Да наебеш чистачката
На нисшите нива в йерархията нещата стояха по друг начин. Низшите служители бяха наясно с всичко, което ставаше във фирмата, но рядко някой от тях се впускаше в сексуални изпълнения с по-висшестоящ. Ваня, чистачката, беше далеч от мисълта, че някой ще плъзне кура си в плитката й путка. Тя въобще не знаеше, че още същата вечер щеше да духа яко на Йорданов, а той й готвеше и още една изненада…
Ваня не беше особено умна. Беше простичка и с ограничен речник. За сметка на това обаче имаше невероятно тяло. Беше тренирала спортни танци цели десет години и сега носеше у себе си онази грация и елегантност, която трудно се постига от много жени дори след години упорит труд и тренировки. Тялото й беше стегнато, без следа от целулит, никакви излишни гънки и нито грам мазнини. Беше като изваяна с длето. За съжаление всичкото това прекрасно природно богатство не можеше да бъде видяно от нейните “колеги” във фирмата поради ред причини.
Една от тези причини беше факта, че Ваня идваше много рано сутрин и си отиваше, още преди да са пристигнали останалите служители на фирмата. От време на време, най-често в петък, идваше и вечер, малко след изтичането на работното време. Тогава понякога тя засичаше само един от служителите в търговски отдел – Йорданов, който единствен говореше с нея. Но и той едва ли можеше да види красивото тяло на Ваня, тъй като тя винаги носеше тъмна, дълга престилка, която не позволяваше на никого да огледа красивите й форми.
И онзи петък тя пристигна в офиса към 6. Всички вече си бяха тръгнали. Само Йорданов пощракваше самотно на клавиатурата пред компютъра си в дъното на едно от помещенията.
– Здравейте, господине! Пак работите извънредно? – поздрави тя.
– Мдааа. Няма как. Работата изисква жертви – отвърна засмяно той, поглеждайки я изпод малките си очилца.
Беше симпатичен слаб мъж, малко над 40-те. Беше разведен, както бе споделил веднъж с нея, и явно нямаше за къде да бърза в петък вечер. Винаги говореше усмихнато с Ваня, майтапеше се и й правеше комплименти. Тя, разбира се, не приемаше тези комплименти на сериозно, защото все пак беше обикновена чистачка. И онзи ден той не пропусна:
– Красива както винаги, с тази дълга черна, абаносова коса… Като героиня от приказките…
– Моля ви, не ме карайте да се притеснявам – тя сведе очи, но по бузите й се плъзнаха издайническа червенина.
Ваня влезе в помещението за помощния персонал, за да се преоблече, както правеше обикновено. Тъкмо се беше замислила за красивите сини очи на Йорданов, скрити зад строгите на пръв поглед очила, когато вратата се отвори. Тя изписка силно, защото тъкмо беше свалила от себе си дрехите и бе останала само по сутиен и бикини. Обърна се и видя…
– Господине, какво правите тук?
– Ооо, съжалявам – сконфузи се той Йорданов и бързо сведе очи. –Мислех, че си излязла. Извинявай…
Той излезе бързо, но на нея й се стори, че малко преди да затвори вратата зад себе си, той отново погледна към нея и й стрелна бърз поглед от глава до пети. Засрами се. Не, че се притесняваше от тялото си, но не беше очаквала това да й се случи някога и то точно в тази фирма… Все пак наметна престилката си, излезе и се захвана със задълженията си.
Докато миеше пода в кабинета на баш шефа, тя размишляваше върху случилото се. Дали беше случайно? Струваше й се, че той беше влязъл нарочно след нея. Може би искаше да се случи точно това. Но… ако беше така, значи той малко си падаше по нея… Не, не! Невъзможно! Тя беше проста чистачка. Вярно, можеше да му направи най-хубавата свирка на света, но той не знаеше това. Нито можеше дори да подозира, че когато правеше секс, Ваня беше неудържима и доставяше на мъжете върховно удоволствие, защото правеше точно това, което те искат от нея, и точно така, както й кажат…
Заплесната в миенето, тя беше започнала да почиства коридора, когато усети тихи стъпки зад себе си. Сети се, че беше той. Не се обърна, защото все още се двоумеше как да постъпи. Докато се чудеше обаче, усети някакво странно усещане. Нещо повдигаше престилката й отзад. Да, наистина. Йорданов беше взел една от нейните работни четки и с дългата й дръжка повдигаше престилката. Тя потръпна и замръзна на място. Той пък продължи със странните си действия и плъзна дръжката на четката между краката й. Тя усети твърдия допил върху путката си и я обля гореща вълна на възбуда. Йорданов започна да движи дългия прът напред-назад, потривайки го в овлажнената вече пичица на чистачката. Тя притвори очи и простена, оставяйки се напълно на волята на мъжа зад нея. А той, докато вършеше всичко това с нея, се държеше за цепката на панталоните и се потриваше доволно по патлака.
След малко, след като приключи с нестандартните, малко перверзни и леко извратени занимания, той приближи и разкопча престилката й. Свали я и Ваня остана чисто гола на средата на помещението.
– Невероятна си, малка богиня, знаеш ли откога чакам този момент? – попита я Йорданов и без да я дочака да му даде отговор, я натисна на страсти, проникващи, френски целувки.
После я взе на ръце и я отнесе в стаята на баш шефа, която Ваня все още държеше отключена. Постави я на кожения шефски стол и каза:
– Остани така, богиньо. Имам подарък за теб.
Излезе навън за секунди и бързо се върна с някакъв пакет. Тя го разопакова и извади жестоко червено бельо – пълен комплект с жартиери, сутиен, дантелено боди, силно изрязано и с прашка отзад.
