Представи си, че си на осемнайсет и учиш в училище само за момичета. Карирана поличка, бяла блуза(естествено бял сутиен, три четвърти бели чорапки и черна вратовръзка, това е униформата, която трябва да носиш през цялото време. Без момчета наоколо, разбира се, те ще са основната тема за разговор…
В понеделник, след партито което си организирахте ти и твоите приятелки през почивните дни, стоиш замечтана в клас за горещата тема властвала съботната нощ – секс, и най-вече някои от видовете секс, за които само можеш да мечтаеш. Всички от момичетата твърдяха, че са карали момчета да свършват – гаджета, съседи, дори една каза че помогнала на брат си, след като го хванала сам да се задоволява. А ти си мислеше, че дори не си виждала жив, гол пенис. Няколко от момичетата твърдяха че са правили и повече от това, че действително са правили секс, а едно от момичетата сложило пенис в устата си и го смукало!
– Ях! Това е гадно! – мислеше си. Дори пита една от приятелките си дали има вкус на пишкано.
– Не глупачке, не е същото, дори не излиза от една и съща дупка.
Отговора й отново те накара да се чудиш, дали изобщо казва истината. Късно през нощта когато разговора ставаше все по интересен(и по-възбуждащ, а момичетата се измъкваха една по една към тоалетната, за да се самозадоволяват, както подозираше тъй като ти самата го беше правила повече от веднъж…), момичето в чиято къща бяхте, извади лъскаво списание, чиято ярка корица показваше жена с голям твърд пенис в устата й, докато беше възседнала друг мъж, с пенис дълбоко между устните на слабините й. Разглеждайки го и размятайки го наоколо, ти започна страшно много да се възбуждаш. Устата ти пресъхна, можеше да чуеш ударите на сърцето си, а слабините си чувстваше толкова мокри, че си мислеше че можеш да усетиш миризмата им.
Обръщаше страница след страница: орален секс, горещи езици облизващи набъбнали клитори или огромни розови главички на пениси; проникване, мъж върху жена и обратното; кучешката поза; анален секс – този който най-много ти въздействаше, гледайки към пениса на мъжа разделящ дупето на жената, кръга от мускули стегнат около пениса, ти знаеше какво е. Някои от момичетата не можеха да повярват на това което виждат, отзад ли я чукаше?! Много от снимките бяха изучени, чудехте се колко ли боли, защо го правят така… Но следващия път когато отиде “до тоалетната”, ти изследва собствения си анус, докато другата ти ръка галеше леко окосмената ти вагина. Откри, че мускулите са меки, дупката сама по себе си влажна, малко грапаво кръгче на удоволствието, когато с върха на пръста си опипа повърхността. Задържа дъха си, щом леко притисна пръста си навътре в ануса и те завладя неописуемо удоволствие. Свърши почти веднага, опитвайки се да удържиш вика на наслада.
Разтърсена из основи, ти усети как дупета ти стиска пръста, сякаш имаше свой собствен ум, свои собствени нужди. Изми треперещите си ръце и се върна при групичката, която за щастие беше прекалено увлечена в списанието, за да забележи зачервеното ти лице или овлажнели очи.
Сега, в понеделник, когато погледна под чина си преди да започнат следобедните часове ти замръзна на място, ужасена. Списанието, което беше донесла тук в училище го нямаше! И къде можеше да бъде? Може би някоя от приятелките ти го беше взела. Но как щеше да го върнеш. Кой можеше да знае от къде да купи такова списание и кой щеше да го направи? Въобще, можеше ли помолиш някого за това?!
Точно когато започна да се паникьосваш приятелките ти попитаха:
– Ани, какво има?
Ти погледна с широко отворени очи към учителя.
– Ани, викат те в кабинета на директора. – каза той.
Главата ти олекна, корема ти се сви и вече те болеше ужасно. Представяше си най-лошото. В какво се забърка?! Беше ли видял някои списанието под чина? Кой можеше да го е намерил? Какво щяха да кажат на родителите ти? Засрамена, уплашена и дълбоко съжаляваща, ти излезе от стаята тихо.
Коридора ти изглеждаше дълъг километри. Кабинета на директора точно в края му, ставащ все по-голям и по-голям с всяка стъпка. Почука но вратата. Секретарката те погледна с поглед показващ нито състрадание, нито обвинение. Само ако ти беше дала някакъв знак.
– О, ето къде си.
Си се обърна към гласа и видя висок, тъмнокос мъж, стоящ пред вратата на директора.
– Ани, влез моля те.
Ти отговори на повикването ми и влезе в кабинета със същия страх, които те беше обзел откакто откри липсата на списанието. Колко време беше минало? Пет минути?
– Седни Ани.
