Виктория и аз започнахме да се срещаме, когато бяхме още в училище. Тя е единствената жена, с която съм се срещал и с която съм се чувствал като най- щастливият мъж на земята. Защо избра именно мен, никога няма да разбера.
Аз съм мъж среден на ръст на 158 и 70 кг. Вики е висока само 155 см и само 40 кг. Аз съм доста безличен и на външен вид, но тя определено е много над моето ниво. Тя е красива с истинско женско излъчване и фигура.
Когато се оженихме преди да станем студенти в университета, и двамата бяхме девственици, които мечтаеха да започнат нов живот. Нашият първи път беше и в брачната ни нощ. Ръцете ми трепереха, докато си слагах презерватива, а Вики ми се усмихваше на сватбеното ни легло.
– Няма смисъл от него, Пави- шептеше ми тя.
– Може да забременееш.
Тя ме обгърна с ръце и ме придърпа, усуквайки се около таза ми и незащитеният ми член се плъзна в нея.
– Искам да забременея, знаеш го много добре…
– Но ние тъкмо започваме.
– Ами нека да започнем така, както природата е решила. Люби ме, искам да усетя теб, а не някакъв кондом, Пав.
През тази първа нощ, или може би в нощта след това, беше създадена и Юлия. Тя се роди 9 месеца след деня на сватбата ни. Нашето второ дете беше също момиченце, което се казва Жанет. Тя се роди, когато бяхме вече второкурсници.
Борехме се с ученето и работехме. Аз се дипломирах по график и започнах работа в голяма компания като счетоводител. След година се дипломира и Вики и започна да преподава на второкурсници.
Нито аз, нито Виктория сме лидери. И двамата сме по-скоро пасивни и това се отразява и на личността ни. Отразява се и на миролюбивия ни начин на живот. Ние работихме много, пестихме, играехме обичахме децата си и се наслаждавахме на хубавия ни живот. Но едно от основните ни неразбирателства беше именно за броя на децата. Тя искаше 5, а аз настоявах да се спрем на 2, което всъщност се оказа и един от малкото пъти, когато аз отстоявах позицията си. Вики никога не се примири с това ни решение. Това беше и единственото нещо, за което спорехме.
В бракове като нашия, парите са едно от важните неща, защото са в недостиг, но Вики никога не е ламтяла за много пари. Тя искаше само повече деца. Всъщност аз бях този, който се стремеше към повече финансова самостоятелност и по-добър живот.
Юлия беше на 15, а Жанет на 14, когато двамата с Вики и още едно семейство отидохме в бинго „ Лас Вегас”.
Прекарахме си чудесно, а аз спечелих 30 000 лева.
Сметнах, че съм намерил лесен начин да осигуря на семейството си добър и приятен живот. Дори и не предполагах, че това ще бъде началото на краят.
Хазартът е нещо ужасно, неконтролируемо нещо, зависимост, която ти съсипва живота, и аз бях един от тези хора, за които хазартът беше именно това. Започнах да се залагам на всичко, за което се сетех- футбол, баскетбол, коне, тото. След като се прибрахме от бинго-то, спечелих малко, но после последваха и многото загуби. Надвиших парите, които бях спечелих, защото си мислех, че късметът пак ще ми се усмихне. И наистина се промени- но към по- лошо. За 6 месеца успях да пропилея всичките ни спестявания, парите за университета на децата ни, всичко. Загубих дори и парите, които ми бяха дали като кредит.
Вики не знаеше нищо за това.
– Павел Николов! Бързо докарай кльощавия си задник тук! И да не ме прекараш, задник!- зловещият глас ми говореше по телефона.
Потта се стичаше по лицето ми, докато слушах как телефонът се затвори, но в главата ми все още гъгнеше гласът на букмейкърът ми. Трябваше да заплатя 20 000 лева. Даде ми цял месец за да ги събера и сега времето ми изтече. Отидох до тоалетната и повърнах.
Разтресох се като от гръм, целият бях потен, а дрехите ми- прогизнали. Когато влязох в канцеларията, мъжът направо ми грабна ръката, поведе ме към задната врата и ме натика в голям бус, който беше направен така, че човек да може и да стои прав. Някой ме грабна отвътре и ме събори на земята, така, че да застана на колене.
Погледнах нагоре и видях един от най- високите хора, които някога бях виждал.
– Аз съм Данаил Владимиров. Найден работи за мен. Разбрах, че не искаш да си плащаш дълга…
– Вижте… Аз…
Той се помръдна бърз като тигър след свята жертва, в случая жертвата бях аз. Голямата му лява ръка ме удари по врата и ме повдигна няколко сантиметра над земята. Пръстите му бяха страшно силни и здрави и държаха устата ми затворена. И тогава дясната му ръка хвана топките и членът ми. Усетих как започна да ги стиска, докато ме гледаше в очите, а в моите започнаха да капят сълзи, болката беше несравнима.