– Облечи се! – заповяда й строго, но нежно той.
Тя го погледна въпросително, за да разбере дали той ще излезе от стаята. Като видя обаче, че Йорданов не помръдва, тя започна бавно да сваля старото си бельо. Когато остана напълно гола, той изсумтя доволно, огледа я отгоре до долу, но не я доближи, а започна самият той да се съблича паралелно с нея. Когато тя облече всяка част от купеното от него бельо, той също вече беше гол. Тогава приближи и я накара да седне и да се разкрачи на кожения стол зад бюрото на баш шефа.
Тя изпълни заповедта му, а той започна бавно да я обхожда с ръце по цялото тяло. Плъзгаше дланите си навсякъде, не остана нито едно място, което да не бе опипал и погалил. След като й се нарадва, той коленичи между краката й и завря лицето си между краката й. Започна да лиже путката й през и около прашките, попивайки всяка капка смазка, изтичаща от вагината й. Тя заохка и запъшка, подтискайки с усилие желанието си да извика от удоволствие.
Скоро той спря да обръща внивание на останалите местенца от путката й и спря устни само и единствено върху клитора й. Започна грубо и целенасочено да обработва само него. Смучеше го и не го пускаше от устните. Клиторът й беше голям, издут, набъбнал и червеникав. Чувсвтото беше върховно за Ваня. Хем леко натрапчиво, хем много възбуждащо и всепоглъщащо. Съвсем неочаквано за нея тя свърши върху лицето му само и единствено от бясното клиторно осмукване. Той се засмя доволно и облиза с език оргазмените й сокове, които бяха започнали да се стичат и лепкат по стола на баш шефа.
Когато Ваня възвърна силите си, той я накара да коленичи на стола със задник към него – своеобразна задна прашка върху кожен салон. Тя се завъртя и пред очите му се разкри прекрасна гледка – малка, бяла част от стегнатия й задник, декорирана с жартиери и червени дантели отгоре. Той обхвана дупето й с ръце, погали го и после, след като отмести настрани прашката й, й го вкара много бавно, прониквайки милиметър по милиметър в нея. Тя беше обхваната от нова вълна на възбуда – рязка, неочаквана и изпепеляваща.
Йорданов продължи плавно да навлиза вътре и когато хуят му влезе до топките, остана дълбоко в нейната вътрешност. Застина неподвижен прекалено дълго време, според нея. Прекалено, наистина. На нея й се искаше той да продължи да се движи, да забърза, да започне бясно чукане, да не спира. Но не! Той просто стоеше в нея. Всъщност, не само. Беше плъзнал ръцете си отпред на гърдите й и я галеше също толкова нежно и бавно. Това вече я влуди. Тя заклати тялото си настойчиво напред и назад, приканвайки го към действие. Той обаче я остави тя да се изчуква сама.
Ваня се движеше напред и назад, нахлузвайки путката си върху кура му с максимално отсечени и резки движения. Установи, че това беше още по-възбуждащо, отколкото беше очаквала, и продължи да го прави с настървение. Той пък плъзна едната си ръка върху клитора й и започна да го върти бавно и с натиск. Това стимулиращо движение върху най-съкровеното кътче от пичката на Ваня, съчетано с барането на циците й, свърши чистачката повторно. Спазмите бяха още по-силни от първия път и много по-продължителни. Беше невероятно…
Тя отмаля и остана неподвижна и без сили в полулегнало положение. Точно това чакаше Йорданов. Той я натисна силна отгоре, притисна я така, че да не може да мърда, хвана здраво задника й и изведнъж се впусна в бесен ритъм. Зачука я толкова здраво, колкото не бе чукал никоя мацка през живота си. Имаше чувството, че путката й ще се протрие от този див ритъм. Това обаче не стана, само дето тя малко изсъхна. Вместо да му стане неприятно обаче, на Йорданов това му достави по-голямо удоволствие, защото го караше да изпитва лека болка, която мазохистично го възбуждаше още повече. Болката и представата, че е подчинил и обездвижил сгънатата жена под него го накараха бързо да стигне ръба. Само след няколко минути див и леко извратен секс той извади кура си, насочи го към задника на Ваня и горещата му сперма обля парчето гола плът и новото червено бельо. Белезникави капки от неговия топъл флуид изхвърчаха навсякъде – върху гъза на Ваня, върху гърба й, покрит с дантелено боди, върху кожения стол на шефа, дори на пода. Беше яко, мощно свършване….
След минути на безмълвна наслада Йорданов я повдигна от стола. Взе я на ръце, а после самият той седна и я постави в скута си, като продължи да я гали и да й е се радва, също толкова безмълвно. Стояха така – потънали в сперма и всевъзможни флуиди. Беше като в някаква странно извратена приказка. Едновременно красиво и много перверзно. Останаха така дълго време. Когато си тръгваха, градът вече спеше и само тук-там светеше по някой прозорец.
…
На другата сутрин Йорданов почука на вратата на баш шефа.
– Влез – чу се отвътре.
Йорданов влезе и застина. Баш шефа си плюеше на пръста и усърдно триеше някакво петънце от кожения си стол.
– Ех, тия чистачки, направо не знам за какво им плащам. Ще има съветване – мрънкаше си той.
Йорданов се засмя вътрешно. Ваня беше пропуснала някоя и друга капка от нейната или неговата течност. Само ако знаеше баш шефа каква сексуална драма се бе разиграла вчера върху неговия шефски кожен стол… Но не знаеше. И никога нямаше да разбере…
Вашият коментар