Категория: 79

Здравейте, приятели. Наскоро ви пуснахме една анкета: "Кой от спрените сериали бихте искали да бъде продължен?" и немалка част от вас гласуваха за продължение на "Българското семейство Адамс". Сега изпълняваме желанието на всички, които са гласували за него. Сериалът продължава…

Няколко думи от автора…
Здравейте и от мен. Този сериал бе замислен като риалити-комично-еротично произведение, в което наред с изцяло измислените образи, персонажи и случки, да влязат и съвсем действителни герои и случки от българската действителност(разбира се, имената им са сменени). Ще продължа да се придържам към тази формула и се надявам да ви се харесва, както досега. Като начало на това продължение ви предлагам отново да се запознаете с някои от главните герои и персонажи от сериала – за онези от вас, които са ги позабравили…

В центъра на целия екшън е семейство български новобогаташи и свитата от подмазвачи около него. Всеки един от членовете на това семейство е уникален характер и носи в себе ред сексуални фетиши, които всячески се старае да задоволява. Налице са множество изневери, предателства, задкулисни планове, планове в плановете, всякакви далавери и във всичко това, разбира се, има много секс.
Бившата мутра Стамат Стоименов (по прякор "Гюлето"от борческите му години) притежава мощна финансова империя. Той е абсолютно безскрупулен – краде, убива, изнасилва, подкупва, корумпира… Тотално извратен сексуално и презадоволен от млади пичета, той търси алтернативни секс-занимания… Цялото семейство живее в огромен замък в… готически стил, който Гюлето си `аресва в една чуждестранна туристическа брошура, след което наема строителна фирма, която буквално парче по парче пренася и издига тази готическа "катедрала" и чудо на архитектурата насред огромното имение на Стоименови в един от баровските софийски квартали…
В неговата организация обаче наскоро се внедрява Бодър Буков – пилот на вертолет в новооткритата фирма за въздушни таксита на Гюлето, а и негов личен пилот. Буков всъщност е съдържател на верига от публични домове и има зъб на Гюлето, когото е решил да ликвидира, заедно с империята му…

Ето накратко и някои от основните действащи лица в този сериал, заедно с кратка тяхна характеристика:
Семейството на Гюлето
БАШАТА; г-н Стоименов(Стамат-Стами – 19-20 см пенис – семейна черта са големите ланги), с прякор от годините му като активна мутра: “Гюлето”. Тлъст шопар – бивша мутра, която в момента се опитва да се вмъкне в кожата на порядъчен бизнесмен. Отегчен е от секса – най-вече с жена си, пренаситил се е и на млади госпожички, но въпреки това не отказва, когато му се отвори сгоден случай. Пренаситеността му го тласва към някои сериозни извращения и напоследък го влече много силно към… обитателите на частния му зоопарк.

МАЙКАТА; г-жа Стоименова(Елена) – застаряваща кокетка, която подържа самочувствието си с нескончаеми сексуални връзки с далеч по-млади от нея партньори: градинари, бодигардове, готвачи, сервитьорчета и т.н. Г-н Стоименов знае, разбира се, за нейните забежки, но отдавна вече не му пука. Нещо повече – сам й наема някои от любовниците, за да не му се пречка, когато започне да става прекалено досадна – а и така я държи под контрол… Господарката на дома има и два фризьорски салона, с неизменния за подобен род заведения гей-персонал. Чука се и с брата на Гюлето – чичо Гру…

СИНЪТ – 18-годишен(Стоян или “Чочи”, както го нарича тате), пъпчив, дебел тийнейджър, наследил някои от содомистичните наклонности на татко си. Освен това не прощава и на сестра си…

ЩЕРКАТА(Мимоза) – най-положителната фигура в сериала (поне в неговото начало). Глупава романтичка, която вярва в истинската любов (но не с брат си) и отчаяно я търси. В крайна сметка ще я намери, не без помощта на учителката си по пиано обаче… Обича да си играе с “остри” предмети (разбирай вибратори, белезници, палки, камшици и пр.)

Учителката по пиано, г-ца(стара мома)Елизабет Ангелова – наглед изтънчена дама през деня, която всяка събота вечер се превръща в “Мадам ЗлоГонабара”(опасно болна шизофреничка, садо-мазохистка). Чернокоса, косата – винаги вързана на строг кок. Вечер обаче я разпуска… понякога през деня има пристъпи – за броени минути втората й самоличност надделява и тя се възбужда на неочаквани места… "Г-ца Елизабет Ангелова, учителката по пиано, бе спретната стара мома около 40-те, която се обличаше винаги в неугледни сиви дрехи, пола, риза и жилетка, очила с метални рамки, косата – опъната с строг кок. Имаше излъчване на абсолютна сухарка и с нищо не привличаше вниманието на един мъж… Докато жената, която сега стоеше пред него видимо бе на същата възраст и чертите на лицето и тялото й поразително съвпадаха, но излъчването и държанието й нямаха нищо общо с тези на учителката по пиано – сухата и свита стара мома…"

Бабата – Баба Ташка – никой не знае точната й възраст, но ако пооправи разчорлената си, прошарена коса и парцалив външен вид, би могла да мине и за не повече от 50-годишна!)– страда от болест, която я кара да изрича на глас нецензурни думи и реплики в най-неподходящи моменти – Синдрома на Турет. Страда и по отдавна починалия си дядо и пази някои доста зловещи тайни в скрина си. Нейното царство е подземието на замъка, където държи ковчег с тяло вътре. Всички са убедени че това е тялото на нейния отдавна починал съпруг, към което тя е болезнено привързана, но всъщност не е така. В него има тяло – но не това на г-н Ташко, а на красив млад мъж. Никой не знае как то се е озовало там… по-късно ще стане ясно, че младежът е член на религиозна секта, дошъл преди време да я вербува за каузата. Докато баба Ташка го черпела със локумче, той се задавя инцидентно и се гътва. Вместо да се обади на Бърза помощ обаче, тя решава да задържи красивото тяло. Балсамира го, изважда от ковчега тялото на съпруга си и слага там новото тяло. Съпруга си погребва тайно една нощ в задния двор в любимата градина на снаха си…

Чичо №2( Педалът) Еди(Еделвайс) – Педал, управител на най-доходоносния Салон за красота на г-жа Стоименова. 90% от персонала са млади и красиви обратни момчета, които обаче г-жа "Гюле" ебе безпощадно…

Чичо №1 (Груди Стоименов, или “чичо Гру” – голем кур, с който много се гордее) – Пълна противоположност на Чичо №2. Мъжкар с излъчване тип “мачо”, който се явява и основният тъпкач на г-ца Стоименова. За него обаче г-н Стоименов(Гюлето) дори не подозира. Кове се заговор, братска отрова, за преврат… Понеже във връзката с Елена е пасивният, обича да си го изкарва на проститутки и изкуствени кукли, и вагини.

Личната секретарка на Стоименов – г-ца Веска Смучкова – плиткоумна изрусена и едрогърдеста секс-бомба, с огромни устни за минети…

Прислужнички – Фани(Фани-ела-ме –Фани) – сочна и много дашна – пуска общо взето на всеки, който си поиска… "Прислужничката бе определено по-надарената от двете. Имаше сочно тяло, с тежки, крушовидни цици, които сега бяха изскочили над корсета й с телесен цвят и хубав, заоблен задник…"

Стюардесата – Катя Турболетова(турбото)– млада, стройна, брюнетка. Притеснителна и лесно манипулативна… Пада си по мъже с власт. Веднъж като й влезеш под кожата обаче става неудържима – оттука и прякора й “Турбото"! "…Стюардесата Катя бе стройна като фиданка, със стегнато и перфектно оформено тяло, без излишъци по него. Гърдите й бяха малки, но с чудна, заострена форма…"

Пилотът на вертолета – Бодър Буков(строен кур) – Синеок и рус, 20-сантиметрова мъжественост…Има втори живот на съдържател на публични Домове. Тайно се внедрява като пилот в организацията на Гюлето за да го съсипе или убие. Наглед сладък и чаровен, той е студенокръвен като змия и безскрупулен. Жесток човек, но с невероятна каризма, по която са луди почти всички жени… Единствено Мимоза го подозира още от самото начало…
"…Красивият и чаровен пилот Бодър Буков – с прякор от Академията за пилоти: Боди(Тялото). И не случайно – имаше фигура и тяло на манекен. Израсъл в малко селце край Чапръчене, цял живот Бодър бе мечтал да стане или пилот на изтребител или филмова звезда. Бе се подготвял старателно, тренираше всеки ден с гирите си от арматурно желязо, помпаше мускули и упражняваше усмивката си пред износеното огледало в малката им кухня, която беше едновременно и хол, а и спалня за цялото семейство от… 9 члена: 5 деца – трима братя и две сестри, майка му, баща му и дядото. Въпреки всички трудности обаче, Бодър се изучи с отличен успех, за разлика от двамата си по-големи братя Ведър и Искрен, които още от малки бяха тръгнали по стъпките на дядото и таткото: стъпки, които водеха неизменно в една посока – към селската кръчма…
С помощта на далечен роднина от Щатите Бодър бе отишъл да довърши образованието си в Софията и там изкара последните два класа от Гимназията. После пробва късмета си едновременно в НАТФИЗ и Академията за пилоти. Провали се, общо взето, и на двете места, но все пак военните го взеха, защото в последния момент няколко от приетите се бяха отказали… защото ги бяха приели и в НАТФИЗ и предпочетоха по-големите светлини на прожекторите. Така Бодър се озова в курса за пилоти на вертолети, който завърши, при това с отличие… История, която представлява олицетворение на една сбъдната “българска мечта” – реплика на “американската мечта”: не се отказвай, блъскай здраво и може и да не успееш…, но може пък и да успееш… !"

Бианка – проститутка от един от публичните домове на Буков. Много сладка брюнетка с чаровна усмивка. В люта война с другите проститутка и най вече със Силви за “сладкия Тони” – Тони е името, под което познават Буков в публичните домове…

Силви – "…висока поне 1,75 блондинка със знойни форми. перфектно избръснатата си цепка, чието V-бразно “перчемче” бе боядисано в яркочервено. По тялото си Силви имаше две малки татуировки – едната на глезена – красив пегас в полет, и втората бе на дупето й – две преплетени червени сърчица. Пъпчето й пък бе пробито и носеше на него изумрудено зелено камъче, наподобяващ цвета на очите й…"

Нико – един от младите, красиви фризьори в салона на чичо Еди, когото Елена почти изнасилва и изчуква в офиса на Еди. Зелени очи, светлокестенява коса, страхотно тяло и бръснат кур…

Тайфата на Гюлето(бивши и настоящи мутри) – Чочко “Малкия”, Коце “Манекена”, Жоро “Русия”, Желко “Килъра”, Марто “Сицилианеца” и главния юридически съветник, адвокат, съдружник и приятел на боса – Ники Кръстев. "…Неговият прякор в подземния свят беше “Мозъка”, но г-н Кръстев мразеше да му викат така и откакто един наркодилър бе намерен с прерязано гърло една сутрин в кофите за боклук в краен софийски квартал, за дето го бе нарекъл така пред няколко души и мълвата за това се бе разнесла – никой друг освен Гюлето, а дори и той избягваше да го прави много често, не се осмеляваше да се обръща така към него, дори насаме. Останалите осем членове на компанията бяха елитни компаньонки от “агенциата за манекенки и фотомодели” на Коце Манекена. Почти всеки месец, по един или друг повод – винаги се намираше такъв обаче, старите авери се събираха поне един път заедно без съпругите, официалните си приятелки и любовници, за да “разпуснат”, както сами се изразяваха…"

Жоро “Русия” – нервак, наркоман. Прибира борчове и пребива жестоко всеки неизплатил се длъжник. Много е ефесктивен. Затова въпреки всички негови недостатъци, Гюлето го търпи.

Ники Кръстев – "…неговият прякор в подземния свят беше “Мозъка”, но г-н Кръстев мразеше да му викат така и откакто един наркодилър бе намерен с прерязано гърло една сутрин в кофите за боклук в краен софийски квартал, за дето го бе нарекъл така пред няколко души и мълвата за това се бе разнесла – никой друг освен Гюлето, а дори и той избягваше да го прави много често, не се осмеляваше да се обръща така към него, дори насаме…" – Дясната ръка и консилиери на Гюлето…

Лора и Илона. Илона е дъщерята – (майка и дъщеря блондинки) – "…Двете бяха високи, естествено руси и с невероятни тела. И наистина едва ли някой би могъл да предположи, че са майка и дъщеря и имат подобна разлика в годините. Личеше си коя е по-възрастната от двете все пак, но поне на пръв поглед човек трудно би могъл да каже, че разликата помежду им е повече от 5-6 години. По-младата изглеждаше на около 22-23 години, но всъщност бе на 18, докато по-старата – нейната майка – имаше вид на 28-29 годишна, макар само преди няколко месеца да бе чукнала 35…"

И още множество други герои и шантави персонажи ще срещнете в този сериал, защото това е едва неговото(ново)начало!…
ОЧАКВАЙТЕ следващият епизод от БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО АДАМС (Завръзката)!!!

Танцът на майка и дъщеря-блондинки ставаше все по-горещ. Първо хвръкнаха електриковите зелени блузки. Едната сочна цица на мамчето през цялото време се поклащаше извън чашката на сутиена. Сутиените също изхвърчаха, но много стилно, в ритъма на танца, със синхронно завъртане тип “ласо”от двете жени… с крак. Преди това обаче стотачките умело бяха преместени и защипани в горния край на черните мрежести чорапи с жартиери на Лора.

