-Това не ми харесва, Елено – повтори за пореден път Груди, помръдвайки неконфортно, окован гол в леглото, докато Мадам Зло-го-Набара мажеше ануса му със специалното лубрикантче. –Ама въобще не ми харесва!
-Шшшт, тихо, лижи сега, мишленце, лижи на Лени хубавата прасковка! – подкани го тя, все още разчекната над лицето му.
Облечената в нацистка униформичка от кожа и латекс садистка довърши заниманието, бръквайки за последно с пръст в ануса на мъжа, след което взе едно въже, качи се на един стол и го прокара през една малка халкичка забита преди малко в тавана.
До този момент Груди не можеше да я вижда заради тялото на г-жа Стоименова, което му пречеше, но сега успя да я мерне и ококори изненадано очи, както лижеше шундата на любовницата си.
-Мммц… какво, да го еба, е това горе!?! Кога забихте онова нещо горе?! Елено, ти съвсем си се смахнала… !
-Шшшт, мълчи, глупаче, да не ядосаш моята нова приятелка! После ще го оправим… Знаеш все пак кой плаща сметките в тая “къща”,нали…?! – бързо го скастри Елена и повторно навря влажната си пичка в устата и лицето му.
Междувременно Елизабет, както бе истинското име на Злобара, свърза въжето в проста система от макари и лебедка, заедно с разтворените крака на Груди, след което откачи прангите, които ги държаха оковани за рамката на леглото и ги навири високо във въздуха.
-Ааа, НЕ, тая няма да я бъде! – съвсем се ошашави братът на Гюлето, мачото, Дон Жуан-ът, плейбоят в семейството. –Веднага й кажи да престане, Елено!!!
-Ти престани вече, зайче, не се дръж като дете, тъкмо взе да става интересно… !
-Сериозен съм, Лени, не ми харесва тая… ОООУУ!!! – Груди сгърчи лице в болезнена гримаса, защото в този миг садистката го жегна с жилото на пръчката тип “мухоловка”, която бе взела, по отвора на ануса.
-Ти няма ли да млъкнеш най-накрая, нищожество такова?! – процеди през зъби тя, след което отново го шибна между краката, засягайки и полуеректиралата му патка и ташаците. -Г-жата колко пъти трябва да повтори за да разбереш, че не се шегувам… – Още един звучен удар го жегна по най-чувствителната част от анатомията му.
-Добре-добре-добре! – побърза да я успокои Груди – Млъквам!
Въпреки това Мадам Злобара го плесна още няколко пъти “профилактично”, за всеки случай, а след това взе кожения оглавник, който бе донесла и помогна на Елена да му го надене на лицето, втъквайки металната пръчка в устата му. Сега вече Чичо Гру съвсем се кротна и послушно продължи да шпаклова с език пичката на любовницата си, провирайки макар и малко трудно език под металния прът в устата си. Целия се олигави по този начин, но от време на време лудата пианистка отново му напомняше да си върши съвестно задълженията с пръчката.
След малко Елена се завъртя над него, заемайки поза 69. Налапа члена му и започна настървено да му духа, изтръгвайки възбудени стонове от гърдите му. На свой ред той завря език в мократа й цепка и започна да търка лице, заедно с пръчката и каишите на оглавника, в нея.
Садистката взе единия от блестящите метални изкуствени пениси – оня без ремъците – и се наведе между краката му. Плъзна върха му по отвора на смазания анус на Груди, а после лекичко го подпъхна вътре. Мъжът отново изстена възбудено и надигна конвулсивно таза си.
-Какво има, нищожество, да не би да ти хареса?! А?!
Груди измуча нещо нечленоразделно в отговор, забил лице в отвърстията на Елена. Тя пък сега смучеше ташаците му и му лъскаше бастуна на чекия. Груди бе възбуден, както никога, и когато Злобара наби дилдото в задника му, едва не се изпразни… !