Той ме пусна на земята. Паднах на пода скимтящ като куче.
– Искам си парите сега.
– Но аз ги нямам.
– Но има начин да ги спечелиш.
– Как? Кажи ми?
– Имаш жена и две дъщери, нали?
– Не- въздъхнах аз.
– Жанета, ела тук! Погледни я, Павеле!- заповяда ми той.
Сладко миньонче се изправи до мен в ъгъла на буса. Беше гола. Имаше огромни гърди и много тъжна и изплашена физиономия, а лицето й изглеждаше като на 60 годишна, макар тялото й да беше много по- младо.
– Разкажи историята си, Жанет!
– Аз бях търговски представител, но се пристрастих към хазарта. Изплащам дълга си към господин Владимиров като съм му курва.
– Ела да ми врътнеш една свирка, Жани.
Тя се затича към него, коленичи бързо и се зарови в панталоните му за да извади кура му. А той беше огромен, може би най- големият кур, който бях виждал досега, но беше пропорционален на цялото му тяло. Владимиров беше около 190 см и 100 кг. Жанет налапа главата на хуя му, но мъжът хвана главата й и я насили да лапне целият му член в устата си.
– Гледай, Павеле… Гледай как бялата курва ще ми врътне една свирка. А утре вечер ще дойда у вас. И тогава ще си тръгна или с парите си, или с дъщерите и жена ти. Те ще правят това, което прави и Жанет, докато не събереш парите ми.
– Не! Моля те! Имай милост!- измънках аз.
– Аз нямам милост! Жена ти и децата ти ще правят това, докато не си изкарат парите за дълга ти. А сега ела тук и погледни как точно трябва да ми духат шибаните курви!
Той блъсна Жанет назад и ме постави между краката си. Чувствах се като дете, което не можеше да се противопостави, дори и да иска. Огромният му пенис едва се побираше в устата ми. Но той не се интересуваше от това. Когато вдигнах ръце в знак на протест, той само извади члена си и ме удари с него през лицето, усетих го като тежък шамар. Когато свърши, той го изкара от устата ми и покри цялото ми лице с лепкавата си гнусна сперма. Тогава блъсна и мен.
Бях направо потресен, че даже няма сили и смелост да избърша спермата му от лицето си. Жанет отново се затича към него за да доизчисти кура му, тя го случеше и ближеше, а аз усещах как спермата му засъхва по лицето ми.
– Утре вечер! Не се опитвай да бягаш или да се криеш, или пък да звъниш на полицията. Това само ще ме разгневи още повече. А сега се омитай!
Когато се прибрах беше вече много късно. Почистих се в една бензиностанция, а после спрях и в един бар за да пийна, за кураж… Вики вече беше заспала. Промъкнах се бързо под душа преди да си легна, а после се настаних до нея и се замислих дали някога ще имам пак тази възможност да я видя до себе си.
Не можах да заспя. Умът, тялото и душата ми бяха сякаш парализирани от страх. Страх, от това, което бях направил, страх от това, което щеше да се случи на семейството ми. Тръгнах рано на работа преди Виктория да се е събудила. Същата вечер се прибрах късно, към 7. Тя беше в кухнята и проверяваше контролни.
– Пав, добре ли си? Снощи се прибра доста късно. Всичко наред ли е?
– Да, разбира се. Всичко е наред.
Тогава чух как входната врата се отваря.
– Кой ли е това?- каза тя и се изгуби в коридора.
– Кой?- чух се аз да казвам.
Пребледнях, седейки замислех в себе си, парализиран от страх.
Владимиров влезе в стаята, носейки жена ми като бебе в ръцете си, но държейки устата й запушена, а ръцете й бяха заключени с белезници. Беше страшно изплашена, досега не я бях виждал толкова стресната и притеснена. Цялата трепереше, а лицето й беше бледо и потно. Неговият придружител ми показа пистолета си, а Владимиров ми посочи стола и ми заповяда да седна и заключи ръцете ми с белезници.
Той сложи Вики до мен на стола. Тя трепереше и гъгнеше, като умираща яребица.
– Ако мълчиш ще махна кърпата от устата ти. – каза той на Виктория.
Тя поклати глава в знак на съгласие и той освободи устата й. Тя не каза и думичка.
– Името ми е Данаил Владимиров. Мъжът ти обясни ли ти как си загазила?
