Категория: 21

Тананикайки си, Вики отвори вратата на магазина. Малко звънче удари и веднага трима мъже се събраха около щанда за да видят кой идва. Един от тях, разбира се беше Пепи. Другите двама й бяха непознати. Когато Вики влезе единият от тях говореше високо, размахваше пура във въздуха – беше едър мъж с ярък костюм. Другия бе по-дребен и тих,

оплешивяващ и с очила. Явно едрият тъкмо бе казал някой мръсен виц, защото той и Пепи избухнаха в смях, докато дребният само леко се усмихваше. Замлъкнаха когато видяха Вики на вратата.
‘Здрасти, Пепи. как е?’
‘Вики! Каква гледка за моите очи. Надявах се да се отбиеш днес. Разказвах на тези господа за теб и те са много нетърпеливи да се запознаят с теб.’
Путето на Вики радостно изтръпна при тези думи. Тя знаеше какво значи ‘запознаят’ в този случай и винаги й харесваше да се ‘запознава’ а нови мъже. Благодарение на Пепи напоследък се бе запознала с доста.
‘Боже, Пепи! Това ли е? Много е малка, бе.’ , прошепна едрия на Пепи, но Вики чу й се усмихна.
‘Не се тревожете, пичове’ прошепна Пепи, намигайки на Вики, ‘не е малка и има повече отколкото за двама ви. Е, ако искате си тръгвайте.’
‘О,не! Каза по-дребния. ‘Оставаме, оставаме.’
Магазинчето не вървеше много добре и Пепи все повече затъваше в дългове, докато не се запозна с Вики в началото на тази година. Един ден тя бе дошла за някакви сладкиши и го завари да изглежда толкова отчаян, че клекна зад щанда и му духа за да го разведри. Обичаше спермата повече от сладкишите. След това тя започна редовно да се отбива да му духа или да го кара да я чука в задната стаичка. Тогава той започна да я снабдява с бельо; всъщност той още от началото й бе предложил да си избере нещо от магазина, но тя знаеше за финансовите му проблеми и отказваше всичко освен удоволствието на кура му в себе си.
Веднъж когато дойде го завари в ужасен спор със странен заплашително изглеждащ мъж който настояваше пред Пепи да си плати дълговете. Вики бързо отведе мъжа в задната стаичка и също толкова бързо налапа кура му. Тя още помнеше колко брутално и жестоко я бе чукал той, но беше и разочарована че той никога повече не се върна. Но след този ден имаше много други. Скоро тя редовно задоволяваше кредиторите на Пепи – и себе си, разбира се – в задната стаичка по няколко пъти седмично. Вики бе сигурна че сега Пепи не дължи нищо на никого, беше поела толкова много курове в прашната стаичка, някои от тях по няколко пъти и до днес. Тя подозираше че сега Пепи просто намираше хора които си плащаха за да се ‘запознаят’ с нея. Но не нея не й пукаше; всъщност това бе изгодна сделка за нея.
Днес, когато видя погледа на тримата мъже към нея, тя разбра че ще има забавления в задната стаичка. Усмихна се благодарно на Пепи; той се опита да й отвърне , но се сдържаше защото нямаше зъби и усмивката му изглеждаше като гримаса. Той бе ръбест, запуснат мъж над петдесетте и изцяло плешив. Но кура му беше готин. Вики се надяваше че на другите също.
‘Вики, това е господин Хари, а това господин Мечев, с големия меч.Хаха. Те са търговци. Г-н Хари продава цигари и пури, а г-н Мечев – сладкиши. Господа, това е Вики.’
‘Радвам се да се запозная с вас, господа’
‘А сега какво мога да направя за теб, малко момиче?’ попита Пепи с искрящи очи. ‘Какво искаш пура или близалка? На точното място си.’