Аз съм със строго изражение докато минавам покрай теб, с чисти ръце подаващи се от спретната риза и добре изгладен панталон. Не съм нито пълен, нито прекалено слаб. Но ти не беше в състояние да ме преценяваш, само да се питаш да ми попречиш да не те преценявам аз прекалено строго. Нямаше представа какво следва. А незнанието е най-големия страх – не знаеш как да се държиш, какво да правиш…
– Сега аз съм директор на това училище, макар че някои се съмняваха, че съм подходящ за този работа. Много хора си мислят, че само семеен човек може да разбере младите хора. Аз не мисля така, а ти?
Можеше само да кимнеш, осъзнавайки че искам мнение от теб. Страхът ти веднага беше заменен от любопитство. За какво ли ще ти говоря?!
– Станах директор само две години след като завърших. Но съм тук, и възнамерявам да дам най-доброто от себе си. А това е вие млади дами да се превърнете в зрели, добре образовани членове на това общество.
Гледаше ме право в очите, когато отвърнах на погледа ти, ти веднага сведе глава към краката си.
– Имали нещо което искаш да ме попиташ? – казах ти.
Погледа ти веднага се отправи към моя. Той не знае! Разбира се! Сигурно някое от момичетата е взело списанието. Мария трябва да го е взела, да – ДА! Точно така е станало. Извикал съм те само за да се представя! Почувства се сякаш се присмиваш на собствените си страхове. Отпусна се облекчена, готова да се засмее на всяко смешно нещо, което може да кажа или направя.
Все още гледайки топло в очите ти, аз заобиколих бюрото и се изправих пред теб.
– Добре щом нямаш какво да ми кажеш, можеш да се връщаш обратно в клас… Само още нещо Ани… От къде се взе това?
Сърцето ти слезе право в петите, когато чу шумоленето на хартията, щом списанието се удари в бюрото ми. Гледаше с поглед изпълнен със страх, виждайки доказателството за срама ти. Ярки снимки на жени с пениси в устите си! Във вагините им! В дупетата им! До сега не беше забелязала, колко много секс има точно там, на корицата, заедно с всички тези мръсни надписи по снимките. Почувства се така сякаш трябва веднага да пишкаш, но устата ти е прекалено суха, дори да помолиш за разрешение да излезеш.
– Не съм сигурен че нещо такова е намирано до сега в училище. – трябваше да кажа. – Не съм сигурен и как би постъпил предишния директор. Строго мисля, той беше човек, който вярваше че младите дами трябва де бъдат научени кои граници да не преминават, както и какво ще се случи ако го направят.
Като казах тези нища ти осъзна за какво говорех. Всички момичета, които разказваха страшни истории, как са били наплясквани в кабинета на директора. Никоя от тези които познаваш, но всички се страхуваха от това, и всички които са били наказвани по този начин, са напускали училището облени в сълзи на болка и унижение. Наблюдаваше ме, докато се протягах през бюрото за да отворя списанието.
– Не, не това! – искаше ти се да изкрещиш. – Не гледайте тези неща. Съжалявам, че изобщо ги погледнах, списанието не е мое. Няма да поглеждам пак тези неща, никога няма да донеса нещо такова в училище отново! Аз… аз… аз…
Умът ти те подведе. Нищо не можеше да излезе от устата ти в този момент.
– Моля ви господин директор, не гледайте тези неща. Толкова е унизително, просто аз и приятелките ми бяхме любопитни и…
Умът ти отново те подведе и можеше само да наблюдаваш как разлиствам страниците, показващи снимка след снимка мръсни актове, голи тела, изобщо човешката похот. Беше готова да се разплачеш.
– Очевидно нещо в училище ти липсва. А ние трябва да те учим на това, което искаш да знаеш… – чу ме да казвам. – Изправи се Ани. Обърни се към бюрото.
Това беше. Единственото нещо в живота ти от което се боиш най-много – болката беше нищо в сравнение с унижението. Провали се. Направи нещо толкова лошо за което не можеше да се говори като със зрял човек, а да се отнесат с теб като с дете.
– Облегни се на бюрото, можеш да се подпреш на ръцете си.
Ти се подчини. Поставих списанието пред теб и отворих на страница показваща необуздана оргия. Жени лижещи вагините на други жени, докато пениси, големи и твърди се притискаха в широко отворени усти или влажни гладки(избръснати?) вагини, или най-лошото до сега, в стегнати дупета.
Беше чувала историите за напляскването, навеждането над бюрото, звука на пръчката изваждана от шкафа, мъчителния звук от дървото одарено в отворената длан на директора. За да прецени колко силно да удари?! В този момент не можеше да мислиш за нищо, срамът ти беше пред теб, а наказанието се приближаваше отзад.
Вашият коментар