Нещо в мозъка на възрастния чистач прещракна. Сякаш някаква задръжка падна. Внезапно той беше отново онзи млад работник, който бе спечелил най-красивото момиче в селото. С доволен стон той дръпна таза си и започна да движи дебелото си парче в гостоприемната путка на Вики.
Вкарваше го чак до топките. Неговата енергия и сила удивиха младото момиче и тя избухна в оргазъм докато той блъскаше яко в нея. Портиерът мърмореше нещо неразбираемо докато я чукаше.
Накрая той изстена и огромното му парче започна да изстрелва спермата си дълбоко в нея. Толкова дълбоко, че на Вики и се стори, че неговото семе ще се смеси с това на г-н Томов, което топло стоеше на дъното на стомаха й. Възрастният мъж почти колабира върху нея. Запъхтян и задавен той се отпусна върху потните цици на момичето.
‘Вие сте чудесен човек! Беше толкова хубаво! Курът ви ме изпълни цялата. Сега вече знам колко е добре с вас и искам да го правим често. Надявам се да нямате нищо против.’
Обърканият портиер не каза нищо. Вики нежно го отмести от себе си и както винаги правеше, се наведе да оближе спадащият кур и да го почисти от техните общи сокове. Момичето жадно изсмука последните няколко капки сперма, които бяха останали на върха му.
‘Вики..аз..’
‘Не , не казвайте нищо, господине. Беше чудесно. Направихте ми голяма услуга. Надявам се и на вас да ви е харесало’
Тя се изправи, чисто гола, свободна и мила на мъглявата светлина на стаичката. Старият портиер умилително я гледаше докато се облича.
Когато започна да си обува бикините и се появиха нови мисли. От доста време майка й бе забелязала, колко бързо изчезват бикините й от прането. Винаги когато можеше, Вики не си ги обуваше, но не всеки път се сещаше да си ги сложи в чантата или в джоба. А и често обичаше да ги оставя като сувенири. Това направи и сега, простря ги на красивият дебел кур на портиера целуна го и му каза чао. Скоро отново щеше да намине да види този скъп и малък стар човечец с дебел кур. Но сега търсеше други приключения преди да се прибере за вечеря вкъщи.
Виктория се сети, че трябва да се отбие в магазина на нейния приятел Пепи преди да е затворил. Пепи държеше сума ти неща в разхвърляния си магазин, включително и бельо. Вики имаше уговорка с него да я снабдява с бельо, когато имаше нужда от бикини, за да не разпалва любопитността на майка си. Пепи бе поръчал купчини от любимите й гащички специално за нея, но те бързо свършваха.
Щастлива и задоволена, Вики се изкачваше по стълбите, когато чу разговор откъм тавана.
‘Томов, погледни тук. Портиера си е тръгнал и е зарязал всичко. Виж къде му е парцала. Щях да се пребия! Виждал ли си го някъде?’
‘Портиера? Не. Трябва да е долу.’
‘Ще го намеря и ще му дам да разбере. Ако това го видя отново ще говоря да го разкарат това дребно копеле. Ще ида да го потърся. Айде приятна вечер, Филип.’
‘Приятна вечер’
Вики лесно разпозна гласовете. Бяха г-н Томов и доцент Бакалов, заместник ректора. Тя се разтревожи. Не искаше доцент Бакалов да завари портиера полусъблечен в стаичката му, но най-вече не искаше да му се случи нищо, особено след това което портиера бе направил с нея. За щастие, този който бе стъпил върху боклука бе заместник-директора и тя знаеше какво да прави.
Заместник директорът тръгна да слиза по стълбите като държеше изоставената дръжка в ръка. Той спря когато видя Вики.
‘Ей, момиче виждала ли си портиера?’
‘Не господин Бакалов’
‘О, Виктория, това си. Не те познах.’
Тонът на гласа му стана любопитен. Бакалов погледна назад през рамото си за да види дали Филип Томов бе още там.
‘Моля ви господине, искам да говоря с вас. Важно е. Става въпрос за миналата седмица.’
Георги Бакалов преглътна нервно. Той добре си спомняше миналата седмица. От тогава постоянно съжаляваше за това колко недискретен беше и все си припомняше какво се случи в кабинета му. Вики бе дошла за да го пита за нещо, което той вече не си спомняше и някак си – той все още не бе сигурен как стана, скоро кура му бе в тялото на младото момиче, легнало с разтворени крака върху бюрото му. Въпреки че доста пъти бе изкушаван, това му беше първият път с някоя от студентките, които по цял ден срещаше.
Но нищо не можеше да се сравнява с Вики. Той никога не бе виждал такава комбинация между момичешка невинност и непоносимо възбуждащ сексапил. Сега той наистина бе разтревожен. Какво имаше да му казва тя? Не можеше да е бременна – бе твърде рано за да се разбере. Може би бе казала на родителите си. Може би щеше да му иска пари за да си държи устата затворена. С тези малки кучки никога не можеше да си сигурен. Но колко сладичка беше тя. Кура му изтръпна при мисълта. Той стоеше на мястото си, обзет безкрайни опасения, преминаващи през главата му и сексуална енергия през тялото му.
Вики продължи нагоре по стълбите докато накрая бе почти до него. Лицето й беше точно на нивото на кура му. За трети път през последния половин час тя протегна ръка за да стисне мъж за кура през панталоните му.
‘Искам го пак, господине. Искам кура ви пак в мен.’
Похотлива вълна премина през тялото на Бакалов. Курът му се втвърди докато той въздишаше от облекчение, разбирайки че тя не бе тук за да се оплаква или да го изнудва, както веднъж се бе случило на един от колегите му. Бакалов се огледа нервно, страхувайки се да не ги види или чуе някой. Вики разтърка втвърдяващото се в панталоните парче, припомняйки се как го бе почувствала в себе си. Той беше тънък, но толкова дълъг и твърд, точно като дръжката на парцала. Вики погледна към дръжката на парцала в ръцете му и си представи как я поема вагинално.
‘Не тук, малка кучко. бързо в кабинета ми!’
Вики го последва надолу по стълбите. Всичко стана перфектно – портиерът бе спасен засега, а Вики щеше да получи още едно чукане.
Веднага щом вратата на кабинета се затвори, заместник-ректора остави дръжката на парцала и се опита да вземе Вики в прегръдките си. Тя бързо се изплъзна. Вики дори не го харесваше – той следеше за реда, затова тя нямаше да се целува с него, но тя харесваше кура му и с радост щеше да целуне него. Освен това искаше и да го посъблазнява малко.
‘Искам да го видя отново, г-н Бакалов искам и да го целуна. Кура ви. покажете ми го. Не мога да чакам.’
‘Не се притеснявай, малка путко. Ще го видиш и ще го почувстваш. Май не ти беше достатъчно миналата седмица, а? Искаш пак а?’
‘Винаги искам повече’ каза скромно и искрено Вики.
Бакалов трескаво започна да се съблича. Панталоните и чорапите му останаха в обувките му на пода. Неговият похот го владееше изцяло. Докато той се бореше с дрехите си, Вики седеше спокойно на креслото му, точно пред чина на който той я бе опънал миналата седмица. Тя вдигна поличката си и разтвори крака предоставяйки му перфектна гледка на влажните си срамни устни, още подути след секса с портиера. Гледката направо побърка заместник ректора.
‘По дяволите, малка кучка’
Вашият коментар