Всички се засмяха, но Вики забеляза че двамата непознати са малко притеснени. Най-накрая се запознаха с момичето което им бе описал Пепи и явно все още не можеха да повярват. Тя със сигурност не бе това което очакваха, но куровете им изтръпваха в панталоните им. Вики се вторачи в палатките на панталоните им и се усмихна.
‘Ами аз харесвам близалки, но никога не съм опитвала пура.’
‘Може би трябва да опиташ’ каза Хари. ‘Добрата пура е много полезна, нали Пепи?’. Той отново се засмя, а очите му толкова се бяха заковали за циците й, че дори не забеляза как тя предизвикателно облиза устните си.
‘Но не забравяй, че и близалките са готини’ каза Мечев с големия меч – близалкаджията.
‘Добре, г-н Мечев, надявам се че ми дадете да опитам близалката – надявам се наистина да е вкусна. Ще опитам и пурата на г-н Хари, но моля ви не казвайте на никого. Малка съм още да пуша.’
Въпреки че подобни разговори й харесваха, Вики реши да действа по същество.
‘Всъщност аз дойдох за друго..за..как да кажа.. май си изгубих бельото. Пепи, искам нови бикини за вкъщи.’
Двамата търговци дори не знаеха как да реагират на това признание, но Пепи знаеше правилата на играта.
‘Пак ли си изгуби пликчетата, Вики? За втори път тази седмица, а още сме сряда. Много си безотговорна. Но откъде да знам че казваш истината? По добре ни покажи.’
Вики веднага вдигна полата над кръста си и се завъртя пред тримата мъже. Те гледаха с широко отворени очи докато сочното й дупе и нежното путенце лъснаха пред тях.
‘Но..тя е гола!’, зяпна Мечев и свали очилата си. Хари просто гледаше.
‘Е, наистина си ги изгубила или си ги дала на някого’ каза Пепи.
‘Да, Пепи. Наистина ги няма. Не е нужно да ми вярваш. Тези мъже ще ти кажат, нали? Сложете си ръцете и кажете на Пепи гола ли съм или не, моля ви’
Вики се протегна и хвана ръката на Мечев. Той бе толкова близо че ръката му натисна точно путката й. Вики хвана ръката на Хари, той се наведе и натисна пръсти към гъза й. Дребният продавач на близалки започна да движи пръсти по редките косъмчета над путето на Вики. Никога не бе чувствал нещо подобно. Хари просто остави ръката си върху задника й, все едно бе парализиран. После той изпсува, сложи пурата си на щанда и посегна и с другата ръка към дупето на момичето.
‘Да,да. Гола е! Боже мои, голя е, Пепи’ измънка Мечев. Хари не каза нищо, после стисна задника й и изтърси:
‘Не мога да повярвам. Гола е.’
‘Виждаш ли? Казах ти. Нямам бельо.’ засмя се Вики, завъртайки се между двамата мъже.
‘Мисля че имам едни отзад дето ще ти станат, но трябва да ги видя първо.’
‘Добре, Пепи. Но дори да не ми станат, мисля че тези господа пак могат да сложат ръцете си тук. Много е топличко така.’ Внезапно тя избухна в смях. ‘Но сигурно ще е смешно ако изляза така на улицата’
‘Не знам, Вики, но на тях сигурно ще им хареса. Да идем отзад и да пробваме.’
‘Да. Давай, Пепи. Хайде Мечев, не стой така, това е супер путе’
Пепи ги поведе отзад към разхвърлената стаичка. Вики бе след него а двамата мъже отзад, опитвайки се да държат ръцете си върху голия й задник. Тя вървеше по-бавно за да ги улесни.
‘О, толкова е добре, но ще трябва да съблека всичко за да пробвам гащичките, нали Пепи?’
‘Да, Вики. Иначе как ще видим дали ти стават? Господата ще ти помогнат, нали момчета? Ще помогнете ли на Вики да се съблече?’
За Вики това бе познато. Сега за нея двамата бяха човекът с пурите и човекът с близалките. Последният я хвана за полата и тръгна да я сваля.
‘О, да сега ще ти помогна’
‘Трябва първо да я разкопчеете, господин Хари ще ми помогнете ли с тениската?’