-Любовника ти е курва, скъпа!Педал! виж го как се кефи на колеца в гъза му! – ухили се надменно садистката и продължи да забива лъскавото дилдо в ректума му.
Елена още известно време му духа, след което се надигна, завъртя се отново и яхна яко натопорчения хуй.
-О, бебчо, толкова ти е твърд! – изстена тя, пропускайки го надълбоко в мократа си путка.
Тя започна да го ебе, яздейки го бурно, а другата жена продължи да набива все по-интензивно дилдото в зиналия му анус.
Малко по-късно тя надена другото метално дилдо с помощта на каишите и ремъците върху слабините си, и отново проникна в Груди.
-Ебала ли те е досега жена, а, мъжка курво?! Сега ще разбереш какво ни е на нас!
И тя започна яко да го помпа с дълбоки и равномерни тласъци.
Чичо Гру бе възбуден. Досега наистина не бе изпитвал подобна възбуда. Аналните и тазовите му мускули се свиваха и разпускаха в такт с тласъците на металното дилдо, доближавайки го все повече до неописуем екстаз. Елена забелваше с мократа си утроба хуя му и удоволствието му бе пълно.
Самата Елена бе невероятно развълнувана и възбудена. Възбуждаше я непознатата обстановка и ситуация, мириса на кожа, болката и унижението, на което бе подложен любовника й. Тя обичаше да е в доминираща позиция – вече знаеше това със сигурност… Но след малко откри и другата страна на монетата, когато Мадам Злобара реши да пробва и нейния анус!
Тя излезе от любовника й, качи се зад нея на леглото и запълни и другата й дупка. Двойната заварка довърши Елена.
-Следвай моя ритъм, куче! – обърна се към Груди садистката и двамата започнаха да редуват тласъците, с които чукаха г-жа Стоименова.
Eлена подивя от кеф. Тя викаше, хапеше Груди и настоятелно масажираше гърдите и клитора си с ръце. Мадам Зло-го-Набара вдигна камшика и нанесе няколко последователни, редувщи се – горе и долу – удара на двамата си “клиента”. Зазгря бедрата на Груди, а после у дупето на Елена, с жилото на “мухоловката”, а сетне продължи с още по-голямо настървение да ги чука в анусите.
При следващата серия в ректума на г-жа Стоименова, тя не издържа и оргазма я връхлетя с невероятна сила. Отново и отново вълните на върховно удоволствие тръгваха от слабините и таза й, за да залеят като цунами след това цялото й тяло, от върха на пръстите на краката й, до коренчетата на косата й… !
-Не мога повече, ще се изпразня! – измуча в този момент и мъжът под нея.
-Слез от него и налапай хуя му! – нареди садистката на Елена.
Потна и все още тръпнеща от удоволствие, последната бързо се изхлузи от напращелия до пръсване кур и след това го пое с лакоми устни. Мадам Злобара пък продължи да ебе в ануса Груди.
Миг по-късно той целият се напрегна, мускулите му се опънаха до скъсване, таза му се изстреля нагоре, заедно с дилдото в него и могъщи струи топла сперма започнаха да бликат на талази в устата на г-жа Стоименова.
-Гълтай-гълтай, не изплювай нищо! – подкани я с пръчката специалистката.
Елена, която по принцип бе доста гнуслива жена и рядко дори позволяваше на някой да се изпразни върху нея, този път нямаше нищо против да погълне семенната течност на мъжа. Груди бе изпаднал в делириум! Не изживявал подобно нещо. Той изпразни съдържанието на тестисите си в устата на любовницата й, виейки от кеф… !
Няколко етажа по-надолу, в подземията на имението-замък, се случваха също доста интригуващи неща(когато бяха проектирали замъка и всички негови прилежащи пространства, собственикът г-н Стоименов, бе настоял изрично пред проектантския екип, да се спази плана на оригиналния Средновековен замък във Фландрия, от който бе заимствана идеята, което включваше и доста обширните тайни подземия под него). След построяването на замъка, въпросните подземия бяха станали приоритет на старата г-жа Стоименова – баба Ташка, майката на Гюлето. Тя, естествено, имаше своя стая и част от Източното крило на замъка, където да живее, но предпочиташе именно тъмните дебри под повърхността, където да върши всички онези странни неща, които вършеше.
