Много го обичам този наш роден език български – “Родна реч омайна, сладка, що звучи навред край мен!”и пр. Обаче ми се струва, ч енякои понятия неса изразени достатъчно точно с определените им думи. Например, стане ли въпрос за любов, секс, полов акт и т.н., мъжът винаги казва на жената:”Аз я обладах” и пр. високопарни. А пък жената, от своя страна казва: “Аз му се отдадох.” И го произнася свенливо, кротко, като че ли се е самопожертвала. Значи тя му се “отдала”, а той я “обладал”.
Да, общо взето е така. Мъжът е властният, силният, господарят. Обаче нали съществува тая пуста думичка “обаче”. Значи ще се срещат и други положения. Например, когато жената се изпъва блажено като царица в леглото – величествена, знойна и силнаслед любовния акт, а мъжът господар, който я е обладал, докато стигне до душа в банята, за да се охлади, се блъска в стените и плете крака на оверлог, както казваше един приятел. Тоя същия, дето се заканваше “да спука Нинчето от ебане”, а пък тя го доведе в квартирата му, прикрепяйки го след героическите му любовни подвизи.
Ех, възможно е това явление да не се среща във всички категории. Но в моята специално на няколко пъти съм го преживял. Като казвам “моята”, нека се конкретизирам. Аз съм специализирал сред сериозни жени, почтени. От една страна, защото те не обичат да ги мъкнеш по скъпи ресторанти и изобщо не ти цедят портфейла, а от друга – всеотдайни са. Лошото обаче е, че рядко лягат. Смятат, че в другое призванието им – изкуство, наука и т.н. от този десен, скрупули имат, със сериозна работа са заети и смятат, че без тях светът ще се обърка, колебанията им са много. А легнат ли най-подир, смятат, че са направили кой знае каква жертва с височайшото си благоволение да навирят краката, или казано на техен език: “са се отдали на избраника”. И понеже са пропуснали много лягания, мислят, че сега той, избраникът, е длъжен да им навакса пропуснатото. А тъй като знаят, че едва л искоро ще се решат на подобна стъпка, гледат да вземат от едно ебане толкова, колкото другите набират от 10-15, та да им държи влага поне 3 месеца. Е, не може така. Значи, “Аз ти легнах, сега ти направи инфаркт отгоре ми ако обичаш, за да докажеш, че оценяваш жертвата ми!” По кодекс е несправедливо. Де викаше чичо Кольо Маестрото:
Да те пази Господ
От страхлив приятел в гората
и от почтена жена в кревата!”
Та успях да я заведа тая най-почтена жена от института в кревата си. С триста зора, но все пак успях. Слава богу, конкуренция в това отношение нямах, защото всички колеги знаеха, че са обречени на неуспех и изобщо не опитваха. Абе тя смразява с тоя свой сериозен като на прокурор поглед, с вечно черния костюм, с тънки рамки на очилата, сякаш е директорка на девически пансион, и то католически, и с бабешкия си кок с трийсет фиби и фуркати. А е престъпление да крие такава прелест. Да, прелест, наистина. Защото този бабешки кок е от златноруси къдрици, нервно стиснатите й устни са като зрял нар, а под това черно гробарско сако… ох, мамо!
На една организира екскурзия в планината(тя ходи само по организирани, масови мероприятия, в които обезателно да има член на Академичния съвет)такъв дъжд ни пра, че станахме вир вода. Сред лято хижарят запали печката да се сушим. Като се поразсъблече тази наша доцентка, шапките ни паднаха. Уж суха, слаба, а то под черния панталон, под черните чорапи, под черната блуза една таква съблазън, такава нежност и лъст примесени!
Уж трийсет килограма е по-лека от мен, а като облече моя анорак, цицките й за малко да го сцепят по шевовете. Аз така се натопорчих, гледайки я, че на мига издърпах младата лаборантка зад хижата. Блъсках го моя пощръклял кур в младото й и слабо лаборантско пиче, а си представях, че е горещата шундофера на доцентката. Тогава се заклех, че по очи ще ходя, с нокти и зъби ще драпам, но тая доцентка ще я заведа у дома и ще я опъна на пангара, ще й пръсна сериозната слива!…
Изпълних го по всички правила на голямата, сложна и тънка игра. В класическия вечерен час, класическа музика, свещи, слабото ухание на полски цветя, което идва от поостарелия, но вечен парфюм с нежното име “Нина Ричи”… А после изчезването на директорските очила, успоредно с тях и на смразяващия прокурорски поглед, разпиляването на стегнатите в бабешки кок коси по разкошните й рамене… И ласки, ласки, ласки. Сам не мога да се позная. АЗ, който съм заклет поклоник на женските крака, съм ги ползвал за удоволствие само от коляното до бедрото. На тая и петите й бяха красиви. Толкова нежна пета на главата на кура ти да стъпи, няма болка да причини, а курът ти ще хвърли на метър и осемдесет сантиметра, описвайки великолепна парабола. Значи, смятайте, че зърната на гърдите й заприличаха на ранни парникови репички. Като си турих главата на кура между тези зърна, всички по цвят се сляха хармонично.