Небрежно и спокойно Вики се протегна и взе в ръце дръжката на парцала, която стоеше облегната на стената, завъртя я като за малко щеше да го удари с нея, докато накрая дръжката беше между краката й. Бавно и целенасочено тя започна да търка края й в навлажненото си междукрачие.

Постепенно дръжката се смаза със соковете й и сантиметър по сантиметрър започна да навлиза в жадното й путенце.
‘О, г-н Бакалов, побързайте. Искам пак кура ви в мен, а не това дърво. Басирам се, че ви е по-твърд от него. Просто знам, че ще ми хареса.’
Бакалов не можеше да повярва на очите си. Тази малка еблива студентка не само се чукаше с дървена дръжка пред него, но нейната нежно изглеждаща путка пое невероятно дълга част от твърдото полирано дърво. Трябва да й излезе през главата, помисли си той докато накрая свали гащите си.
Сега бе гол от кръста надолу, а твърдият му кур стърчеше напред под тениската му. Бе толкова дълъг и тънък, колкото си го бе представяла, а гледката как тя чука сочната си путка с дръжката го бе докарала до състояние на възбуда, което той не бе постигал с години.
‘Елате, господине. Искам да опитам вкуса му.’
‘Сега ще го опиташ, малка кучко. Тук! Смучи го! Смучи ми кура!’
Той нетърпеливо пристъпи пред нея прекрачвайки дръжката на парцала. Вики не спря да я движи в путката си и заместник директора застана разкрачен с дръжката минаваща между краката му. Двете ръце на Вики бяха заети с движението на дървото в нея, затова тя само протегна врат и отвори уста. Бакалов я хвана за косата , издърпвайки устата й още към кура си. Вики започна да смуче, изполвайки активно езика си. Курът в устата й стана почти толкова твърд, колкото дръжката. Тогава Вики пусна дръжката и обхвана задника и бедрата му с ръце, позволявайки на кура му да проникне още по-навърте в гърлото й. Дръжката на парцала още се подаваше изпод полата на момичето, захапана от тясната й путка, докато накрая силите на гравитацията и конвулсиите на Вики я изтласкаха и тя падна на пода. Когато тя падна, Вики внезапно извади лепкавият кур от устата си.
‘Искам да ме чукате с нея, г-н Бакалов. Ама отзад. Вкарайте я наистина яко, отзад’
‘Добре. Щом искаш, кучко. Обърни си гъза към мен.’
Вики бързо стана и се нагъзи облягайки се на бюрото. Стегнатото й дупенце бе точно пред диво разгонения заместник директор. След миг той правеше точно това, което тя бе поискала от него, дългият му инструмент бе потънал във влажната й путка, смазана от възбудата, секса с дръжката и спермата на портиера и другия учител. Но Вики не искаше точно това.
‘Не, не там, г-н Бакалов. На другото място. Искам да почувствам кура ви в задника си, моля ви!’
‘По дяволите’ каза Бакалов поглеждайки надолу към кура си, вкаран в путката й до топките си, и към малкия розов анус над половия орган на момичето. Не можеше да повярва. Малката путка искаше да й го вкара в гъза. Никога не бе правил подобно нещо, въпреки че често си го бе представял когато гледаше момичетата по коридорите облечени в тесни дънки. Веднаж го бе опитал с жена си, но и двамата много ги заболя. Но Вики! И нейното перфектно дупе! Самата мисъл накара кура му да изтръпне дълбоко в путката й. Направо щеше да я скъса. Усещайки напрежението в кура му, Вики започна да се опасява да не свърши в путката й, преди да й го вкара отзад.
‘Хайде..бързо господине. В гъза ми! Ебете ме в гъза!’
‘Много ясно. Ще те чукам отзад мръснице. Няма да можеш да си седнеш на задника цял месец.’
Заместник-ректора си го извади. Дългият му кур излиза дълго време от прегръдката на срамните устни на момичето. Дори Вики изохка неволно. Охкането й премина в стонове на удоволствие, когато тя усети как той намества главата си върху малкият й розов анален отвор. Бакалов още не можеше да повярва че ще влезе тук, изглеждаше толкова мъничко и тясно, но нещо го подтикваше да опита.
‘О да. Точно така, гопсодине. Натиснете сега. По-силно!’

‘Оо,…’, изохка Бакалов докато натискаше силно без да му пука какво причинява на момичето. Вече бе твърде далеч и твърде възбуден за да мисли за последствията. Главата на кура му болезнено се притисна към тесния отвор и мазно се плъзна в потния задник на Вики. ‘Харесва ли ти, малка кучко?’

‘О, да, господине. Харесва ми! По-силно! В задника ми! Бързо!’

Нещо в него го подтикваше да накаже това младо момиче заради ситуацията в която го постави. Нещо го караше да навре кура си колкото може по-навътре. Той държеше инструмента си в хоризонтално положение и бавно го навираше в гъза на Вики. Тя движеше таза си и с такава сила го натискаше към него, че преди Бакалов да разбере какво става, дългият му кур бе наполовина в нея, обгърнат от горещата хватка на аналните й стени.

Сексуална ярост обзе заместник-ректора. Притваряйки очи той издърпа и пак набута кура си, хващайки я за бедрата за да може да проникне по-навътре.
След няколко секунди, той бе изцяло в нея. Заоблените стегнати бузи на задника й се опряха в корема му и той отмести ризата си за да може да почувства топлата й кожа. Бакалов я ебеше със силни удари, обзет от тесния й анален канал, топлината и хватката на аналните мускули на Вики около кура му, но най-вече от мисълта за това което правеше.

Вики пъшкаше в екстаз наслаждавайки се на усещането на движенията на дългия кур в себе си, който се движеше безкрайно. Чувстваше се толкова добре. Винаги се чувстваше добре с кур в нея, независимо къде. Скоро тя свърши със серия кратки контракции, които накараха ануса й да се стегне още повече около чукащия го кур. Бакалов бе свръх възбуден, а гъза на Вики бе твърде тесен за да може той да го ебе дълго и след по-малко от две минути, той колабира задъхвайки се над нея. тежеста му жестоко притисна гърдите й върху бюрото, а кура му изригваше дълбоко в нея. Вики изстена и свърши още веднаж когато усети спермата в задника си, а за балгодарност още веднаж стисна аналните си мускули около кура на Бакалов.

