– Не, не, не! Може би ако бях пиянa?! Не!
Протегнах ръце назад и ги поставих зад главата си, облягайки се на голямото дъбово дърво и продължих да зяпам момичетата минаващи покрай мен.
– Не. Да. Не. – казах си, когато три деветнадесет годишни момичета минаха, хвърляйки ми съблазнителни погледи.
Обожавам началото на семестъра. Не се учи, само лекции, времето е приятно, а най-хубавото е, че е пълно с впечатляващи първокурснички! Дълбоко в себе си знам, че това е, което ме накара да запиша още една година. Не жаждата за знания или желанието да изкарам повече пари(което е приятен бонус), а да получа възможността да дефлорирам още няколко млади студентки. Както и да е, малко бях разочарован от новите попълнения. Стоях до дървото вече повече от час, а си бях набелязал само шепа хубави момичета.
О добре, казах си ставайки от тревата, да видим как е в общежитията.
Ставаше късно, а имах още доста не разопакован багаж, така че реших да се върна в стаята си. Когато наближих сградата забелязах сладка малка блондинка, държаща голям кашон, да се бори с вратата. Забързах малко за да изиграя на време ролята си на джентълмен.
– Ето. – казах поставяйки ключа на вратата. – Нека ти помогна.
– Благодаря. – отговори момичето, все още борейки се с товара в ръцете й.
Държах вратата докато тя минаваше. Препъна се напред, когато кашона започна да се изплъзва от ръцете й.
– О па… – хванах кутията и хванах и нея навреме, за да я спася от падане по лице. – Дай да ти помогна с багажа.
– Всичко е наред. – отговори ми взимайки кашона си от ръцете ми.
– Сигурна ли си?
– Да, ще се оправя.
– Не ставай глупава! – казах и отново издърпвайки кашона. – изглеждаш сякаш всеки момент ще се трупясаш! На кой етаж си?
– Третия.
– Идеално.
И после, тръгнах нагоре по стълбите.
– Как ти е името? – попитах я когато тръгна след мен.
– Нина.
– Аз съм Димитър.
– Приятно ми е да се запознаем. – добави тя меко.
Беше доста срамежлива.
– Първа година?
– Да, как позна?
– Вие, първокурсниците, стърчите като вдигнат среден пръст наоколо.- отвърнах й, карайки я да се усмихне. Започна да се изчервява.
Беше сладка. Не гореща, но определено сладка. Ниска, с руса коса до раменете и кръгло, невинно лице.
– Добре, – казах й щом стигнахме етажа. – води.
Нина мина покрай мен и продължи напред по коридора, до стаята си. Докато вървеше продължих да я изучавам. Беше малко закръглена, но не достатъчно за да бъде считана за пълна. Гърдите и бяха хубави, а задника й изглеждаше страхотно в панталонките които носеше, кръгъл и стегнат.
– Тук е. – каза застанала пред вратата.
Влязох и оставих кашона на леглото.
– Готово! – огледах се бързо наоколо. – Ако имаш нужда от още помощ аз съм в стая 169.
– Благодаря ти. – каза ми усмихвайки се отново.
– Няма проблеми. Може да се видим довечера. Ще има няколко купона по стаите.
– Добре. Ще се видим после.
Усмихнах се на себе си докато излизах от стаята на Нина и тръгвах към моята. Щеше да е лесно!
Като се прибрах в стаята си, разопаковах останалия си багаж и се обадих на някои приятели. Щяха да ходят на купон и ме убедиха да отида с тях. Облякох се и се отправих да се срещна с тях, спирайки за момент да почукам на вратата на Нина.
Почаках малко но никой не отговори.
– Е, добре. – казах си. – Имам цяла година.
Купона се оказа голяма скука. Беше в квартирата на едно момче и беше доста тясно. Имаше малко момичета, а тези които бяха там изглежда имаха гаджета. И все пак бях доста пийнал, като реших да си тръгвам. Сбогувах се с приятелите ми и тръгнах на 30 минутна разходка обратно към общежитията. Когато стигнах сградата все още чувствах ефекта от алкохола, но бях и малко изтрезнял. От всякъде се чуваше как хората купонясват, което ме накара да се чувствам малко годно, че се прибирам толкова рано.
