Тя загали косматите му полукълба с пръчката и изведнъж замахна. Той изпищя. Тя се приближи до него, клекна и прошепна в ухото му:
-А сега ме чуй добре, боклук такъв. Ако не млъкнеш като риба веднага, ще запаля една свещ и ще я сложа под кура ти и докато пламъка ближе кожичката ти, аз ще те налагам отгоре.
Искаш ли?
Той не отговори. Тя кресна:
-Питах те нещо, говедо такова!
-Н-не, господарке, не искам…
-Тогава мълчи, докато те шибам – извика тя и започна. Той се тресеше от силните удари, но не издаваше и звук. Когато Ренате преброи 10 удара, спря.
-Браво, роб, издържа. Сега задникът ти е във всички цветове на дъгата… няма да можеш да седнеш на него. Но сега започвам да се занимавам с кура ти. Бой, свещи, опъване, притискане, извиване, какво искаш?
Мъжът обаче не отговори.
-Кажи, бе, мръсник такъв, какво искаш?
-Ами-и… не знам, каквото вие решите…
“Той съвсем е оглупял от възбуда”, помисли си Ренате. – “Не може да върже и две думи.”
-Добре тогава, ще извикам моята ученичка, да се поупражнява малко върху теб. Вече е много добра, но все още има какво да се желае.
Ренате го остави така и след минута се върна. Последва я едно обикновено на вид момиче, не особено красиво, но чаровно – с дълги, накъдрени кестеняви коси и кафеви очи. Беше с кожен сутиен и бикини и щом Ренате се облегна на стената в ъгъла, Касандра застана до вързания на нара мъж. Загледа го без да отрони и дума. Мъжът също я загледа в отговор и тъй като нищо не правеше, след десетина секунди той погледна към Ренате. Касандра го удари доста силно през лицето и като го улови за косата, извъртя главата му към себе си.
-Когато аз съм тук, ще гледаш мен; и ще ме гледаш в очите – изкрещя тя. – Дрисня такава! Знаеш ли какво си ти, чикиджия такъв? – поуспокои се тя малко.
Той само мигаше и я гледаше уплашено, докато Касандра не отделяше поглед от него. Шамароса го отново и извика:
-На теб говоря, задник такъв?
Мъжът отвори уста, зяпайки ученичката на Ренате с широко отворени очи и издаде няколко нечленоразделни звука. И преди Касандра да го удари отново, той изломоти едва разбрано:
-Не… не знам какво съм, господарке.
Тя го фрасна отново и изкрещя:
-Господарка ти е Ренате, аз съм ти принцеса. Ще ме наричаш принцесо. Да ти го запиша ли, шибаняк такъв. А, или ще го запомниш. Да ти го набия ли в тъпата кратуна… или предпочиташ в тъпия ти задник? И гледай да не бъркаш, че при всяка грешка, ще има наказание.
-Да, господар… принцесо.
-Така е по-добре. А сега да се върнем на въпроса: “Знаеш ли какво си ти?”
-Не, принцесо.
Касандра започна бавно да изговаря думите, като отчетливо ги оформяше с уста:
-Ти си едно гадно, нищожно, кафяво, миризливо говно, което излиза от гъза ми. Разбра ли какво ти казвам? Дебело, шоколадово на цвят, зализано накрая лайно, което изсирам – загледа го тя, като наклони глава надолу и продължи да го наблюдава изпод вежди въпросително.
-А… – отвори той уста и това бе цялата му реакция. Касандра обаче не направи нищо. Само продължи да го гледа.
-Искам – рече тя пак бавно – да го повториш след мен. Готов ли си? Хайде. Аз, принцесо, не съм нищо друго… повтаряй!
– Аз, принцесо, не съм нищо друго…
-… освен един остатъчен продукт от човешкото тяло…
-… освен един остатъчен продукт от човешкото тяло…
-… който се нарича лайно…
-… който се нарича лайно…
-… или говно…
-… или гов…, моля ви, господарке…
Тя му обърса един шамар.
-Аз съм ти принцеса… и повтаряй!
-Или… – той замига на парцали и изкриви уста – или…
-Кажи го, чикиджия такъв, че иначе ще ти бодна гадните ти топки с десетина карфици…
-О-о, господарке, моля ви, помогнете ми…
Касандра отново го шамароса.
-Господарката ти я няма, сега аз съм тук – викаше тя и повиши тон още повече – и ти казах да ме гледаш в очите, разстройство такова! Ето това си ти – вбеси се Касандра – течеш като разстройство, дори не си лайно, а една рядка маса, от която хората се гнусят още повече. Гледай ме в очите и повтаряй след мен. Аз съм едно гадно, миризливо говно…
-Аз – хленчеше мъжът, – аз…
Вашият коментар