Когато накрая се възстанови и го извади, Бакалов сведе поглед към крехкото тяло, все още разпънато на бюрото му, към стегнатото момичешко дупе и омазаният си кур. Не можеше да повярва че това се бе случило. Но още по-вокиран беше когато младото момиче се обърна, усмохна се щастливо и посегна към пооклюмалия му кур. Тя застана на колене пред него и целуна главата му.

‘Сега искам да го вкуся, господине. Беше толкова добре. Курът ви толкова добре ми пасва отзад. Но се е изцапал и сега ще го изчистя.’

‘Боже мои! Не можеш! Какво.. Той е.. Мръсен е!’

‘Знам. Затова ми харесва’

Вики щастливо се зае с работата. Въпреки предразсъдъците си, Бакалов не устоя. Тя жадно лижеше кура му, търсейки всеки аромат по него, и накрая го пое в топлата си уста дарявайки го с ласките на езика си. Докато смучеше и лижеше, тя говореше на кура му, а Бакалов се убеди че тя отново би поискала да го поеме отзад или отпред. Но той просто нямаше сила.

Докато Бакалов си слагаше панталоните, Вики излезе от кабинета му. Голото й дупе се подаваше под късата й поличка. Вики напусна сградата. Временно, поне засега, мераците между краката й бяха удоволетворени. Освен това тя бе сигурна че в сградата нямаше никой друг. Беше добър завършек на учебния й ден. Сега трябваше да се отбие в магазина на Пепи, за да си вземе бикини, тъй като бе оставила своите на портиера. Не че щеше да си ги сложи; пътя до тях бе дълъг и кой знае колко още готини курове щяха да й влязат.

Нещо в мозъка на възрастния чистач прещракна. Сякаш някаква задръжка падна. Внезапно той беше отново онзи млад работник, който бе спечелил най-красивото момиче в селото. С доволен стон той дръпна таза си и започна да движи дебелото си парче в гостоприемната путка на Вики.