И тя се “отдава”, аз “обладавам”, тя се “отдава”, аз “обладавам”, докато по едно време моята доцентка така се настърви, че ме извъртя отдолу си и ме заяха като същинска амазонка. Фамозна ездачка! Като започна с “манежен тръс”, после премина на “облекчаване”(знаете го в ездата какво представлява, а и в ебането е същото: повдига се, докато само главата му остане в пичката й, после се надява докрай и така десетки пъти), през елегантния галоп, та се стигне до бесния кариер, където няма правила. Без сантиметър да изтърва кура ми, без да се люлее встрани, притисната до разцепване, да се джаска само напред и назад, напред и назад. Чесане до разкървавяване. А приказките й – нито дума, нито изречение. Едва към края успя от нечленоразделните звуци да свърже нещо като изречение: “давай, давай, че половин година съм била запечатана!”
А аз давах в несвяст. После дойде нежността, родена от сладостта на изживяното и благодарността, че са й доказали колко съблазнителна жена е. Тя, която е отдадена само на науката и кариерата, и съвсем, ама съвсем няма нищо общо с тия курвета-кокетки, които са плъзнали навсякъде напоследък и само се чудят как мъж да надървят и по най-бързия възможен начин портфейла му да изпразнят, е десетки пъти по-голяма съблазнителка от тях.
Да, така е. И все пак, както и да го разправям, остава си просто ебане(чукане, шибане). Необикновено, но все пак ебане, каквито има хиляди по света. Необикновено бе огромното щастие в очите й, когато се наведе над мен и нежно каза:
-Божествен си, мил, страхотен мъж! Никога не съм очаквала, че може за една нощ шест пъти да ме обладаеш. Никога!
Ококорих очи от изненада. Ако под “обладаване” тази откачалка разбира ебане, допускаше страхотна грешка. Защото не шест, а три пъти я бях опънал до момента. Вярно, с пълна програма, детайли, но три пъти.
-Как шест пъти съм те обладал? – попитах скромно и смирено. – Като бяха само три.
-Е, да де, три. Но аз съвсем не възнамерявам да си тръгвам – усмихна ми се тя чаровно, но незнайно защо в този миг ми заприлича на озъбена акулка. –То така и така съм дошла веднъж, защо да не използвам? Пък и ти съвсем не възнамеряваш да спираш, сега е едва два часа след полунощ – погледна тя часовника си, без да търси очила и въпреки слабата светлина, точно го видя. –До сутринта има една кола време, както викат на село…
Чак до народните селски приказки опряхме с тая “една кола време”. И да знаете, че тя има право да ги употребява, пълно право. Защото и най-яката селянка би се озорила от тоя моя селския, грапав, неоронен царевичен кочан, а тя го поемаше с такова блаженство, сякаш бе захарна пръчица.
Ням ада ви разправям какво стана в остатъка от нощта. Предсатвете си как камиле пие вода от оазис, преди да се отправи на дълъг път през пустинята, как се зарежда за тия дълги безводни дни, седмици, та и повече. Така и тя се зареди. Пуска мъзга, поема сперма, пуска мъзга, поема сперма, пуска мъзга, поема сперма. Когато сутринта си тръгна, беше като излязла от основен ремонт и можеше да се пломбира за месеци напред.
То и аз бях добре. Само дето като се обадих в института, че ще закъснея за работа, съм заспал с телефона в ръка. И доста закъснях. Или ако се налага да бъдем докрай откровени, въобще не можах да отлепя за работа.
Но че беше супер, супер беше – няма две мнения по въпроса. И все пак имам едно наум във връзка с чичо Кольовите думи, че трябва да се внимава и пази мъжът”…от страхлив приятел в гората и от почтена жена в кревата”.
С курветата е лесно. Т еда изтърват днешния ден, в утрешния ще намерят кой да ги начеше, но с почтените жени е друго. Преди да легнеш с тях, преценявай си силите!…
Вашият коментар