За разлика от майка си, Илона носеше по-къси чорапи, от ония, които бяха задължителен артикул от облеклото на палавите разглезени ученички, стигащи малко над колената й.
Когато двете блондинки се съблякоха голи до кръста и размятаха цици на масата, вече нито един от аверите не остана безразличен. Е, с изключение на ледения блок Ники Кръстев, чиято възбуда обаче, въпреки всичко, можеше да бъде доловена в разгорелите се пламъци в сиво-сините му очи. Останалите – шест яко надървени хуя стърчаха по посока на двете блондинки, включително и този на Гюлето, който тъкмо се чудеше кога за последен път жена го е била възбуждала по този начин. Не успя да се сети…
-Айде, мамче, – изцепи се босът, – покажи ми русата си катеричка!
Лора и Илона се усмихнаха лукаво една на друга, и последната направи многозначителен жест с потриващи се един в друг палец и показалец.
-Добре си я обучила – ухили се баш-пашата на компанията, а после спря за момент да лъска бастуна и шибна с освободената ръка една “баница” зад врата на Чочко Малкия, който седеше до него на единия от трите огромни като спални кожени дивани. –Аре бе, ситен, покажи се като щедър кавалер и възнагради подобаващо тези прекрасни създания, които ти танцуват!
-ОК, шефе, – раболепно понечи да бръкне в задния джоб на панталона си Малкия, забравил обаче, че ги е смъкнал заедно с гащите в глезените.
Коце “Манекена” и дебелия, пуфтящ и потящ се като прасе Сицилианец се изхилиха.
-Вие двамата сте следващите примерни кавалери! – затапи ги с още по-мощен хилеж Гюлето и вече цялата компания се разсмя мощно, без значение дали всъщност на някой му беше чак толкова смешно, но шегичката я беше пуснал големия бос и такъв беше “етикетът”. Единствен Ники Кръстев отново остана сериозен и безмълвен, но той беше и единствения, който можеше да си го позволи. През цялото време той продължаваше да фиксира с онзи пламнал и на моменти див поглед двете жени върху масата.
След като първо Малкия, а после Манекена и Сицилианеца пъхнаха по една висококаратна банкнота в чорапите на мама Лора, двете със щерка й се заеха и с долната част на така нареченото си облекло. Първо Лора се обърна с гръб към Илона и движейки плавно тяло, но само от кръста нагоре и придържайки с привичен жест дългата си руса коса заметната на една страна, така че да й се вижда шията, леко се надупи, за да може щерката да разкопчае ципа на черния й латексов минижуп. Малката изчака едно ускоряване на ритъма и изненадващо бързо смъкна полата и я изхлузи изпод краката на Лора. Явно тоя номер не го правеха за пръв път, защото бързината, с която го изпълниха, беше впечатляваща. Преди още да са схванали напълно какво и как, и Илона вече въртеше над главата си лъскавата пола.
-Давам хилядарка за нея!!! – скокна изведнъж Жоро Русия, който единствен от всички присъстващи вече се бе съблякъл гол-голеничък.
Кура му щръкна, поклащайки се като радио-антена на такси, целещо нарочно дупките за да счупи и десния заден амортесьор(колегите таксиджии ще ме разберат за какво думам) и размаха пачката банкноти, която измъкна от ръцете на Малкия.
-Ей, Рус, мамка ти и педал такъв… -понечи веднага да скокне и Малкия, но отново забрави къде са панталоните му и се спъна, забивайки лице в… патката на Русия.
-Кой бил педал викаш – изкиска се Русия, а в настъпилата суматоха мама Лора използва момента, протегна се и дръпна пачката от ръката на нервака.
И сякаш това бе “сигнала”, повода,нещото, което бе изчаквал Мозъка. Той бързо се наведе към Желко Килъра – другия мълчаливец в групата, който беше толкова незабележим по принцип, че чак се сливаше с мебелите – и му прошепна нещо. Килъра кимна, усмихвайки се злобно едва-едва и двамата се изправиха едновременно, като само за миг, докато ставаше, погледите на Мозъка и Гюлето се срещнаха, и точно в този момент съдбата на двете жени бе решена…
-Какво си мислиш, че правиш, ма, кучко тъпа!? – Каза Мозъка.
Не извика, не повиши тон, но въпреки всичко, въпреки суматохата и дънещата музика, всички около и на масата го чуха. Картинката замръзна, както и лукавите усмивки по лицата на двете жени.
-Къде си мислиш, че се намираш?! – С един скок, докато Ники Кръстев говореше, Желко се озова на масата зад майката и дъщерята. –Знаеш ли как се изкарват хиляда лева, та така да ги дърпаш от ръцете на хората?!
-Ама аз…
-Затваряй си човката, парцал такъв! – отново без да повишава тон процеди Кръстев, но кръвта замръзна във вените на двете блондинки. –За вас всичко е игричка, купон, забава. Нали?! Лекия животец, без много напрягане, все по гръб лежане – къде с навирени крака, къде без – ако мине… Ама не и тоя път! Тоя път яко ще гризнете дръвцето! Ще трябва да си ги заработите с пот и кръв в буквалния смисъл тия пари!
След последното изречение Лора умолително погледна към Гюлето, който отново бе започнал да се подхилква. Той прати въздушна целувка само с устни на мамчето, но сега в погледа му играеха опасни пламъчета.
-Оркестъра, – обърна едната си страна само към музикантите, – зайте пак “Шопската”, но с всички сили – “вулмето на мах”!
Гюлето кимна на Килъра, а после се обърна и към Русия и кимна и на него да се качи на масата. Двете жени вече си бяха глътнали езиците от страх, когато двамата мъже ги хванаха за косите и ги накараха да слязат от масата.
-Нагъзи ги на ръба! – изцепи се някой, а кръга около тях се стесни.
Всичко беше постановка, разбира се. Мутрите бяха обработвали по тоя начин не една и две курви. Предразполагаха ги първо да се отпуснат и когато някоя от тях си позволеше каквато и да било волност с някой от тях, следваше “заслуженото” наказание. Не винаги прибягваха до този метод, но го правеха достатъчно често, защото насилието и беше в кръвта и общо взето не познаваха и признаваха друг начин. А и това ги възбуждаше, направо озверяваха. Както и в този случай. Но сега – сега г тресеше двойно по-яка възбуда. И не защото жените бяха две, разбира се, а защото бяха майка и щерка – “комбинация”, която още не бяха опитвали групово.
-На й късай бикините, Килър, искам ги за колекцията си! – примоли се отзад Сицилианеца.
Желко му хвърли пренебрежителен поглед и с едно дръпване разпра бикините на майката, оголвайки сочен и много апетитен, беличък като сперма, задник.
Много бързо Коце, Чочко Малкия и разочарования Сицилианец се съблякоха голи и се наредиха на отзад на “опашката”. Знаеше се кои ебат първи и знаеха, че те не са между тях.
Гюлето си избра да ебе първо щерката, въпреки че му личеше, че е по-заинтригуван от майка й. но нямаше за къде да бързат. Той вкара набързо още една “магистралка”, а след това “пое”щафетата от Мозъка и сграбчи безцеремонно за косата Илона.
-Искаш го, нали, малка мръснице! – процеди през зъби до едното й ухо босът. -Умираш си да те шибат дебели курове, нали?!
-Моля ви, не е нужно със си… ооу-уу! – извика от болка момичето, защото Мозъка се бе пресегнал светкавично отстрани и й бе вкарал един “цигански” шамар.
-Аз казах ли вече, че искам тишина от вас двете?! – Доближи лицето си до нейното страховития първи лейтенант на Гюлето. –Още веднъж си отвори устичката без позволение и следващия път ще ти избия зъбките така, че и най-добрия зъболекар да не може да те оправи след това. А след това ще те обезобразя без да ми мигне окото. ЯСНО ЛИ СЕ ИЗРАЗИХ?! КИМНИ АКО Е ТАКА!
С побеляло от страх лице Илона кимна. Миг по-късно Гюлето разпра кожения й минижуп сякаш беше направен от хартия, а заедно с него и прашките й.
-Ох, леле, как обича “агнешко” чичо Стамат! – плесна той лъсналото свежо и малко по-стегнато от това на майката дупе. Щерката имаше и бикини-линия, която много възбуждащо подчертаваше дупето и циците й.
-Къде го искаш, курвенце, а?! В путката или гъза?!
-Моля ви, оставете дъщеря ми и правете с мен каквото поискате, – изненадващо проговори “майчиния инстинкт” на Лора и въпреки зловещите заплахи на Мозъка се обърна към боса.
-Рус, на масата – вкарай й го в устата, преди Кръстев да я е подредил, че нещо не ми се гледат кървища и избити зъби! Дръж я здраво, Килър, да не реши да се прави на майка-орлица… !
Няколко чифта се насочиха към голото тяло на Лора и я приковаха просната по корем върху масата, на която до преди малко двете със щерка й усмихнати бяха танцували. Секунда по-късно и щерка й се озова просната по същия начин, като мъжете первезно извърнаха лицата им едно срещу друго. След това се случиха почти едновременно няколко неща: русият нерва започна да си търка несъразмерно дебелата си и дълга патка, в сравнение с кльощавото му и изсушено като слива тяло, в лицето и устата на Лора; Килъра го набута в путката й; Гюлето изпраска с ръка по задника щерката, след което сграбчи в юмрук напращелия си топуз и с много злоба го забучи в ануса на девойката!
-Оо-ооу! – писна Илонка.
-“Оу”, я, така е в живота, пиле – или ти на мене, или аз на тебе, хе-хе-хе… готин задник!
С изненадваща за килограмите и фигурата си лекота Сицилианеца се покачи върху масата и приклекна над лицето на девойката. Тя се опита в първия момент да избегне потната му, резана паламарка, но след това дебелакът я гепи злобно със щипане за едната буза и тя спря да се дърпа.
-Добро момиче, добро, – пръхтеше говедото, – лапни го сега, лапни… сладко месце… лапай, лапай го целия да не раздавам шамари.
Гюлето му помогна, като изправи главата на Илона. Оттам я пое Сицилианеца, хвана я този път за ушите и навря хуя си в устата на момичето.
-А-ооумц… моля ви, не я наранявайте! – успя за миг за изплюе хуя на Русия майка й и наказанието за “своеволието” й последва веднага.
С бързи крачки Мозъка се придвижи до купа от тела фокусиран около майката, проби си път и в следващия момент под окото на жената е появи тъничка червена ресна. Няколко капки кръв веднага се стекоха като червени сълзи по бузата. Със светкавично движение на острието изникнало още по-бързо в ръката му, садистът бе резнал с невероятна точност скулата й. Само 2 сантима по-нагоре и тя щеше да остане без око. В първия момент Лора дори не разбра какво й се е случило, но след това усети болката от порязването. Кръстев й показа острието на бръснача бръснача с дръжка от слонова кост, който държеше и процеди в характерния си стил:
-Следващия път ще го вкарам в окото ти и ще завъртя ето така, – той демонстрира как, – докато не стигна до мозъка ти. И всичко това ще го направя пред очите на дъщеря ти! Сега кимни леко ако си ме разбрала – последно предупреждение!
Лора кимна.
Гюлето дънеше русокосата Илонка в гъза в такт с тъпана на оркестъра: “дън-трака-дънтрака, дън-трака-дън-трака, дън-трака-дън-трака…”Пляс в гъза-пляс в гъза, пляс в гъза-пляс в гъза”! От време на време му плесваше по един як шамар и звукът от сблъсъка на огромната му тежка лапа с дупето на девойчето отекваше яко и звучно. Горе на масата Коце Манекена смени Сицилианеца и сега той ебеше малката в устата. Килъра пък бе отстъпил мястото си на Чочко Малкия, с който бяха гъстаци още от пристигането на сърбина в България преди 10 години. Малкия обаче трябваше да се повдига на пръсти за да чука знойния задник на мамчето, но въпреки това я помпаше с невероятна скорост. Беше като заек, като шевна машина, като куршум дум-дум! Долу по пода се валяха стотачките, изпаднали от чорапите…
-А така, Малък, разбий я кучката! – окуражи го Сицилианеца, който сега “отдъхваше” на дивана, лъскайки чекия и зяпайки отстрани насилствената оргия.
Сега вече мъжете започнаха все по-често да се сменят, разменяйки си местата и блондинките. От време на време някой се отделяше пък от двете групички за да някоя допълнителна доза кока, амфетамин или друг стимулант. Преместиха се на диваните, където имаше повече място и поле за действие. Хубавите, изваяни и знойни тела на двете жени бяха плувнали в пот. Кръвта от порязването бе засъхнала по лицето на Лора. Нервакът Жоро Русия й бе лиснал една чаша с уиски за да “дезифектира” раната.
Илонка лежеше разчекната по гръб, к крака високо навирени върху раменете на Коце Манекена, който я ебеше надълбоко в ануса с равномерни тласъци. Сицилианеца и малкия бяха от двете страни на главата й и на смени навираха куровете си в устата й, и си ги търкаха в лицето й. Коце в един момент не издържа и се изпразни – “първата пушка пукна”, изцепи се Гюлето. Спермата на Манекена се разля върху лицето на младата жена, а във възбудата си от гледката дебелакът се опита насила да отвори устата й по-широко и гъстия сироп изцапа ръката му. След това той грубо я избърса, псувайки, в косата й.
В този момент майка й бе заклещена в як “сандвич” между телата на Гюлето и Килъра. Последният бе под нея и тя бе наденала русата си слива на пениса му, а Стамат я пореше в ректума. Едва сега, след като боса го подкани настоятелно няколко пъти, в купона се включи и Кръстев. Той разкопча дюкяна на изрядния си панталон без да се съблича и с явно демонстрирано нежелание и отвращение поднесе мекия си кур в устата на по-възрастната блондинка. В яда си, че не може да му стане, садиста я биеше и скубеше. На няколко пъти я наплю, наричайки я с отвратителни думи. Накара я да си отвори устата и отново се изплю. Лора послушно изпълняваше всичко с животински страх в очите си. Мозъка започна да го дърви, което не предвещаваше нищо добро за жените… !
СЛЕДВА

Веселбата в шикозния нощен клуб, на който всъщност таен собственик се явяваше самия г-н Стоименов, постепенно се разгорещяваше. Гюлето бе изкупил 55% от активите и пасивите на заведението(последните се бяха оказали далеч по-големи от очакваното) преди повече от година, в изблик на емоционални чувства след поредната паметна сбирка на “тайфата”от бивши и все още “работещи” мутри, макар че точно според Гюлето, понятие като “бивша мутра” не съществуваше и единствената бивша мутра беше само мутра, оттеглила се в Централните градски гробища…