Вкарваше го чак до топките. Неговата енергия и сила удивиха младото момиче и тя избухна в оргазъм докато той блъскаше яко в нея. Портиерът мърмореше нещо неразбираемо докато я чукаше.
Накрая той изстена и огромното му парче започна да изстрелва спермата си дълбоко в нея. Толкова дълбоко, че на Вики и се стори, че неговото семе ще се смеси с това на г-н Томов, което топло стоеше на дъното на стомаха й. Възрастният мъж почти колабира върху нея. Запъхтян и задавен той се отпусна върху потните цици на момичето.
‘Вие сте чудесен човек! Беше толкова хубаво! Курът ви ме изпълни цялата. Сега вече знам колко е добре с вас и искам да го правим често. Надявам се да нямате нищо против.’
Обърканият портиер не каза нищо. Вики нежно го отмести от себе си и както винаги правеше, се наведе да оближе спадащият кур и да го почисти от техните общи сокове. Момичето жадно изсмука последните няколко капки сперма, които бяха останали на върха му.
‘Вики..аз..’
‘Не , не казвайте нищо, господине. Беше чудесно. Направихте ми голяма услуга. Надявам се и на вас да ви е харесало’
Тя се изправи, чисто гола, свободна и мила на мъглявата светлина на стаичката. Старият портиер умилително я гледаше докато се облича.
Когато започна да си обува бикините и се появиха нови мисли. От доста време майка й бе забелязала, колко бързо изчезват бикините й от прането. Винаги когато можеше, Вики не си ги обуваше, но не всеки път се сещаше да си ги сложи в чантата или в джоба. А и често обичаше да ги оставя като сувенири. Това направи и сега, простря ги на красивият дебел кур на портиера целуна го и му каза чао. Скоро отново щеше да намине да види този скъп и малък стар човечец с дебел кур. Но сега търсеше други приключения преди да се прибере за вечеря вкъщи.
Виктория се сети, че трябва да се отбие в магазина на нейния приятел Пепи преди да е затворил. Пепи държеше сума ти неща в разхвърляния си магазин, включително и бельо. Вики имаше уговорка с него да я снабдява с бельо, когато имаше нужда от бикини, за да не разпалва любопитността на майка си. Пепи бе поръчал купчини от любимите й гащички специално за нея, но те бързо свършваха.
Щастлива и задоволена, Вики се изкачваше по стълбите, когато чу разговор откъм тавана.
‘Томов, погледни тук. Портиера си е тръгнал и е зарязал всичко. Виж къде му е парцала. Щях да се пребия! Виждал ли си го някъде?’
‘Портиера? Не. Трябва да е долу.’
‘Ще го намеря и ще му дам да разбере. Ако това го видя отново ще говоря да го разкарат това дребно копеле. Ще ида да го потърся. Айде приятна вечер, Филип.’
‘Приятна вечер’
Вики лесно разпозна гласовете. Бяха г-н Томов и доцент Бакалов, заместник ректора. Тя се разтревожи. Не искаше доцент Бакалов да завари портиера полусъблечен в стаичката му, но най-вече не искаше да му се случи нищо, особено след това което портиера бе направил с нея. За щастие, този който бе стъпил върху боклука бе заместник-директора и тя знаеше какво да прави.
Заместник директорът тръгна да слиза по стълбите като държеше изоставената дръжка в ръка. Той спря когато видя Вики.
‘Ей, момиче виждала ли си портиера?’
‘Не господин Бакалов’
‘О, Виктория, това си. Не те познах.’
Тонът на гласа му стана любопитен. Бакалов погледна назад през рамото си за да види дали Филип Томов бе още там.
‘Моля ви господине, искам да говоря с вас. Важно е. Става въпрос за миналата седмица.’
