, ползваха ли, то и за мъжа е болезнено ако не е смазан или добре разработен ануса… ?!
-К`ва смазка, бе, Вени?! Добре, че още като …-годишна един от даскалите в сиропиталището ме разпечата отзад – това е единственото нещо, за което съм му благодарна и досега… И така, почнаха да ме ебат в гъза, като се сменяха в началото на всеки няколко серии от тласъци. Представете си какво ми е било: три яки, дебели хуя, които нон-стоп ме помпат отзад в ануса грубо, брутално и с бясна скорост! Като при всяка смяна си имаха нещо като ритуал – оня, дето му идеше реда, ме плясваше яко по голия задник. Само ще ви кажа, че накрая бузите на задника ме боляха почти толкова, колкото и ректума! Може да е било и от адската сила, с която забиваха бедра в тях при всеки тласък – само в ануса, нереси мръсни. Понякога някой идваше отпред и ме халосваше с топлата патка през лицето, да му го налапам.
-Къде ти се изпразниха, в лицето ли? – отново изневери търпението на Лили.
-А, ти, как мислиш, малката?! Даже още по-лошо: принудиха ме да си отворя устата, а Фичо ме стисна за носа, за да не мога да дишам, освен именно през нея. Ща не ща, трябваше да я държа отворена и да гълтам всичко много бързо. Двамата с големите курове нарочно свършиха едновременно. Когато цвръцнаха – цял потоп! Хвърляха цели парцали сперма, която засипваше лицето ми и пълнеше устата ми. Толкова беше гъста, че едвам успявах да я преглътна – едва не я върнах обратно, пфу-пфу… След като те свършиха, Фичо ме накара хубаво да оближа ръката му, с която ме бе държал за носа и която също беше накапана цялата със сперма. Това се оказа още по-гнусно. Този път получих коремни спазми и гадняра трябваше да ме освестява с шамари. А след това си го навря между циците ми на “турска”. Накара ме да отворя широко уста, но и на него му беше по-гот да ми се празни в лицето. А, знаете колко сперма изхвърля при първи тек тоя нерес – направо щеше да ме удави в гъстата си смрад… ! После вдигнаха гащите, биха ми няколко шута за “чао” и се изнизаха от кенефа. Аз останах коленичила на плочките след тях, унижена, пребита, разплакана и воняща на сперма… !

-О-оо, миличката, ела тук – приласка я първа в прегръдката си Лена.
-Прасета, заклевам се, че тая работа няма да остане така – закани се Юлето и я погали по косата.
След малко цяла гора от състрадателни ръце милваха разстроената стриптизьорка. Влажни, парещи устни изсушиха сълзите й и продължиха да лекуват “душевните” й рани. Пред камината стана още по-горещо и екзотичните танцьорки отново го направиха – разсъблякоха се. Не след дълго седем чисто голи, красиви женски тела се впуснаха в чувствен, проникновен, изпълнен с много нежност и страст, сексуален танц, който щеше да продължи, както всеки път, чак до ранно утро. Това, всъщност, беше най-важната част от “Енергийното презараждане” и “процедурата” наистина даваше резултат: на следващия ден всички момичета отиваха на работа усмихнати и готови да понесат всички несгоди през седмицата.

To be continued…