Тогавашният собственик и настоящ съдружник в заведението – той продължаваше за пред хората и властите да се води негов официален собственик и сега – лесно се бе съгласил и дори не се наложи Гюлето да прибягва до сплашване или други подобни методи за убеждаване, които той отлично владееше. И много скоро разбра защо това е така. По принцип Гюлето притежаваше две дузини хотели и ресторанти из най-апетитните туристически дестинации на страната – Банско, Боровец, Слънчев бряг, Созопол, Несебър, – както и верига от публични домове, две кабарета, няколко стриптийз-бара, които обаче бяха разположени в хотелите му, както и няколко казина, но не се бе занимавал с подобни клубове, защото по презумпция те бяха губещи обекти. Издръжката и поддръжката им бе трудна и специфична, конкуренцията – особено в София – жестока, а печалбата оскъдно малка. Оказа се, че клуба дори е работил на загуба през последната половин година. Но Гюлето нямаше и не държеше губещи обекти в огромната си империя и много скоро нещата започнаха да се променят. Клубът се превърна в параван за други дейности – на втория етаж отвори врати за клиенти малък, но елитен бардак, а през деня се превърна в нещо като разпределителна станция за една от групите му наркодилъри в София. В един от складовете, които и без това не се използваха преди това, се оборудва лаборатория, където пратките се разопаковаха, смесваха, разпределяха и дозираха за “пазара”. Но това, по принцип, бе само една нищожна част от количеството дрога, която, образно казано, минаваше през ръцете на Гюлето. Бившата мутра бе важна брънка от международна верига за трафик на наркотици и секс-робини, и само 1-2% от общото количество наркотик, което минаваше през организацията му, оставаше и се преразпределяше за родния пазар, като една от опциите за разплащане между него и Организацията. С парите от тези 1-2% обаче Гюлето си плащаше спокойствието(полицията не го закачаше и притесняваше за нищо, и редовно си затваряше очите, когато някой от дилърите му случайно бъдеше сгащен при акция), плащаше на огромен брой хора от собствената му организация, а и отделно при него “на заплата” се водеха и няколко мастити политици и митничари.
Така за по-малко от година, клубът се превърна в едно крайно печелившо предприятие и важна част от структурата на империята на Гюлето в София и областта.
-Момчета, искате ли да пробвате “новата стока”? Вчера пристигна директно от Колумбия. – Ухили се самодоволно Гюлето и щракна с пръсти на един от гардовете, които дискретно дебнеха скрити в сенките никой да не притеснява и да не пречи на веселбата на боса им.
Въпросният мъж, облечен като останалите от личната охрана на Гюлето, в спортно-елегантен костюм, панталон, сако и черна фланелка под него, заедно с една от ония противокуршумни “жилетчици” като допълнение, се отдалечи по един осветен в червена светлина коридор с бързи крачки. След няколко минути отново се появи, носейки дискретно под сакото си плик бях “вълшебен” прашец.
Вниманието на всички се съсредоточи в ръцете на баш-пашата, който никак не любезно избута главата на една от двете курви, които коленичили всяка до един от краката му, му правеха “свирки” на смени. Още няколко, предимно изрусени, женски глави бяха отстранени по същия начин от скутовете на мутрите, а тлъст, зализан субект с цветущото название, Марто “Сицилианеца”, спря да пуфти и пъшка като парен локомотив, ебейки ефирно младо девойче от задна прашка. Тийнейджърката-проститутка(официално обаче се водеше “манекен на бельо”) видимо си отдъхна и придърпа обратно върху голото си дупе късата плисирана поличка, която бе набрана на кръста й, покривайки голото си дупе. “Сицилианеца” се тръшна на мястото си на големия кожен черен диван, който при нормални обстоятелства спокойно би могъл да побере поне 6-7 човека с обичайни размери, но сега на него освен дебалака-мафиот, се бяха разположили само още една двойка – Коце “Манекена” заедно с друга изключително красива манекенка от колекцията му.
-Нали знаете кой пробва първи: експерта, разбира се. Г-н Кръстев, ако обичате… -Гюлето разряза с връхчето на специалното си ножче плика, вкара го вътре и изкара една солидна “магистралка” по протежението на острието. Изсипя я на капака на златната си табакера и я поднесе с театрален жест, заедно със специалната “фунийка”, на Ники Кръстев. Той обаче с още по-самодоволна усмивка отказа пособието на Гюлето и извади от вътрешния джоб на сакото си друга табакера – сребърна, с инкрустирани диаманти и слонова кост, в тон с бижутата му от “бяло” злато и платина, които бяха любимите му метали – и извади от нея свои собствени “инструменти”. Ники Кръстев “Мозъка” беше сноб в истинския и най-отвратителен смисъл на тая дума. Държеше се винаги много надменно дори с онези, които му бяха равни по ранг в Организацията(те не бяха много обаче), а всички останали бяха “боклуци и отрепки” за него и заслужаваха да бъдат подложени на масов геноцид. Винаги ходеше облечен в строг костюм, най-често сив и момчетата дори се шегуваха помежду си, че дори жена си чука с него в леглото.
През дългите години, в които бе до Гюлето като негов съветник и дясна ръка, Мозъка се бе научил да определя безпогрешно коя “партида” колко струва – и в буквалния, и в не толкова буквалния смисъл, като качество на “материала”.
-Шефе, а от другото “прахче” ще дадеш ли? – попита във възможно най-неподходящия момент Жоро “Русия”, точно когато Мозъка опитваше коката.
Гюлето му хвърли само един кратък убийствен поглед и Русия се сви до курвата си. След секунда той си го изкара на нея, като й вкара звучен шамар, задето се бе пресегнала да си вземе питието през скута му.
-Внимавай малко ма, курво схваната, знаеш ли колко струва тоя костюм – гледай да го омажеш и ще ти размажа тъпия мозък по пода!
-След малко, Рус. – обади се Гюлето, за да го поукроти, тъй като отлично познаваше избухливия нрав на психопата. –И внимавай с тия лайна, чувам, че напоследък доста често ги употребяваш. За забавление, както сега, един-два пъти в месеца – става, но не прекалявай, щото това нещо ще те вкара в гроба. Пребил си дори един от мойте дилъри…
-Копелето отказа да ми даде на вересия! – заоправдава се нервака, мигайки уплашено. – Представяш ли си, шефе, въпреки че отлично знаеше кой съм! А тогава точно нямах пари в мен, щях по-късно…
-Добре-добре, – прекъсна го с явна досада боса, – само я карай по-спокойно, както казах, и не се набивай толкова на очи, защото ако пак те приберат куките, тоя път и аз няма да мога да те оправя.
-Знам, шефе, знам – шъ внимавам… и съм ти мно`о благодарско задето… такова… последния път ме изкара от ареста… – Смутолеви накрая Русия.
-Да-да, ок… Сега обаче сме събрали да се веселим – отново се ухили широко баш-пашата, пресегна се и дружески плесна слабичкия рус психар по едната буза. После отново насочи вниманието си към Мозъка: –Г-н Кръстев, какво е мнението на експерта: “стоката” бива ли я?!
Ники Кръстев подсмъркна “постфактум”, за миг изрязаната му като от гранит физиономия със скучни, “сиви” като костюма му черти придоби съсредоточено изражение, а след това се ухили на Гюлето и кимна.
-Експерта се произнесе! – изцепи се доволно боса и отново щракна с пръсти.
Същия гард от охраната се насочи към бара, откъдето взе няколко малки сребърни подносчета, специално изработени по поръчка на Гюлето за месечните им оргии и ги донесе в сепарето, където една от курвите ги раздаде на желаещите – т.е. на всички, с изключение единствено на… на Ники Кръстев. И не защото последния си имаше необходимото “оборудване”, а защото той… не употребяваше наркотици. Това беше факт: правеше го единствено за да установи дали дадена пратка си струва цената и евентуално в какво съотношение да бъде разредена за вътрешния пазар.
След малко балансите на настроението избиха до най-високи стойности и оргията се развихри. Млади красиви жени, повечето от които бяха манекенки на бельо, се разхвърляха на масата. Сексапилна брюнетка с бенка над едната устна и големи, натурални цици спретна страхотно лесби-шоу с кльощава, но крайно перверзна блондинка. Мъжете разчистиха масата и ги качиха горе. Любимият ромски оркестър също вече бе на линия и ориенталските ритми дънеха с все сила. На този фон блондинката и брюнетката направиха впечатляващ стриптийз, гънейки знойни снаги пред пламналите погледи на Гюлето и ко. . Подпийнали и надрусани, двете манекенки започнаха да си пускат езици и да си бъркат по дупките, разсъблечени по голи цици и путки. Малкото останали посетители на бара започнаха все по-често да обръщат любопитни погледи към частното сепаре, но Гюлето все още не даваше знак на охраната да изпъди зяпачите и сеирджиите. Явно бе в отлично настроение и се чувстваше абсолютно недосегаем. Не се притесняваше, че някой може да види наркотиците и оргията. Нещо повече – той имаше навика да си заплюва от посетителите някоя готина мадама, без значение дали е сама или с придружител, и да я кани на тяхната маса. Този път той си хареса обаче не една, а две жени. Малко преди това ги беше мернал докато изпълняваха, макар и с дрехи, впечатляващ танц на дансинга.
Докато аверите му се кефеха на лесби шоуто на манекенките, Гюлето извика един от гардовете на заведението, които бяха отделно от личната му охрана, но по принцип също му бяха подчинени, и го попита дали не знае кои са двете жени.
-Не може да бъде! – възкликна боса, след като чу отговора. –Нали не се опитваш нещо да ме ебаваш, мушмул такъв, щото лошо ти се пише?!
-Не, г-не, истина ви казвам: майка и дъщеря са. Идват тук най-често в петък вечер и се веселят здраво чак докато затворим. Винаги танцуват така заедно и събират всички погледи…
И имаше защо. Двете бяха високи, естествено руси и с невероятни тела. И наистина едва ли някой би могъл да предположи, че са майка и дъщеря и имат подобна разлика в годините. Личеше си коя е по-възрастната от двете все пак, но поне на пръв поглед човек трудно би могъл да каже, че разликата помежду им е повече от 5-6 години. По-младата изглеждаше на около 22-23 години, но всъщност бе на 18, докато по-старата – нейната майка – имаше вид на 28-29 годишна, макар само преди няколко месеца да бе чукнала 35.
-Отиди при тях, кажи им кой съм и ги покани в сепарето ми. После разкарайте другите хора от клуба.
След пет минути двете жени вече бяха на масата на Гюлето. Казваха се Лора и Илона. Илона беше дъщерята. Гюлето направи комплимент на майката и им предложи от “вълшебното прахче”. Изненада се, когато и двете приеха и вкараха по една “магистралка”.
В другия край на масата бяха донесли на Русия от другото прахче и нервака си “сготви” дозата директно на масата, пред очите на всички. Мострата бе толкова чиста, че дори не използва киселина за разтворител на хероина, а директно от лъжицата го изтегли в малкия стъклен “шприц” и го разклати. След това накара една от компаньонките да му стегне ръката и се уцели венозно. Няколко от момичетата извърнаха погнусено глави, макар само преди няколко минути да бяха шмъркали вкупом от другия прашец.
-О, да-а, сега вече съм готов за подвизи! – изпадна в еуфория Коце веднага след “удара” и се облегна назад с блажено изражение, хващайки за косата курвата и навирайки главата й в скута си. –Извади го и го лапни, кучко!
-Ще извинявате приятеля ми, липсват му обноски и поведение, но иначе е добро момче. – Усмихна се на двете жени Гюлето. –Иначе харесва ли ви представлението?
Босът питаше за лесби-шоуто на манекенките, които сега се лижеха взаимно на масата, в поза 69.
-Ами-и, не е лошо. – Отвърна майката.
-Но ние с мама бихме могли да се справим и по-добре! – изтърси пък дъщеричката.
Гюлето зяпна за миг, невярващ на ушите си, макар в живота си досега да се бе нагледал на всякакви извращения, на повечето от които самия той бе инициатор и пряк участник в тях.
-Стига бе! – присви подозрително очи той. –Това е номер, нали, номер за пред хората! Всъщност не сте майка и дъщеря, нали?!
Двете жени се ухилиха една на друга и едновременно се разровиха в чантичките си. След миг Гюлето се дзвереше в данните от личните им карти, които категорично доказваха роднинската връзка помежду им. После майката му подаде малък албум със снимки, на които двете ги имаше заедно още от най-ранната възраст на дъщерята.
-Страхотно! ОК, ще го направите ли за мен и моите приятели – нали знаете кой съм аз? – Двете кимнаха усмихнати в отговор.- Ще ви се отплатя сериозно, няма да съжалявате!? – Отново кимане. Боса надигна мощната си снага: –Момичета, чупката от масата, – махна той на манекенките да слизат от масата. – Отивайте да духате сополиви патки… Айде, “мамче”… -Галантно протегна ръка като примерен кавалер и помогна на майката да се качи, докато в същото време едната от двете манекенки се спъна в ръба на масата докато слизаше от нея и замалко щеше да си разбие главата на пода. Гюлето въобще не обърна внимание… –Сега и ти, рожбе… а така, какви сте ми хубавинки… Ей, я ги окуражете малко бе, бастуни! – скара се той на аверите си, които малко озадачено наблюдаваха смяната на двойките и сам изръкопляска ентусиазирано. –Айде сега да ви видя сега какво можете, сладурчета. Оркестъра, я елате тука бе, непрокопсаници такива, за какво ви плащам аз, а…?! Дайте малко жега!
Още докато двете жени “загряваха” на масата, разкършвайки леко тела в палавия ритъм на любимата песен на Гюлето “Шопска салата” на Радо Шишарката, босът разпространи новината, че двете жени всъщност са майка и дъщеря. И изведнъж всички манекенки на масата станаха безинтересни на мутрите. Дори Русия изблъска главата на курвата в скута му, която тъкмо бе налапала керестето му и му духаше. Всички погледи се впиха в двете руси жени, които лека-полека се впускаха все по-сериозно в танца. А когато размениха и първите целувки, макар и все още без език, мафиотите пощуряха и започнаха шумно да викат и аплодират. Докато гледаше ентусиазма им, на Гюлето му хрумна поредната гениална идея и се изцепи:
-Всички кучки, които нямат роднинска връзка помежду си, да изчезват оттук!
Естествено, нямаше такива и след няколко минути единствените жени, които останаха в сепарето с превъзбудените мутри, бяха майката и щерката-блондинки.
-Ше ги ебеме след това, нали, шефе?! – прошепна, или по-скоро се изцепи, на ухото на Гюлето Чочко Малкия, надвиквайки шума от оркестъра и виковете на другите мъже.
-Споко, Малък, няма да останеш на “сухо”- отговори му по същия начин Гюлето. –Сега млъквай и зяпай, секс-маниак такъв… Ще им скъсаме задниците и още как!
Последното изречение обаче Стамат произнесе не в ухото на Малкия, а на всеослушание и достатъчно високо, така че да го чуят и двете жени на масата, вследствие на което майката го дари с палава усмивка. Той също й се ухили, извади от малката си скоба с едри банкноти, която перидично изникваше в ръцете му, две от по 100 лева и “закичи” с тях услужливо поднесените деколтета на жените.
-Е те това са цици, мамка му! – извика със зачервено от възбуда и вълнение лице Гюлето! – Не като на ония плоски дъски, манекенките!
-Стига де, шефе, тоя път ги бях подбрал само такива с размер над 90! – опита се да зашити достойнствата на “стоката” си Коце “Манекена”.
-Еби си ги тях тогава, аз тая нощ мисля да ебна нещо “русо” и роднинско!
Този път дъщерята дари големия бос с прелестната си усмивка и още една стотачка потъна в безкрайното деколте на блузката на младата жена.
Явно си беше наследствено, защото двете блондинки имаха невероятна пластика на движенията, с която можеха да засрамят всяка професионална танцьорка на кючек. Не приличаха на майка и дъщеря, а по-скоро на сестри, които си приличаха почти като близначки. Впечатлението се засилваше от почти еднаквите прически – ситно накъдрени и леко топирани руси коси, както и от сходното облекло: и двете бяха с плътно прилепнали черни минижупове – този на щерката беше кожен, докато на майка й беше от лъскав черен латекс, – а нагоре бяха с електриково-зелени блузки с яко изрязани деколтета. Представителката на по-младото поколение имаше пиърсинг на езика – сребърно топче, което не пропускаше сгоден случай да покаже на “всеослушание”. В момента го използваше за да ближе зърното на едната гърда на майка си, която уж инцидентно бе излязла от сутиена й през деколтето.
-Пет стотака, че са силиконови! – провикна се Сицилианеца.
-Приемам! – обади се веднага Манекена и се бръкна за пачката си.
-Е, “мамче”?!
Мамчето усмихнато завъртя глава към Манекена и го посочи, пращайки му въздушна целувка.
Жоро Русия въобще не го бе прибирал в гащите след като Гюлето бе изгонил манекенките и сега продължаваше да лъска чекия. Но вече си имаше и “компания” в заниманието: след като се бе простил с 5-те стотака, Сицилианеца се бе тръшнал на дивана и го бе извадил, за да поуталожи мъката с малко физическо удоволствие и напрягане. И вече така го беше “напрегнал”, че трябваше да спре, за да не се изпразни рано-рано…
СЛЕДВА

Няколко пъти Елена погълна хуя на младия фризьор почти до основата му, а той не бе от най-малките. Напротив, зеленоокият хубавец имаше готин, строен и бая дебеличък топуз, който максимално изпълваше лакомата уста на г-жа Стоименова, възбуждайки я много сериозно. Харесваше й допира до младата, тръпнеща, пращяща от сила, енергия и сокове плът.

Освен това фризьорчето го бе избръснал старателно и така, без обичайното окосмение, изглеждаше още по-внушително.
На опитната мръсница чак й избиха сълзи в опитите си да го поеме до последно в гърлото си, но въпреки това тя продължи още известно време с опитите. Това си беше сериозен “гегинг” и слюнката й потече по пода. Въпреки това не спря и да го фиксира с поглед, вече малко “размазан” от избилите сълзи, следейки и дебнейки внимателно всяка негова реакция.
Ръката й, която до този момент активно галеше и масажираше тестисите му, се изви отзад на дупето му и сграбчи едната буза. Младежът имаше супер стегнат задник, за което с основна заслуга бяха майката природа, дарила го с невероятно тяло, както и ежедневните упражнения в гимнастическия салон на… фризьорския салон. Това бе първото нещо, което Еди бе направил, след като салона започна да носи големи печалби за Елена и веригата – настоя и получи фитнес зала за персонала. Персонал, съставен от 95% млади мъже и само 2 момичета. А от въпросния “мъжки” състав на персонала, 90% бяха 100%-ви педали.
Нико все още държеше ръцете си покорно сплетени отзад, но този път се опита малко нерешително да спре ръцете на Елена. Защото вече и двете й ръце бяха сграбчили дупето му. Минет без ръце – зрялата жена се справяше отлично. А когато разтвори бузите на дупето на фризьорчето и бръкна с пръстче в доста добре разработения му анус, Нико трябваше да впрегне цялата си воля за да успее да се въздържи да не изстреля спермата си в устата на… жената.
Елена го усети – разбра, че е на път да капитулира и ако бе направила само още едно усилие, знаеше че може да го изпразни без проблем. Но тя все още имаше планове за него и далеч не бе свършила.
-Хареса ли ти, зайче-байче?! – попита го тя, все така приклекнала в краката му, но вече бе извадила пръста от ануса му и само масажираше с върха му “пръстенчето” на сфинктера.
-Г-жо… -започна задъхано Нико, а по челото му бяха избили няколко капки пот, – вече ви казах… аз съм гей… !
-Да, наистина ми спомена нещо подобно… Ела с мен, педалче! – Внезапно чернокосата жена се изправи, попплесна по едната бузка ужасно объркания младеж и го поведе след себе си, държейки го за… пениса.
Когато стигнаха до бюрото, тя се спря и се обърна към него:
-Къде предпочиташ да те опъна: на бюрото, под него или на пода?!
-Г-жо, не искам да се повтарям, но… (Пля-яяс!) – Младежът не довърши, защото силния шамар, който му отвъртя Елена замалко щеше да му спука тъпанчетата.
-Нищожество! Я се виж: здрав, прав и красив мъж, а се правиш на лигава путка и даваш да ти го слагат разни перверзници като Еди… Я ми кажи всъщност, плешивото мекотело ебе ли те?! Ебе ли те той дърт пръч?! Слага би ти го в дупето?! Вкарва ли си надървения спаружен хуй в теб… ?!
Странно, но докато му говореше така, Елена доста ясно си представяше описваните действия и това я възбуди още повече. Същото важеше и за младежът пред нея – след първоначалното сащисване от шамара, който изяде – поредния – той отново почувства в него да се надига онова чувство, което в началото толкова го бе изненадало. Доминацията на по-възрастната жена наистина го възбуждаше. А сега и думите й го караха да тръпне от възбуда… !
-… кажи ми, педалче, така ли е?! – Елена ожесточено започна да разкопчава ризката си. Остана по сутиен. Свали и полата си, а след това и бикините си. Остана само по чорапи с жартиери, коланчето на жартиерите, сутиен и обувки. Подрапа се по влажната пичка, а след това продължи в същия стил:
-Така ли е, а – а, педалче?! Харесва ли ти да ти го слагат по-възрастни мъже?! Как го правят, минават отзад и… – тя мина зад него, но Нико стоически издържа на порива да обърне глава за да види какво прави. – И след това ти разтварят задничето… ето така, – тя разтвори дупето му, дишайки учестено, – и след това ти го вкарват… !
Елена облиза най-дългия си, среден пръст, а след това маникюра му плавно потъна в ануса на младежа.
-О, да-ааа!!! – изстена тя. –Хубаво ти е така, нали?! Ти наистина си абсолютно педалче… Така ли те чукат, така ли те чука и оня дърт плешив перверзник, Еди?! Нали знаеш, че това не е неговата коса – няма начин да не знаеш, все пак си фризьор. Водил ли те е у дома си в оная дупка в Лозенец, където води всичките си “курви” – той има много курви като теб, нали знаеш… Теб къде не опъна: на водното легло ли?! Поръча си го Щатите – за него и за още двама негови приятели. Еди е най-големия перверзник, когото познавам и сред педалите и сред нормалните… Харесва ли ти така, а, педалче?! – Елена не спираше да го чука с пръста и да говори. Сега устните й почти докосваха едното му ухо и тя нашепваше дрезгаво в него. –Когато те чукат отзад, ти биеш ли си чекия… я да пробваме: ето така, – с другата си ръка тя взе надървения му почти до пръсване кур и започна да му лъска чекия.
Нико бе възбуден, както никога не бе предполагал, че може да го възбуди една жена. Той дори не беше сигурен дали въобще някога е бил толкова възбуден. Шефката го чукаше отзад в ануса с пръст и му блъскаше чекия. Макар и съвсем млад на години, Нико имаше самочувствието на сравнително опитен любовник, но сега бе изпаднал в ситуация, в която не знаеше какво да направи и какво ще се случи. Това допълнително разпалваше огъня на екстаза в слабините му.
-Кажи ми, педалче, защо мълчиш?! Харесва ли ти така?! Все още ли не искаш да го направиш доброволно с мен… ?!
-Г-жо… моля ви, – почти изстена Нико, – недейте! Спрете!
И Елена спря. Хвана го за раменете, обърна го към себе си и му отвъртя поредния шамар. Бузата и цялото същество на момчето пламнаха – пламнаха от гняв и безсилие, от възбуда и огорчение! Унижен, разгневен и възбуден, той стоеше пред нея, като ученик пред учител, като обвиняем пред съдия, като жертва пред своя палач, като непослушно дете пред родител – безсилен да стори каквото и да било!
Елена го зашлеви още веднъж, този път по другата буза, а след това го притегли, долепяйки сочното си тяло към неговото и го целуна по устата. Кратко, но много страстно и влажно. Веднага след това го блъсна в гърдите силно и го просна по гръб на бюрото.
Докато тя се покатерваше върху него, той я погледна и рече:
-Г-жо, дори сега да се изпразня, дори да се възбудя и да изглеждам така на моменти, сякаш наистина изпитвам удоволствие, аз съм педал и ще си остана такъв след като вие си тръгнете! А това, което правите в момента с мен, се нарича ясно и просто, с една-единствена дума: изнасилване!
-О, я си затваряй плювалника, пикльо такъв! Въобще не ми пука дали си педал, извънземен или пък си президента на страната – интересува ме единствено оная ти работа между краката ти да е достатъчно надървена и голяма, за да си направя кефа! – И съпругата на Гюлето нахъсано възседна надървения хуй на красивия млад фризьор.
Влажната й, приятно широка и затоплена вагина погълна лакомо и без остатък члена му и Елена доволно изстена, отметнала назад глава. После започна да го чука, притискайки го здраво и безмилостно между кадифените си бедра. Всяко нейно движение бе перфектно преценено, всеки тласък точно премерен. Тя постепенно усилваше темпото. Протегна ръка и вкара няколко пръста в устата на младежа, а след това със същите пръсти пощипна зърната на гърдите си.
-Харесваш ми, педалче, ако се държиш и занапред добре с мен, ще кажа на Еди да ти вдигне заплатата… !
Нико не каза нищо, само стисна до болка очи.
-Само не ми се прави на “девица”, педалче мръсно – мразя някой да ми се прави на по-морален и праведен, отколкото всъщност е!
Възбудата постепенно обхващаше слабините на Елена. В един момент тя слезе от младия фризьор и му нареди да сменят позата. Сега тя легна по гръб на бюрото и навири крака на раменете му.
-Покажи ми сега какъв мъж си, душко! Ако не ми хареса как ме чукаш, ще ти се стъжни!
Нико изгледа г-жа Стоименова с цялата омраза, на която бе способен. Думите й бяха ударили точно там, където трябваше. Младежът се вбеси и проникна с груба сила в утробата на шефката си. После започна да я чука със свирепи тласъци, разтърсвайки цялото й тяло и бярото заедно с него.
-О, да-а, точно така, зайченце-байченце, скъсай ме от ебане! – продължи да го подканя Елена по своя си унизителен начин. –Още не те усещам обаче, това дето ми го вкарваш пишката ти ли е… ?! Или е много малка или ти не си истински мъж! Упс, ти наистина не си исдтински мъж – извинявай… ооо, това вече го усетих!
Нико вече не се стараеше да прикрие гнева и омразата, които го бяха обвзели. Той блъскаше с всички сили между краката на зрялата жена. Всъщност правеше точно онова, което тя искаше. Разбираше го, но не можеше да се спре и това още повече го вбесяваше. На всичкото отгоре бе възбуден… ! Но не колкото Елена.
-Искаш ли да ми го вкараш в дупето, педалче?! А?! – лицето и бе разкривено от нечовешка възбуда. –Това е по-позната за теб “територия”, нали така?! Хайде, педалче, набутай ми го в ануса, давай… ! КАЗАХ: ВКАРАЙ МИ ГО В АНУСА, ПЕДАЛ МАЛЪК!!!
-В гъза ли го искаш, гадна кучко?! – не издържа накрая Нико и избухна. –Това ли искаш, а, гадна фригидна кучко?! ОК, ще си го получиш тогава… !
Бесен, младежът издърпа Елена от бюрото и я обърна с гръб. Тласна я напред след това и тя се подпря на бюрото. Хвана я за врата, накара я да се наведе напред и след това й го вкара с груб тласък в ануса!
-Това ли искаше, а?! За това ли толкова плачеше, дърта чанто?! – Ръмжеше с пламнало от гняв лице фризьорът и я блъскаше отзад с всичка сила, набивайки надървения си пенис в ректума й до зуко.
-Ооо, да, точно това исках, зайченце-байченце, – глухо изстена г-жа Стоименова, ожесточено масажирайки клитора си с ръка завряна между бедрата й.- Точно това исках, педалче малко… ооохх, отлично, набутай ми го целия…!
Нико целият бе плувнал в пот и прекрасното му младо тяло блестеше. От самото начало той влезе в убийствено бърза серия от мощни тласъци, набивайки бедра в задницата на Елена, и продължи с него до самия край, стиснал зъби от справедливия гняв, който го изгаряше отвътре. Искаше да й го върне, макар да знаеше, че не това е начина, искаше да й причини поне физическа болка и затова забиваше напращелия си кур с максимално ускорение в ануса й. Но Елена го бе получавала отзад стотици пъти вече през живота си и ануса й бе чудесно разработен. И макар да не използваха лубрикант, единствената болка, която усещаше, само подклаждаше невероятната възбуда в слабините й. Тя бе постигнала целта си – бе накрала един истински педал да я изчука като животно и сега се наслаждаваше “справедливо” на резултата: оргазъм след оргазъм се вливаше в тялото й на талази!
-Зайче, справяш се отлично… уух, от това замалко да ме заболи… искаш ли мама да те изпразни на минет, ам?! Даже ако си затвориш очите, ще можеш да си представиш, че не аз, а някой от твоите тъпкачи ти го лапа…
-Отвратителна, безскрупулна, шибана кучка! Проклета вещица!
Нико хвана а косата Елена и я накара да коленичи в краката му с лице към него. После започна да се празни в лицето й, заливайки го с потоци гъста сперма.
-Проклета да си… проклета да сте… ! – повтаряше през цялото време, докато изливаше адамовия си нектар върху нея.
Малко след това, когато гневът и възбудата го отпуснаха, той просто рухна. Коленичи до Елена, подпря се с лакти на бюрото и зарови глава в тях, избухвайки като малко дете в ридания. До него г-жа Стоименова размаза леко с пръстче спермата му по лицето си и след това предоволно го облиза.
-Ммм, хубава реколта… `86-та, нали така?! Наистина си я бива.
След това тя се изправи, избърса се и невъзмутимо започна да се облича.
-Въпреки че накрая изрече някои отвратителни неща за мен – твоята шефка, аз все пак ще кажа няколко добри думи за теб пред прекия ти началник – онова мекотело, Еди. И стига циври, не е станало нищо кой знае колко фатално – изчукал си жена, какво толкова?!
Елена се засмя гръмогласно, а после бръкна в чантата си. Извади от портмонето си една банкнота от 100 лв и я подпъхна под лактите на все още циврещия педал.
-Ето вземи, това малко ще намали “болката” ти.
Това окончателно довърши унижението на младия фризьор.
…………………………………………………………
Тази нощ в един шикозен и ултра луксозен столичен нощен клуб имаше малко частно празненство. Гюлето и няколко негови стари приятели от бурните му години като “мутра” празнуваха. Поводът бе успешно сключената сделка същата сутрин. Всички маси и сепарета около просторното сепаре на г-н Стоименов и компанията му бяха опразнени и само около бара и на дансинга имаше хора, но те отстояха на значително разстояние, така че да не притесняват големия бос. Малко по-късно обаче, когато пристигнеше любимия ромски оркестър на Гюлето, и тях щяха да ги изгонят, за да може баш-пашата да се развихри на дансинга.
В централното, най-голямо, сепаре на заведението имаше общо 15 души. Там, освен Гюлето, бяха още: Чочко “Малкия”, Коце “Манекена”, Жоро “Русия”, Желко “Килъра”, Марто “Сицилианеца” и главния юридически съветник, адвокат, съдружник и приятел на боса – Ники Кръстев. Неговият прякор в подземния свят беше “Мозъка”, но г-н Кръстев мразеше да му викат така и откакто един наркодилър бе намерен с прерязано гърло една сутрин в кофите за боклук в краен софийски квартал, за дето го бе нарекъл така пред няколко души и мълвата за това се бе разнесла – никой друг освен Гюлето, а дори и той избягваше да го прави много често, не се осмеляваше да се обръща така към него, дори насаме. Останалите осем членове на компанията бяха елитни компаньонки от “агенциата за манекенки и фотомодели” на Коце Манекена. Почти всеки месец, по един или друг повод – винаги се намираше такъв обаче, старите авери се събираха поне един път заедно без съпругите, официалните си приятелки и любовници, за да “разпуснат”, както сами се изразяваха.