Георги Бакалов преглътна нервно. Той добре си спомняше миналата седмица. От тогава постоянно съжаляваше за това колко недискретен беше и все си припомняше какво се случи в кабинета му. Вики бе дошла за да го пита за нещо, което той вече не си спомняше и някак си – той все още не бе сигурен как стана, скоро кура му бе в тялото на младото момиче, легнало с разтворени крака върху бюрото му. Въпреки че доста пъти бе изкушаван, това му беше първият път с някоя от студентките, които по цял ден срещаше.
Но нищо не можеше да се сравнява с Вики. Той никога не бе виждал такава комбинация между момичешка невинност и непоносимо възбуждащ сексапил. Сега той наистина бе разтревожен. Какво имаше да му казва тя? Не можеше да е бременна – бе твърде рано за да се разбере. Може би бе казала на родителите си. Може би щеше да му иска пари за да си държи устата затворена. С тези малки кучки никога не можеше да си сигурен. Но колко сладичка беше тя. Кура му изтръпна при мисълта. Той стоеше на мястото си, обзет безкрайни опасения, преминаващи през главата му и сексуална енергия през тялото му.
Вики продължи нагоре по стълбите докато накрая бе почти до него. Лицето й беше точно на нивото на кура му. За трети път през последния половин час тя протегна ръка за да стисне мъж за кура през панталоните му.
‘Искам го пак, господине. Искам кура ви пак в мен.’
Похотлива вълна премина през тялото на Бакалов. Курът му се втвърди докато той въздишаше от облекчение, разбирайки че тя не бе тук за да се оплаква или да го изнудва, както веднъж се бе случило на един от колегите му. Бакалов се огледа нервно, страхувайки се да не ги види или чуе някой. Вики разтърка втвърдяващото се в панталоните парче, припомняйки се как го бе почувствала в себе си. Той беше тънък, но толкова дълъг и твърд, точно като дръжката на парцала. Вики погледна към дръжката на парцала в ръцете му и си представи как я поема вагинално.
‘Не тук, малка кучко. бързо в кабинета ми!’
Вики го последва надолу по стълбите. Всичко стана перфектно – портиерът бе спасен засега, а Вики щеше да получи още едно чукане.
Веднага щом вратата на кабинета се затвори, заместник-ректора остави дръжката на парцала и се опита да вземе Вики в прегръдките си. Тя бързо се изплъзна. Вики дори не го харесваше – той следеше за реда, затова тя нямаше да се целува с него, но тя харесваше кура му и с радост щеше да целуне него. Освен това искаше и да го посъблазнява малко.
‘Искам да го видя отново, г-н Бакалов искам и да го целуна. Кура ви. покажете ми го. Не мога да чакам.’
‘Не се притеснявай, малка путко. Ще го видиш и ще го почувстваш. Май не ти беше достатъчно миналата седмица, а? Искаш пак а?’
‘Винаги искам повече’ каза скромно и искрено Вики.
Бакалов трескаво започна да се съблича. Панталоните и чорапите му останаха в обувките му на пода. Неговият похот го владееше изцяло. Докато той се бореше с дрехите си, Вики седеше спокойно на креслото му, точно пред чина на който той я бе опънал миналата седмица. Тя вдигна поличката си и разтвори крака предоставяйки му перфектна гледка на влажните си срамни устни, още подути след секса с портиера. Гледката направо побърка заместник ректора.
‘По дяволите, малка кучка’

Облизвайки още веднъж устните си, Вики събра учебниците си и тръгна по коридора. Почти се блъсна в чистача, който бършеше пода с парцала си. Той беше дребен и възрастен мъж, висок почти колкото дръжката на парцала си. Беше скромен, със сива коса и винаги много любезен. Вики доста го харесваше и често си говореше с него и го питаше за неговото семейство.

