Облизвайки още веднъж устните си, Вики събра учебниците си и тръгна по коридора. Почти се блъсна в чистача, който бършеше пода с парцала си. Той беше дребен и възрастен мъж, висок почти колкото дръжката на парцала си. Беше скромен, със сива коса и винаги много любезен. Вики доста го харесваше и често си говореше с него и го питаше за неговото семейство.
Той се намръщи виждайки някой толкова късно в коридора, това означаваше, че трябва да минава наново с парцала. Но когато видя Вики, лицето му се озари и той се усмихна като дете.
‘О, Вики, здрасти, как си?’
Много добре, помисли си Вики, въпреки че някои хора не биха казали така.
‘Здравейте, господине как е?’
‘Ами добре, сина ми се ожени скоро.’
‘Знам, вие ми казахте миналата седмица. Как е той?’
‘Дори имам снимки. Искаш ли да ги видиш?’
‘Да искам’
‘Те са долу. Ела. Ще ти покажа.’
Той остави дръжката на парцала и тръгна към стълбите. Вики го последва леко и неохотно. Мислеше си, че снимките са си в него. Сега щеше да й се наложи да изчака още малко докато намери някой да излекува тръпката между краката й. Но и се радваше, когато вижда този стар човек толкова щастлив и когато споделя щастието му.
Слизайки по стълбите надолу покрай парното помещение, Вики си помисли за портиера по съвсем различен начин. Мислеше за синовете и дъщерите които имаше; спомни си и че съпругата му почина миналата година. Той беше сам. Имаше и кур. Внезапно, Вики реши, че го иска. Дори се изненада, че досега не си бе мислила за секс с него. Малко бяха мъжете около нея, които бе пропуснала и той бе един от пропуските, които трябваше да се оправят.
Най-накрая пристигнаха в стаичката му която той наричаше офис. Стената бе облепена с безброй снимки на семейството му. Стаята бе пълна с торби хартия от стаите на факултета.
Портиерът гордо извади малък фотоалбум и го подаде на Вики. Тя започна да го разглежда коментирайки с адмирации подходящите според нея моменти. Личеше си, че албумът бе прелистван стотици пъти. Портиерът сияеше от радост.
‘Жената на сина ви е много красива. Той също е много красив, но с този костюм вие изглеждате най-добре от всички.’
‘Да. Нов е, купих го специално. Как позна?’
‘Ами..вижда се. Беше ви тесен ей тук, нали?’
Старецът погледна учуден и шокиран. Вики – това сладко малко момиче се протегна и го хвана за кура през панталоните. Той се опита да отскочи назад, но бюрото го подпираше и ръката на Вики остана там. Продължаваше да натиска с нея, пръстите й се движеха надолу докато не обхванаха топките му. Портиерът едва говореше.
‘Вики, какво правиш? Не, не. Недей, моля те.’
‘О.., но на мен ми харесва. Кура. Чувствам, че е красив. Направили сте деца с него, а сега сина ви го вкарва в жена си, за да ви направи внуци. Не искате ли и вие да го сложите в мен, както го слагахте на жена си и както сина ви сега го слага на неговата? Ще ви хареса много. Защо не го направите само заради мен?’
Тя стискаше кура му и търкаше издуващите му се панталони с две ръце. Бедният старец бе уплашен до смърт. Вики пусна кура му и бързо свали тениската си през глава. Беше без сутиен. После свали късата си поличка, отстъпи от нея и разтресе облите си млади гърди. Останаха само тънките й розови бикини. След няколко секунди и те бяха на пода върху полата.
Портиера не вярваше на очите си. Никога не бе си го представял. Дори и сега не му се вярваше. Това бе или сън или някаква странна шега. Такова красиво и младо момиче, чисто голо пред него. И го бе хванала за инструмента, като уличница, като курва, но тя не беше такава. Тя беше най-приятното и сладко момиче от всички.
‘Ето, господине, не са ли готини? Още са малки, но тогава ще станат по-големи и пак ще можете да ги почувствате.Толкова ми е добре като ме докосвате’
Тя бе хванала треперещите му ръце и ги бе поставила върху гърдите си. Те не бяха толкова малки за възрастта й, но бяха изпълнени и свежи. Ръцете му стояха неподвижни и притиснати до втвърдяващите се зърна на Вики. Изтънчените й и опитни пръсти разкопчаха колана му. Докато го правеше, гърдите й още по-силно се притиснаха в дланите му. Харесваше й да има малко упорство. Той отново леко се отдръпна назад.
За няколко секунди панталоните на възрастния мъж бяха на пода. В следващия момента Вики дърпаше слиповете му надолу по бедрата. Кура му бе мек и висеше надолу, но младото момиче се зарадва когато го видя. Беше голям. Може би дебел колкото ръката му, а може и повече, помисли си Вики. Беше странно как такъв огромен и дебел кур виси от толкова нисък стар човек.
‘О, господине, това е супер. Имате толкова красив инструмент. Не е чудно, че имате толкова красиви деца. Ако знаех щях да направя това много по-рано. Защо не ми казахте? Само ако знаете как обичам такива курове.’
Вики клекна на пода пред ниския човечец, хвана кура с две ръце и го целуна точно по главата.
‘О, не ! Вики, недей. Не е правилно. Грях е!’
Никога не му се бе случвало подобно нещо. За него бе неестествено. Самата идея за целуване по тази част на тялото. Не можеше да позволи това младо момиче да върши толкова ужасно нещо, дори и това да предизвика някаква тръпка в тялото му. Но Вики не му обръщаше внимание. Тя обгърна вече подуващата се глава на кура му с младите си устни и под влияние на експертните й орални способности, кура започна да се втвърдява. От време на време тя спираше с движенията за да изрази шепнейки адмирации за големината му или за децата на портиера. Това разпалваше нещо дълбоко в стария портиер, защото винаги, когато тя говореше, курът му изтръпваше и се уголемяваше, за да влезе следващият път малко по-твърд в устата на момичето.
Вики не можеше да чака повече. Тръпката в путето й бе започнала да се превръща в непоносима болка. Искаше го в себе си. Докато устата и ръцете й бяха здраво заключени около кура на портиера, тя започна бавно да го издърпва напред към купчините с хартия зад нея.
‘Елате тук! Хайде, господине, вкарайте големия си кур в мен, както сте го вкарвали на жена си и както сина ви сега го вкарва на неговата! Моля ви, искам много да го направим’
Вики легна на купчината и издърпа тялото на портиера със себе си. Тя изстена, когато огромният му кур се допря в корема й и лицето на портиера достигна до нежните й гърди. Бързо протегна ръка надолу, за да намести инструмента там където ще е най-добре за нея. С другата ръка го прегърна през врата и натисна главата му към гърдите си. Когато главата му бе наместена на входа на жадните й срамни устни, Вики се притисна към портиера. Кура му влезе бавно и лесно. Вики го усети дълбоко в себе си и въздъхна от удоволствие. Не бяха й го вкарвали откакто днес в обедната почивка преподавателят по химия я бе чукал в лабораторията Тя повдигна крака и курът на портиера влезе още по-дълбоко в нея, напрягайки вагиналните й мускули. Тогава тя прошепна в ухото му:
‘Обичайте ме, господине. Обичайте ме с кура си. Чукайте ме с този голям кур!’
Вашият коментар