За разлика от болшинството от колежките си в луксозния публичен дом, помещаващ се под прикритието на частен хотел с лъскава фасада в центъра на София, Силви досега не се бе ползвала от услугите на пластичния хирург и всичко по знойното й тяло си бе нейно. А и, честно казано, на тоя етап въобще не й бяха нужни подобрения.

Надървеният пенис на Буков събираше още повече кръв и се дуеше между златистите й кълбета, докато опитната курва го работеше на “турска чекия”. От време на време тя го поемаше в уста, за да го навлажни и отново го притискаше.
Буков, вече чисто гол, внимаваше да не я притиска много с тялото си, но умората вече си казваше думата след дългия секс-маратон предишната нощ със стюардесата и прислужничката в дома на Стоименови.
-Искаш ли да го пояздиш, Силви, знаеш колко обичам да си отгоре и да те гледам!
Русокосата секс-бомба го изгледа подозрително изпод вежди, а сетне с изненадваща сила го избута от себе си, просна го по гръб и за секунда се озова отгоре му. Силните й, но гладки като кадифе бедра, го притиснаха безпощадно. С влажна непоколебимост желязната й вагина погълна хуя му и го всмука навътре до топките. Ягодовите устни на проститутката изстенаха победоносно, а Буков затвори очи.
-О, да, страхотна си, Силви! – промълви той и се остави проститутката да го обработи.
Тя целуваше гърдите му, скубеше косата му, впиваше устни в неговите и ожесточено яхаше хуя му. Изваяното й тяло вече проблясваше от избилата по нежната й кожа пот и тя приличаше на бронзова статуя на похотта. Буков протегна ръце нагоре и пое тресящите й се гърди. Зърната им хлътнаха между пръстите им и той се заигра с тях.
-Ти си само мой, сладък, няма да те отстъпя на никоя друга! А ако разбера, че се чукаш и с други жени, някоя нощ ще се промъкна в спалнята ти с нож в ръка и ще ти клъцна пикалото като вратлето на пиле!
Буков й вярваше – Силви беше много страстна жена и не си поплюваше. Доколкото си спомняше, идваше от македонска България и знаеше на какво са способни жените от този край. Затова и много внимаваше какво говори и прави в нейно присъствие.
Трябваше да положи усилия и да поеме поне за малко инициативата, за да не заподозре колко изморен е всъщност. Затова при следващия тласък я повдигна и без да го изкарва от мократа й путка, я премести под себе си. Навири краката й върху раменете си и започна да я чука, прониквайки с члена си до последно в нея. Това й хареса – о, да, направо я подлуди от кеф. Маникюрите й се забиваха почти до кръв в гърдите му, дращеха го, а после сграбчиха и двете полусфери на стегнатия му задник, притегляйки го още по-екстремно вътре в себе си. Възбудата обвзе безпощадно и слабините на Буков, и той забрави за умората.
Подтикнат от моментен порив, спря, наведе се и лакомо облиза с език, първо протеклата й розова цепка, а след това и ануса й. Силви вече скимтеше от удоволствие.
-Вкарай ми го, сладък, набутай ми го в ануса!
Буков го облиза още веднъж, опитвайки се да проникне с върха на езика си възможно най-дълбоко в конвулсивно свиващото се и потръпващо анално отвърстие на курвата, а после намести напращялата червендалеста главичка на кура си върху него и проникна. Сфинктерът на проститутката, както можеше да се очаква, бе идеално разработен и пое цялата му, 20-сантиметрова мъжественост без проблем.
Продължи да я чука в същата поза – с високо навирени на мускулестите му рамене крака. Всеки негов тласък хлътваше до “кочана” и изтръгваше сладострастен и мощен стон от гърдите на Силви. Постепенно напъните му се ускориха до кресчендо и в един момент Буков не издържа, извади го от ануса й и бързо се покатери отново върху нея, насочвайки дулото към красивото лице на жената.
-Точно така, сладък, дай ми го! Искам всичката ти сперма! – подкани го горещо тя и отвори уста.
Восъчнобелите струи изригнаха мощно, но меки, разредени и бързи. За няколко секунди множество капки се вляха в устата и гърлото на проститутката, изпръскаха лицето и косата й.
-Ммм, мм… – мъркаше доволно тя, стремейки се да оближе и погълне възможно най-голямо количество от адамовия нектар на шефа си.
А когато струите секнаха, тя гребна малко сладолед с ръчичка, омаза хуя му и погълна остатъка от спермата по него заедно с истинската сметанка.
-Страхотна си, Силви – казвал ли съм ти го досега?!
-Ласкател – ухили се доволно курвата и облиза няколко капки сперма и сладолед над горната си устна. –Но помни какво ти казах, че ще ти се случи ако някой ден разбера, че чукаш и други жени… !
……………………
Съвсем близо до хотела-публичен дом на Буков, се намираше един от фризьорските салони на г-жа Стоименова. Негов управител бе вторият брат на съпруга й – Еделвайс, или просто Еди, както го наричаха всички приятели. Старите г-н и г-жа Стоименови го бяха кръстили така преди 39 години, защото го бяха заченали в една планинска хижа.
Иначе Еделвайс си беше странна птица още от малък. Докато двамата му по-големи братя играеха бруталните си игри и се касапеха по цял ден, Еди обичаше да си играе с момичетата от квартала на кукли и семейства. Просто това го влечеше. А малко по-късно откри и колко по-красиви и привлекателни са женските дрехи – в случая, тези на майка му. Когато тя не си бе вкъщи, той се промъкваше незабелязано в стаята й и се преобличаше. Кипреше се с часове пред огледалото, сменяйки тоалет след тоалет.
Когато навлезе в пубертета и откри любовните трепети на тялото си, започна да разбира, че наистина е по-различен от връстниците си и най-вече от братята си. Те се увличаха по момичета и бързи коли, а той… Еди беше влюбен. На 15 години беше влюбен в… треньора си по физическо възпитание, г-н Вангелов.
Дълги години Еди подтискаше тези свои “срамни” помисли и дори направи опит да води нормален хетеросексуален живот. Но тези опити само го направиха още по-нещастен. Еди бе на ръба на това да направи някоя глупост, когато се запозна с Дейвид – млад травестит, който правеше свирки на известен софийски булевард за жълти стотинки. Времената бяха такива – тоталитаризъм – и за “различните” не бе лесен животът. Дейвид помогна на Еди да се приеме такъв, какъвто е – а именно: 100% гей, а след това той сам направи следващата крачка: съобщи на семейството новината. Старият г-н Стоименов го изгони от дома си, а братята му спряха да му говорят и да подържат какъвто и да било контакт с него оттогава, та до ден днешен. Единствено Елена бе проявила разбиране и години по-късно го бе направила управител на един от салоните й, въпреки протестите на Гюлето и останалите от фамилията.
В салона на Еди имаше ново попълнение: младо момче-фризьорче. Беше хубав като картинка. И, разбира се, беше гей. 90% от персонала бяха обратни. Но на Елена не й пукаше – важното бе бизнеса да върви, а салона на Еди бе най-доходоносния от всичките във веригата. Освен това Еди имаше набито око за “красивото”…
Днес Елена бе дошла заради новото момче. Въпреки бурната нощ прекарана с другия брат и лудата пианистка, съпругата на Гюлето не можеше да си избие от главата образа на сладкия зеленоок хубавец от момента, в който го зърна за пръв път преди няколко дни. А когато г-жа Стоименова си харесаше нещо, то много скоро ставаше нейно.
-Ели, скъпа, на какво дължим това височайше посещение – посрещна я мазно ухилен управителя, кършейки театрално китки и тяло.
-О, Еди, стига ми се мазни, не съм тук заради теб! – отряза го в характерния си безцеремонен стил г-жа Стоименова. –Сега ме слушай внимателно: искам да ми освободиш офиса си, никой да не ме безпокои в продължение на… 1 час. И, да, да не забравя – прати ми вътре новото момче.
Еделвайс стреснато покри уста с ръка. После тихо промълви:
-О, не, не отново! Моля те, Елена – винаги минаваше на “Елена”, когато бе сериозен, – момчето е съвсем младо и зелено, а освен това не е с “правилната” резба – не ми го затривай, както стори с предишното нещастно създание…!
-Не ме слушаш, Еди, и не ме карай да повтарям. С Виктор онова беше грешка, а и какво бях виновна аз – момчето просто се влюби в неподходящия човек. Не съм го карала да се самоубива след това… Сега отивам отзад и ще чакам там не повече от 5 минути. След това ще се ядосам – а знаеш колко лоша ставам, когато някой не ми играе по свирката. Прати го при мен и без повече приказки и протести!
Елена се врътна и влезе в офиса на Еди. След няколко минути на вратата се почука и г-жа Стоименова се усмихна хищно:
-Влез, зайчето ми.
-Искали сте да… да ме видите, г-жо, – позаекна притеснено младежът.
-Как се казваш, зайче? И затвори вратата, ако обичаш…
-Ами може и “зайче”, но иначе съм Нико.
-Харесваш ми, зайче – продължаваше да се усмихва Елена, качила краката си на бюрото. –Нали знаеш коя съм аз?
-Да, г-жо, вие сте собственичката.
-Чудесно. Сега застани ето тук, по средата на помещението, за да те разгледам хубаво… !
Момчето се подчини и послушно застана на посоченото място, сплитайки ръце на гърба си. Нямаше никакво съмнение – беше изключително, почти по женски, красив. Нежни, изваяни черти на лицето, нежна кадифяна кожа, светлокафява коса, зелени очи, пълни нацупени устни и атлетично тяло, но с още меките, леко заоблени форми на юношеското тяло.
-На колко години си, зайче? – попита г-жа Стоименова, докато се приближаваше към него.
-На 19, г-жо.
-Чудесно, не искаме да нарушаваме закона все пак, нали така… Междудругото, казвам се Елена – престани с това г-жо, че ме караш да се чувствам като 50 годишна примадона. А аз все пак още не съм станала на толкова… -Тя вече бе до него, мина отзад и… го помириса.
-Вижте, г-жо… Елена, трябва, длъжен съм да ви уведомя, че аз не съм… аз съм… как да се изразя…
-Ти си гей, – довърши вместо него Елена.
-Ами… да. Вие сте чудесна, много красива жена, но…
-Затвори си устата дребно нищожество! – изсъска внезапно в ухото му съпругата на Гюлето. –Сега ще правиш само онова, което аз ти наредя и въобще не ме интересува какви ги вършиш извън това помещение, дали лапаш патки или лижеш путки, или пък се съвукупляваш с животни, както един мой “добър познат”, който си мисли, че не знам за долните му и жалки сексуални изживявания…-За миг Елена спря, сякаш за да прогони някаква гадна мисъл, а сетне си пое дъх и продължи: – Сега ти ще бъдеш мой. А ако имаш нещо против, знаеш къде е вратата. Но не ти препоръчвам да ми отказваш, защото ще се постарая да не намериш работа в нито един фризьорски салон, не само в София, а и в цялата страна. И повярвай ми, имам тая власт!
Г-жа Стоименова направи кратка пауза, давайки му възможност да осмисли думите й, след което продължи с тотално променен глас:
-Зайче-байченце, виждам, че си умно дете. –И го хвана отзад за дупето. –Ммм, 24 карата – страхотно.
-Г-жо, сега можете да направите всичко с мен и аз няма да ви се противопоставя, защото имам нужда от тая работа, но държа да ви кажа, че няма да ми бъде приятно.
-Ооо, ще видим тая работа. Зайчето се опитва да демонстрира характер, това ми харесва… Свали си блузката!
Младежът изпълни нареждането и изхлузи през глава бялата си тишърка.
-О, мили боже, наистина си дяволски красив! – възкликна тихо зрялата жена.
След това като че ли малко плахо протегна ръка и докосна отзад между плешките младежа. В следващия момент обаче вече нямаше и помен от каквато и да било плахост или нерешителност. Тя плъзна ръка надолу по съвършено издълбания улей и бръкна под дънките му.
-Това сладко стегнато дупенце… ! Разкопчай панталона, бебче… !
Нико се подчини и пръстите му малко несръчно се справиха с копчетата на дънките. В следващия миг г-жа Стоименова с рязко движение смъкна и дънките, и черните му боксерки “Келвин Клайн” в глезените. Младежът само залитна леко напред назад от рязкото дръпване надолу и пак застана след това мирно, с ръце на гърба.
-О-да, да, зайче… ммм…, – Елена мина отпред и огледа внимателно и с доволна усмивка пениса му. –Бръснато чучурче, обожава-ам… !
Погледа й се вдигна и се закова в неговите очи. Тя се доближи, плътно застана пред него. Ръката й се спусна и обгърна нежно настръхналите му топки. Докато продължаваше да се взира настоятелно в очите му, разтри с длан хуя му.
-Бая едричък го вадиш, зайче!
Започна да му прави чекия, все така взирайки се съсредоточено в лицето и очите на младежа. На Нико му ставаше все по-трудно да сдържа емоциите си и да не откликва на ласките на опитната прелъстителка. Той наистина беше обратен, но в случая ставаше въпрос за чиста механика. Пенисът му започна да набъбва и да се дърви, въпреки желанието му. Тялото му откликваше и той не можеше да му се противопостави. Накрая един дълго спотайван стон се изтръгна от гърдите му, сякаш за да узакони победата на Елена. Но засега това бе само една спечелена битка, а голямата “война” тепърва предстоеше.
Без да се бави, използвайки взетата преднина, съпругата на Гюлето клекна пред разсъблечения фризьор и налапа полунадървения му вече хуй. Тя все така не изтърваше от поглед неговия. Нико не можеше да си обясни защо бе толкова възбуден: дали защото тя действаше от позиция на силата и го бе подчинила още в самото начало на волята си или пък се случваше нещо неочаквано с него.
-Ммм, сладък си…мм,мц…, – устните на Елена обгърнаха забелената от пръстите й главичка на члена му и се плъзнаха по ствола. –Отпусни се, бебче и остави мама да се погрижи за всичко… !
-Г-жо, недейте… не ми е приятно това, което вършите… !
-О, нима?! Затова ли го надърви така… ?!
Без да дочака отговор, тя засмука напомпаната главичка и започна да блъска чекия на ствола му. Нико изстена и затвори очи. Елена вече знаеше, че той ще бъде неин и продължи в същото темпо да го обработва. Устните и ръцете й работеха в умел синхрон. Пенисът на младежа продължаваше да набъбва, приятно изпълвайки устата й.
СЛЕДВА

На червения диван с формата на сърце започна да става горещо. Шеметната блондинка държеше своя “сладък Тони” в обятията си…
-Не, сериозно, сладък, Бианка е опасна, сигурна съм, че ти е направила и ето това, нали… ?! – И блондинката най-после го пусна, но само за да разтвори съвсем късичкия си, лъскав халат, под който бе абсолютно гола.