Всички знаеха или си мислеха, че знаят каква бе нейната голяма тайна, но всъщност бяха далеч от истината. Когато преди 10-тина години се бе споминал бащата на Гюлето и неин верен спътник в живота в продължение на няколко десетилетия, тя не можа прежали дългогодишния си спътник и отказа да го погребе. Вместо това една нощ се зарови в куп книги за балсамиране на мъртъвци, които поръча и купи, откъдето можа, а на следващия ден, когато пристигна луксозния ковчег – също специална поръчка, извика бригада строители и ги вкара в подземията, където те сътвориха нещо като специална хибернетично-баро камера, със съответното налягане, влажност на въздуха и температура, за да може да подържа балсамираното от нея самата тяло на съпруга си, още десетилетия напред в отлично, неразложимо състояние.
Точно до специалната камера се намираше лабораторията на баба Ташка, която след онази паметна нощ, когато собственоръчно бе балсамирала тялото на стария бай Стамат, химията, алхимията и тайните на балсамирането, поддържането на живота у живите и плътта у мъртвите, се бяха превърнали в нейна голяма страст. Затова почти всяка нощ тя слизаше в подземието, разтваряше някоя от дебелите “умни” книги, които трупаше от години, забъркваше някоя отвара в многобройните колби и стъкленици пръснати навсякъде из вехтата на вид и разхвърляна, но иначе ултра-модерна лаборатория, която си бе направила до камерата и с часове прекарваше в нищене на тайните на безсмъртието.
И съвсем спокойно можеше да се каже, че баба Ташка постигаше сериозни успехи в това свое повече от странно хоби. Освен, че вече можеше да съхранява тела на мъртъвци в почти непокътнато състояние за десетилетия напред, самата баба Ташка, макар и в доста напреднала възраст – всъщност вече никой не знаеше на колко години е тя-дори и собствените й деца, защото една вечер просто бе взела всички свои лични документи, съдържащи някакви данни за годините й, и ги бе изгорила – та самата тя, ако човек се абстрахираше от вечно разчорлената й, прошарена коса и раздърпан клошарски вид, едва ли би й дал повече от 50-55 години. Ако пък решеше някой ден да се среши и издокара, би могла да “свали” дори и още някой лазарник…
Но каква бе всъщност истинската тайна на странната бабичка?! Всички знаеха, че бе запазила тялото на починалия си съпруг и го бе съхранила в подземията, но онова, което не знаеха бе, че то всъщност вече не беше на мястото си в ковчега, а на негово място имаше друго, далеч по-младо и красиво тяло… !
Случи се преди 6-7 години. Той бе млад и красив. Дойде да й предложи да се включи в религиозната организация, в която членуваше. Някаква западна секта. Баба Ташка прие да го изслуша, само защото през този ден нещо й бе скучно. Той я следваше като добро кученце навсякъде из покоите в имението-замък. Слезе с нея и в подземието. Там, в лабораторията си, баба Ташка се зае с ежедневните си отвари. Вадеше, слагаше, забъркваше, палеше, кипваше разни течности с неизвестно съдържание, докато младежа не спираше да й обяснява и да я убеждава колко ще е хубаво ако се включи в сектата, към която членуваше. Младият мъж й бе симпатичен, истински красавец – русокос, добре сложен, с чаровна усмивка – , но баба Ташка въобще не го слушаше. Тя не бе заинтересувана от предимствата на отвъдния живот, които й предлагаше въпросната организация.
А после отвори камерата, в която се намираше ковчега с тялото на стария г-н Стамат Стоименов, таткото на Гюлето, и влезе вътре, за да изпробва една от отварите си, подобряващи състоянието на кожата. Младежът я последва и тук. Когато обаче възрастната кукувица отвори капака на ковчега, който и без туй бе прозрачен, нещо се случи с него… !