Той се намръщи виждайки някой толкова късно в коридора, това означаваше, че трябва да минава наново с парцала. Но когато видя Вики, лицето му се озари и той се усмихна като дете.
‘О, Вики, здрасти, как си?’
Много добре, помисли си Вики, въпреки че някои хора не биха казали така.
‘Здравейте, господине как е?’
‘Ами добре, сина ми се ожени скоро.’
‘Знам, вие ми казахте миналата седмица. Как е той?’
‘Дори имам снимки. Искаш ли да ги видиш?’
‘Да искам’
‘Те са долу. Ела. Ще ти покажа.’
Той остави дръжката на парцала и тръгна към стълбите. Вики го последва леко и неохотно. Мислеше си, че снимките са си в него. Сега щеше да й се наложи да изчака още малко докато намери някой да излекува тръпката между краката й. Но и се радваше, когато вижда този стар човек толкова щастлив и когато споделя щастието му.
Слизайки по стълбите надолу покрай парното помещение, Вики си помисли за портиера по съвсем различен начин. Мислеше за синовете и дъщерите които имаше; спомни си и че съпругата му почина миналата година. Той беше сам. Имаше и кур. Внезапно, Вики реши, че го иска. Дори се изненада, че досега не си бе мислила за секс с него. Малко бяха мъжете около нея, които бе пропуснала и той бе един от пропуските, които трябваше да се оправят.
Най-накрая пристигнаха в стаичката му която той наричаше офис. Стената бе облепена с безброй снимки на семейството му. Стаята бе пълна с торби хартия от стаите на факултета.
Портиерът гордо извади малък фотоалбум и го подаде на Вики. Тя започна да го разглежда коментирайки с адмирации подходящите според нея моменти. Личеше си, че албумът бе прелистван стотици пъти. Портиерът сияеше от радост.
‘Жената на сина ви е много красива. Той също е много красив, но с този костюм вие изглеждате най-добре от всички.’
‘Да. Нов е, купих го специално. Как позна?’
‘Ами..вижда се. Беше ви тесен ей тук, нали?’
Старецът погледна учуден и шокиран. Вики – това сладко малко момиче се протегна и го хвана за кура през панталоните. Той се опита да отскочи назад, но бюрото го подпираше и ръката на Вики остана там. Продължаваше да натиска с нея, пръстите й се движеха надолу докато не обхванаха топките му. Портиерът едва говореше.
‘Вики, какво правиш? Не, не. Недей, моля те.’
‘О.., но на мен ми харесва. Кура. Чувствам, че е красив. Направили сте деца с него, а сега сина ви го вкарва в жена си, за да ви направи внуци. Не искате ли и вие да го сложите в мен, както го слагахте на жена си и както сина ви сега го слага на неговата? Ще ви хареса много. Защо не го направите само заради мен?’
Тя стискаше кура му и търкаше издуващите му се панталони с две ръце. Бедният старец бе уплашен до смърт. Вики пусна кура му и бързо свали тениската си през глава. Беше без сутиен. После свали късата си поличка, отстъпи от нея и разтресе облите си млади гърди. Останаха само тънките й розови бикини. След няколко секунди и те бяха на пода върху полата.
Портиера не вярваше на очите си. Никога не бе си го представял. Дори и сега не му се вярваше. Това бе или сън или някаква странна шега. Такова красиво и младо момиче, чисто голо пред него. И го бе хванала за инструмента, като уличница, като курва, но тя не беше такава. Тя беше най-приятното и сладко момиче от всички.
‘Ето, господине, не са ли готини? Още са малки, но тогава ще станат по-големи и пак ще можете да ги почувствате.Толкова ми е добре като ме докосвате’
Тя бе хванала треперещите му ръце и ги бе поставила върху гърдите си. Те не бяха толкова малки за възрастта й, но бяха изпълнени и свежи. Ръцете му стояха неподвижни и притиснати до втвърдяващите се зърна на Вики. Изтънчените й и опитни пръсти разкопчаха колана му. Докато го правеше, гърдите й още по-силно се притиснаха в дланите му. Харесваше й да има малко упорство. Той отново леко се отдръпна назад.
За няколко секунди панталоните на възрастния мъж бяха на пода. В следващия момента Вики дърпаше слиповете му надолу по бедрата. Кура му бе мек и висеше надолу, но младото момиче се зарадва когато го видя. Беше голям. Може би дебел колкото ръката му, а може и повече, помисли си Вики. Беше странно как такъв огромен и дебел кур виси от толкова нисък стар човек.
‘О, господине, това е супер. Имате толкова красив инструмент. Не е чудно, че имате толкова красиви деца. Ако знаех щях да направя това много по-рано. Защо не ми казахте? Само ако знаете как обичам такива курове.’
Вики клекна на пода пред ниския човечец, хвана кура с две ръце и го целуна точно по главата.
‘О, не ! Вики, недей. Не е правилно. Грях е!’
Никога не му се бе случвало подобно нещо. За него бе неестествено. Самата идея за целуване по тази част на тялото. Не можеше да позволи това младо момиче да върши толкова ужасно нещо, дори и това да предизвика някаква тръпка в тялото му. Но Вики не му обръщаше внимание. Тя обгърна вече подуващата се глава на кура му с младите си устни и под влияние на експертните й орални способности, кура започна да се втвърдява. От време на време тя спираше с движенията за да изрази шепнейки адмирации за големината му или за децата на портиера. Това разпалваше нещо дълбоко в стария портиер, защото винаги, когато тя говореше, курът му изтръпваше и се уголемяваше, за да влезе следващият път малко по-твърд в устата на момичето.
Вики не можеше да чака повече. Тръпката в путето й бе започнала да се превръща в непоносима болка. Искаше го в себе си. Докато устата и ръцете й бяха здраво заключени около кура на портиера, тя започна бавно да го издърпва напред към купчините с хартия зад нея.
‘Елате тук! Хайде, господине, вкарайте големия си кур в мен, както сте го вкарвали на жена си и както сина ви сега го вкарва на неговата! Моля ви, искам много да го направим’
Вики легна на купчината и издърпа тялото на портиера със себе си. Тя изстена, когато огромният му кур се допря в корема й и лицето на портиера достигна до нежните й гърди. Бързо протегна ръка надолу, за да намести инструмента там където ще е най-добре за нея. С другата ръка го прегърна през врата и натисна главата му към гърдите си. Когато главата му бе наместена на входа на жадните й срамни устни, Вики се притисна към портиера. Кура му влезе бавно и лесно. Вики го усети дълбоко в себе си и въздъхна от удоволствие. Не бяха й го вкарвали откакто днес в обедната почивка преподавателят по химия я бе чукал в лабораторията Тя повдигна крака и курът на портиера влезе още по-дълбоко в нея, напрягайки вагиналните й мускули. Тогава тя прошепна в ухото му:
‘Обичайте ме, господине. Обичайте ме с кура си. Чукайте ме с този голям кур!’