След това протегна крак отдясно на Бодър-Тони.
-А после седна така настрани, нали?
Погрижи се краката й да останат съвсем голи и да са изложени така на светлината, че да проблясват мамещо.
-А после показа ли ти голото си бедро така? Прокарала е пръсти по него, оплакала се е, че се е ударила и е поискала да видиш… По-внимателно с тази Бианка, сладък…! След това сигурно е станала ето така и е оставила халата да падне ето така… И после не ти ли каза, че я боли лявата гърда? И, типично в неин стил, я е хванала ето така и ти е казала да погледнеш дали някъде няма натъртено.
А после се е промъкнала съвсем близо, ето така, и ти е прошепнала да погледнеш съвсем отблизо, за да си сигурен.
Бодър се засмя.
-Внимавай, ще се нацапаш със сладолед – предупреди я той, защото на масата имаше оставена купа с любимия му ванилов сладолед. Някой от персонала явно се бе погрижил.
-И после – продължи Силви, – тя се е разходила така. О, трябва да внимаваш с нея! И си е вдигнала халата ето така? И се е престорила, че чак сега забелязва, че е гола, и го подвига, ето тъй, и го повлича след себе си към спалнята си, обръщайки се назад по този начин? Внимавай с тази Бианка, сладък!
-Леглото не е оправено – каза Буков.
Гледаше я какво прави на огледалата в спалнята, а там те бяха навсякъде – по стените, по тавана и дори пода бе огледален.
-После – продължи Силви, – е потупала леглото ето така и се е зачудила дали новия дюшек е по-мек от стария, защото вчера са го сменили. И те е повикала да дойдеш и ти да опиташ дали е достатъчно меко, за да не би някой от клиентите й да се оплаче.
Силви бе легнала на леглото, но отгоре, над завивките. Изтегна се съвсем гола, с разтворени крака.
-И после е започнала да си гали тялото, ето така. Нали, сладък? Тя обича да я гледат, тази Бианка! А после е вдигнала ръка към теб, ето тъй и е направила така с устните и ти е казала, че се чувства някак празна и има нужда…
-Силви – каза Буков. –Стани от онова легло и ела тук.
-О, хубавецо – задъхано рече тя. –Ще ме накараш да стоя в онази поза, нали?!
-Много съм изморен, Силви, моля те…
-От какво си изморен, курвар такъв, Бианка те е изморила нали, а сега заради тая кучка нямаш сили за мен!
-Казах ти защо бях при Бианка, нищо не сме правили.
-Как пък не, долен курвар… !
Високата блондинка все още лежеше на леглото и вече откровено мастурбираше, завряла ръка между приказно дългите си бедра. Тя усещаше, че въпреки думите му, сладкия Тони продължава да я гледа в огледалата и това наистина бе така. Тя наплюнчи пръстите на едната и ръка и разтри с тях зърната на напращелите си цици, с едри зърна и големи ареоли около тях. Бяха бледорозови и на фона на млечнобялата й кожа се открояваха много фино и апетитно.
-Сладък, ти не ме обичаш, ако ме обичаше, нямаше да ми причиняваш това!
-Знаеш, че не е така, Силви… – Най-после Буков не издържа на изкушението и след като тя не понечи да дойде при него, той се изправи.
Замисли се за секунда, а след това взе купата със сладолед със себе си. В спалнята я остави на тоалетната масичка от фин бял мрамор с позлатени ръбове и започна да се съблича. През това време Силви го гледаше с леко перверзна, победоносна усмивка върху пълните си, нацупени устни и продължаваше все така да гали перфектно избръснатата си цепка, чието V-бразно “перчемче” бе боядисано в яркочервено. По тялото си Силви имаше две малки татуировки – едната на глезена – красив пегас в полет, и втората бе на дупето й – две преплетени червени сърчица. Пъпчето й пък бе пробито и носеше на него изумрудено зелено камъче, наподобяващ цвета на очите й.
-Днес си много лоша, Силви – усмихна й се настойнически Буков, подавайки полунадървената си паламарка към устата й, както бе положила глава на едната от обвитите с бледозелена спална коприна възглавници на огромното му като тенис корт легло. После топна пръсти в купата със сладолед, намаза зърната на гърдите й и ги облиза. Силви се изтегна в дъга и измърка като доволно коте.
Проститутката взе между дългите маникюри на нежната си ръчичка хуя му, а езичето й облиза юздичката на препуциума на главичката. После сочните й червени устни я обгърнаха и приласкаха навътре в устата.
-Чудесна си, Силви!
-Мм-мц, знам, сладък, мъжете винаги са обожавали моите ласки с уста!
Буков отново топна пръсти в купата със сладолед и намаза пениса си…!
Точно по това време друга не по-малка майсторка на ласките с уста също упражняваше уменията си, но трябваше да полага двойно по-големи усилия, защото духаше едновременно на двама мъже. Но за г-ца Веска Смучкова, секретарката на Гюлето, това не бе кой знае какъв проблем, защото тя имаше солиден опит.
След като дискретно и умело ги бе предразположила с кратък масаж на раменете и тила, неотразимата секретарка бе спуснала ръчичка в пазвата на единия, а оттам бе набарала и надървения му вече хуй. Докато бе разкопчавала дюкяна му, колегата му се бе опитал нещо да възрази, но Веска на мига бе реагирала, протягайки свободната си ръка и директно сграбчвайки го за пакета.
-Погледай малко как ще оправя приятелчето ти, ще ти хареса – фиксира го тя с възможно най-прелъстителния си поглед, коленичила пред столовете на двамата и мачкайки внимателно, но настоятелно патката му.
Миг по-късно тя вече духаше на единия от двамата бизнесмени, поемайки ритмично и надълбоко хуя му. Това бе малко по-възрастният от двамата, към когото тя правилно се бе насочила първи, защото явно той бе и по-старшия в дуета. След първоначалното си стъписване, по-младият се бе кротнал на стола си и с блеснал поглед следеше действията на опасната блондинка. От време на време, докато лапаше и лигавеше пениса на колегата му, тя му хвърляше изпълнен с похот поглед. Накрая той не издържа и сам разкопча и извади члена си.
-Много добре, виждам, че бързо схващаш! След секунда идвам да оправя и теб, бебчо… !
Тя продължи да духа хуя на бизнесмена с прошарените слепоочия и обиграна усмивка, но протегна ръчичка и в скута на другия, помагайки му с чекията.
Малко по-късно тя ги накара да се изправят до заседателната маса един до друг със смъкнати гащи и коленичи в краката им, разкопчавайки междувременно блузката си. Хубавите й големи цици, едва удържащи се в оскъдното парче лъскав плат, играещо ролята на сутиен, се надвесиха опасно през процепа. Сграбчила по един здраво надървен пенис в ръка, секретарката на Гюлето започна последователно да ги лапа и смуче. Мъжете с всяка изминала секунда се разгорещяваха все повече и повече. По-младият – строен левент с осанка и лице на токущо завършило американско колежанче, – протегна ръка и дръпна сутиена на Веска, “разпилявайки” циците й навън.
-Ах, ти, лошо момче! – “порица” го г-ца Смучкова и засмука ташаците на гордо обнажения му хуй, докато тай настървено обарваше оголените й цици.
Другият също се разпали, сграбчи я за главата и започна да я ебе в устата, нанизвайки бая едрия си боздуган чак до сливиците й.
-Добре се е уредил тоя мизерник Стоименов – рече задъхано той. – Такъв боклук като него не заслужава такова качествено парче като теб, скъпа… !
След това, докато Веска отново духаше на колежанчето, оня я накара да се изправи в “Г”-образна поза, забра полата й нагоре и нетърпеливо смъкна бикините й. Горещия му поялник се отърка в щръкналото й дупе, после между бедрата и решително потъна в путката й.
-Оох,- изстена Веска, -забрави “гумичката”… !
-Млъквай, пачавро! Тонев, я и запуши устата бе, за всичко ли аз трябва да те подсещам… !
Затапена здраво и от двете страни, блондинката се заклати напред назад, лашкана от тласъците на превъзбудените бизнесмени. След малко се смениха, но позата остана почти една и съща от началото до края. Само дето по едно време я преметнаха по корем напреки през масата и единия мина от другата страна, за да й го навре в устата.
По-възрастният командваше парада и точно той първи й го отпра в ануса, точно когато я опнаха върху масата, с навирен задник. Веска попреигра малко с виковете и протестите, но знаеше, че няма да трогне освирепелия от възбуда мъжкар, както и стана. Той безмилостно я прободе в ануса и с още по-голямо настървение продължи да я шиба. Голите цици на блондинката се плъзгаха и притискаха в гладката повърхност на масата, а задника и плющеше под напора на тласъците.
Двамата направиха още няколко смени, редувайки се на дупките й, преди да решат да й се изпразнят последователно между циците. Пощурели от похот, те явно съвсем бяха забравили къде се намират и след като накараха Веска да се излегне, този път по гръб, на масата, по-възрастния се покатери при нея и намести зачервения си грездей между бомбите й. Веска веднага откликна и услужливо го притисна с тях с ръце. Докато той си го търкаше помежду им, колегата му извъртя главата й и както бе застанал отстрани на масата, й го набута в устата. Замисъла беше и двамата да й се изпразнят на “турска чекия”, но “колежанчето” явно си падаше и малко воайорче, защото не сваляше очи от това, което правеше с циците й неговия партньор. Възбудата изглежда му дойде в повече, той изстена глухо и спермата му изби в устата и по лицето на блондинката. Веска бе леко изненадана, но нито за миг не изгуби самообладание. Запази го, дори когато няколко струи влетяха в нослето и едното й око, което веднага започна да сълзи от киселината в слузестата течност. Веднага след това се изпразни и другия мъж. Неговият пенис изригна толкова мощно между цомбите й, че хвърли и той чак върху лицето й. Веска цялата плувна в сперма… !
Секретарката още не бе слязла от масата, а двамата мъже не си бяха вдигнали гащите, когато вратата на заседателната зала се отвори с гръм и трясък и вътре влетя Гюлето, заедно с един фотограф, който още от прага засвятка със светкавицата си.
-Ах-ах-ах, какво е това, господа?! Не ви ли е срам?! – изтътна басовия глас на Стоименов, докато се приближаваше към изпадналите в шок бизнесмени. –Наистина ви мислех за по-благоразумни и добри играчи. Да се хванете на тоя изтъркан номер… какъв срам! Айде, младокът тепърва се учи да прави бизнес, но ти, Росенов, ти си вече “старо куче”…
“Старото куче” явно се поокопити, веднъж успял да вдигне панталона си и сочейки с пръст към фотографа, викна на колегата си с почервеняло от гняв лице:
-Бързо, Тонев, вземи му апарата!
Младежът също успя да закопчае дюкяна си, едва не защипвайки обаче поспадналата си мъжественост и веднага понечи да изпълни заръката на по-старшия си колега.
-По-добре недей, синковецо – вдигна възпиращо ръка Гюлето. –Ти май ме имаш за пълен баламурник, Росене. Взех го тоя приятел по-скоро като свидетел, а иначе…
Стоименов мина невъзмутимо покрай бизнесмена с прошарените слепоочия и изпъкнала огромна пулсираща вена на челото и се насочи към един шкаф – единствения шкаф, заемащ половин стена зад председателското място. Там той размести няколко реда с папки и дебели книжа, които всъщност се оказаха пълна бутафория, и оттам се показаха “дулата” на дузина камери и записващи устройства.
-Не, не мога да повярвам, че една жена може да въздейства по такъв начин на иначе умни и мислещи мъже… Благодаря ти, мила, заслужи си двойната премия в края на седмицата… Наистина ли не можа да съобразиш, че всяко едно действие и дума на подобно място се записва. Сигурен съм, че и във вашия офис имате камери. Все пак живеем вече във века на високите технологии… хе-хе-хе.
Изловените на местопрестъплението бизнесмени се спогледаха така, сякаш земята под тях се бе разтворила и всеки момент ще ги погълне. Росенов не издържа и се строполи в близкия стол, хващайки се за главата.
-Имам жена и деца, ако тая касета стигне до съпругата ми… !Ох, ще получа инсулт… Стоименов, недей така… !
-Ами да беше помислил за жената и децата преди да го туриш в дупето на Веска – позасмя се дружески домакина. –Но аз мисля, че имаш и по-голям проблем: какво биха казали от ръководството на голямата западна компания, която представляваш, ако записа стигне до тях… ?!
Стоименов им остави няколко секунди да осмислят и преглътнат думите му, а след това направи предложението си. Те подписваха договора, който до този момент категорично бяха отказвали да приемат – с една-две, но съществени промени в полза на г-н Стоименов, а пък той щеше да си помисли дали да прибере на сигурно записа в личния си сейф, или да го изпрати някъде. Те подписаха, разбира се.
-Ето така обичам да правя бизнес, господа. А сега си вдигайте гащите, посърналите мутри и миризливите задници и чупката от тука!
Двамата бизнесмени тръгнаха към вратата като насрани, но точно преди да излязат, Гюлето отново се обади:
-Момент, само още нещо… Госпожицата ви направи професионален масаж, а това си е сериозна услуга, която навсякъде по света се заплаща. Тарифата й е… 1000 евро на човек! Ако сега нямате, пратете й ги на сметката, която ще ви изпрати.
Имаха. След като вече окончателно си заминаха, Гюлето се обърна към Веска и й подаде парите:
-Премията май подрани. Ще има нещичко и от мен, разбира се.
-Досега не го беше правил… почувствах се като долна проститутка!
-Ооо, я стига, просто ми беше кеф да ги унижавам тия надути пуяци. Пълни тъпаци!
-Е, да, така няма да се наложи и ти самия да се бръкнеш по-дълбоко за така наречената ми “премия”. Знаеш, че не го правя заради парите, нали?! Не съм курва и не се продавам като проститутките!
…………………….
-Аз съм проститутка, сладък, защо го правиш с мен, след като можеш да имаш всяка друга жена?! – за миг реши да използва устните си за да говори Силви, но не спря да лъска с ръчичка пениса на Буков.
СЛЕДВА

Важната бизнес-среща на следващата сутрин не вървеше никак добре. Бъдещите бизнес-партньори на Гюлето се дърпаха и не искаха да подпишат договора. За съжаление не бяха някои дребни риби, които да сплаши или пребие, а представители на сериозен западен концерн, който притежаваше вериги от бензиностанции из цяла Европа. В този бизнес Гюлето имаше сериозен дял в България и целта му бе да включи собствената си верига от бензиностанции към по-голямата.