Тъкмо бях вкарал ключа във вратата на стаята ми, когато чух някой да ми вика от другия край на коридора.
– Митко!
Обърнах се и видях Нина да се приближава до мен, подпирайки се с една ръка на стената. Изглежда беше пила малко повече отколкото трябва, но определено не беше на път да припада, все още.
– Здрасти сладурано! – поздравих я щом стигна до мен. – Как изкара?
– Добре! Малко се понапих.
– Личи си! – казах и през смях.
Беше се преоблякла и сега беше с къса розова поличка и бяло потниче. Беше се гримирала и изглеждаше дори по-добре от преди.
– Какво ще правиш сега? – попитах я докато отварях вратата.
– Нищо. Тъкмо се чудех.
– Не искаш ли да ми правиш малко компания?
– Добре! – каза го доста ентусиазирано, промъквайки се в стаята и настанявайки се на леглото ми.
След като затворих вратата, пуснах малко музика.
– Забавлява ли се? – попитах я, сядайки до нея.
– Да, обаче направих нещо лошо.
– Наистина?! Какво?
– Целунах едно момче.
Облегнах се назад смеейки се. Нина се обърна към мен, гледайки ме намръщена.
– Какво му е толкова смешното? – каза го опитвайки се сама да не се разсмее.
– Нищо, просто не бих определил целувка като нещо лошо.
– Да, ама гаджето ми би! – Отново се преобрази в срамежливото момиче, което срещнах по-рано днес.
– О, имаш приятел? – попитах я, опитвайки да скрия разочарованието си.
– Да, заедно сме от десети клас.
– Уау, това е доста време.
– Така е. Затова ми е толкова кофти.
Имаше малко неловко мълчание преди да кажа нещо.
– Не му мисли! – побутнах я игриво с крак. – Сега си в университета. Трябва да си поживееш малко.
– Да, предполагам. – погледна е с очарователните си сини очи. – Между другото, благодаря че ми помогна по- рано. Беше много мило.
– Няма проблеми! – обявих безгрижно. – Можеш да ми платиш по-късно!
Нина се засмя на шегата, но все пак ме удари по крака.
– Кретен! – каза изчервявайки се. – Какво ще кажеш да съм ти длъжница?
– Какво ще кажеш да ми дадеш една целувка вместо това?
– Аз… не мога.
– Хайде! – настоях. – Една малка целувка. Няма да боли.
Тя се загледа за момент в стената, преди отново да се обърне към мен.
– Добре. – каза накрая. – Само една.
Усмихнах се и взех ръката й в моята. Тя облиза нервно устните си и се наведе, притискайки устата си в моята. Нина затвори очи и издаде лек стон, когато устните ни се докоснаха. След няколко секунди тя разтвори леко уста, позволявайки на езика ми да се плъзне вътре. Нежно поставих ръката си зад главата й и я целунах по-дълбоко. Езиците ни танцуваха в мокра прегръдка. Беше сладка, почти като бонбон. Реших да отида по-далеч.
Нина потрепери когато поставих ръката си на голата кожа на крака й. Отначало не направи нищо, но когато започнах да плъзгам ръката си по-нагоре, тя постави нейната върху моята, спирайки ме.
– Не трябва да правим това. – каза отделяйки се от мен.
– Ще спра когато поискаш. – бързо се наведох напред целувайки меката кожа на врата й. – Искаш ли да спра?
Нина затвори очи и изстена леко докато продължавах да я целувам.
– Н… не! – измърмори тя.
Усмихнах се на себе си.
– Защо не легнеш. Ще ни бъде по удобно. – предложих й.
Тя изстена отново и легна на леглото, полагайки главата си на една от възглавниците. Аз се излегнах до нея, подпирайки се на една ръка.
СЛЕДВА…
Вашият коментар