Когато най-сетне часа свърши, Вики въздъхна с облекчение. Тя харесваше да учи и беше добра в ученето , но този следобед бе много дълъг. Путето й бе започнало да тръпне още по време на часа по английски език, а по време на часа по стара история се бе навлажнило още повече. Тя погледна към господин Томов, преподавателя по история, както винаги изряден и спретнат в тениските, които носеше. Сряда бе единствения ден, когато Вики имаше при него в последния час. За нея днес бе най-подходящия ден.

Хващайки погледа му насочен към нея, тя се усмихна, а Томов се изчерви и бързо отмести поглед встрани.
Останалите студенти бързо излязоха от стаята. Вики се мотаеше и бавеше нарочно, за да се приближи към бюрото на преподавателя и да му зададе въпрос.
‘Г-н Томов, имам проблем’
‘Кажи, Виктория, какъв е?’
Отговорът му бе почти през задавяне, защото той знаеше какво следва. Така беше всяка сряда. Младото момиче слагаше тетрадките си на чина му и заставаше зад него.
‘Ами това е, не мога да запомня нищо’ каза Вики, докато дясната й ръка дръзко се протегна и хвана преподавателя между краката. Томов изстена, но не помръдна. Вики бе щастлива да почувства, че кура му вече бе полутвърд и още повече се втвърдяваше под движенията на ръката й. Учебната стая бе празна, въпреки че вратата бе още отворена. Но Томов бе с гръб към вратата и Вики бе напълно скрита от погледите на хората в коридора. Тя здраво стисна надуващия му се кур през панталоните.
‘Толкова е трудно да глътна нещо такова’, шепнеше му тя докато масажираше кура му. Всъщност това бе лъжа. Тя обичаше да лапа кура му и правеше това с ентусиазъм още от втората седмица откакто започна семестъра, в който тя бе първи курс. За нея кура на Томов все едно бе направен за духане, за разлика от куровете на останалите преподаватели. Не беше много голям, но завършваше с едра несъразмерна глава, която пасваше на устата й точно като голяма синя слива.
Вики сръчно разкопча ципа му и вкара ръка в панталоните. Томов беше в боксери, както всяка сряда. Вики си спомни колко трудно й бе първият път, когато опита да извади полувтвърдения кур от боксерите. Но този път той изскочи лесно, очаквайки с нетърпение това което ще му се случи. Бе по-нетърпелив дори от своя собственик. Томов преглътна звучно.
‘Ох,,ох…вратата, Вики, не трябва ли…?’
Обикновено Вики му даваше възможност да затвори вратата, но днес искаше колкото се може по скоро да вкуси парчето му, а и харесваше усещането, че всеки момент можеха да ги хванат.
Тя жадно разтвори устни над главата на вече твърдия като камък кур и започна много грижовно да го целува. После започна да го лиже. Преподавателят инстинктивно я стискаше между бедрата си и скоро огромната кръгла глава на кура му премина през гостоприемните й устни. Томов хвана главата й и започна да я движи нагоре надолу по протежение на кура си. Движенията бяха къси и ритмични, а Вики духаше звучно и усърдно.
Той бързо отдели тялото й от скута си, като само устата й остана на кура му. Тя леко стисна със зъби главата му – не толкова силно, че да го заболи, но достатъчно силно, за да му напомни, че и това може да се случи. Зъбите й леко стискаха тръпнещия кур. Вики не искаше да пусне близалката си, без значение кой идва.
Стъпки спряха на входа на класната стая. Чу се женски глас:
‘Лека нощ, Филип. Работиш до късно ли?’
Това бе Ренета, секретарката на Ректора. Вики знаеше, че тя се опитва да съблазни г-н Томов. Всички говореха за това.
Томов обърна глава и погледна през рамо. Тялото му остана в същата позиция, кура му в устата на Вики.
‘О, да..да..Ренета. Имам да довърша някой неща.’
‘Много се преуморяваш, Филип, трябва да си почиваш и да се забавляваш повече.’
Вики започна бавно да движи главата си, търкайки езика си по главата на кура, като все още внимаваше той да е в устата й. Беше много възбудена.
Въпреки че често я бяха виждали да духа или да се чука, сега беше различно, защото беше тайна. Представяше си какво щеше да стане ако ги разкрият. Г-н Томов си представяше същото нещо, затова и кура му леко започна да омеква в устата на момичето. Вики бе решена да оправи нещата и започна да работи езика си. Виждайки, че Томов, по някаква странна причина, не искаше дори да се обърне към нея, Ренета си тръгна объркана. Веднага щом си тръгна, Вики продължи настойчиво да смуче. Томов бе толкова стреснат и замаян от внезапната среща, че дори не помръдна. Но Вики не бе на това мнение. Когато опираше до секс, тя искаше да свърши всичко, изглеждаше й невероятно отсрещния човек или хора да не изпитват удоволствие, защото тя влагаше всичко от себе си. Дори бе благодарна на хора като Томов, които й разрешаваха да им духа, когато тя пожелае. В замяна на това удоволствие, тя им даваше колкото може повече, въпреки че знаеше, че то не може да се сравнява с това което получаваше тя.
Езикът и устните й си бяха свършили работата. Тя бе довела преподавателя си до страхотен оргазъм. Той охкаше, притискаше главата й надолу, накрая даде воля на своята страст и семето му се изля в устата на неговата студентка. Вики държеше изригващия кур в кадифения капан на устните си и преглъщаше всяка капка от чудесната течност. След като всичко бе свършило тя продължи нежно да смуче. Когато курът спадаше между намазаните й със сперма устни, тя се изпълваше с гордост. Накрая, когато той стана съвсем малък, тя го извади от устата си. Томов бързо го пъхна обратно в боксерите си.
‘Виктория, това е лудост. Защо ме измъчваш така? Не можем да продължаваме така. Не и тук. Защо не дойдеш с мен в нас? Ренета почти ни хвана. Трябваше поне да ме изчакаш да затворя вратата. Това щеше да е края….на работата ми и на кариерата.’
‘Курът ти! Виж го!’ отвърна Вики, смеейки се и облизвайки устните си.
‘ Не можех да чакам , г-н Томов. Всяка сряда още по време на час се възбуждам докато си мисля за вашето парче. И трябва да го имам начаса. Освен това госпожица Ренета едва ли щеше да е толкова шокирана, колкото си мислиш. Може би дори щеше да иска да е на моето място.’
Но Филип Томов не я слушаше. Напрежението в топките му бе отминало и той искаше да се махне от преподаването преди някой да го е видял сам в класната стая с студентка. Той взе книгите си и се втурна към сигурността на преподавателската стая, казвайки си че трябва да спре с това, но същевременно знаейки, че следващата сряда всичко пак ще се повтори. Беше лудост, но той не можеше да устои на тази малка Вики и нейната талантлива уста.
Вики го гледаше как бърза и се усмихваше. Винаги беше така, но тя не се обиждаше. Беше получила това което искаше от него. Путето й още тръпнеше, но в устата й бе вкуса на спермата. Сега трябваше да намери някой да я прониже между краката. Знаеше, че за да го намери няма да й трябва много време. Винаги ставаше бързо.