От една страна това си бе поглъщане, на пръв поглед, но от друга дивидентите не бяха никак малко. Поддръжката, менажирането и експлоатацията на обектите щеше да премине в ръцете на западната империя, което да освободи потенциал и ресурси, от които Гюлето се нуждаеше за други свои, не по-маловажни дейности. Парите, които всеки месец щяха да му превеждат, бяха дори повече и на практика, без да си мърда и пръста, щеше да забогатее още повече.
Но двамата представители на фирмата за България се колебаеха. На всичкото отгоре бяха местни бизнесмени, които го познаваха и отлично знаеха за неговата репутация на не много коректен и образцов, меко казано, бизнес-партньор. Трябваше да се направи нещо бързо, за да не отиде сладката сделчица по дяволите… И Гюлето го направи.
През една от кафе-почивките след поредната тежка дискусия, г-н Стоименов привика секретарката си в коридора пред малката Конферентна зала на втория етаж на огромната сграда-Централен офис, на групировката: “Борчалина”, империята на Гюлето.
-Нещата с ония надути задници вътре не вървят по план, муцка – започна той с много сериозен тон, въпреки умалителното обръщение, което използва накрая, а за да подчертае още по-отчетливо думите си, изгрухтя, насъбирайки храчка и се изплю в единия от близките месингови големи плювалници.
След това извади дебела кубинска пура от предния джоб на перфектния си двуредов костюм “Гучи” и подряза върха й с елегантна малка машинка.
-Няма начин, ще трябва да използвам най-сигурното си и ценено “оръжие”… -Той все още въртеше пурата между пръстите си без да я лапа. –От тази сделка зависи много. Бъдещето на “Борчалина” е поставено на карта…
Веска вече бе чувала тази прочувствена тирада и всеки път съдържанието й бе почти едно и също. “Бъдещето на компанията, важните инвестиции, дългогодишния труд на кино, ще останем на улицата всички…” – за да завърши накрая с думите: “Сега от теб зависи всичко! Знаеш какво трябва да направиш…!”
Да, тя знаеше какво се иска от нея и щеше да го направи, защото, противно на всякаква логика, от известно време тя бе започнала да се влюбва сериозно в този груб, дебел, властен и грозноват перверзник. И макар спомените от изтеклата нощ в частния зоопарк и содомистичната картина, на която бе станала свидетел, да бяха все още ужасно ясни в съзнанието й, тя нямаше да му откаже и този път.
-Добре, ще ги обработя – рече тихо и се насочи към вратата на малката зала.
-Добро момиче, знаех си, че мога да разчитам на теб! – усмихна й се окуражително Стамат и лапна пурата. Винаги палеше по една, докато г-ца Смучкова си вършеше “работата”. После рече, докато тя вече поставяше ръка на дръжката на вратата:
–Ще чакам тук, за да не влезе някой, докато… само двамата са вътре. Знаеш, че ще ти се отплатя прескъпо след това, нали… ?!
Веска се усмихна малко тъжно, разкопча две от копчетата на бялата си ризка и влезе в залата.
Вътре двамата бизнесмени, представителите на западния концерн, бяха започнали да губят търпение вече.
-А, г-це Смучкова, идва ли г-н… -Мъжът запецна насред въпросителното си изречение, съзирайки мамещо подаващите се златисти полукълбета от така “внезапно” широко зейналото деколте на влязлата знойна блондинка. -… г-н Стоименов? – довърши несигурно той.
“За разлика от последния път, сега поне не са толкова дърти и грозни” – мислеше си пък Веска, докато с плавна и предизвикателна походка, въртейки умело хубавия си задник в почти плътно вталената по тялото й черна пола, стигаща малко над коленете, се приближаваше към “жертвите” си.
-Момчета, не знам защо, но ми се виждате леко напрегнати… -Облакъти се тя на масата точно пред тях и палаво започна да врътка дупето си. –Споделих с г-н Стоименов това си наблюдение и той ми позволи да ви направя по един масаж на раменете и врата – имам изкаран специален курс по масажи, така че съм добре подготвена… Ако нямате нищо против, разбира се?!
Без да дочака евентуалните им “възражения”, г-ца Смучкова мина зад столовете им – двамата седяха един до друг от лявата страна на “председателското място” на дългата конферентна маса – и веднага се зае да масажира раменете на единия от тях. Мъжете се спогледаха за един миг безпомощно, незнаейки как точно да отреагират, но веднъж попаднали “между ноктите” на г-ца Смучкова, вече нямаха никакъв шанс.
След като бе доставил “пратката” , г-н Стоименов и секретарката му, на местоназначението й – Централния офис на империята – пилота на вертолета, Бодър Буков, върна машината в хангара на “Въздушни таксита Стоименов”, който се намираше близо до имението-замък в Бояна, и тъй като на връщане двамата щяха да се приберат с една от лимузините и чак до късния следобед нямаше повече задължения, той подкара с бясна скорост своя черен мотор “Ямаха” 1050 кубика обратно към центъра на града.
Там, на една от известните, но малки улички, той паркира пред красива голяма сграда в стил “Лас Вегас”, която дори през деня, без включените си неонови светлини, хващаше окото с култивирания лукс, който излъчваше. Когато минаваше покрай спретнатия портиер в червена ливрея, последния го поздрави с думите:”Добро утро, шефе, как сте тази сутрин?”- и елегантно го пропусна да мине през въртящата се врата. Фоайето на сградата бе голямо и отново правеше впечатление с разточителния си, но стилен лукс. Имаше дебели червени килими, които караха краката ти да се чувстват така, сякаш са на въздушни възглавници, подове от розов италиански мрамор, масивна мебел в уютен кафяв цвят и френски гарнитури, огромни чешки кристални полилеи наподобяващи стотици запалени свещи, репродукции на картини(а някои може дори да бяха оригинали) на известни местни и чужди художници, а в края бе рецепцията позиционирана зад голямо бюро от… от бук.
-А, шефе – ухили му се насреща симпатичния младеж на рецепцията. –Г-н Чезаре, Управителя, ви търсеше.
-Тончо, какво се разбрахме с тебе? – рече строго Буков. –Кой съм аз?!
-Ами… – сконфузи се младежа и видимо се поизчерви. – Г-н Владов…ъъъ, исках да кажа: Антон… само Тони!
-Е най-накрая уцели – похвали го мъжът, до преди секунда известен като: пилота на вертолет Бодър Буков. –За всички вас, моите служители, съм само Тони. За всички останали, гостите и клиентите на хотела и дома, съм г-н Антон Владов.
-Разбрано, г-не… т.е. шефе… ъъъ, г-н Тони.
Буков се усмихна снизходително и продължи по стълбите към мецанина, където бяха офисите на отговорния персонал и Управителя, както и неговия собствен офис. Преди да стигне дотам обаче, сякаш из невиделица го връхлетяха три полуголи красавици, които му се овесиха на врата, надавайки радостни възгласи:
-Хубавия Тони се върна!
-Нашия Тони пак е тук!
-Тони, обичаме те… !-крещяха една връз друга трите.
Най-после, с неимоверни усилия, “Тони” успя да им се отскубне и да продължи по пътя си.
В офиса, на чиято врата на голяма позлатена табелка пишеше: “Управител”, го очакваше дебел и плешив италианец, на име Пиполи Чезаре. Той го посрещна с широка и искрена усмивка, размахвайки развълнувано ръце:
-Мио капо, момче мое, моя Буки… о, забравил, сега тук ти Антонио… ! – Двамата се прегърнаха топло, а после се разположиха от двете страни на едно кафяво, дъбово бюро с художествени орнаменти, което имаше вид на истинска антика, каквото всъщност и беше. Въобще целият офис бе обзаведен в подчертан ретро-стил, който наистина отиваше и на обитателя му. Върху самото бюро пък имаше наредени множество семейни снимки, на повечето от които се виждаха симпатична набита чернокоса жена и две пълнички деца – момче и момиче.
-Винаги много приятно види теб, момче – започна Пипо, както го наричаха почти всички. –Кажи мене, как върви неща, как върви “наказателна”акция, вече внедрил в сатанинска империя?
-Да, Пипо, внедрих се успешно в империята на Гюлето. Вече съм пилот на неговия личен вертолет.
-И той нищо не подозира? – повдигна загрижено вежди италианеца, при което физиономията му придоби особено комичен вид.
-Не, нищо. И как би могъл. Убеден съм, че не си спомня, че преди 15 години, когато империята му е започвала да се разраства, е разорил и докарал до сомоубийство един нещастен и честен човечец, чийто син иска сега да го види зад решетките, изобличен, унижен и наказан за всичките му мерзки деяния. Да не говорим, че е и основния ми конкурент в бизнеса с компаньонки.
-Да, бизнес с красиви момичета… като каза, момче това – изведнъж лицето на Пипо придоби тъжен и угрижен вид. –Две от момичета вдигнали скандал сутринта, замалко сбият се! Мама миа – театрално размаха ръце той. –Теб търсили и две! Едва удържал. Искали говорят с теб, настояват…
-Къде са сега?
-Една чака те в твой офис, друга в стая?
-За кои момичета става въпрос?
-За Бианка и луда Силви.
-Добре, коя е в офиса ми?
-Луда Силви.
-Не я наричай така, Чезаре, тя е добро момиче.
-Тя луда, напълно луда – избухна отново Пипо. –Замалко разбие глава беден Пипо сутринта – замерила го с огромно свое токче!
-Успокой се, Чезаре, ще оправя нещата. Отивам… Ах, как само ми липсваше това място…
-И ти липсвал нас много, ми капо.
-О, престани с това “мио капо” – засмя се пилота-собственик на луксозен хотел-бардак. –Не съм боса на мафията, а само честен собственик на малка верига от луксозни публични домове.
Момичето в стаята си бе много сладка бюрнетка с чаровна усмивка, която завари само по еротично червено бельо да боядисва ноктите на краката си. Като го видя, тя обаче веднага скокна и се овеси на врата на Боди, засипвайки го с целувчици и повтаряйки непрекъснато: “Моят мил Тони, толкова ми липсваше! Моят мил Тони…!”. Макар и нежно, пилота-собственик на малка верига от публични домове, я отдели решително от себе си и загрижено я попита какъв е проблема. А той се оказа съвсем прозаичен: малката сладка Бианка имаше нужда от велоергометър за да подържа формата си, тъй като напоследък новия френски готвач много я бил разглезил със “засуканите торти и петифурки”, които специално приготвял за нея. Бил се влюбил в нея още първия ден щом я зърнал. Момичетата имаха свой собствен луксозен ресторант, където се хранеха безплатно, но повечето поръчваха директно по стаите си, каквото им се приядеше.
Буков бързо реши проблема, като поръча още от стаята на момичето по телефона един от онези уреди на доставчика, който бе оборудвал двата супер-модерни фитнес салона в хотела. Въобще не си прави труда да я пита защо не ходи именно в някой от тях да изразходва калориите си – нямаше смисъл, вече се бе научил да не задава подобни въпроси на една жена, особено ако е красива и сладка като Бианка…
С другото момиче обаче нещата не се развиха толкова бързо и леко. В момента, в който влезе в офиса си, към главата му полетя масивен пепелник и само отличните му рефлекси го спасиха. Наведе се в последния момент и веднага след това успокоително вдигна ръце напред:
-Силви, какво правиш, престани! – опита да я вразуми, но високата и невероятно красива блондинка пред него бе буквално озверяла.
Наметната само с едно лъскаво, съвсем късо халатче, което при всяка нейна крачка се разтваряше “услужливо”, показвайки абсолютно “голата истина” отдолу. Силви го доближи с бойна стъпка и замахна да му зашлеви плесница. Пилота обаче блокира удара на едната й ръка, а после и на другата, задържайки я така, докато най-накрая омаломощена се кротна и избухна в леко престорени ридания:
-Лош Тони, лош! – затропа с хубавите си крачета Силви. –Къде беше, защо ме остави… ?!
-Нямаше начин, мила, имах важна работа.
-Лъжеш! – отново сякаш бе готова да избухне високота поне 1,75 блондинка. –Пак си бил по жени, курвар с курвар… !
-Недей така, Силви, защо са ми други жени при положение, че тук разполагам с най-красивите… !?
-Гаден подмазвач… най-красивите значи… -Внезапно проститутката започна да се притиска към него и да го души. –Откъде идваш… тоя парфюм ми е познат… Ах, ти, курвар гаден, бил си при оная кучка Бианка, нали!? Оттам ли идваш сега, мръсен тъпкачо?! Ще те убия… !!!
Силви отново изригна в канонада от движения, но Бодър успя да я удържи и когато пак се закроти, използва това затишие за да й обясни какъв е бил проблема с другата проститутка. Блондинката изглежда му повярва и го помоли да седнат на “диванчето”.
-Трябва много да внимаваш с тая змия, много е подмолна! – рече тя с поверителен тон. –Иска те само за себе си, познавам я аз отлично…
“Диванчето” всъщност беше огромен червен диван, в сърцевидна форма. Въпросната мебел единствена сякаш не подхождаше на ултра модерния стил, в който бе обзаведен просторния офис. Но пилота сам изрично бе настоял за него пред вътрешния дизайнер, когато се обзавеждаше Дома – падаше си по такива екстравагантни вещи и въобще по екстравагантностите той.
Блондинката уж небрежно постави ръка на скута му и продължи загрижено:
-Не, сериозно, хубавецо, трябва да внимаваш с тая Бианка! Тя е пълна с номера. Познавам я много добре. Като влезе при нея, овеси ли ти се веднага на врата ето така… ?! – И тя му демонстрира как, притискайки знойните си форми към тялото му.
СЛЕДВА

-Това не ми харесва, Елено – повтори за пореден път Груди, помръдвайки неконфортно, окован гол в леглото, докато Мадам Зло-го-Набара мажеше ануса му със специалното лубрикантче. –Ама въобще не ми харесва!
-Шшшт, тихо, лижи сега, мишленце, лижи на Лени хубавата прасковка! – подкани го тя, все още разчекната над лицето му.
Облечената в нацистка униформичка от кожа и латекс садистка довърши заниманието, бръквайки за последно с пръст в ануса на мъжа, след което взе едно въже, качи се на един стол и го прокара през една малка халкичка забита преди малко в тавана.