Баба Ташка така и не разбра какво му стана – дали бе заради отварите и изпаренията, с които се бе надишал в лабораторията, или пък чисто и просто изпадна в шок при вида на мъртвеца в ковчега, който изглеждаше така, сякаш само преди минута е бил жив – но в следващия момент младият мъж изпадна в конвулсии, просто както си стоеше прав до нея. Изглежда бе получил инфаркт, или инсулт и само след две минути вече лежеше мъртъв на пода… !
В първия момент баба Ташка понечи да извика Бърза помощ, както бе редно, но младежът вече нямаше нужда от лекар, а от погребална агенция. На баба Ташка й трябваха само няколко минути за да реши какво да прави. После се доближи до отворения капак на ковчега, погали дългогодишния си спътник по ръката и рече с нежен и развълнуван глас:
-Време е да те оставя да поемеш по пътя си, Стамате. Но ще ти бъде добре, обещавам, ще те сложа да караш вечния си сън на много хубаво място – ти винаги си обичал природата и цветята, нали, съпруже мой… ?!
Късно през нощта, с помощта на една количка за куфари и сервизния асансьор, тя завлече трупа на съпруга си в градината и го погреба насред любимата цветна градина на снаха си Елена…
От тази нощ насетне мястото на Стоименов Старши в ковчега в подземието зае красивия русокос младеж. Той се превърна в новата страст на изкукалата старица. Именно след тази нощ обаче баба Ташка се разболя и от оная странна болест, която я караше да ръси мърсотии в най-неподходящи моменти – явно все пак преживения стрес не я бе подминал. Все пак покрай новата си “придобивка” в подземието баба Ташка си припомни отново трепетите на младостта… В
Веднага след като бе погребала съпруга си, тя извади тялото на мисионера от фризера и започна обработката му за балсамирането. По това време вече бе напреднала доста в овладяването на тази древна наука и дори бе разработила свои собствени методи и рецепти за отвари и помади, които запазваха в идеално състояние вътрешните органи(баба Ташка не бе почитателка на египетските методи на балсамиране, при които тялото на мъртвеца буквално се изкормваше), както и кожата, косата и ноктите на починалия. Така че тя успя да запази младежа, на когото така и не бе запомнила името преживе, в перфектно състояние. Дори, според нейната собствена преценка, сега изглеждаше по-добре с грима, който му бе наложила. На моменти тя дори сама изпадаше в заблуждение, че все още е жив. Тогава се надвесваше над него и с часове му говореше, милваше го и… Даде му и име – кръсти го Руси Хубавеца… Вършеше разни други работи с него, но за тях, друг път… !
Лудата похотлива нощ в имението бе към своя край. Страстите вече се бяха поуталожили във всички стаи, части и крила на огромното имение-замък. Летецът спеше блажено в прегръдките на двете млади жени – прислужничката и стюардесата. Малката Мима бе заспала със сълзи на очи и вкус на сперма в устата си. Чочко се мяташе в леглото, сънувайки кошмар, в който огромна уста със зловещи остри зъби отхапваше пениса му. След като си бе “свършил” работата си в зоопарка, баща му също се бе прибрал в покоите си и си бе легнал до съпругата си, която го бе изпреварила с прибирането си от стаята на брат му само с 10-тина минути. Чичо Гру спеше блажено, изживял един от най-вълнуващите оргазми в жимота си. Лудата пианистка с прикрити садистични наклонности се бе оттеглила в Къщата за гости зад замъка, която обитаваше от близо година, откакто бе започнала да преподава уроците си на Мимоза… Единствено г-ца Веска Смучкова не можеше да заспи, измъчвана от содомистични видения. Тя не можеше да се примири с факта, че бе изместена от една… кобила!
Но новият ден идваше бързо и той обещаваше още много вълнения с вече познатите, както и с новите герои на тази сага… !
СЛЕДВА
Вашият коментар