Тя ме погледна с изпитателен поглед преди да поклати глава в знак на отрицание. Той й разказа цялата ми хазартна история. Той знаеше добре, че съм похарчил всички пари от кредитните карти само за своята страст. Вики не каза нищо. Тя само следеше с поглед и мен и Владимиров, но не можеше да повярва на ушите си, не можеше да повярва, че съм поставил и нея и дъщерите ни в подобна опасност. Тя беше просто шокирана.
– И какво ще ни правите, господин Владимиров?- попита тя, изпаднала в истерия от всичко чуто дотук.
– Ти и дъщерите ви ще дойдете с мен. Ще работите като проститутки за пари и ще обслужвате хората ми, докато не събера загубеното от мъжа ви.
Владимиров гледаше така, сякаш очакваше тя да изпадне в още по- голяма истерия. Аз също го очаквах. Но и двамата останахме изненадани.
Като че някой беше напълнил празна чанта с ковано желязо. Виктория стана вече доста по- самоуверена и силна. На лицето й се изписа доста решителна физиономия. А когато проговори, гласът й беше спокоен, тих, но решителен.
– Г-н Владимиров, аз съм много неща, аз съм жена на Павел, а също и учител и жена. Ще бъда и ваша курва, при това най- добрата и ще спечеля парите, които мъжът ми ви дължи, до последната стотинка ще ви ги върна. Но трябва да разберете…. от всичко, най- важното е, че аз съм майка.
Виктория млъкна и за секунда те се спогледаха.
– Разбирате ли какво ви казвам? Аз съм майка… и ако някой някога докосне момичетата ми, ще го убия.
Устата на Владимиров зяпна от учудване. Вики тръгна към него и му я затвори.
– Моля те, свали ми белезниците. Няма от какво да се страхуваш освен ако не решиш наистина да нараниш момичетата ми.
Той беше потресен, а действията й сякаш го върнаха на земята. Той се захили неистово, освободи я от белезниците й, завъртя я към себе си и я постави на колене между краката си.
Той извади нож и го притисна до гърлото й. Само едно леко движение от която и да е от двете страни щеше да доведе до фатален изход. Тя даже и не мръдна, не свали очи от него, вглеждаше се в неговите очи.
Някъде в тези дълги тежки минути, гледайки се един друг те постигнаха някакво негласно споразумение. Той й се усмихна, когато свали ножа и го прибра. Смехът му беше нежен и благ също като на влюбен човек, който се усмихва на половинката си.
– Вики, моля те, разведи ме из къщата си. – каза той с непресторена учтивост.
– Разбира се, г-н Владимиров. А мога ли да ви наричам с малкото ви име?
– Наричай ме с името, което близките ми използват. Тъй като съм най- малкият в семейството, те си ме наричаха бебчо.
Виктория му показа цялата ни къща, разказвайки му цялата ни история, показвайки и най- скритото ни и съкровено кътче. Тя изглеждаше щастлива и доста положително настроена, показваше му семейните ни снимки. Тя се спря повечко на двете стаи на момичетата, разказваше с любов за щерките си, за всяка една от тях и нещата, които обичат.
Видях я как го омагьосваше. Когато взе ръката й в своята, тя стисна неговата и го дари с топла и приятна нежна усмивка.
– Кафе?- попита тя, когато се върнахме в кухнята.
– Да, благодаря ти Вики- каза той.
– Бебчо, надявам се разбираш защо съм толкова болезнена по въпроса с децата си. Както и защо те заплаших по този начин.
– Ти си удивителна жена, Виктория. Знам, че си напълно искрена за това, което каза. Знам, че ще ми бъдеш най- добрата курва и, че ако закачам момичетата ти, наистина ще ме убиеш. Ти наистина обичаш децата си, нали?
– Да, обичам ги, но разбирам и твоите подбуди. Затова и смятам, че трябва да има абсолютна комуникация между нас, за да знам какво се очаква от мен и да го правя по възможно най- добрия начин. Ще направя наистина всичко възможно та да ти върна парите.
Тя му подаде кафето и ни поведе към кабинета. Тя седна на кушетката точно срещу него. Никой не проговори, и двамата се бяха вглъбили в мислите си. Очите им никога не оставиха другия.
– Вики, а ти можеш ли още да имаш деца?
Езикът на тялото й стана изключително напрегнат, а очите й шареха първо по мен, а после се върнаха пак на него.
– Разбира се. Защо?
Тишината ме убиваше. И знаех защо. Всички знаехме защо. Боже, настина ли го каза?
– Ще забравя за дълга на Павел ако износиш детето ми.
Бих казал, че тя щеше да се съгласи на това. Владимиров също би се обзаложил. Но Виктория не беше готова да отговори. Поне не и устно.
– Защо би искал това?
Вашият коментар