До този момент Груди не можеше да я вижда заради тялото на г-жа Стоименова, което му пречеше, но сега успя да я мерне и ококори изненадано очи, както лижеше шундата на любовницата си.
-Мммц… какво, да го еба, е това горе!?! Кога забихте онова нещо горе?! Елено, ти съвсем си се смахнала… !
-Шшшт, мълчи, глупаче, да не ядосаш моята нова приятелка! После ще го оправим… Знаеш все пак кой плаща сметките в тая “къща”,нали…?! – бързо го скастри Елена и повторно навря влажната си пичка в устата и лицето му.
Междувременно Елизабет, както бе истинското име на Злобара, свърза въжето в проста система от макари и лебедка, заедно с разтворените крака на Груди, след което откачи прангите, които ги държаха оковани за рамката на леглото и ги навири високо във въздуха.
-Ааа, НЕ, тая няма да я бъде! – съвсем се ошашави братът на Гюлето, мачото, Дон Жуан-ът, плейбоят в семейството. –Веднага й кажи да престане, Елено!!!
-Ти престани вече, зайче, не се дръж като дете, тъкмо взе да става интересно… !
-Сериозен съм, Лени, не ми харесва тая… ОООУУ!!! – Груди сгърчи лице в болезнена гримаса, защото в този миг садистката го жегна с жилото на пръчката тип “мухоловка”, която бе взела, по отвора на ануса.
-Ти няма ли да млъкнеш най-накрая, нищожество такова?! – процеди през зъби тя, след което отново го шибна между краката, засягайки и полуеректиралата му патка и ташаците. -Г-жата колко пъти трябва да повтори за да разбереш, че не се шегувам… – Още един звучен удар го жегна по най-чувствителната част от анатомията му.
-Добре-добре-добре! – побърза да я успокои Груди – Млъквам!
Въпреки това Мадам Злобара го плесна още няколко пъти “профилактично”, за всеки случай, а след това взе кожения оглавник, който бе донесла и помогна на Елена да му го надене на лицето, втъквайки металната пръчка в устата му. Сега вече Чичо Гру съвсем се кротна и послушно продължи да шпаклова с език пичката на любовницата си, провирайки макар и малко трудно език под металния прът в устата си. Целия се олигави по този начин, но от време на време лудата пианистка отново му напомняше да си върши съвестно задълженията с пръчката.
След малко Елена се завъртя над него, заемайки поза 69. Налапа члена му и започна настървено да му духа, изтръгвайки възбудени стонове от гърдите му. На свой ред той завря език в мократа й цепка и започна да търка лице, заедно с пръчката и каишите на оглавника, в нея.
Садистката взе единия от блестящите метални изкуствени пениси – оня без ремъците – и се наведе между краката му. Плъзна върха му по отвора на смазания анус на Груди, а после лекичко го подпъхна вътре. Мъжът отново изстена възбудено и надигна конвулсивно таза си.
-Какво има, нищожество, да не би да ти хареса?! А?!
Груди измуча нещо нечленоразделно в отговор, забил лице в отвърстията на Елена. Тя пък сега смучеше ташаците му и му лъскаше бастуна на чекия. Груди бе възбуден, както никога, и когато Злобара наби дилдото в задника му, едва не се изпразни… !
-Любовника ти е курва, скъпа!Педал! виж го как се кефи на колеца в гъза му! – ухили се надменно садистката и продължи да забива лъскавото дилдо в ректума му.
Елена още известно време му духа, след което се надигна, завъртя се отново и яхна яко натопорчения хуй.
-О, бебчо, толкова ти е твърд! – изстена тя, пропускайки го надълбоко в мократа си путка.
Тя започна да го ебе, яздейки го бурно, а другата жена продължи да набива все по-интензивно дилдото в зиналия му анус.
Малко по-късно тя надена другото метално дилдо с помощта на каишите и ремъците върху слабините си, и отново проникна в Груди.
-Ебала ли те е досега жена, а, мъжка курво?! Сега ще разбереш какво ни е на нас!
И тя започна яко да го помпа с дълбоки и равномерни тласъци.
Чичо Гру бе възбуден. Досега наистина не бе изпитвал подобна възбуда. Аналните и тазовите му мускули се свиваха и разпускаха в такт с тласъците на металното дилдо, доближавайки го все повече до неописуем екстаз. Елена забелваше с мократа си утроба хуя му и удоволствието му бе пълно.
Самата Елена бе невероятно развълнувана и възбудена. Възбуждаше я непознатата обстановка и ситуация, мириса на кожа, болката и унижението, на което бе подложен любовника й. Тя обичаше да е в доминираща позиция – вече знаеше това със сигурност… Но след малко откри и другата страна на монетата, когато Мадам Злобара реши да пробва и нейния анус!
Тя излезе от любовника й, качи се зад нея на леглото и запълни и другата й дупка. Двойната заварка довърши Елена.
-Следвай моя ритъм, куче! – обърна се към Груди садистката и двамата започнаха да редуват тласъците, с които чукаха г-жа Стоименова.
Eлена подивя от кеф. Тя викаше, хапеше Груди и настоятелно масажираше гърдите и клитора си с ръце. Мадам Зло-го-Набара вдигна камшика и нанесе няколко последователни, редувщи се – горе и долу – удара на двамата си “клиента”. Зазгря бедрата на Груди, а после у дупето на Елена, с жилото на “мухоловката”, а сетне продължи с още по-голямо настървение да ги чука в анусите.
При следващата серия в ректума на г-жа Стоименова, тя не издържа и оргазма я връхлетя с невероятна сила. Отново и отново вълните на върховно удоволствие тръгваха от слабините и таза й, за да залеят като цунами след това цялото й тяло, от върха на пръстите на краката й, до коренчетата на косата й… !
-Не мога повече, ще се изпразня! – измуча в този момент и мъжът под нея.
-Слез от него и налапай хуя му! – нареди садистката на Елена.
Потна и все още тръпнеща от удоволствие, последната бързо се изхлузи от напращелия до пръсване кур и след това го пое с лакоми устни. Мадам Злобара пък продължи да ебе в ануса Груди.
Миг по-късно той целият се напрегна, мускулите му се опънаха до скъсване, таза му се изстреля нагоре, заедно с дилдото в него и могъщи струи топла сперма започнаха да бликат на талази в устата на г-жа Стоименова.
-Гълтай-гълтай, не изплювай нищо! – подкани я с пръчката специалистката.
Елена, която по принцип бе доста гнуслива жена и рядко дори позволяваше на някой да се изпразни върху нея, този път нямаше нищо против да погълне семенната течност на мъжа. Груди бе изпаднал в делириум! Не изживявал подобно нещо. Той изпразни съдържанието на тестисите си в устата на любовницата й, виейки от кеф… !
Няколко етажа по-надолу, в подземията на имението-замък, се случваха също доста интригуващи неща(когато бяха проектирали замъка и всички негови прилежащи пространства, собственикът г-н Стоименов, бе настоял изрично пред проектантския екип, да се спази плана на оригиналния Средновековен замък във Фландрия, от който бе заимствана идеята, което включваше и доста обширните тайни подземия под него). След построяването на замъка, въпросните подземия бяха станали приоритет на старата г-жа Стоименова – баба Ташка, майката на Гюлето. Тя, естествено, имаше своя стая и част от Източното крило на замъка, където да живее, но предпочиташе именно тъмните дебри под повърхността, където да върши всички онези странни неща, които вършеше.
Всички знаеха или си мислеха, че знаят каква бе нейната голяма тайна, но всъщност бяха далеч от истината. Когато преди 10-тина години се бе споминал бащата на Гюлето и неин верен спътник в живота в продължение на няколко десетилетия, тя не можа прежали дългогодишния си спътник и отказа да го погребе. Вместо това една нощ се зарови в куп книги за балсамиране на мъртъвци, които поръча и купи, откъдето можа, а на следващия ден, когато пристигна луксозния ковчег – също специална поръчка, извика бригада строители и ги вкара в подземията, където те сътвориха нещо като специална хибернетично-баро камера, със съответното налягане, влажност на въздуха и температура, за да може да подържа балсамираното от нея самата тяло на съпруга си, още десетилетия напред в отлично, неразложимо състояние.
Точно до специалната камера се намираше лабораторията на баба Ташка, която след онази паметна нощ, когато собственоръчно бе балсамирала тялото на стария бай Стамат, химията, алхимията и тайните на балсамирането, поддържането на живота у живите и плътта у мъртвите, се бяха превърнали в нейна голяма страст. Затова почти всяка нощ тя слизаше в подземието, разтваряше някоя от дебелите “умни” книги, които трупаше от години, забъркваше някоя отвара в многобройните колби и стъкленици пръснати навсякъде из вехтата на вид и разхвърляна, но иначе ултра-модерна лаборатория, която си бе направила до камерата и с часове прекарваше в нищене на тайните на безсмъртието.
И съвсем спокойно можеше да се каже, че баба Ташка постигаше сериозни успехи в това свое повече от странно хоби. Освен, че вече можеше да съхранява тела на мъртъвци в почти непокътнато състояние за десетилетия напред, самата баба Ташка, макар и в доста напреднала възраст – всъщност вече никой не знаеше на колко години е тя-дори и собствените й деца, защото една вечер просто бе взела всички свои лични документи, съдържащи някакви данни за годините й, и ги бе изгорила – та самата тя, ако човек се абстрахираше от вечно разчорлената й, прошарена коса и раздърпан клошарски вид, едва ли би й дал повече от 50-55 години. Ако пък решеше някой ден да се среши и издокара, би могла да “свали” дори и още някой лазарник…
Но каква бе всъщност истинската тайна на странната бабичка?! Всички знаеха, че бе запазила тялото на починалия си съпруг и го бе съхранила в подземията, но онова, което не знаеха бе, че то всъщност вече не беше на мястото си в ковчега, а на негово място имаше друго, далеч по-младо и красиво тяло… !
Случи се преди 6-7 години. Той бе млад и красив. Дойде да й предложи да се включи в религиозната организация, в която членуваше. Някаква западна секта. Баба Ташка прие да го изслуша, само защото през този ден нещо й бе скучно. Той я следваше като добро кученце навсякъде из покоите в имението-замък. Слезе с нея и в подземието. Там, в лабораторията си, баба Ташка се зае с ежедневните си отвари. Вадеше, слагаше, забъркваше, палеше, кипваше разни течности с неизвестно съдържание, докато младежа не спираше да й обяснява и да я убеждава колко ще е хубаво ако се включи в сектата, към която членуваше. Младият мъж й бе симпатичен, истински красавец – русокос, добре сложен, с чаровна усмивка – , но баба Ташка въобще не го слушаше. Тя не бе заинтересувана от предимствата на отвъдния живот, които й предлагаше въпросната организация.
А после отвори камерата, в която се намираше ковчега с тялото на стария г-н Стамат Стоименов, таткото на Гюлето, и влезе вътре, за да изпробва една от отварите си, подобряващи състоянието на кожата. Младежът я последва и тук. Когато обаче възрастната кукувица отвори капака на ковчега, който и без туй бе прозрачен, нещо се случи с него… !
Баба Ташка така и не разбра какво му стана – дали бе заради отварите и изпаренията, с които се бе надишал в лабораторията, или пък чисто и просто изпадна в шок при вида на мъртвеца в ковчега, който изглеждаше така, сякаш само преди минута е бил жив – но в следващия момент младият мъж изпадна в конвулсии, просто както си стоеше прав до нея. Изглежда бе получил инфаркт, или инсулт и само след две минути вече лежеше мъртъв на пода… !
В първия момент баба Ташка понечи да извика Бърза помощ, както бе редно, но младежът вече нямаше нужда от лекар, а от погребална агенция. На баба Ташка й трябваха само няколко минути за да реши какво да прави. После се доближи до отворения капак на ковчега, погали дългогодишния си спътник по ръката и рече с нежен и развълнуван глас:
-Време е да те оставя да поемеш по пътя си, Стамате. Но ще ти бъде добре, обещавам, ще те сложа да караш вечния си сън на много хубаво място – ти винаги си обичал природата и цветята, нали, съпруже мой… ?!
Късно през нощта, с помощта на една количка за куфари и сервизния асансьор, тя завлече трупа на съпруга си в градината и го погреба насред любимата цветна градина на снаха си Елена…
От тази нощ насетне мястото на Стоименов Старши в ковчега в подземието зае красивия русокос младеж. Той се превърна в новата страст на изкукалата старица. Именно след тази нощ обаче баба Ташка се разболя и от оная странна болест, която я караше да ръси мърсотии в най-неподходящи моменти – явно все пак преживения стрес не я бе подминал. Все пак покрай новата си “придобивка” в подземието баба Ташка си припомни отново трепетите на младостта… В
Веднага след като бе погребала съпруга си, тя извади тялото на мисионера от фризера и започна обработката му за балсамирането. По това време вече бе напреднала доста в овладяването на тази древна наука и дори бе разработила свои собствени методи и рецепти за отвари и помади, които запазваха в идеално състояние вътрешните органи(баба Ташка не бе почитателка на египетските методи на балсамиране, при които тялото на мъртвеца буквално се изкормваше), както и кожата, косата и ноктите на починалия. Така че тя успя да запази младежа, на когото така и не бе запомнила името преживе, в перфектно състояние. Дори, според нейната собствена преценка, сега изглеждаше по-добре с грима, който му бе наложила. На моменти тя дори сама изпадаше в заблуждение, че все още е жив. Тогава се надвесваше над него и с часове му говореше, милваше го и… Даде му и име – кръсти го Руси Хубавеца… Вършеше разни други работи с него, но за тях, друг път… !
Лудата похотлива нощ в имението бе към своя край. Страстите вече се бяха поуталожили във всички стаи, части и крила на огромното имение-замък. Летецът спеше блажено в прегръдките на двете млади жени – прислужничката и стюардесата. Малката Мима бе заспала със сълзи на очи и вкус на сперма в устата си. Чочко се мяташе в леглото, сънувайки кошмар, в който огромна уста със зловещи остри зъби отхапваше пениса му. След като си бе “свършил” работата си в зоопарка, баща му също се бе прибрал в покоите си и си бе легнал до съпругата си, която го бе изпреварила с прибирането си от стаята на брат му само с 10-тина минути. Чичо Гру спеше блажено, изживял един от най-вълнуващите оргазми в жимота си. Лудата пианистка с прикрити садистични наклонности се бе оттеглила в Къщата за гости зад замъка, която обитаваше от близо година, откакто бе започнала да преподава уроците си на Мимоза… Единствено г-ца Веска Смучкова не можеше да заспи, измъчвана от содомистични видения. Тя не можеше да се примири с факта, че бе изместена от една… кобила!
Но новият ден идваше бързо и той обещаваше още много вълнения с вече познатите, както и с новите герои на тази сага… !
СЛЕДВА

По същото време още един човек се гърчеше от болка в имението-замък и това бе харизматичният, но безнадежден чичо Гру. Мадам Зло-го-Набара бе заляла гърдите му за пореден път с врящ восък, докато съпругата на брат му смучеше хуя му. Въпреки всичко, въпреки изгарящата го болка обаче, Груди нямаше как да не си признае сам на себе си, че в тази болка имаше нещо дяволски възбуждащо.

Плътта му реагираше противоречиво на случващото се, също както и той самият. Наранената му мъжка гордост обаче, доколкото все пак я имаше, не му позволяваше да го признае на всеослушание, макар “всичко” да бе повече от видно, и да спре да се възмущава от случващото се.
Най-после мъчението с восъка бе прекратено, за негово успокоение. Но то не трая дълго. Лудата пианистка се оттегли от леглото, на което бе окован с разперени ръце и крака, а Елена спря да му духа и с познатата лукава усмивка на лице го попита:
-Хареса ли ти моя “изгаряш” минет, мушмороче?!
-Оу… – въздъхна тежко многострадалния прелюбодеец, – защо е всичко това, Лени, не можем ли просто да правим любов като всички останали нормални хора,а?!
-Но ние не сме като всички останали хора, мишленце, ти все пак чукаш жената на брат си и го правиш от години… Хайде сега, не бъди такова дете, малко болка от време на време е здравословна…
-Добре, ще го преживея някак си, но сега ме отвържи – усмихна й се тъжно Груди.
-Да те отвържа?! Ама миличък, Мадам Зло-го-Набара не си е свършила още работата, за която съм й платила и то прескъпо! – възмути се пресилено Елена. –Платила съм й за цял сеанс, а той едва сега започва!
-Какво?! – чичо Гру бе на път да изпадне в бяс и паника, шок и ужас.
-Ами да, знаеш ли колко трудно я открих в Инетрнет – не са много жените, които предлагат подобни услуги… !
С неприкрит ужас в очите, Груди извърна поглед надясно точно навреме, за да види повторното приближаване на садистката. Тя вече бе оставила свещите си, но сега държеше в ръце къс ресничест бич и някакви странни метални щипки, овързани с тънки жички и съединени с малък ел-уред, както изглеждаше. Двете с работодателката й размениха погледи, Елена й кимна и се изправи. Мадам Злобара(съкратено от Зло-го-Набара, артистичен псевдоним) се насочи към все още издайнически набъбналите слабини на мъжа, докато Елена се досъблече чисто гола, захвърли бикините си към лицето му и след миг самата тя се озова седнала върху гърдите му.
-Елена, престани, моля те, плашиш ме!
-О-о, милото, – погали го тя по едната страна, а Груди демонстративно извърна глава.-Хайде-хайде, бъди мъж и се дръж на ниво, това е просто една игра… !
-В която аз винаги съм този, който го отнася!
-Какво да се прави, мило, така е и в живота – заключи съпругата на Гюлето.
Груди сега бе още по-притеснен, защото тялото на Елена му пречеше да следи и вижда действията на откачената пианистка. Едва когато болката прониза слабините и тялото му, разбра закъде са били предназначени странните метални щипки. Садистката ги защипа за тестисите му – по една за всеки – което предизвика разкъсваща болка!
-ОООУУ, боли, мамицата му!!! – изрева мъжът и леглото се разтресе от конвулсиите му.
-Оооо, я по-кротко, боклук такъв – обади се садистката и миг по-късно бича й го жегна по вътрешната страна на едното, а после и на другото бедро, с изненадваща и безпощадна сила. –Още веднъж чуя ли те така да врещиш като прасе, ще извадя от чантата ножовете и скалпелите и ще те накълцам на парченца!
-И ще го направи, мушмороче, виждала съм снимки в сайта й – Елена демонстративно сбърчи лице в ужасена гримаса – гледката не и никак приятна, страшни кървища… !
Въпреки почти непоносимата болка, Груди се кротна – заплахата бе подействала…
Върху лицето на г-ца Веска Смучкова се изписа гримаса на неописуем ужас и отвращение, когато влезе в помещението с животните. Оказа се, че това е “Къщата” на ангорските кози и арабските жребци и кобили, за които Стамат винаги говореше с особен трепет в гласа си. Но младата жена го отдаваше на любовта му към язденето и животните като цяло. Сега обаче Веска разбра наистина защо това е така… !
Гледката се впечата завинаги в съзнанието й и едва ли някога щеше да я забрави. Покачен на малко дървено столче, със свалени до колене гащи, бившата мутра и настоящ собственик на могъща икономическа империя, Стамат Стоименов по прякор “Гюлето”, бе обгърнал с ръце широката лъскава задница на една черна кобила и я…@@@@@@@@!!!
-О, божичко… – Едва успя да сдържи вика си секретарката.
Тя бе застинала неподвижно до вратата и само факта, че шефа й в момента бе полугърбом към нея и бе силно вглъбен в заниманието си, все още държеше присъствието й на това място незабелязано. И макар някои от животните да реагираха на внезапната й поява с нервно пръхтене и тропане с копита, Гюлето остана изцяло погълнат от съществото пред себе си. Сега неговият по наследство голям хуй, сега не бе окапал и спаднал, както само преди по-малко от час в кабинета му, когато Веска му духаше, а бе зверски, невероятно надървен и с яки, плътни тласъци се забиваше в отвора нa…@@@@@.
-Толкова си нежна отзад, Сибила, толкова дълбока и прекрасна! – продължаваше да реди красиви думи по неин адрес той, като от време на време гальовно я потупваше по задницата с ръка. –Ти си единствената истинска жена в живота ми, само ти ме възбуждаш толкова силно, само ти си ми истински вярна и ме обичаш безусловно – о, Сибила, любов моя… !!!
Неспособна да понесе повече от тази содомистична гледка, както и любовните излияния на нейния Стами, Веска възможно най-безшумно тръгна заднишком към вратата и напусна сградата, затваряйки вратата й пак по същия внимателен начин. Едва когато се озова отново навън под звездите, тя си позволи да вдиша шумно от свежия нощен въздух, след което се преви надве и повърна в близките храсти… !
На Мимоза също й се повръщаше от вкуса на спермата на по-малкия си брат в устата й, но тя стоически стискаше зъби. Стискаше ги забити в най-ранимата плът на Чочко!
-Аа-О-о-ъъЪ…пусни ме, ма, кучко тъпа, боли-и! – изстена умолително пълничкият наследник на империята на Стоименови, като последната дума от изречението я изплю почти безшумно и с писклив, фалцетен гласец.
-Вече май не си толкова толкова отворен, а брато! – процеди през зъби и члена му в неговия любим гангстерски-рап стил Мимоза, а върху лицето й се бе изписало невиждана и необичайна за добродушната иначе членка на училищната музикална трупа девойка гримаса.
-Ще… ще ми го… го отхапеш, ма! – отново изрече на пресекулки превития надве тийнейджър.
-О-да, много си прав, точно това мисля да направя! Нищожество като теб не заслужава да има потомство! Затова мисля да взема мерки… !
-Моля те, сестричке…изв… извинявай за преди малко-ооооуу… !
-Какво каза?!
-И…извиняня… вай… -Промълви едва чуто и с насълзени очи Чочко.
-Не те чувам, ПО-високо!!!
-Пове… повече никога няма да ти сторя подобно нещо… ох… извинявай, Мимо!
Мима задържа още известно време пениса на брат си между острите си зъбки, а после бързо го пусна, светкавично се протегна към малкото шкафче до леглото си, грабна един флакон оттам и още преди Чочко да се е опомнил от зловещата болка, напръска лицето и очите му с дезодоранта.
-ААААА!!! – изпищя за пореден път Стоян. –Вещица малка… ооооууу…!
Унижен, заслепен и дезориентиран от болка, в следващия миг той се озова грубо избутан в коридора пред вратата на стаята на сестра си. И като за последно получи два бързи шамара и един ритник в слабините. Младежът изплака отчаяно и се свлече на пода, хлипайки безпомощно.
-Това да ти е за урок, мекотело такова! Опитай още веднъж нещо подобно и следващия път ще ти го отхапя наистина! А сега изчезвай и да не съм те видяла повече през следващите няколко дни да се навърташ край мен или мойта стая!
После Мимоза се прибра в стаята и затръшна вратата й. Онова, което обаче не успя да зърне Чочко бяха сълзите на сестра си, които неудържимо рукнаха веднага след това. Тя изтича отново до малката тоалетка до леглото, взе стрък носни кърпички и ожесточено започна да търка лицето и устата си с тях, опитвайки се изтрие всяка следа от сперма по тях.
-Гаден извратеняк, как можа – хлипаше тихо тя. – Ще те убия заради това, заклевам се, още нищо не си видял, малък сополанко… ! За последен път плача заради теб, край вече… ! Отсега нататък ще превърна и без това мизерния ти животец в истински АД!!! – Последната дума Мима изрече с такава злоба и решимост, че уплаши сама себе си с тях.
-Ох, на батко дупетата сладки-и, ох-леле, леле, леле-е… ! – кефеше се на гледката и възможността Бодър.
Той помпаше здраво ануса на Фани с напращелия си до пръсване топуз, като междувременно разработваше със средния пръст на дясната си ръка и този на Катя, която се бе надупила плътно до другата жена и двете даже си разменяха влажни и похотливи езичета, както и ласки, сериозно възбудени и подмокрени.
-… на батко прасенцата розовки… ох-ох-ох, ще ви сцепя!
Макар и да не му беше от най-големите, хуят на пилота бе грижливо обръснат около ствола, създавайки впечатлението, че е по-дълъг с поне няколко сантиметра от неговите напълно нормални 16-17 сантима. Но дори и по-малък да му беше, пилота притежаваше завидни умения в секса, придобити най-вече с практика, които му помагаха да се представи на ниво във всяка ситуация и с всяка жена. Малко по-късно в това произведение ще стане ясно откъде и как го бе придобил въпросният опит… Тройки, четворки и всевъзможни групови изпълнения и видове секс – за Боди нямаше тайни. Сексът бе неговият начин да разпуска и да се освобождава от натрупаното напрежение свързано с професията му и живота, който водеше…
-Плесни ме по дупето, давай, жребецо! – подкани го Фани, вече плувнала не само в мъзга, но и в пот. Сочното й тяло блестеше още по-съблазнително на светлината от нощната лампа.
Русокосият красавец я плесна силно и звучно по едната буза на зачервеното й дупе, от което то още по-силно пламна, зашлеви и другата бузка та да не се сърди, а след това нашамари и дупето на стюардесата, която примираше от желание вече да опита и в ануса готиния му хуй, буквално скимтейки и гърчейки се в краката му.
След още една настървена серия от напъни, той излезе от Фани, разчекна широко стегнатото й дупе и нагласи кървясалата главичка на члена си в зиналото анално отвърстие. Последва внимателен, но настойчив тласък и ствола потъна в ректума на младата жена.
-Ооооууу… ааааааа!!!
-Какво има, Катя, заболя ли те… !
-Не, НЕ-ЕЕЕ, НЕ СПИРАЙ, ЧУКАЙ МЕ! – почти изкрещя последните думи Катя. –господи, толкова съм възбудена, обожавам хуя ти, Боди… !
-Знам, мило… дръж се, щото излитаме!
Пилотът я хвана за косата и я пришпори в бясно темпо, вкарвайки яки тласъци в нея и разтърсвайки свирепо голото й тяло. До нея Фани пък бръкна с ръка отдолу и притисна клитора й, докарвайки брюнетката до бурен екстаз… !
Бодър направи още няколко смени, преди самият той да се изпразни. Двете жени събраха лица едно до друго в подножието на гордо обнажения му кур, в трепетно очакване на живителния дъжд от сперма. И той не закъсня. Свикнал перфектно да контролира възбудата си, 39 годишният мъж, на когото обаче едва ли някой би му дал повече от 31-32, позволи на спермата му да бликне от цепката на главичката. Налягането, възпирано толкова дълго време, сега се отприщи с огромна сила и заля двете потни красиви женски лица. Спермата се лееше като из ведро, а те, Фани и Катя, отворили широко устички, жадно лочеха и се бореха за всяка капка от скъпоценния нектар на чаровния мъжкар, лижейки се една друга по страните… !
Елена облиза палаво носа на Груди, който продължаваше да негодува срещу издевателствата, които вършеха ад него двете жени. Всъщност това негодувание, дотук поне, бе леко пресилено, предвид все така яко начиличения му боздуган.
-Мда, това парче хубаво ще се разтресе след малко, харесва ми! – достигна до него злобния глас на Мадам Зло-го-Набара, а съдържанието на недоизречената заплаха го накара този път сериозно да се обезпокои.
Преди обаче да има възможност по-обстойно да се замисли над думите й, г-жа Стоименова се придвижи напред, както бе седнала върху гърдите му и поднесе в устата му бръснатия си сливок.
-Започвай да я лижеш, куче мръсно! – заповяда садистката, чието истинско име бе г-ца Елизабет Ангелова и през деня бе скромна и тиха учителка по пиано в дома на Стоименови.
През нощта обаче се превръщаше в Мадам Зло-то-Набара, садистка, предлагаща съответния вид платени услуги в Интернет. Именно там съвсем случайно я бе открила Елена, търсейки начин да разнообрази сексуалния си живот с нейния любовник, който напоследък бе станал доста скучен и еднообразен.
-Чу я, мушморочко, не се измолвай за да не я ядосаш. А когато тя се ядоса, става страшно – подкани го, но с усмивка Елена. –Или не, чакай малко…
Тя се протегна и взе захвърлените до него на леглото бикини, с които преди малко го бе замерила, след което ги надена на лицето му като маска, оставяйки устата му в процепа за краката и успявайки някак си да закрие очите му с оскъдното количество плат. В крайна сметка Груди подаде езика си в процепа, а Елена намести розово-червената си пичка и му я подаде. Той започна да я лиже, а докато бе незрящ, двете жени размениха бързо някакви знаци. Облечената в подобие на нацистка униформа специализирана проститутка се отдалечи от леглото и отново се наведе над масивния сак със садо-мазо пособия и артикули, който носеше.
-Имам още една-две изненадки за теб, съкровище мое! – прошепна загадъчно в ухото му г-жа Стоименова.
-Ммм, мц… коте, защо не ме развържеш и аз така хубаво ще те изненадам… отзаде!
-Ха-ха-ха – засмя се престорено Елена.
В това време Мадам Злобара се завърна, носейки в ръце черен кожен оглавник с метална пръчка за устата и два гладки, блестящи метални изкуствени пениса, като единият от тях бе с коланчета и ремъци за тяло.

СЛЕДВА

Пристъпяйки боса на пръсти – бе събула обувките си на висок ток и ги носеше в ръка – Веска, личната секретарка и любовница на Гюлето, го следваше безшумно по безкрайните коридори на имението-замък, много внимавайки да не я забележи, че го шпионира. Напоследък той доста често бе започнал да се измъква след като са правили секс или, както се случи този път – докато бяха правили секс(или поне докато тя се бе опитвала да го надърви безуспешно с минет) – и забягваше нанякъде, оставяйки я да си мъчи хубавата изрусена главица с непосилни за мозъчето й дилеми.

Обичайното извинение бе, че отива да навести любимите си животинки в зоопарка, но г-ца Веска Смучкова – вряла и кипяла в интригите дори на големите държавни мъже – никак не му вярваше. Тя бе убедена, че той има и друга любовница и тази нощ бе твърдо решена да я разобличи…
-Ще ти оскубя перушината, кучко! – заканваше й се тя, мърморейки си злобно под нос. –Сигурно е оная малка пикла от Увеселителния парк… Никаквица!Той е мой и само мой… !!!
Господарят на имението-замък излезе през задния вход на Западното крило, като преди това мина точно покрай стаята на брат си Груди, без да обърне никакво внимание на странните звуци, които долитаха оттам чак в коридора – удостои ги само с едно-единствено презрително изсумтяване и продължи…
Вътре във въпросната стая чичо Гру се гърчеше в ръцете на Мадам Зло-го-Набара. С помощта на Елена, неверната съпруга, тя го бе разпънала и оковала чисто гол на огромното легло с масивни дървени резбовани табли в двата му края. Напълно безпомощен той лежеше по гръб с широко разперени ръце и разтворени крака, между които плахо потреперваше в нестройното му дишане още по-беззащитната му мъжественост. Белезниците се впиваха вече доста болезнено в китките на ръцете му, както и тези на краката му, които бяха със специален удължител между гривните.
“Глупости, какво толкова може да ми направи, та тя е просто една учителка по пиано, ентелигентна жена – опитваше се да успокои сам себе си Груди. –А и Елена не би й позволила да ми причини сериозна болка… не, не би го направила – тя ме обича… !”
-ООООООООУУУ!!! – викът, който секна мислите му, излезе от неговата собствена уста, след като облечената в кожи и латекс садистка, която се бе надвесила над него, го бе жегнала с много прецизен удар на бича си по вътрешната част на едното бедро, в непосредствена близост до деликатните му чаркове. –Мишенце, трябва да я спреш, прекрати това безумие! – за пореден път умолително погледна към любовницата си той.
Вместо това г-жа Стоименова се пресегна и подаде на “нацистката” една свещ и запалка. Злобара щракна огънчето и я запали.
-О, не – изпъшка отчаяно Груди.
Докато свещта се разгаряше в иначе нежната ръка на учителката по пиано, Елена седна отстрани на леглото и взе в ръка пениса на любовника си. Груди я изгледа с изненада и любопитство, а тя започна да го забелва на чекия.
-Отпусни се, мишенце, ще ти хареса – обещавам ти! – намигна му лукаво.
В отговор чичо Гру се почувства малко по-сигурен, изсумтя възбудено и започна да го дърви под сръчните й ласки. Имаше дълъг и едрокалибрен хуй, с който много се гордееше и който много скоро набъбна и лъсна в целия си блясък. Тогава Елена погледна към странната си съучастничка, двете едва забележимо си кимнаха, а после г-жа Стоименова се наведе и налапа натопорчения топуз. Мъжът изстена проникновено и затвори очи в удоволствието си. Голяма грешка! Веднага след това Мадам Зло-го-Набара наклони върха на горящата свещ и восъка се посипа по корема и гърдите му.
-ААААААААААА, мамка ти-ииии!!! – изцвили от болка Груди и се загърчи върху леглото точно като попарен с вряла вода. Е, в случая не беше вряла вода, а врящ восък…
Въпреки бурята от движения, Елена все пак успя да задържи члена му в устата си и невъзмутимо продължи да му духа. И след като първоначалния шок от изгарянето – което въпреки всичко не бе чак толкова сериозно – попремина, Груди се успокои и усети неподозирано вълнение в слабините си в резултата на преживяната токущо болка. Той спря да вика и да се гърчи, дишайки тежко от внезапно обвзелата го канска възбуда…
Забелязала промяната в държанието му, Елена спря за миг свирката, продължавайки да му го лъска с ръка и рече:
-Какво има, зайченце, да не би да ти хареса, а?! – после отново погледна към садистката и кимна.
Оная отново наклони свещта…
Стаята на Елена и Стамат, както и тези на децата им, бяха в Централната сграда. В този момент обаче единствено дъщеря им Мимоза бе в собствената си стая. Но не бе сама – по-малкото й извратено братче бе при нея и издевателстваше върху й.
-Ммм, пфу, престани вече, говно такова! – възмущаваше се Мима, опитвайки се безуспешно да избегне надървения пенис на Чочко.
Той я скубеше за косата с едната ръка, а с другата се опитваше да го набута в устата й.
-Това ти е шанса ма, патко, друг път кур нема да лапнеш – че кой ще ти даде да му го лапаш с тая прокажена уста!
Девойката повече нямаше сили да се бори с по-малкия си, но далеч по-силен физически от нея брат и се предаде. Топлата му патка влезе в устата й и брат й започна да я чука в нея… !
-О, да, да-а, лапай го, Мимо, много е гот така… леле, ще се изцвъркам… !
сега когато ръцете му бяха свободни, той бе започнал да мачка токущо набъбналите гърди на сестра си.
-Оооо…ооуу-умм… пфу – успя за миг да си поеме дъх тя и бързо изстреля след това: – Това не е редно, извратеняко, не си ли чувал, че не бива да го правят близки роднини?!
-Че кой иска да го прави с теб ма, тъпа гъско, ти само свирка ще ми направиш – хе-хе-хе… !
-Стига вече, Стояне, моля те… ! – разциври се Мимоза.
-Лапай ма, стига си се лигавила… -той отново го натика в устата й и продължи да я ебе.
В стаята за гости пилотът на вертолета редуваше ебането от задна прашка на дашната и сочна прислужничка Фани (по прякор “Фани-ела-ме-Фани”), с минета на стюардесата. Изкарваше по няколко мощни серии от тласъци, разтърсвайки здраво голото тяло на Фани, а след това го вадеше от подгизналата й пичка и го подаваше директно в устата на Катя. Катя имаше доста странна и екстравагантна фамилия, която донякъде подхождаше и на професията й – Турболетова. Но прякора й от академията за стюардеси: “Турбото”, се дължеше не толкова на приликата с фамилията й, колкото до едно нейно качество, или свойство, по-точно. По принцип стройната брюнетка бе притеснително и добро момиче, но когато някой мъж й влезеше под кожичката, бе готова на всякакви подвизи за него… Както бе станало с красивия и чаровен пилот Бодър Буков – с прякор от Академията за пилоти: Боди(Тялото). И не случайно – имаше фигура и тяло на манекен. Израсъл в малко селце край Чапръчене, цял живот Бодър бе мечтал да стане или пилот на изтребител или филмова звезда. Бе се подготвял старателно, тренираше всеки ден с гирите си от арматурно желязо, помпаше мускули и упражняваше усмивката си пред износеното огледало в малката им кухня, която беше едновременно и хол, а и спалня за цялото семейство от… 9 члена: 5 деца – трима братя и две сестри, майка му, баща му и дядото. Въпреки всички трудности обаче, Бодър се изучи с отличен успех, за разлика от двамата си по-големи братя Ведър и Искрен, които още от малки бяха тръгнали по стъпките на дядото и таткото: стъпки, които водеха неизменно в една посока – към селската кръчма…
С помощта на далечен роднина от Щатите Бодър бе отишъл да довърши образованието си в Софията и там изкара последните два класа от Гимназията. После пробва късмета си едновременно в НАТФИЗ и Академията за пилоти. Провали се общо взето и на двете места, но все пак военните го взеха, защото в последния момент няколко от приетите се бяха отказали, защото ги бяха приели и в НАТФИЗ и предпочетоха по-големите светлини на прожекторите. Така Бодър се озова в курса за пилоти на вертолети, който завърши, при това с отличие… История, която представляваше олицетворение на една сбъдната “българска мечта” – реплика на “американската мечта”: не се отказвай, блъскай здраво и може и да не успееш, но може пък и да успееш… !
-Дай да ти го вкарам в дупето, сладурче! – рече превъзбудено пилота и смени дупките.
Стройният му хуй без никакъв проблем хлътна в отлично разработения анус на Фани.
-О, да, давай, миличък, разпори ми гъза от ебане! – подкани го тя.
Катя я плесна силно и звучно отзад по дупето и любимия й пилот я пришпори отново от задна прашка, но порейки вече ректума на прислужничката. Стюардесата видя в това възможност, сниши се, приплъзна се между краката и на двамата и вкара езика си в токущо освободената дупка. Тя започна да лиже пичката и клитора на Фани, която, за разлика от нейната гладко избръсната сливка, бе сериозно обрасла и явно никога не бе помирисвала дори самобръсначка. И още нещо: буйната й, смолисточерна растителност доста странно контрастираше с платиненорусата й коса…
Упражнението общо взето бе същото: пилота помпаше яко прислужничката в ануса и от време на време го вадеше и го подаваше в устата на брюнетката отдолу. Катя бе много усърдна с езика и не прощаваше и на ташаците му, докато ебеше. Накрая обаче не издържа и изстена:
-Ох, Боди, не издържам вече, вкарай го и на мен… !
-Ок – рече задъхан половият атлет – надупи се до нея…!
Стегнатото дупе на стюардесата лъсна до това на Фани, а пилота побърза да го разтвори с ръце и да навре хуя си в путката й.
Веска продължаваше да следва неотклонно Стамат и навън в нощта, паднала над огромното имение-замък. Макар и добре осветено, имаше достатъчно сенки, в които да се прикрие за да не изостава. След като излезе от задния вход на Западното крило, Гюлето се отърколи към детската площадка, мина през нея и продължи по пътеката към Зоопарка.
-Друг път, иска само да ме заблуди – мърмореше си Веска – сега ще свърне вдясно към Къщата на прислугата, сигурна съм…
Но той не свърна, а влезе в огражденията на Зоопарка. Макар да изпитваше почти непоносим и силен страх от някои животни в него, секретарката все пак събра кураж и също влезе. За един момент помисли, че го е изгубила сред лабиринта от малки и по-големи сгради, ограждения, клетки и др. подобни, в които бяха настанени любимите животни на Господаря на имението, но скоро след това до слуха й достигна дрънченето на вериги и шума от отварянето на метална врата. Ориентирайки се по него, Веска стигна до сградата, в която бе влязъл нейния шеф и любовник. Вратата бе леко притворена и тя малко плахо я приближи. Отвътре се чуваше гласа на Стамат.
-Аха, тука значи си правите срещите, за да не разбере никой. В сеното – колко романтично…
Тя долепи ухо в процепа, за да чува по-хубаво. Шефа й наистина говореше на някой:
-Милата ми душичка, толкова ми липсваше… няма нищо, татко вече е тук… да-а, тук съм, мило… точно така, оближи ме… само ти ме разбираш и обичаш истински, всички други са мръсни и подли използвачи, само гледат да ме цицат… толкова си мекичка, толкова красива… Хайде, ще бъда нежен, само не мърдай…
Веска почувства как в нея се надига необуздана ревност и гняв – първото особено, нещо съвсем непривично за измамната й природа. Свикнала тя да е тази, от която съпругите да ревнуват, сега Веска изведнъж разбра какво е да си от другата страна. Но Смучкова не бе от жените, които биха се оставили просто ей така да бъдат мамени. Твърдо решена да се саморазправи с натрапницата, тя отвори вратата и влезе вътре. И веднага съжали, че го е сторила… !
-Ще съжаляваш за това, което ми причиняваш! – изплака Мима, неспособна да отблъсне с крехките си, нежни ръчички туловището и топуза на брат си, който продължаваше да го навира и търка в лицето и устата й.
-Още малко остана, ма,не се дърпай… ох, идва ми!
-Не-е… мм-пфу, махни се, животно такова… !
Чочко бе пощурял от възбуда обаче и нямаше спиране. Той скубеше неразпуснатите още плитки на сестра си, обарваше младите й, но доста едри цици, които се бяха показали през разкопчаното горнище на пижамата й и пуфтеше като малък локомотив. Напрежението в слабините му ставаше непоносимо и неспособен да го овладее, пъпчивият дебеланко започна да се празни. Някак си той успя да вкара в сюблимния момент керестето си в устата на Мима и топлата му сперма бликна между белите й зъбки.
Отвратена и вбесена до степен, до която не бе подозирала, че е способна, нещо вътре в Мимоза в този миг се преобърна. Тя отстрани със сдържан жест очилата, които се бяха килнали на едното й ухо, докато братчето й все още примираше от кеф, точейки последни капки върху муцунката й. Чочко бе затворил очи и не можа да види убийствения поглед, който му хвърли сестра му, но в следващия миг съжали за тази своя небрежност. Мимоза промълви едва чуто едно: “Сега ще видиш ти, сопаланко!” и силно заключи челюсти около чувствителното му парче месо, още не изстинало и не спаднало от напрягане. В следващият момент силният вик на Стоян премина в беззвучен фалцет и той зина с физиономия на неописуема болка… !!!
СЛЕДВА продължение